№ 2618
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100102262 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът А. А. А. твърди, че на 03.09.2020 г. в гр. София, бул. *********
при излизане от сградата на ГД „БОП“ МВР е блъснат от л.а. „Фолксваген“ с
рег. № *********, управляван от Л. Б. С.. При пътния инцидент А. А. получил
телесни увреждания: счупване на други тарзални кости – закрито и множество
миниатюрни кръвоизливи, водещи до оток на левия крак. При преглед в
МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на ищеца е поставена гипсова шина, тъй като
големият оток не позволява гипсиране на крака. На 04.09.2020 г. ищецът е
приет в лечебното заведение като отново не е поставен гипсов ботуш поради
наличен оток, като прегледи са проведени на 15.09.2020 г., 19.09.2020 г.,
21.09.2020 г. и 27.09.2020 г. След прегледа на 27.09.2020 г. на А. А. е поставен
гипсов ботуш, контролен преглед е осъществен на 05.10.2020 г., 17.10.2020 г.,
като при последния преглед е взето решение за премахване на гипсовия ботуш
поради атрофиране на мускулите на гипсирания крак. Ищецът е ползвал
отпуск за временна нерабопоспособност в периода 04.09.2020 г. – 08.01.2021 г.
За период от около 3 месеца ищецът се движел с помощта на патерици,
1
възстановяването му било бавно и мъчително, придружено с мъчителни
болки. През м. декември 2020 г. ищецът провел физиотерапия в периода
09.12.2020 г. – 17.12.2020 г., кинезитерапия в периода 30.10.2020 г. –
14.12.2020 г. При преглед на 29.07.2021 г. на ищеца е предписано
болкоуспокояващо лекарство. Ищецът твърди, че в резултат на пътния
инцидент е изпитвал силни болки през първите 6 месеца, носил гипсов ботуш
до 17.10.2020 г. и ползвал патерици повече от 3 месеца. Повече от месец
трябвало да дължи крака си нависоко, което създавало изключително
психическо и физическо напрежение, редували се периоди на унилост,
отпадналост, неувереност, безразличие към света, започнал да пуши
прекомерно. Твърди болките да продължават и към настоящия момент.
Твърди се да е налице трайна деформация на ходилото, водещо до
необходимост от ползване на специална стелка. Дългият период на болничен
довел до затруднения при изпълнение на служебните задължения, понижено
самочувствие. При по-дълги акции ищецът изпитвал болки при стоене прав, а
естеството на работата му изисквало добра физическа форма. Ищецът
направил разходи за лечение на обща стойност 1021,31 лв. Претенция пред
застрахователя била предявена на 09.05.2022 г. Към датата на процесния
инцидент гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„Фолксваген“ била застрахована от ответното дружество. На 14.09.2021 г.
ищцата завела претенция пред застрахователя, но й било предложено
обезщетение, което не кореспондирало на размера на причинените й вреди. По
изложените съображения на основание чл. 432 КЗ ищецът претендира
осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - сумата от 25100 лв. частично от 150000 лв., ведно със
законната лихва считано от 09.05.2022 г., както и сумата от 1021,31 г. –
разходи за лечение, както и сумата от 1228,65 лв. – разноски по ч.гр.дело №
46674/2020 г. на СРС, 85 с-в за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
В отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва
предявения иск. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Фолксваген“ с рег. № *********, както и
предявяването на претенция от страна на ищцата по реда на чл. 380 КЗ.
Посочва, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 8000 лв. –
неимуществени вреди и 738,94 лв. – имуществени вреди. Твърди
2
пострадалият да е съпричинил вредоносния резултат поради неправилно
пресичане на пътното платно от дясно наляво по посока на движение на
автомобила без да съобрази приближаването и скоростта на лекия автомобил.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като некореспондиращо на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. Предвид доброволното
плащане оспорва дължимостта на законната лихва считано от 09.05.2022 г.
