№ 334
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора М. Анг. Н. Н. С.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. А. Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100600855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.12.22г. по НОХД № 20211110208658/21г., СРС, НО,109 с -в е признал
подсъдимата Б. Д. Д. за виновна за това, че на 14.08.2019г. около 08.00ч. в гр. София, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Нисан“ модел „Кашкай“,
с регистрационен номер **** по ул. „Георги Измирлиев“ с посока на движение от ул.
„Боянски водопад“ към ул. „Костенски водопад“ на прилежащата пешеходна пътека,
(сигнализирана с пътна маркировка М 8,2 от ППЗДвП) и на кръстовището с ул. „Костенски
водопад“ при извършване на маневра ляв завой по ул. „Костенски водопад“ към ул.
„Славовица“ нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, както следва:
Чл. 116. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците........ „
Чл. 119. (1) „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
Чл. 119 (4) „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците.“
като не била достатъчно внимателна и предпазлива и като водач на лекия автомобил не
пропуснала пресичащата по пешеходната пътека, отдясно наляво спрямо посоката й на
движение по прилежащата пешеходна пътека, (сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от
ППЗДвП) пешеходка П.Б.К., ЕГН **********, като реализирала ПТП с предната дясна част
на управлявания автомобил и по непредпазливост причинила на К. средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на таза, на горното и долното
1
рамо на срамната кост вляво , довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, с което
осъществила състава на престъпление по чл. 343, ал.3,пр.последно, б „а“, пр.2 ,вр. ал.1, б
„б“,пр.2, вр.чл.342,ал.1,пр.3, вр. чл. 55, ал.1, т. НК, поради което и е наложил наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца , чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложено за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата
подсъдимата Б. Д. Д. е осъдена да заплати сумата от 1127,40 лева разноски в досъдебното
производство в полза на държавата и 924,20 лева разноски в хода на съдебното
производство по смета на ВСС в полза на СРС, както и сумата от 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Въззивното производството е образувано по протест на прокурор от СРП срещу присъда на
СРС от 19.12.22г. по НОХД. № 20211110208658/23г. , СРС, НО ,109 с - в , с която е призната
за виновна подсъдимата Б. Д. Д., с доводи за неправилно приложение на материалния закон
във връзка с прилагането на чл. 55 от НК и определяне на наказанието при многобройни
смекчаващи обстоятелства като не са налице условия за това, както на осн. чл. 343 „г“,
вр.343 , ал.3НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Прави се искане за изменение на присъдата с определяне на наказанието съобразно
разпоредбата на чл. 54 НК , както и във вр. чл. 343 „г“, вр.343 , вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК да се
наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок. С протеста не
се депозират искания за събиране на доказателства.
В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от адв. Н. Д. - защитник на
подсъдимата Б. Д. Д., с доводи за постановен съдебен акт при непълнота на доказателствата
и неправилно приложение на материалния закон. В допълнение към жалбата се прави
възражение, че Комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, допусната в хода на
съдебното следствие, страда от пороци, довели до необосновани и противоречиви изводи от
техническа страна. Основните възражения са свързани с експертното заключение на
извършената КМАТЕ по отношение на фактическата обстановка, установяваща точното
място на удара по технически път на базата на обективни доказателства , както и чрез
формули и изчисления. Прави се възражение, че вещото лице е приело първо мястото на
удара и въз основа на него е изчислило скорост и предодвратимост. Заявява, че подходът е
недопустим, тъй като според защитата мястото на удара следва да се определи най- накрая.
Отправят се твърдения, че при съставяне на експертното заключение вещото лице не е взело
предвид казаното от свидетелка, че автомобилът е бил спрял преди пешеходната пътека,
заявява, че е технически невъзможно пострадалата да бъде ударена на пешеходна пътека с
широчина 3 метра , а автомобилът да спре преди нея. Заявява, че местопроизшествието не е
запазено и по пътното платно няма следи от ПТП. Заявява, че в мотивите
първоинстанционният съд не се обосновава защо приема заключението на експертното
заключение, не дава отговор на въпросите, посочени от защитата в пледоарията. Заявява, че
първоинстанционният съд приема установеното в заключението, че ударът бил настъпил в
областта на предната емблема на автомобила, но акцентира, че не е установено на какво
разстояние се намира емблемата от земята, както и че не са взети предвид техническите
характеристики на автомобила. Заявява за неправилно приложение на материалния закон
като следва да се приложи чл. 120 ал. ЗДвП. Във въззивната жалба се отправят искания за
отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяването на нова, с която да се
признае подсъдимата за невиновна. Алтернативно моли съда делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на СРС.
В проведеното закрито заседание на 23.02.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови
доказателства.
