№ 15241
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110110798 по описа за 2024 година
Софийски районен съд е сезиран с жалба от 17.06.2022 г., подадена от Х. Й. Н. в
качеството й на наследник на С. Й. И., Ц., Л. срещу Решение № 2 от 19.04.2021 г. на
Поземлена комисия – ***, с което на основание влязло в сила решение на ПК по чл. 18ж, ал.
1 ППСЗПЗЗЗ № 2507 от 25.01.1998 г. е взето решение за определяне обезщетение на
стойност 2356 лв. на наследниците на С. С. Ц. /Й./ - бивш жител на **** за признатото, но
не възстановено право на собственост върху земеделска земя - 3.500 дка, V кат. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Твърди се, че с предходно решение собствеността върху процесния имот е вече възстановена
в стари реални граници и няма основание за издаването на процесното решение.
Производството по настоящото дело е образувано след постановяване на Решение №
1071/16.02.2024 г. по адм.д. № 8434/2023 г. на АССГ, VIII касационен състав, с което е
обезсилено Решение № 9164/01.06.2023 г. по гр.д. № 34888/2022 по описа на СРС, 128 с-в в
частта, с която е прогласена нищожността на Решение No 2507/25.01.1998 г. на ПК-***
/понастоящем ОСЗ-И./, издадено по преписка, образувана по заявление с вх. №
2507/04.08.1998 г. от наследниците на С. С. Ц. /И./ и е отменено Решение № 9164/01.06.2023
г. по гр.д. No 34888/2022 по описа на СРС, 128 с-в в частта, с която е отменено Решение №
2/19.04.2001 г. на ПК-*** /понастоящем ОСЗ – И./, издадено по преписка, образувана по
заявление с вх. 2507/04.08.1992 г. от наследниците на С. С. Ц. /И./ и делото е върнато на СРС
за ново разглеждане в тази част.
В открито съдебно заседание, проведено по настоящото дело, жалбоподателката Х.
Й. Н. се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата. Сочи, че обжалваното решение на
1
ПК-Л. е постановено въз основа на нищожен административен акт.
Ответната страна по жалбата **** – И. /предишна ПК-Л./ , се представлява от адв. С.,
която оспорва основателността на жалбата с доводите, че са налице две решения на ПК-Л.
по отношение на процесния имот. С едното решение е признато правото на собственост, а с
другото е отказано правото на собственост да бъде възстановено на основание чл. 10б
ЗСПЗЗ, поради което и е постановено обжалваното в настоящото производство решение, с
което е определено обезщетение за правоимащите лица.
Заинтересованите лица не са изразили становище по жалбата, не са се явили в
открито съдебно заседание и не са изпратили представител.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 2507 от 15.09.1994 г. на ПК – ***, постановено по заявление с вх. №
2507/04.08.1992 г., на основание чл. 18 ж, ал. 1, чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост на наследниците на С. С. Ц. /Й./ в съществуващи /възстановими
/стари реални граници на следните имот: 1. Нива от 2.500 дка, V дка, находяща се в
землището на **** Л., в местността ** и на 2. Нива от 3.500 дка , V категория, находящ се
в землището на **** Л. в местността ***. Върху решението се съдържа отбелязване с
печат на ОСЗГ-П., че същото е влязло в сила на 28.08.1995 г.
По делото е приложено Решение № 2507 от 25.01.1998 г. на **** И. „П.“. В
мотивите му е посочено, че е поставено по повод заявление № 2507 от 04.08.1992 г. Взето е
решение за признаване правото на собственост на наследниците на С. С. Ц. /Й./ в
съществуващи /възстановими/ стари реални на следните имоти – 1. Нива от 3.500 дка, пета
категория, находящ се в землището на село *** в местността *** и 2. Нива от 2.500 дка,
пета категория, находяща се в землището на **** Л., в местността ***. Възстановява се
правото на собственост на наследниците на С. С. Ц. /Й./ в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на следните имоти 1. Нива от 2.500 дка, пета категория, находяща се в
землището на **** Л., местността *** и е отказано да се възстанови правото на
собственост в съществуващи /възстановими / стари реални граници на следните имоти
или части от тях: нива от 3.500 дка, пета категория, находяща се в землището на ****
Л. в местността ***. Приложеното по делото решение не съдържа подпис на лицата, които
са посочени като състав на комисията, взела решението. От приложеното по преписката
писмо до адв. Б. от Общинска служба земеделие – И. се установява, че според службата
имотът попада под разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, но Решение № 2507/25.01.1998 г.