В допълнителна искова молба ищецът не оспорва получаването на
сумата от 9738,94 лв., но посочва, че същото е осъществено в хода на процеса
– на 09.03.2022 г., а исковата молба е депозирана на 22.02.2023 г. Същото
следва да се отнесе към погасяване на законна лихва в размер на 2193,95 лв. за
периода 09.05.2022 г. – 09.03.2023 г. върху главницата от 25100 лв., а остатъкът
от 8738,94 лв. не е достатъчен за репариране на претърпените от ищеца
неимуществени и имуществени вреди. По отношение на възражението за
съпричиняване сочи, че лекият автомобил се е движел в насрещната лента за
движение на автомобили, а при движение в дясна пътна лента инцидент не би
настъпил. В молба от 26.04.2024 г. ищецът уточнява по отношение на
механизма на ПТП, че преди процесния инцидент е пресичал пътното платно
пред ГДБОП отдясно на ляво по посоката на движение на л.а. “Фолксваген” с
рег. № *********, управляван от Б. С.. Автомобилът се движел в локалното
платно с посока от ул. “Димитър Пешев” към бул. “Брюксел” като не
пропуснал пресичащия пешеходец и не изпълнил задължението си да не
поставя в опасност живота и здравето на уязвимите участници в движението.
В молба от 04.06.2024 г. ответникът сочи, че е наредил плащане по
сметка на ищеца без знание за образуваното гражданско дело. Предвид
възражението за съпричиняване неоснователно е отнасянето на сумата към
дължима лихва в претендиран от ищеца размер.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. М., поддържа предявените
искове. Представя писмена защита. Ответникът, чрез юрк. Вучева, оспорва
исковете.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В Констативен протокол № К-411/03.09.2020 г. на СДВР, Отдел “Пътна
полиция” е отразено настъпило на 03.09.2020 г., около 17:34 часа ПТП в гр.
София, в локалното платно на бул. “Цариградско шосе” между л.а.
3
“Фолксваген” с рег. № *********, управляван от Л. С. и пешеходец А. А. А..
От МВР е издадено Наказателно постановление № 20-4332-016177/23.09.2020
г. с наложена глоба на Б. С. в размер на 20 лв. за допуснато нарушение на чл. 5,
ал. 1 т. 1 ЗДвП, което е отменено с решение о 20.07.2023 г. по НАХД №
14063/2022 г. на СРС, 100 с-в.
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Г. В. и Л. С..
Според показанията на свидетеля В. към настъпване на процесния
инцидент свидетелят бил в лекия си автомобил и изчаквал друг автомобил,
който се движел в посока към центъра на града. Свидетелят потеглил, за да
завие надясно. Видял, че намиращият се отпред автомобил осъществил
съприкосновение с пешеходец, впоследствие разбрал, че това е колегата му А..
Това станало в лентата за насрещно движение. Ищецът пресичал локалното
платно на бул. “Цариградско шосе” отдясно наляво по посока на движение на
автомобилите, движещи се към центъра. Пресичал косо, не перпендикулярно.
Свидетелят предположил, че лекият автомобил ще спре, вместо това видял, че
автомобилът се опитал да заобиколи пешеходеца. На свой ред пешеходецът не
спрял и продължил да пресича. Според свидетеля пешеходецът не е чул или
видял, че наближава лек автомобил, тъй като вървял без да спре и
продължавал да пресича. Автомобилът, с който настъпил инцидента, се
движел от Интер експо център в посока към Центъра. При опита да заобиколи
пешеходеца автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение. Под
“заобиколи” свидетелят конкретизира, че намалил и бил почти на
разделителната линия, когато тръгнал да заобикаля пешеходеца. Лекият
автомобил преустановил движението в насрещната лента, веднага след удара с
предна дясна част на автомобила. За да се ползва пишеходната пътека от
страна на ищеца, трябвало да върви по пътното платно до паркирани от лявата
страна на улицата автомобили. Срещу входа и изхода на ГД “БОП” също
нямало пешеходна пътека, но имало физическа възможност за преминаване.
Свидетелят няма спомен дали автомобилът е бил с включени дневни
светлини, както и да е имало удар между тялото на пешеходеца и купето на
автомобила. Според свидетеля съприкосновението е станало с гумата и
задната част на крака на пешеходеца, откъм петата.