2
В хода на състоялото се на 19.04.23г. открито съдебно заседание въззивният съд е оставил
без уважение направените доказателствени искания за изготвяне на повторна комплексна
медицинска и авто-техническа експертиза с аргумент , че не са налице предпоставките,
визирани в чл. 153 НПК, като заключението е обосновано и не възниква съмнение за
неговата правилност.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста и моли съда да измени
постановения съдебен акт по отношение на наказанието, като се пледира за определяне
наказание ЛОС около минималния размер, предвиден за това престъпление , изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. НК да бъде отложено, както и да бъде определено
наказание на подсъдимата „Лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок.
Защитникът на подсъдимата Б. Д. Д. адв. Д. поддържа жалбата, като излага съображения,
свързани със заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд
комплексна медицинска и авто-техническа експертиза , възразява срещу начина на
определяне на мястото на удара от вещото лице като заявява, че вещо лице А. не е ползвал
специални знания и изчисления. В тази връзка се цитират показанията на св. И.Л., която
заявява, че не е чула шум от спирачки, но е чула много силен удар. Защитата твърди, че
безспорно се установява, че жената е паднала на пешеходната пътека, а автомобилът е бил
спрял пред жената. В пледорията защитата прави възражение, че винаги се определя първо
мястото на удара, а след това се определя скоростта. Заявява, че по формулата , по която са
правени изчисленията по метода Searle са посочени като неизвестни величините –
разстояние на отхвърляне на тялото и изминат път след удара като не става ясно какво е
замествал експертът във формулата , след като посочените величини са неизвестни, заявява
за несъответствие между определеното от вещото лице място на удара на 2,5 м преди
мястото, където е намерена пешеходката и описаната опасна зона на спиране на автомобила
10,5м. Заявява,че липсва посочване на тежест на пешеходката, височина на автомобила,
височина на пешеходката. Сочи, че е следвало първо да се определи мястото на удара. Сочи
на неправилна правна квалификация по чл. 11 ЗДвП – регулиращо движението с пешеходни
пътеки без да има регулация със светофарна уредба, вместо правна квалификация по чл. 120
ЗДвп. Моли за преквалифициране на деянието по чл.343а НК с прилагане на чл. 78а НК,
поради събрани доказателства за оказана помощ от подзащитната му на пострадалата.
Подсъдимата Б. Д. Д. в последната си дума излага твърдения, че е помогнала на
пострадалата, изразява съжаление за случилото се, моли за справедливост.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и протеста, както и доводите, направени в
съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл. 319 от НПК от легитимирани лица,
отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъде разгледани. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на
присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде
преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е допълнена във
въззивното производство.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и
3
на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, способи за доказване, в това число: обясненията на подсъдимата Б. Д. /л.48
сс/;показанията на свидетелите М.Е.В. / допусната като свидетел в хода на сс – л49 сс/; И.Л.
– Ф. / л. 49 сс/, както и прочетените на осн.чл. 281, ал. 5 НПК/ л. 32,32а ДП/; показанията на
частния обвинител П.Б.К. / л.59 сс/, констативен протокол от 14.08.2019г./л. 12 от ДП/,
протокол за оглед на местопроизшествие от 14.08.2019г. /л. 14 от ДП/, скица на
местопроизшествието /л. 16от ДП/, албум от ПТП /л. 17 – 20 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза /л. 37 от ДП/, епикриза изх. № 30705/2019 УМБАЛСМ Пирогов /л. 38 от ДП/,
авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. П.Д.П. /л.42-49 от ДП/, звукозапис от тел. 112/
СД-л51 ДП/; копие от проект на светофарна уредба , предоставен от СО / л. 72-75 ДП/
;повторна авто-техническа експертиза, изготвена от вл И.А.Т. и вл С.К.Д. /л. 77-92ДП/;
комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от вл. Д-р Д.Н.Н. и вл
А.К. А. /л. 65/, допусната от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 04.04.22г;
справка съдимост .
Пред настоящата съдебна инстанция не е провеждано съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд
изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за
достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи
по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния
съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията
му. По време на проведеното съдебно следствие пред първа инстанция е разпитана
пострадалата П.Б.К., която излага информация относно инцидента, мястото, където е
пресичала, както и твърдения за самия удар и причинените и травматични увреждания.
Пострадалата дава сведения, че подсъдимата и е оказала помощ след инцидента.
Свидетелските показания на И.Л. – Ф. / л. 49 сс/, както и прочетените на осн.чл. 281, ал. 5
НПК/л. 32,32а ДП/ кореспондират с изложените от пострадалата обстоятелства във връзка с
времевия период на визираното деяние и конкретното място, на което пострадалото лице е
пресичало. Въззивната инстанция се солидаризира към изложеното от първостепенния съд
по отношение на кредитируемоста на показанията на свидетелите П.Б.К., И.Л. – Ф. по
отношение на конкретното място на удара- а именно на пешеходната пътека. В хода на
съдебното следствие в обясненията си подсъдимата Б. Д. също заявява, че когато колата е
спряла пострадалата била паднала пред колата, на пешеходната пътека. Показанията на
свидетелките - П.Б.К., И.Л. – Ф., както и обясненията на подсъдимата Б. Д. кореспондират
помежду си и правилно са кредитирани с доверие от първостепенният съд.
