№ 279
гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500459 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.50 и чл.59 и чл.225, ал.1 и 2 от КТ, и във вр. с чл.58 от
КТД.
Въззивното дело е образувано по постъпила в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба вх.№ 2474/27.06.2022г. от
служителя- ищец М. Ж. К. от гр.С.З. против негативното за него
първоинстанционно Решение № 54/02.06.2022г. по гр.д.№ 116/2022г. по описа
на РС- Раднево, с което са били изцяло отхвърлени исковете му против
работодателя „М.М.-и.“- ЕАД, гр.Р., *** по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, чл.225 и
чл.50-59 от КТ. Излага подробни фактически и правни съображения, че
атакуваното първоинстанционно Решение било незаконосъобразно и
неправилно, поради което моли то да бъде отменено, като бъде постановено
ново въззивно такова, с което да бъдели удовлетворени всички негови искови
претенции, със законните последици от това. Претендира за присъждане на
направените от него в това производство съдебни и деловодни разноски.
Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна
инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил
писмен Отговор вх.№ 2770/18.07.2022г. от ответника- работодател „М.М.-и.“-
ЕАД, гр.Р., ***, който счита, че направените във в.жалба оплаквания били
1
неоснователни и недоказани, че атакуваното първоинстанционно Решение
било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и моли същото да
бъде изцяло потвърдено, със законните последици. Претендира разноските си
по въззивното дело. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия
въззивен съд.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по
делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по
делото пред РС писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно-
икономическа експертиза, както и новопредставените и новоприети нови
писмени доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната
съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника-
работник/ищец/ първоинстанционно Решение на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на
събраните от него писмени и гласни доказателства, правилно е преценил, че
безспорно „М.М.И.”- ЕАД, гр.Р./като работодател/ и С.Д.И. от гр.С.З./като
служител/ е било налице трудово правоотношение/ТПО/, въз основа на
сключения между страните безсрочен писмен трудов договор. Видно от
текста на процесната Заповед № 36/22.12.2021г. и на Удостоверение от НОИ-
Ст.Загора, въззивникът М. К. още преди сключването на процесното/второ по
ред/ ТПО/10.03.2011г.- 20.08.2013г./ с работодателя- въззиваем е с придобито
и ползвано право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още от
28.04.2006г. съгласно чл.69, ал.1, т.2 от КСО, поради което безспорно е
налице законно основание за прекратяване от работодателя- въззиваем на
ТПО на подробно описаното в оспорваната заповед за прекратяване на ТПО
правно основание по чл.328, ал.1, т.10б от актуалния текст на КТ. В този
смисъл е и задължителното за страните и за съда съгласно императивната
разпоредба на чл.130, ал.2 от ЗСВ ТР № 6/2014г. на ОСГК на ВКС- София.
Поради което за въззивника- работник не е налице хипотезата на общата
законова закрила по смисъла на чл.333 от КТ. Действително процесната
заповед за прекратяване на ТПО е с изх.№ 36/22.12.2021г., в същата изрично е
посочено, че с нея се прекратява ТПО, считано от същата дата/22.12.2021г./,
но предвид безспорно установените и доказани факти относно ползвани
поредица от болнични листове за един период повече от 1 месец/от
22.12.2021г. до 28.01.2022г./, на работника- въззивник се дължи от
работодателя му- въззиваем парично обезщетение за един по- дълъг период
от време, което не е предмет на настоящата съдебна процедура. Това парично
обезщетение може и следва да се уреди между страните след окончателното
приключване на настоящото съдебно производство, но не може да се
2
постановява по настоящото въззивно производство по реда на чл.220, ал.1 във
вр. с чл.335, ал.1 и 2 от КТ. В тази връзка независимо от точната дата на
връчване на заповедта на служителя- въззиваем, дори на една и съща
конкретна дата да се му били връчени предизвестието и уволнителната
заповед, от завеждането на Исковата молба в РС/на 23.02.2022г./ вече и било
налице изрично писмено уведомяване на работника- ищец/въззивника/ за
прекратяване на ТПО с работодателя му- ответник/въззиваемия/ на осн.