Свидетелят Л. С. посочва, че се е движел с автомобил в локалното
4
платно на бул. “Цариградско шосе”. Забелязал пешеходец, който се движел “по
ъгъла на тротоара” от страната на пътя, нищо не подсказвало, че ще пресича,
движел се попътно на посоката на движение на автомобила, с гръб към водача
на автомобила. След това, без да се огледа, пешеходецът решил бързо да
пресече. Водачът се опитал да избегне челен удар и като завие наляво. Ударът
настъпил в съседната пътна лента. Впоследствие разбрал, че е прегазил
пешеходеца през стъпалото. На мястото на удара нямало пешеходна пътека.
Спрял и автомобила след този на свидетеля. Двамата водачи помогнали на
пешеходеца да се премести до тротоара, водачът на втория автомобил
позвънил на тел. 112.
По делото е приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Анализирайки събраните писмени,
гласни и веществени доказателства, експертът посочва като най-вероятен
следния механизъм на ПТП: на 03.09.2020 г., около 17.34 часа (според
констативния протокол), в гр. София, по локалното платно на бул.
“Цариградско шосе” в района на №133А в посока от ул.“Димитър Пешев“ към
бул.“Брюксел“ по десния тротоар се е движил пострадалия пешеходец А. А.
А.. Зад него по платното за движение се е движил в дясната пътна лента лек
автомобил “Фолксваген”, модел “Поло” с рег.№ *********, управляван от Л.
Б. С.. Скоростта на автомобила е около 50 км/ч. Малко преди пешеходецът да
достигне вход/изхода на гараж на ГДБОП е предприел пресичане на платното
за движение в посока от десния тротоар диагонално наляво към обособена
площадка за паркиране, намираща се вляво от локалното платно, в зоната на
тревната площ. Експертът отчита, че непосредствено след слизане на
пешеходеца на платното за движение камера № 7 за наблюдение на
вход/изхода е заснела пешеходецът да върви до десния бордюр при изготвено
детайлно описание на вещото лице: 16:34:53+4к. - пешеходецът със широка
крачка и бърз ход върви по платното със скорост около 6,5 км/ч, 16:34:54+4 -
пешеходецът преминава зад тръба от оградата на двора, намираща се преди
вратата за изход от гаража, вижда се как приближава към бялата средна
разделителна линия, 16:34:55+2к. - пешеходецът преминава зад левия стълб на
вратата, вече е отдалечен от линията на десния бордюр, т.е. от десния край на
платното за движение, 16:34:57+00к. - пешеходецът преминава зад връзката
между най-лявата и средната част на вратата на входа, 16:34:57+8к -
пешеходецът продължава да тича без да поглежда назад, като е прекрачил
5
бялата средна непрекъсната разделителна линия, автомобилът се появява в
кадър, движещ се в лявата пътна лента за насрещното движение, застигащ
пешеходеца, 16:34:58+2к. - автомобилът със скорост 50 км/ч се приближава до
пешеходеца, който вече е изцяло навлязъл в лентата за насрещното движение,
водачът е предприел изпреварване, навлизайки в лявата лента за насрещното
движение, вместо да предприеме аварийно спиране в дясната си лента,
6:34:58+4к. - пешеходецът тича диагонално наляво в лентата за насрещната
пътна лента, намиращ се са зад връзката между средната и дясната част на
вратата, без да се оглежда. Автомобилът е съвсем близо зад него със скорост
47 км/ч., водачът е предприел спиране с голямо закъснение, 16:34:58+6к. -
автомобилът миг преди прегазване на ходилото на левия крак от предно дясно
колело , като пешеходецът е стъпил с левия си крак върху асфалта, десният
крак е сгънат в коляното, 16:34:58+8к. - автомобилът и пешеходецът след
прегазване на лявото ходило на пешеходеца, имало е контакт с дясното
външно огледало на автомобила. При така представената детайлна
информация експертът отчита, че причината за създаване на опасността и
настъпване на ПТП е от една страна - в субективните действия на пешеходеца,
предприел диагонално пресичане на платното за движение от дясно на ляво,
движейки се до мястото на инцидента 5,20 сек без да се оглежда. Наред с това
експертът отчита, че причината за настъпване на прегазване на ходилото на
левия крак на пешеходеца е в субективните действия на водача на л.а.