Въззивната инстанция се солидаризира с първостепенната относно описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, че на посочените в ОА дата и място е настъпило
ПТП, което се подкрепя от показанията на П.Б.К. ,И.Л. – Ф., обясненията на подсъдимата Б.
Д., както и от приобщените доказателства и доказателствени средства: констативен
протокол от 14.08.2019г, протокол за оглед на местопроизшествие от 14.08.2019г., скица на
местопроизшествието , албум от ПТП ;
Съдът кредитира писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по
делото, които кореспондират със свидетелските показания. Изготвеният протокол за оглед
на местопроизшествие е съставен при спазване на изискванията на процесуалния закон и
съдържа всички необходими реквизити, необходими за надлежното му съставяне. По
отношение на съдебното минало на подсъдимата въззивният съд кредитира приложената по
делото справка за съдимост, видно от която липсват данни за предишни осъждания, с оглед
на което към периода на извършване на престъплението 14.08.2019г г., подсъдимата е с
чисто съдебно минало.
4
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза на
пострадалото лице П.Б.К., видно от която пострадалата е получила травматично увреждане,
изразяващо се в счупване на таза, на горното и долното рамо на срамната кост вляво, с
което увреждане е реализиран медико-биологичния квалифициран признак трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Видно от
заключението на експертизата , полученото травматично увреждане се дължи на действието
на твърди, тъпи предмети и отговаря да е получено при ПТП, при блъскане от лек
автомобил. Настоящата инстанция кредитира изготвената от вещото лице експертиза като
правилна и обоснована, като същата не е оспорена от страните.
В хода на ДП по настоящето наказателно производство са назначени и изготвени : авто-
техническа експертиза, изготвена от в.л. П.Д.П. /л.42-49 от ДП/; повторна авто-техническа
експертиза, изготвена от вл И.А.Т. и С.К.Д. /л. 77-92ДП/; Във връзка с постъпили искания
от защитата на подсъдимата в хода на съдебното следствие, първоинстанционният съд е
назначил комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от вл. Д-р Д.Н.Н.
и вл. А.К. А. /л. 65/, допусната от първоинстанционния съд в съдебно заседание от
04.04.22г;
Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие допуснатата в хода на съдебното
следствие комплексна медицинска и авто-техническа експертиза като е взел предвид и
допълнителните пояснения от експертите в хода на съдебното следствие. Въззивната
инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд относно доводите по ценене
на заключението на вещите лица, изготвили комплексна медицинска и авто-техническа
експертиза както и обстоятелството, че експертизата е изготвена от лица, притежаващи
необходимите знания и опит. Заключението на експертизата кореспондира със
свидетелските показанията, СМЕ и писмените доказателства, приобщени по делото.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният състав в решението
си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Въззивният съд е сезиран с жалба и протест.
Във връзка с възражението на защитата, че първоинстанционният съд не е отделил
спорните от безспорните факти и не се аргументирал защо приема описаната в ОА
фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че подробно първоинстанционният
съд е посочил безспорните обстоятелства, а именно настъпило ПТП, както и фактът, че
подсъдимата Д. е ударила с управлявания от нея автомобил пострадалата К. като и е
причинила средна телесна повреда. Правилно СРС е посочил, че спорният въпрос е дали
ПТП е реализирано на пешеходна пътека, приема че по делото е доказано, че ПТП е
реализирано на пешеходна пътека като се аргументира с пълното и обосновано заключение
на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна медицинска и авто-техническа
експертиза /КМАЕ/, което кореспондира с показанията на свидетелката П.Б.К..
В депозираната въззивна жалба основно са отправени критики по отношение на
експертното заключение на комплексната медицинска и авто-техническа експертиза,
назначена от първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие. Във въззивната жалба
и пледоариите пред настоящата инстанция защитата приема за безспорен факта, че
пешеходката е „ паднала на пешеходната пътека“, както и че автомобилът се е намирал
преди жената. Същевременно докато във въззивната жалба защитата възразява, че вещото
лице е приело първо мястото на удара,/ което според защитата следва да се определи
накрая/ и след това е започнало да прави възражения за скорост и предодвратимост- в
пледоарията се излага противоположно възражение, а именно , че вещото лице е следвало
първо да определи мястото на удара. Възраженията на защитата в тази част съдържат
взаимно изключващи се претенции, но съдът отчита, че и двете акцентират и са свързани със
спорния факт, а именно как е опредено мястото на удара. Защитата оспорва скоростта,
5
приета от вещото лице в момента на удара, спирачния път като заявява, че липсват
обективни данни , въз основа на които да се определи мястото на удара, както и че няма
следи по пътното платно, по които да се определи мястото на удара.
