Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Перник, 02.06.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на
осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Е. В.*** и с участието на прокурор
М. Л.*** от Окръжна прокуратура – П., като разгледа докладваното от съдия Цветелина
Гоцова КАНД № 81/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„**“ № **, представлявано от управителя А.Й.Г., против Решение
№ 109 от 03.02.2022 г., постановено по АНД 20211720201029г. по описа на Районен съд П.**
за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 530921 -
F543420
от 11.08.2020г., издадено от Л.П.Х.**– началник на отдел
“Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП – гр. С.**, с което на „***“ ЕООД, гр. П., ЕИК ** , на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Счита, че районният съд
не е събрал всички относими доказателства и е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка. Излага и твърдения, че не е предоставен срок за представяне
на паспорт за ФУ, което е регистрирано. Твърди, че нарушението е било незабавно
отстранено в деня, следващ деня на извършване на проверката и това се
удостоверявало с представеният по делото паспорт на ФУ. Твърди, че случаят е
маловажен предвид липсата на вредни последици и неощетяване на държавния фиск. Прави искане
за отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно
заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба Централно
управление на Национална агенция за приходите - редовно призован, се
представлява от гл.юрисконсулт П.***, който счита жалбата за неоснователна.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на
първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор М. Л.**, счита жалбата за неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – П.** като правилно
и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение със закона, намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
решението си, решаващият съд, анализирайки събраните доказателства, е приел, че
от страна на жалбоподателя - „***“ ЕООД, с ЕИК **,
е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, тъй
като на 07.04.2020г., като задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 г., не е изпълнило задължението си да съхранява в стационарния си
търговски обект – аптека на ул. „**“ в гр. П.**, паспорта на въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство. Аргументирал се, че извършеното
административно нарушение правилно е подведено от актосъставителя в акта за
установяване на административно нарушение и от административно-наказващия орган
- в наказателното постановление към уреждащата състава му разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. вр. чл. 185, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, както и че при излагане на
обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че
нарушителят да е наясно за какво му се търси административна отговорност и да
не бъде ограничаван в правото му да разбере в пълен обем вмененото за осъществено
административно нарушение и обстоятелствата, чрез които се е осъществило това
нарушение. Районният съд се е мотивирал, че правилно,
административно-наказващият орган е приложил и съответната на нарушението
санкционна разпоредба - на чл. 185, ал. 2 вр, с ал. 1 от ЗДДС, доколкото и
нарушението не води до неотразяване на приходи. Съдът е посочил, че наложеното
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв. - е в минимално предвидения
от законодателя в приложимата санкционна разпоредба, и че не би и могъл да бъде
изменян от съда в насока евентуално на неговото намаляване. Решаващият съд е
счел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, като са спазени и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, както и че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените,
които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и
да налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно.
Районният съд изрично е посочил, че
конкретното административно нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, а наложената
имуществена санкция е индивидуализирана в размер на минимума и е достатъчна за
постигане целите на административните наказания.
С тези доводи съдът е потвърдил
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима
жалба, поради което е валидно и допустимо.
Решението е и правилно. При спазване
принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, районният съд
правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни
доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по
делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилен и съответстващ на закона е
изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е
протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила. Приложеният АУАН № F543420/08.04.2020г.
е
съставен от компетентно за това лице, упълномощено със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Съдържа всички
законоустановени реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН. Подписан е от
актосъставителя. Предявен е на законния представител на нарушителя, който се е
запознал със съдържанието му и го е подписал. Въз основа на АУАН, компетентният
за това орган е издал процесното Наказателно постановление
№ 530921-F543420/11.08.2020г.
Същото
е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
Предвид установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, съответстващ на закона е изводът на Районен
съд – П. за осъществяване на състава на нарушението по
чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Според посочената разпоредба, в търговския
обект, лицето по чл.3 от Наредбата е длъжно да съхранява паспорт на ФУ. В
случая е безспорно установено, че касационният жалбоподател е задължен субект –
лице по чл.3 от Наредбата, извършващо продажба на стоки или услуги. С оглед на
това е бил задължен да съхранява в проверения и стопанисван от него търговски
обект, горепосочения документа, но не са
представени доказателства същият да е бил изпълнил това си задължение. Недоказани
останаха твърденията на жалбоподателя, че на деня след проверката, при
съставянето на акта, паспортът е бил наличен, за което бил уведомен
актосъставителя. Възраженията не се подкрепят нито от гласни, нито от писмени
доказателства. Протоколът за извършената
проверка е подписан от проверявания без възражения, както и АУАН. Пред районния съд
е представена гаранционна карта. С касационната жалба е представено копие със същата
гаранционна карта, както и начална страница на копие от паспорт без номер и
дата. От това копие не може да се направи извод, че при съставянето на акта е
бил представен паспорт, а и от друга
страна, той е следвало да бъде съхраняван в обекта. Ирелевантно за
съставомерността на конкретното административно нарушение е обстоятелството, че
в търговския обект има монтирано, въведено в експлоатация фискално устройство,
което фискално устройство е регистрирано в НАП.
Касационният
жалбоподател твърди, че по делото не са събрани всички относими към спора
доказателства за извършването на нарушенията, както и че фактическата
обстановка е останала неизяснена и поради това - установена неправилно. Тези му
възражения не се приемат за основателни. Тъкмо
обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените
и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи
се в административнонаказателната преписка. Едновременно с това е отчел
събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду им, така и с
останалия доказателствен материал. Въз основа на доказателствената съвкупност,
районният съд правилно е приел за установено, че касационният жалбоподател е
извършил описаното в наказателното постановление нарушение, съдържащо всички
признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., поради което правилно и законосъобразно срещу него е
образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложена съответната
имуществена санкция. Последната е
определена правилно по вид и размер. Изложени са мотиви в тази посока, а също и
относно преценката за неприлагане на чл.28 от ЗАНН, които се споделят и от
настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Като
неоснователни се преценяват възраженията в жалбата, че нарушението не е имало
за резултат неначисляването и невнасянето на съответни приходи в бюджета,
поради което налагането на санкция не е обосновано. Касае се за формално
нарушение, за което е предвиден диференциран режим на наказване, именно поради
обстоятелството, че не води до неотразяване на приходи.
Предвид всичко
гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото, на ответника следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално
възнаграждение от 80 лева за участието на юрисконсулта на ответника, като тези
разноски следва да бъдат възложени на дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 109/03.02.2022г., постановено по АНД № 20211720201029 по описа на
Районен съд – Перник за 2021г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД,
ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**“ № 54,
представлявано от управителя А.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Централно управление на Национална
агенция за приходите – гр. С.** сумата от 80 лв. /осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/