Фолксваген Поло С., който виждайки предприелия пресичане на платното за
движение пешеходец, вместо да задейства своевременно спирачките, като
продължи да се движи в дясната си пътна лента е предприел заобикаляне на
пешеходеца чрез навлизане в лентата за насрещното си движение,
изминавайки 72 м в продължение на 5,20 сек. Мястото на прегазване на
десния срок на пешеходеца е настъпило срещу вход /изхода на гараж на
ГДБОП, в лентата за насрещното движение, по дължина на пътя е на 1,75 м
преди десния стълб на вратата на изхода от гаража на ГДБОП, а по широчина
на пътя е на около 4,50 м вляво от десния борд и на 2,50 м вдясно от левия
край на платното за движение. Експертът отчита, че мястото, където е
пресичал пешеходецът, не е обозначено нито е маркирано за движение на
пешеходци. Има пешеходна пътека на 30 м преди мястото на инцидента, но но
в ляво на локалното платно няма тротоар, а има само затревена площ.
Следващата пешеходна пътека е чак на пътен възел на „Цариградско шосе с
6
бул. „Брюксел“ на около 320 м, след мястото на инцидента. Пешеходецът е
отивал към зоната за паркиране , която е вляво от платното на тревната площ
след вратата на ГДБОП. Това означава, че във всички случаи за да отиде до
автомобила си трябва да пресече локалното платно или на не регламентирано
място или да върви по платното за движение.
По делото е приета Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Б. К.. Експертът посочва, че в резултат на процесния
инцидент ищецът е получил фрактура на медиалната клиновидна кост на
лявото ходило. Вещото лице определя фрактуратурата като
многофрагментарна, но минимално раздробена, без разместване в трите
пространствени равнини. Експертът допълва, че в случая от значение е и
увреждането на меките тъкани на ходилото, определени като конквасация
(тежка травма на меките тъкани). Според експерта се касае за комплексна
увреда, която е нарушила в значителна степен функцията на левия долен
крайник и довела до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник
за период по-дълъг от 30 дни от датата на травмата. Фрактурата е обект на
консервативно лечение чрез поставяне на имобилизираща гипсова шина,
последвана от ботуш, без извършване на репозиция (наместване). Ходилото е
било обездвижено за период от 6 седмици, след което се е наложило
провеждане на рехабилитационен курс за възстановяване на функцията на
крайника. За период от два месеца и половина до три пострадалият не е можел
да ползва активно увредения крайник. През първия месец пострадалият е
могъл да се придвижва с помощта на патерици в рамките на дома, имал е
нужда от помощ при обличане и събличане, къпане и грижа за дома,
пазаруване и шофиране. След отстраняване на гипсовата имобилизация
ищецът постепенно е започнал да се връща към нормалния си начин на живот.
Активни физически натоварвания са позволени след третия месец. При
извършен клиничен преглед експертът констатира самостоятелна походка на
ищеца, без помощни средства и без накуцване, реализира самостоятелен
монопадален стоеж на долните крайници поотделно, клякането е
безболезнено и в пълен обем. по дорзалната повърхност на първа
метатарзофалангеална става на ляво ходило се забелязва линеен цикатрикс с
дължина 1 см., който експертът не определя като загрозяващ. Констатира
намалена кожна повърхност по медиалния ръб на лявото ходило в зоната на
дерматома на медиалния плантарен нерв, клон на тибиалния нерв. Не са
7
констатирани отоци в дисталните отдели на долните крайници. Експертът
отчита, че активните и пасивни движения в левия глезен, ходило и първа
метатарзофалангеална става на палеца са безболезнени, с ограничен обем при
движение на ходилото навън (еверзия), движение надолу и навътре
(пронация), нагоре и навън (супинация), и разгъване. Налице са данни за
пълна консолидация на фрактурата по медиалната клиновидна кост на лявото
ходило с наличие на костен дефект в минус по дорзалната й повърхност.