Въззивната инстанция установи, че по делото са изготвени три авто-технически експертизи:
авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. П.Д.П. /л.42-49 от ДП/; повторна авто-
техническа експертиза, изготвена от вл. И.А.Т. и вл. С.К.Д. /л.77-92ДП/; както и комплексна
медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от вл. д-р Д.Н.Н. и вл. А.К. А. /л. 65/,
допусната от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 04.04.22г; По отношение на
изготвената авто-техническа експертиза, изготвена от в.л. П.Д.П. още във фазата на ДП
разследващият орган е преценил, че заключението не е достатъчно обосновано и възниква
съмнение за неговата правилност, поради което на осн. чл.153 НПК е назначена и изготвена
повторна експертиза. Повторната експертиза определя мястото на удара – а именно върху
обособената пешеходна пътека, определя опасната зона на спиране на около 13 метра,
определя скоростта на движение на управляваното от подсъдимата МПС преди и по време
на удара, прави извод за техническа възможност за предодвратяване на ПТП от водача на
процесния автомобил, като обяснява механизма на настъпване на процесното ПТП, а от
техническа гл.т. на процесното ПТП определя причината за настъпването му като сочи на
субективните действия на водача на лекия автомобил, който не е задействал спирачната
система своевременно. Във връзка с направени възражения от защитата на подсъдимата в
съдебно следствие е допусната комплексна медицинска и авто-техническа експертиза , в
която са поставени и допълнителни въпроси. В хода на съдебното следствие след
изслушване на експертите са поставени и допълнителни въпроси. При анализ на приетата от
първата съдебна инстанция КМАЕ настоящият съдебен състав не споделя аргументите на
адв. Д. , а именно, че в комплексна медицинска и авто-техническа експертиза вещото лице
А. не е използвал специални знания при определяне мястото на удара. Въззивният съдът
цени приобщената в първоинстанционното производство КМАЕ като обективна , правилна ,
достатъчно обоснована като въз основа на специални знания вещото лице А. А. в първата
задача е посочил възможните способи за определяне на скоростта на автомобила в момента
на удара с изброени подробно алтернативни възможности, а именно не само чрез спирачни
следи, но и чрез данни за мястото на спиране на превозното средство, разстояние на
отхвърляне на тялото и чрез свидетелски показания. При определяне на скоростта на
движение на автомобила въз основа на неоспорените свидетелски показания, вещото лице
е приело, че след удара тялото на пострадалата се е намирало в непосредствена близост до
автомобила, тъй като при изправянето си същата твърди, че се е подпряла на предния капак.
Въз основа на тези данни чрез система от уравнения, с определени минимална и максимална
възможна скорост на движение е определена средно аритметичната скорост на движение на
автомобила в момента на удара , а именно 19,4 км/ ч. Така вещото лице въз основа на
методът Searle, компютърни алгоритми на програма Ексел, данните за кривата, по която се е
движело МПС при маневра ляв завой на процесното кръстовище/ все изчисления
изискващи специални знания/ е определило критичната скорост на движение в кривата – 28
км/ч. При отчитане на обстоятелството, че асфалтовата настилка е била суха, следите от
удара по автомобила, гласните доказателствени средства, настъпилите травматични
увреждания на пострадалата отново чрез използване на специални знания и математически
алгоритми вещото лице е достигнало до научно обоснован и мотивиран извод, а именно че
скоростта на л.а. „Нисан“ в района на местопроизшествието е била 25 км/ч, а в момента на
удара 19 км / ч. В този смисъл неоснователен е аргументът в пледоарията на защитата, че
разстоянието на отхвърляне на тялото е неизвестна величина, тъй като безспорно от
свидетелските показания на пострадалата П. К. и на свидетелката И.Л. се установява, че
след удара пострадалата е паднала на пешеходната пътека, а колата е спряла пред нея. Това
обстоятелство не се оспорва и се твърди и от самата защита като данни за удара се съдържат
и в писменото доказателствено средство констативен протокол № К 464 , където е посочена
6
щета по автомобила -забърсване по преден капак. Въпросната щета кореспондира с
показанията на свидетелката К.. В експертизата въз основа на данни за разстоянието на
отхвърляне на тялото и безспорно установения факт, че след удара тялото на пострадалата
се е намирало в непосредствена близост до автомобила е определена скоростта на л. а
„Нисан“ в района на местопроизшествието - 25 км/ч, и към момента на удара 19 км / ч. След
установяване на скоростта на движение на автомобила въз основа на техническите
параметри на автомобила- а именно време за сработване на спирачна система на автомобил
категория М1 и време за реакция на водач при конкретна пътна обстановка при
приближаване на пешеходна пътека е изчислена опасната зона за спиране. Чрез използване
на специални знания /по втората задача/, вещото лице А. е изчислило опасната зона на
спиране чрез формула, отчитаща скоростта на движение на автомобила/изчислена въз
основа на безспорните данни за разстоянието на отхвърляне на тялото/ , времето за
сработване на спирачната система/,установено чрез използване на специални знания за
техническите характеристики на МПС от процесния вид/ и времето за реакция на водача
/установено чрез използване на специални знания /, а именно 10,05 км. В резултат на
използване на формула е изчислено, че при изчислената скорост от 25 км/ч. водачката е
имала възможност да спре аварийно преди мястото на удара и да го предодврати.