не се открива в архивната преписка. В открито съдебно заседание процесуалния
представител на ответната страна **** – И. заявява, че не може да представи решението, тъй
като в службата е имало наводнение и архивът е унищожен
С Решение № 2 от 19.04.2001 г. на ПК- *** е определено правото на обезщетение на
наследниците на С. С. Ц. /Й./ бивш жител на **** в качеството им съсобственици на
2
поземлен имот 3.500 дка, V кат., по отношение на който с Решение № 2507 от 25.01.1998 г.,
постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСППЗЗ е прието, че правото на собственост не
може да бъде възстановено на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. Определено е обезщетение в размер
на 2 356 лв.
По гр.д. 34888/2022 г. по описа на СРС, 128 с-в, приложено и приобщено към
настоящото производство е изслушана съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение
се установява, че сумата от 2 356 лв. съответства на размерна на обезщетението определен
по реда на Наредба за реда и определяне на цени на земеделски земи.
При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните
правни изводи:
Според чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ на възстановяване подлежат правата на собствениците
върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и
включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с
подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на
всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право
на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на
собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗПСПЗЗ.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са
били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или
извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове.
Преценката на предпоставките пораждащи правото на възстановяване, респективно
на обезщетяване в горните две хипотези принадлежи на специализирания административен
орган - ****. Тя в хода на производството по подадено от бившия собственик, респективно
негови наследници заявление следва да извърши действията по събиране и преценка на
доказателствата относно наличието на предвидените в закона факти.
В случая от съдържащите се по преписката документи се установява, че с Решение №
2507 от 15.09.1994 г. на ПК – *** е възстановено правото на собственост на наследниците на
С. С. Ц. /Й./ в съществуващи, възстановими стари реални граници по отношение на Нива от
3.500 дка, пета категория, находящ се в землището на село *** в местността ***. Решението
е влязло в сила на 28.08.1995 г. и това обстоятелство не е било спорно по делото.
Несъстоятелен е доводът на ответната страна Общинска служба земеделие – И., че с
3
постановеното решение на ПК – Л. единствено се признавало правото на собственост,
доколкото не такова е съдържанието на решението, нито решаващата воля на органа.
Напротив изрично е постановено, че с решението имотът се възстановява в стари реални
граници.
По делото не са изложени никакви конкретни твърдения, нито са представени
доказателства какво е наложило издаването на Решение № 2507 от 25.01.1998 г. на **** И.
„П.“, което е с предметен обхват същите имоти, по отношение на които вече е постановено и
влязло в сила решение на органа по реституцията. Не се твърди предходното решение да е
било обжалвано или да е било отменено на някакво основание. При това положение за
настоящия състав остава единствения възможен правен извод, че посоченото Решение №
2507 от 25.01.1998 г. на **** И. не поражда правни последици. Нещо повече и само за
пълнота на мотивите посоченото решение дори не се представя по делото в оригинал или в
заверен препис. Приложена е единствено неподписана извадка от електронната система на
**** И.. Твърдението на ответната страна за наличие на обективни причини, попречили да
се представи, също не е доказано по делото, доколкото при действително наличие на такива,
същите подлежат не само на заявяване, а и на доказване.
При това положение съдът намира, че липсват както фактически, така и нормативни
основания за издаване на обжалваното Решение № 2 от 19.04.2001 г. на ПК- ***. Имотът, за
който е определено обезщетение с обжалваното решение, е възстановен в стари реални
граници с влязло в сила решение и няма основание за определянето на обезщетение.
Ирелевантно е обстоятелството дали имотът е подлежал на възстановяване или не,
доколкото по този въпрос е налице влязло в сила решение на ПК, а и в случая предмет на
делото е само решението за определяне на обезщетение за невъзстановим имот.
Водим от горното съдът намира, че обжалваното Решение № 2 от 19.04.2001 г. на ПК-
*** следва да бъде отменено.
При този изход на спора в полза а жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените разноски, включително и пред касационния съд. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38а ЗАдв. С оглед правната и фактическа
сложност на делото, извършените процесуални действия от страна на процесуалния
представител, съдът намира, че в полза на адв. В. Х. Б. от САК следва да се присъдят сумата
от 200 лв. за процесуално представителство пред АССГ и сумата от 200 лв. за процесуално
представителство пред СРС.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2/19.04.2001 г. на Поземлена комисия - *** /понастоящем ****
– И. /, издадено по преписка, образувана по заявление вх.№ 2507/20.04.2001 г. от
4
наследниците на С. С. Ц. /Й./.
ОСЪЖДА **** – И. да заплати на адв. В. Х. Б. сумата от 200 лв. – адвокатско
възнаграждение пред АССГ и сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5