Останалите описани промени представляват късни прояви на получената
комплексна травма, в резултат на тежката контузия на меките тъкани
(мускули, сухожилия, съдове и нерви), която е довела до скованост на ставите
в средния ходилен отдел и последващо ограничение в обема на пронацията и
супинацията. Измененията, според вещото лице, могат да се приемат за
дефинитивни и е малко вероятно да настъпи подобрение в бъдеще, поради
което продължаващо лечение е почти безсмислено. По амнестични данни
вещото лице отразява съобщени от ищеца сутрешна болка и скованост поне
веднъж седмично в палеца на ляво ходило, както и засилване на болката при
промяна на времето, болки и при по-продължително време в изправено
положение и при по-тежки физически натоварвания, които към настоящия
момент не налагат прием на медикаменти. Експертът отбелязва, че не се
наблюдава деформация на засегнатия крак, която да го отличава видимо от
здрави долен крайник. Препоръчително е провеждане на физиотерапевтични
и рехабилитационни процедури, особено в преходните сезони, които имат
отношение към силата и интензитета на болкота, не и към промяна на
състоянията. Липсват данни за необходимост от използване на специална
стелка (плантограма и тензиометрия). Експертът приема за необходими
разноски в общ размер 1 014,01 лв.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.М..
Свидетелят сочи, че с ищеца са приятели. Към датата на пътния инцидент
ищецът живеел сам, свидетеля и приятелката му се грижели за ищеца. На
05.09 свидетелят го посетил в болницата, ищецът се оплакал, че цяла нощ не е
спал от болка, имал огромен оток на лявото ходило до под коляното. Поради
отока не го гипсирали. По време на болничния отпуск свидетелят се грижел за
лечението на ищеца, помагал му с къпане, с набавяне на лекарства и инжекции
с Фраксипарин, сестра му - за пазаруване и готвене. Ищецът следвало да
8
държи крака нависоко и това правел основно във времето до Коледа. Първите
опити за стъпване на крака ищецът направил средата на м. декември като част
от рехабилитацията. Ползвал патерици за придвижване и уреди за масаж на
ходилото. Преди инцидента ищецът спортувал активно - ходел на фитнес,
играели футбол уикендите. Към фитнеса ищецът се върнал след година, но
вече не играел футбол. След инцидента ищецът се чувствал потиснат,
“оставил се по течението”, нямал инициатива, свидетеля и сестра му го
насърчавал да ходи на лекари, да организира отново живота си, да пазарува и
готви. След връщането си на работа ищецът споделял, че се притеснявал от
забавянето на преписките, по които работел, отнело му време да се върне в
същия ритъм на работа. При работа на терен изпитвал затруднения и се
притеснявал. Наложило се да заеме позиция, изискваща по-малко физическо
натоварване. След първите три месеца ищецът започнал процедури по
рехабилитация за период от половин година. Част от тях не се покривали от
НЗОК и ищецът ги заплатил със свои средства. Даден му бил съвет в обувката
на наранения крак да носи ортопедична стелка. И с днешна дата ищецът се
оплаквал от болки при продължително натоварване и това му влияело. С
днешна дата двата му крака се различавали.
Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода
04.09.2020 г. - 06.02.2021 г.
Претенция по чл. 380 КЗ е предявена от ищеца пред ответното
дружество на 09.05.2022 г. На 09.03.2023 г. ответникът е превел по сметка на
ищеца сума в размер 8738,94 лв. с посочено основание щета **********/0000-
1000-03-22-728. Ищецът не оспорва получаването на сумата, но посочва, че
същата следва да бъде отнесена към дължимата законна лихва в размер
2193,95 лв.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на л.а. “Фолксваген” с рег. № *********
към 03.09.2020 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността
на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското
законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
9
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и
тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на
непозволеното увреждане включва: виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили
болки страдания и отрицателни преживявания, както и необходими разходи за
лечение, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая
посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото
доказателства.