Описаните стойности са близки до тези, посочени в повторната авто-техническа експертиза,
изготвена от вл. И.А.Т. и С.К.Д. /л. 77-92ДП/ като и изводите на експертите в значителната
си част по относимите за казуса обстоятелства се припокриват; За определяне на мястото на
удара по КМАЕ са използвани специални знания като са отчетени геометричните параметри
на кръстовището, установеното в констативен протокол № К 464 забърсване в предната
част на бронята на л.а Нисан“ , свидетелските показания и извършените изчисления, както и
местоположението на тялото на пешеходката след удара. Въз основа на гореописаните
параметри вещото лице е стигнало до мотивиран, научно обоснован извод, че мястото на
удара се намира на платното за движение на ул. „Костенски водопад“ на обозначено място
за пресичане на пешеходци като такъв е и извода в изготвената по ДП повторна експертиза.
В съдебно заседание от 19.12.2022г. първоинстанционният съд е провел разпит на вещи
лица Д-р Д.Н.Н. и А.К. А., изготвили КМАТЕ, които са отговорили на допълнително
поставени въпроси. Вещо лице А. се е аргументирал защо е използвал въпросната методика
на изчисления, при която се използват зависимости между скоростта на автомобила,
спирачния път и разстоянието на отхвърляне на тялото. Експертът е заявил, че мястото на
удара е определено и подробно описано като тялото е отхвърлено на 2,7 м. Във връзка с
възраженията на адв. Д. категорично в обясненията, които кореспондират със заключението
на изготвената експертиза, вещото лице се е аргументирало, че скоростта не е свързана с
мястото на удара и не е функция с мястото на удара. Експертът сочи на зависимост между
разстоянието на отхвърляне на тялото и изминатия път от автомобила, която е разлика от
стойностите на двете разстояния. Поради липсата на обективни данни за мястото, където е
паднала пешеходката и мястото, където се е установил автомобилът след падането и е
използвана система от уравнения като са взети предвид свидетелските показания за падане
на тялото в непосредствена близост до автомобила, както и свидетелските показания за
пресичане на пешеходката на пешеходната пътека. В заключение експертът е заявил, че от
данните и изчисленията определените място на удара и скорост са най- вероятните
възможни. По този съществен въпрос досежно правната квалификация на деянието
идентичен е отговора и на повторната експертиза, изготвена в хода на ДП. Научно
обосновани са и изводите на експертите по отношение на предодвратимостта на удара,
представляващо пета задача на изготвената КМАЕ. При изчисление на отстоянието на
предната част на автомобила до мястото на удара в момента на навлизане на пешеходката
на платното за движение експертното становище е, че водачката Б. Д. от момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение е имала техническа възможност за спре
аварийно преди мястото на удара и да го предодврати, като детайлно и обосновано е
7
посочен механизма на протичане на ПТП , а именно :на 14.08.2019 подсъдимата шофирала
л.а „Нисан Кашкай“ по ул „Г. Измирлиев“ в посока от ул.“ Боянски водопад“ към ул.“
Костенски водопад“ като при пристигане на ул.“ Костенски водопад“ водачката предприела
маневра завиване наляво по нея в посока към ул.“ Славовица“. Отговорено е на
допълнително поставените задачи като е отчетено, че автомобилът без спиране при зелен
сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището с 25 км/ч. Пешеходката П. К. е предприела
пресичане от дясно наляво спрямо посоката на движение на завиващия наляво автомобил
спрямо посоката на движение на завиващия наляво автомобил също при зелен сигнал на
светофара. Водачката Д. реагирала с аварийно спиране на 8 м. от мястото на удара при
опасна зона на спиране 10 м. като от това отстояние не е разполагала с възможност да
установи автомобила в покой преди достигане на коридора за движение на пешеходката.
Последвал удар със скорост на автомобила 1.9 км/ ч със зоната вдясно от предната емблема
на автомобила и в лявата част на тялото на пешеходката. От свидетелските показания и
изготвената експертиза се установява , че кръстовището на ул. „Георги Измирлиев“ и ул.
