№ 2281
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110216359 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2100011/04.11.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, на „Брос
Дент Ф.” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, изразяващо се в това, че на 04.08.2021 г., в качеството му на
работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при
предоставянето на работната сила, като не е сключил трудов договор в
писмена форма преди постъпване на работа с лицето В.К.Т. с ЕГН
**********.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Брос Дент Ф.” ООД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност единствено в частта относно размера на наложената
имуществена санкция. Твърди се, че същата не е съобразена с
обстоятелството, че се касае за първо нарушение на дружеството и същото е
извършено поради невнимание, поради което от съда се иска намаляване
1
размера на санкцията до предвидения от закона минимум.
На основание чл. 63б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ЗАНН делото е разгледано по
реда на съкратеното съдебно производство поради признаване от
дружеството-жалбоподател на фактите, изложени в обстоятелствената част на
НП.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В допълнение е посочено, че нарушението е извършено
поради грешка, като представителят на юридическото лице си е взел поука,
като от съда се иска да намали наказанието до законоустановения му
минимум.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение в санкционната му част.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 04.08.2021 г., около 11.00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по
труда“-Софийска област – Д.Г.С. и Калинка Йорданова Вълкова, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – заведение към
фитнес център „Зевс“, находящ се в гр. София, ............ стопанисван от „Брос
Дент Ф.“ ООД. На място била заварена В.К.Т. с ЕГН ********** да полага
труд като „работник кухня“ в кухненско помещение в горецитирания обект.
Във връзка с извършваната проверка служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“-Софийска област дали на Виолетка Томова да попълни
2
декларация, в която последната отразила, че работи в „Брос Дент Ф.“ ООД
като „работник-кухня“ от 04.08.2021 г.
При извършената впоследствие документална проверка на събраната на
място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за
сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, било
установено, че спрямо В.К.Т. нямало сключен трудов договор в писмена
форма с „Брос Дент Ф.“ ООД към датата на проверката 04.08.2021 г.
За констатираното нарушение Д.Г.С. съставил АУАН № 23-
2100011/10.09.2021 г. срещу „Брос Дент Ф.“ ООД за извършено
административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – Софийска област издал наказателно постановление № 23-
2100011/04.11.2021 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на „Брос Дент Ф.“ ООД била наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
НП било връчено на представител на „Брос Дент Ф.” ООД на 08.11.2021 г.,
като процесуален представител на дружеството подал в законоустановения 7-
дневен срок (на 15.11.2021 г.) жалба срещу обжалваното наказателно
постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието, направено по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
а именно: декларация от 04.08.2021 г., попълнена от В.К.Т.; протокол за
извършена проверка № ПР2125894 от 10.09.2021 г.; Заповед № З-
0024/08.01.2019 г., Заповед № З-0025/08.01.2019 г. и Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Следва да се посочи, че делото е проведено по реда на
съкратеното съдебно производство на основание чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН,
доколкото жалбоподателят е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на атакуваното НП. Съобразно разпоредбата на чл.
3
63б, ал. 3 ЗАНН в случая съдът следва да приеме за установени фактите,
изложени в обстоятелствената част на обжалваното НП, като същите се
доказват от самопризнанието на жалбоподателя и събраните писмени
доказателства, които го подкрепят. Следва да се посочи, че по преписката са
приложени Протокол за извършена проверка, както и декларация, попълнена
от В.К.Т., от които по несъмнен начин се установява, че последната
собственоръчно е посочила, че работи за „Брос Дент Ф.“ ООД от 04.08.2021 г.
на длъжност „работник кухня“, като няма сключен трудов договор, но работи
„пробно“. С оглед на това съдът намира за доказани фактите, изложени в
обстоятелствената част на обжалваното НП.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесният АУАН е
съставен от Д.Г.С., която работи на длъжност „главен инспектор” в Дирекция
„Инспекция по труда” – Софийска област. Съгласно Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
инспекторите имат правомощието да съставят актове за установяване на
административни нарушения, като Д.Г.С. заема именно тази длъжност. С
оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай издаденият
АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления
следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и
401 КТ, в настоящия случай – от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”,
поради което обжалваното НП също е издадено от компетентно длъжностно
лице – директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Софийска област,
оправомощен съгласно т. 4 от Заповед № З-0058/11.02.2014 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
4
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.
Същевременно, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
С оглед изложените съображения, съдът счита, че процесните АУАН и НП
са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Брос Дент Ф.“
ООД е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установи, че към 04.08.2021 г.
В.К.Т. е полагала работна сила на процесния обект в гр. София – заведение
към фитнес център „Зевс“, за работодателя си „Брос Дент Ф.“ ООД.
Безспорно се установява, че в случая е било налице трудово правоотношение
между Виолетка Томова и дружеството-жалбоподател, тъй като характерът на
полагания труд не е бил инцидентен, същата е била назначена устно на
длъжност „работник кухня“, макар и за пробен период. Предвид това, „Брос
Дент Ф.“ ООД в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1
от ДР на КТ е следвало да уреди взаимоотношенията си с Виолетка Томова
чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Като не е изпълнил това
свое задължение, дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за извършеното
нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
налагане на „глоба” или „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000
лева. В конкретния случай на „Брос Дент Ф.“ ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева, като наказващият орган не е изложил никакви
мотиви за определяне на санкцията в посочения размер. Съдът не отчете
5
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
индивидуализиране на санкцията в размер над минимално предвидения.
Същевременно, следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства фактът, че се касае за първо административно нарушение на
дружеството-жалбоподател и изразеното съжаление за извършването му от
неговия процесуален представител. С оглед на това, съдът счита, че
определянето на имуществената санкция в предвидения в разпоредбата на чл.
414, ал. 3 КТ минимален размер от 1500 лева би довело до постигане целите
на наказанието по чл. 12 ЗАНН. По изложените съображения, атакуваното НП
следва да се измени в санкционната си част, като наложената имуществена
санкция следва да бъде намалена от 2500 лева на 1500 лева.
Предвид императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от
КТ в случая не може да се обсъжда хипотезата на „маловажност” на
извършеното административно нарушение.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното НП, като същото следва да се измени единствено в
своята санкционна част чрез намаляване размера на наложената имуществена
санкция от 2500 на 1500 лева.
Съобразно изхода на делото, дружеството-жалбоподател има право на
разноски. Доколкото обаче по делото дружеството не е направило каквито и
да е разноски, а и не е релевирало искане в тази насока, то не следва да му се
присъждат разноски. Предвид основателността на подадената жалба, която
касае единствено искане за намаляване размера на наложената имуществена
санкция, въззиваемата страна няма право на разноски, поради което искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. „в“ ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2100011/04.11.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област,
с което на „Брос Дент Ф.” ООД е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
6
ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената на
дружеството имуществена санкция от 2500 лева на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7