Установява се, че в нарушение на правилата на чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1
ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП водачът на лек автомобил
“Фолксваген” не е спрял при възникнала опасност за движението - появата на
пешеходец на пътното платно, като вместо да преустанови движението на
автомобила е предприел заобикаляне чрез навлизане в лява пътна лента -
именно тази, към която пешеходецът е вървял, приемайки диагонално
пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Не се събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за
виновност. Показанията на свидетеля С. не кореспондират на приложените по
делото видеозаписи (ч.гр.дело № 46674/2020 г. на СРС, 85 с-в), детайлно
анализирани от вещото лице А., от които е видно, че появата на пешеходеца на
пътното платно не е внезапна и в непосредствена близост до лекия автомобил.
Доказа се в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент
ищецът да е претърпял неимуществени по повод причинените травматични
увреждания: фрактура на медиалната клиновидна кост на лявото ходило и
увреждането на меките тъкани на ходилото. По отношение на имуществените
вреди съдът кредитира заключението на вещото лице К., според което
лечението е изисквало разходи в общ размер на 1 014,01 лв.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от претърпяното травматично увреждане, както по
отношение на претърпени имуществени вреди в общ размер 1 014,01 лв.
По възражението за съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно
10
задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и
на вина.
Съдът намира за доказано нарушаване на правилото на чл. 113, ал. 1 т. 1
и т. 2 ЗДвП - преди да навлезе на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства, както и да не удължава ненужно
пътя и времето за пресичане. Съдът кредитира изцяло приетата
автотехническа експертиза, от която е видно, че пешеходецът е предприел
диагонално пресичане на пътното платно при общо движение за време от 5,20
секунди до момента на удара. Тези действия са предприети без пешеходецът
да се увери предварително, че може безопасно да извърши пресичането,
предвид приближаването на лек автомобил на близко отстояние. Нещо повече,
бидейки с гръб към моторното превозно средство, пешеходецът допълнително
е способствал за настъпването на инцидента, движейки се не
перпендикулярно, а диагонално на пътното платно. При все това като уязвим
участник в движението (чл. 5 ЗДвП) приносът на пешеходеца следва да бъде
ограничен до 20%.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в
11
държавата в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищецът е претърпял многофрагментарна фрактура на
медиалната клиновидна кост в лявото ходило без пространствено разместване,
съпроводена от тежка контузия на меките тъкани (конквасация), допълнително
довела до интензивни болки и страдания в първите седмици след инцидента,
като двете увреди се преценяват комплексно. Предприетото лечение е изцяло
консервативно: поставяне на гипсова шина за 6 седмици с последващ преход
към ботуш. Отсъства хирургична репозиция, което се обяснява със
стабилността на фрагментите. През първия месец е било невъзможно
самостоятелно придвижване без патерици, ищецът се е нуждаел от помощ на
трети лица при ежедневни дейности (обличане, къпане). До три месеца от
инцидента е било противопоказно активно натоварване на крайника.
Постепенно се е възстановила мобилността след премахване на гипса.
Същевременно съдът кредитира обстоятелството, че вещото лице отчита като
валидни оплакванията за сутрешна скованост и болки при промяна на
времето, продължително стоене или физически натоварвания (без
медикаментозна нужда към момента). Фрактурата е изцяло консолидирана.
Налице са частични ограничения в движението на глезена, както и костен
дефект по дорзалната повърхност на медиалната клиновидна кост и намалена
кожна чувствителност в зоната на медиалния плантарен нерв. Наличният
белег не се определя като загрозяващ. С днешна дата ищецът се придвижва
самостоятелно (без употреба на помощни средства) и без накуцване.