„Костенски водопад“ се регулира от светофарна уредба като и двамата участници в
движението са навлезли в кръстовището на разрешителен за тях сигнал. Въз основа на
изчисленията на вещите лица , чрез използване на специални знания се установява, че към
момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, подсъдимата е имала
възможност да спре аварийно преди мястото на удара и да го предодврати. По отношение на
механизма на протичане на процесното ПТП въззивният съд цени заключението на КМАЕ
като в допълнителните обяснения вещото лице А. е отговорил на поставените и във
въззивната жалба и в пледоарията на защитата въпроси като заявява, че не е използвал
методика, свързана с отчитане на теглото на пострадалата, а методика, свързана с
разстоянието на отхвърляне на тялото. Въззивната инстанция кредитира заключението на
КМАЕ, изготвена от вл А. и Николов, като именно въз основа на специалните си знания
вещото лице е преценило коя точно методика е най- приложима в процесното производство.
Видно от допълнителните обяснения на вещото лице същото е приело най- благоприятните
за обвиняемата коефициенти за спиране. В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е дадено допълнително пояснение от в.л. Николов, който заявява
на възраженията на защитата, че центърът на тежестта на тялото е независеща от височината
на пострадалата и е винаги на едно и също място . Тежестта е функция спрямо външната
ориентация. Въззивната инстанция се солидаризира с първостепенния съд и с
допълнителните обяснения на вл. Николов , който заявява, че травмата на постадалата К. не
е резултат от директен удар от МПС, а е резултат от падане на терена. В този смисъл
заявеното от защитата, че за да се използва метода SEARLE е необходимо да са известни
ръста и теглото на пешеходеца не кореспондира с категорично заявеното от експертите ,
както в изготвената КМАЕ, така и в допълнителния разпит в хода на съдебното следствие
пред първа инстанция. Още повече, че при необходимост от въпросната информация,
вещите лица са имали възможност да се снабдят с нея, но те категорично отхвърлят такава
необходимост. По отношение на възражението на защитата за задължителното оставяне на
спирачни следи по пътното платно следва да се отчете, че на първо място
,местопроизшествието не е запазено и същевременно експертите заявяват за сравнително
ниска скорост на движение преди и по време на удара. Не може да се приеме и
възражението на защитата, че следва абсолютно достоверно да се приеме заявеното от
свидетелката Лазарова, че не е чула звук от спирачки. Същата се е намирала на разстояние
от автомобилното платно като доколко и дали е възприела шум зависи от шумовете на
околната среда- става дума за кръстовище, на което се движат автомобили и има пешеходци.
Аргументите на вещите лица Д-р Д.Н.Н. и А.К. А., съдържащи се в КМАЕ и в
допълнителните обяснения на експертите са кредитирани с доверие от първоинстанционната
инстанция като въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС в тази насока.
8
Следващото възражение на защитата е свързано с правната квалификация на
инкриминираното деяние по чл. 11 ЗДвП като се сочи, че същата е относима за пешеходни
пътеки, които не са регулирани със светофарна уредба,а в конкретния случай е имало
работеща светофарна уредба и е следвало да се посочи текста на чл. 120 ЗДвП като
подзащитната му не се е защитавала срещу коректно обвинение, поради което е налице
съществено процесуално нарушение.
Въззивният състав не може да приеме становището на защитата , тъй като практиката на
ВКС уточнява, че текстът на чл. 120 , ал.1, т.2 ЗДвП се явява специален по отношение на
този по чл. 119 като доколко ще се приложи чл. 119 или 120 ЗДвП е въпрос на „ прецизиране
на правната квалификация на установената фактология по престъпната дейност като
евентуално обвинение по един от двата текста не би обусловило по- тежка наказателна
отговорност, поради което не се налага изменение на обвинението.“ Предвид изложеното
въззивната инстанция не приема аргумента на защитата за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, рефлектиращо върху правото на упражняване на защита.
Настоящата инстанция не намира за необходимо да извърши преквалификация доколкото и
двете разпоредби съставляват допустимо правилно приложение на материалния закон, което
кореспондира с т.7 на ТР№2 от 22.12.2016 на ВКС по т.д.№2/2016, ОСНК, а именно, че
съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо
бланкетната правна норма на чл. 343 НК, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт
са описани фактическите обстоятелства по извършването му.
Защитата прави и алтернативно искане за преквалифициране на деянието по чл. 343 а НК
като се приложи разпоредбата на чл. 78 а НК. Като цитира Р №71/2013 на ВКС , н.д.
2314/2012; Р 77/21 по н.д. 237/2012 III НО на ВКС. При анализ на текстовете от закона от
тяхното създаване и при проследяване на измененията в тях се стига до извода до
преномериране на текстовете по привилегирования състав на чл. 343аНК, които не
кореспондират с волята на законодателя. Действително съдът приема, че подсъдимата Б. Д.
