ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... 02.11.2020г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 02.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 556/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. oт ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба от Главна Дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск.Т.С., против решение № 260042/31.08.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 1011/2019г. по
описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба:
С въззивната жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София се обжалва решение № 260042/31.08.2020г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 1011/2019г. по описа на ЕРС, с което е осъден ответника Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да заплати на ищеца Д.Т.П., с ЕГН **********,***, сумата от общо 1858.58 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.12.2016г. до 31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1646.65 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2019г., до окончателното ú изплащане и върху сумата от 211.93 лева, считано от 01.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 232.56 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1646.65 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите /за периода от 31.12.2016г. до 30.09.2019г./ по тримесечия са станали дължими, до датата на подаване на иска в съда – 31.12.2019г., и направените по делото разноски в размер на 350 лв. като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в размер на 83.65 лв. и 100 лв. разноски за вещо лице по сметката на ЕРС, както и пет лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която смята за неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Излага, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът излага, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е била приложима действащата тогава разпоредба на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Няма доказателствени искания. С въззивната жалба е направено искане за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне с Решение на ГО на ВКС по тълкувателно дело №1/2020г., евентуално за спиране на производството на основание чл.633 вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
В срока за отговор на въззивната жалба не е
подаден писмен отговор от въззиваемия Д.Т.П..
Въззивният състав намира, че е налице основание за спиране на производството по делото, поради следното:
На настоящия състав на ЯОС е служебно известно обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит, на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, със страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.Виктория Петрова от АК-Плевен, и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/ въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.
С оглед изложеното, ЯОС намира, че следва на основание чл.633 вр. с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по възз.гр.д.№ 556/2020 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец, за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.