Физиотерапевтични процедури са нужни и занапред за подобряване на силата
и намаляване на болките - при сезонни промени. Следва да се отчете, че
текущите ограничения и болки в областта на долен ляв крайник са довели до
промяна в служебното правоотношение на ищеца - ангажиране с нова
дейност, неизискваща физическо натоварване. Съдът взема предвид
продължителния период на ползване на отпуск за временна
неработоспособност (04.09.2020 г. – 08.01.2021 г.). Ищецът е преустановил
практикуването на любителски спортове. Не се потвърди от вещото лице
необходимостта от носене на специална стелка. Съдът взема предвид и
негативните преживявания на ищеца в психичен план, чувството за
безнадежност поради невъзможността да се справи сам и нуждата от ползване
помощ на трети лица, притеснение от невъзможността за своевременно
12
завъръщане към трудова дейност.
Съдът отчита и икономическата обстановка в страната към датата на
процесното ПТП – 610 лв. минимална работна заплата, при съобразяване на
лимитите на застрахователно обезщетение.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
претендираното от ищеца обезщетение от 35 000 лв. е справедливо (срв.
подобно, по-тежко увреждане - Определение № 50188/18.04.2023 г. по т.д. №
958/2022 г. на ВКС, II т.о. - фрактура на първа метатарзална кост на лявото
ходило, фрактура на външната клиновидна кост на ляво ходило, фрактура на
медиалния малеол на десния глезен, многофрагментно счупване на петната
кост и фрактура на дясната скочна кост, както и контузия на носа и лява буза с
охлузвания, а също и контузия на гръден кош).
При отчитане на определения размер на съпричиняване на ищеца следва
да се присъди обезщетение в размер на 28000 лв. неимуществени вреди и
811,21 лв.
При съобразяване правилото на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва върху главниците
е дължима считано от 09.05.2022 г. (датата на застрахователната претенция по
чл. 380 КЗ).
Съдът отчита стореното в хода на делото плащане от страна на
застрахователя на 09.03.2023 г. на сума в размер на 8738,94 лв. Ответникът не
е посочил кое от задълженията погасява, поради което при приложение на чл.
76 ЗЗД по-обременително се явява задължението за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, генериращо законна лихва в по-висок размер. Ето
защо съдът взема предвид, че за периода 09.05.2022 г. до 08.03.2023 г. върху
главница 28000 лв. дължимата законна лихва е в размер на 2438.55
(определена по чл. 162 ГПК при използване на общодостъпния лихвен
калкулатор на НАП). Остатъкът в размер на 6 300,39 лв. (8738,94-2438,55)
следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като в обобщение
ищцовата претенцията за главница се явява основателна за сумата от 24 399,61
лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2023 г. до окончателното
изплащане. По отношение на претенцията за имуществени вреди - същата е
основателна за сумата от 811,21 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.05.2022 г.
13
По отговорността за разноски:
При съобразяване на уважената част от иска ответникът дължи на ищеца
разноски в общ размер 3 048,09 лв., в това число и дължимите по ч.гр.дело №
46674,20 на СРС 85 с-в., като съдът взема предвид ищцовата претенция при
предявен размер съобразно увеличението, без отчитане на плащането в хода
на процеса Дължимите в полза на ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, са в общ размер 1 930,46 лв. Съдът не взема
предвид внесените депозити за разпити на свидетели - като неизплатени
подлежат на връщане.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК *********
да заплати на А. А. А., ЕГН **********:
1. На основание чл. 432 (1) КЗ за вреди от ПТП, настъпило на 03.09.2020
г. по вина на водача на л.а. “Фолксваген” с рег. № *********, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество:
- сумата от сумата от 24 399,61 лв. (частично от 150 000 лв.) , ведно със
законната лихва, считано от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане –
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 75100 лв.
(като за разликата до размера от 28000 лв., ведно със законната лихва от
09.05.2022 г. върху тази сума - поради плащане след исковата молба, а над
сумата от 28000 лв. до пълния претендиран размер, ведно с посочената
законна лихва - като неоснователен);
- сумата от 811,21 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 09.05.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 1021,31 лв., ведно със законната лихва.
2. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 3 048,09 лв. – държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото и ч.гр.дело №
46674/2020 на СРС.
14
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. А., ЕГН ********** да
заплати на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, сумата от 1 930,46
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15