Д. е предприела всички необходими и зависещи от нея действия за оказване на помощ на
пострадалата, както по време на инкриминираното деяние, така и в последващите месеци,
като е оказвала финансова и морална помощ на пострадалата.
Същевременно в настоящата хипотеза е налице правна квалификация по чл. 343,
ал.3,пр.последно, б „а“, пр.2 ,вр. ал.1, б „б“,пр.2, вр.чл.342,ал.1,пр. НК , т.е налице е
квалифициран състав спрямо основния ,поради обстоятелството, че деянието е извършено
на пешеходна пътека. В т. 54 от пар.6 от допълнителните разпоредби на ЗДП е дадена
легална дефиниция на „пешеходна пътека“. Чл.120 уточнява, че пешеходната пътека може
да бъде регулирана със светофар/ както е в настоящата хипотеза/ или с регулировчик.
По делото безспорно се установява, че процесното кръстовище е регулирано със
светофарна уредба, както и че пешеходката е пресичала платното на „пешеходна пътека“
при разрешаващ сигнал на светлинната сигнализация. Поради наличието на правната
квалификация по чл. 343, ал.3,пр.последно, б „а“, пр.2 ,вр. ал.1, б „б“,пр.2НК е неприложима
разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б „а“ НК и решаване на въпросния правен казус при
приложението на чл. 78 А НК. В този смисъл е ненужно допълнително обсъждане по
приложението на чл. 78а НК.
По отношение на направеното възражение от страна на държавното обвинение по
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата с аргумент, че наказанието е явно
несправедливо и не съответства на правилата на чл. 36 НК, като същото следва да бъде
определено по реда на чл. 54 НК, а не при наличието на многобройни смекчаващи
обстоятелства по чл. 55 от НК. Въззивната инстанция споделя становището на СРС като
намира, че не следва на бъде уважен протеста на СГП. Настоящата инстанция не може да се
съгласи с твърдението на прокуратурата, че като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат
9
ценени само необремененото съдебно минало на подсъдимата и материалните грижи за
пострадалата. Изброените от предходната инстанция като смекчаващи отговорността
обстоятелства – оказана помощ на пострадалото лице, изразеното съжаление за
извършеното, дългият изминал период от инкриминираното деяние. Не се споделя
становището на държавното обвинение, че подсъдимата не е изразила съжаление за
постъпката си, напротив тя не само словесно е заявила , че съжалява, но и с реални действия
е съдействала по всякакъв начин , изразявайки материална и морална подкрепа като за
близък човек. Поради горното въззивната инстанция не приема становището на прокурора ,
че не са налице изключителни или смекчаващи вината обстоятелства като в тази връзка се
споделя становището на първостепенния съд за трудова ангажираност на пострадалата,
липса на данни за нарушение на правилата за движение, изразеното по време на
първоинстанционното и второинстанционното производство ,многократно заявено
съжаление за извършеното. СРС е е изложил обстойна аргументация досежно
многобройните смекчаващи обстоятелства, отчетени са всякакви съображения,
рефлектиращи върху въпроса за дължимата санкция и няма никакви основания за
преразглеждане на същата .С оглед на което съдът счита за неоснователен направения
протест от прокуратурата по отношение на размера на наложеното наказание на подсъдимия
и искане за определяне на наказанието при условията на чл. 54 НК. Неоснователно е и
искането на държавното обвинение във вр. чл. 343 „г“, вр.343 , вр.чл. 37, ал.1, т. 7 НК на
подсъдимата да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за определен
срок. В подкрепа на доводите на първоинстанционния и въззивния съд е публикуването този
месец Тълкувателно Решение № 1 от 13.04.2023 г. на ВКС /по тълк. д. № 1/2022 г., ОСНК,
докладчик съдията Блага Иванова/ ,съгласно което разпоредбата на чл. 343г от НК по
отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, в които основното
наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК е
определено при условията на чл. 55 от НК. При така установената фактическа обстановка
предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че с действията си
подсъдимата Б. Д. Д. е осъществила обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл. 343, ал.3,пр.последно, б „а“, пр.2 ,вр. ал.1, б „б“,пр.2,
вр.чл.342,ал.1,пр.3, вр.чл. 55, ал.1,т.1 НК. Аргумент за възможността да се приложи чл. 55,
ал. 3 от НК, в случаите по чл. 343г от НК, е систематичното място на първата норма - в
общата част на НК, което предопределя нейната универсална приложимост спрямо
разпоредбите от особената част. Налагането на наказание като специфична правосъдна
дейност се основава на принципите на законност и индивидуализация на наказанието.