чл.235, ал.5 във вр. с чл.328, ал.1, т.10б от актуалния текст на КТ. Предвид
което от страна на въззивника е налице безспорно доказано нарушение по
чл.126, т.9 от КТ за липса на лоялност от работника към работодателя му.
Съгласно трайната съдебна практика по аналогични казуси, писменото
изявление на работодателя за прекратяване на ТПО може да бъде връчено
лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга/чрез изпращането
на препоръчано писмо с обратна разписка/, като за да е осъществено
надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на
получателя и се счита за редовно и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно нормативните правила по общия закон/чл.42 и чл.44 от ГПК/, както
и по специалния закон/чл. 36 от Закона за пощенските услуги- ЗПУ/. В този
случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата,
работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен
от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.
Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на
работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската
пратка е без никакво правно значение и последици. Поради което напълно
законосъобразно и правилно в мотивите на атакуваното първоинстанционно
Решение е прието от РС- Раднево, че конкретните дати на връчване на
предизвестието и на уволнителната заповед по никакъв правен и фактически
начин не се отразяват на законосъобразността на самото атакувано уволнение,
понеже те биха имали значение единствено и само относно началната и
крайната дата на дължимото парично обезщетение, както и относно неговия
паричен размер. Независимо от това тези твърдения изложените едва във
въззивната жалба са неверни и недоказани предвид многобройните приети и
неоспорени писмени доказателства в хода на първоинстанционното
производство, представени от страна на работодателя. Следователно с
достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на
трудовия договор и тя е породила правно действие. В случая работодателят е
положил всички необходими усилия, за да обезпечи връчване на предизвестие
и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, чрез изпращане на
писмо с обратна разписка на посочения от работника адрес при сключване на
трудовия договор и същите са връчени на лицето - М. К.. Същевременно
3
работникът М. К. изпраща на работодателя си поредица от болнични листи, с
изходящ адрес- адреса, на който е търсен за връчване на предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, който се явява и
адресът, който фигурира в трудовият му договор и същевременно е и адресът,
на който е посещаван от представителите на работодателя за извършване на
връчването. Същевременно видно от работника представените болнични
листове, които са представени и приети по делото, въззивникът- работник М.
К. е бил с домашен режим на лечение и то на същия този адрес, посочен в
горепосочените писмени документи. И тъй като на лицето му е бил
предписано домашно лечение, той би следвало да бъде в дома си, но той не е
бил намерен на този адрес- нито от представители на работодателя, нито от
представители на куриерската служба. В тази връзка РС в мотивите на
атакуваното му Решение изключително подробно, задълбочено и
изчерпателно е отразил всички детайли от всички събрани пред него писмени
и гласни доказателства, както и е взел предвид становищата на страните по
първоинстанционното дело, с което е бил изцяло спазен принципа на
равнопоставеността им в съдебния процес, за да направи правилен и
обоснован фактически и правен извод. Поради което въззивният съд счита, че
атакуваното първоинстанционно Решение е изцяло мотивирано,
законосъобразно и правилно, не се установиха и доказа твърдените от
въззивника евентуални нарушения в самото Решение и в процедурите по
съдебното дирене пред РС, при постановяването му не са допуснати сочените
от въззивника- служител съществени процесуални нарушения, и то следва да
се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това. Ето защо
предвид всички гореизложени съображения, настоящият въззивен съд счита,
че атакуваното първоинстанционно Решение не страда от никое от сочените
от жалбоподателя- служител нарушения и пороци, поради което процесната
въззивна жалба следва да се остави изцяло без уважение и да се отхвърли
напълно, като неоснователна и недоказана, ведно със законните последици от
това, като се потвърди атакуваното първоинстанционно Решение на РС-
Раднево, като мотивирано, правилно, обосновано и законосъобразно, заедно с
всички законни последици.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия
законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.
Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК
във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, чл.50 и чл.59 и чл.225, ал.1 и 2 от КТ, и във
вр. с чл.58 от КТД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 54/02.06.2022г. по гр.д.№
116/2022г. по описа на РС- Раднево, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5