Принципът на законност се проявява като въз основа на правната квалификация се
установяват санкционните последици от деянието, а именно какво е предвиденото
наказание, дали то е единично или съдържа комплекс от санкции. Съдът взема предвид и
разпоредбата на чл. 343г от НК с оглед налагане на кумулативното наказание „лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Съдът отмерва
наказанието в пределите, определени от санкционната част на материалната
наказателноправна норма като същевременно прилага и разпоредби от общата част, имащи
отношение към извършеното престъпление. При определяне на наказанието се прилага
принципът за индивидуализация, който изисква да се съобразят установените по делото
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се постигне съответствие на наложеното
наказание със спецификата на конкретния случай. Този принцип предполага да бъдат
реализирани целите по чл. 36 от НК, а наказанието да отговори на законовия критерий за
справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК. Независимо че нормата на чл. 55 от
НК систематично предхожда чл. 56 и 57 от НК, тя се прилага след установяване на
релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, когато съдът приеме, че са налице
многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, респективно, когато бъде
10
направен положителен извод относно втората кумулативна предпоставка на чл. 55 от НК.
Когато съдът определи основното наказание при условията на чл. 55 от НК, негова е
преценката дали да наложи допълнителното по-леко наказание, като приложи ал. 3. Това е в
съответствие с принципите за определяне на наказанието и преди всичко, с принципа за
индивидуализация и привеждане на наказанието в съответствие с особеностите на
конкретния случай.
От събраните по делото доказателствена съвкупност се доказа безспорно, че 14.08.2019г.
около 08.00ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка "Нисан“ модел „Кашкай“, с регистрационен номер **** по ул. „Георги Измирлиев“ с
посока на движение от ул. „Боянски водопад“ към ул. „Костенски водопад“ на прилежащата
пешеходна пътека, (сигнализирана с пътна маркировка М 8,2 от ППЗДвП) и на
кръстовището с ул. „Костенски водопад“ при извършване на маневра ляв завой по ул.
„Костенски водопад“ към ул. „Славовица“ нарушила правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, както следва:
Чл. 116. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците........ „
Чл. 119. (1) „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
Чл. 119 (4) „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците.“
като не била достатъчно внимателна и предпазлива и като водач на лекия автомобил не
пропуснала пресичащата по пешеходната пътека, отдясно наляво спрямо посоката й на
движение по прилежащата пешеходна пътека, (сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от
ППЗДвП) пешеходка П.Б.К., ЕГН **********, като реализирала ПТП с предната дясна част
на управлявания автомобил и по непредпазливост причинила на К. средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на таза, на горното и долното
рамо на срамната кост вляво , довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на правилата за
движение на моторно превозно средство, като нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и
нейното съдържание следва да бъде допълнено от нормите на ЗДвП. Като в процесния
случай е нарушено задължението по чл. 119, ал. 1 ,4 от ЗДвП. По безспорен начин се доказа,
че пътно-транспортното произшествие е осъществено в границите на обозначената със
съответната маркировка пешеходна пътека. Съгласно медицинската документация и
назначената и изготвена съдебно – медицинска експертиза се доказа и другия обективен
признак на престъпния състав по чл. 343, ал. 3, б. "а"- причинени травматични увреждания,
съставляващи средна телесна повреда.
Поради горното след като подсъдимата е била длъжна и е могла да възприеме пострадалата,
но не е предприела своевременно мерки да преустанови движението си като е навлязла на
пешеходната пътека без да зачете предимството на пострадалата, където е последвал
неизбежният удар , то настъпилите съставомерни последици по чл. 343, ал.3,пр.последно, б
„а“, пр.2 НК са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията и , произхождащи
от чл. 119, ал. 1 ,4 от ЗДвП като е налице причинно- следствена връзка между деянието и
настъпилия противоправен резултат.
Престъпното посегателство се доказа и от субективна страна, като е осъществено под форма
на вина непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК.
11
По отношение на наложеното на подсъдимата наказание "Лишаване от свобода" за срок от
8/осем/ месеца, отложено с изпитателен срок от 3/три/ години въззивната инстанция се
солидаризира с първостепенния съд като намира наложеното наказание на подсъдимата Б.
Д. за законосъобразно и справедливо като при индивидуализацията му са отчетени всички
обстоятелства, свързани с личността на дееца. Правилно предходната инстанция е
определила така наложеното на подсъдимата наказание под установения минимум за
конкретния престъпен състав и е приложила чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради изброените
многобройни смекчаващи обстоятелства и нито едно отегчаващо такова.
Първостепенният съд не е приложил кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание
"Лишаване от право" по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, а именно "Лишаване от право да управлява
МПС", което е свързано с прилагането на принципа за индивидуализация, който изисква да
се съобразят установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се
постигне съответствие на наложеното наказание със спецификата на конкретния случай.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на Софийски районен
съд и въз основа на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
присъдата е правилна, законосъобразна и като такава следва да се потвърди
изцяло. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6,вр.чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.12.22г. ,постановена по НОХД № 20211110208658/21г. по
описа на СРС, НО,109 с -в .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12