РЕШЕНИЕ
№ 33/13.01.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети декември, две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Гергана Тенева.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Валентина Радева-Ранчева………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №929 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р.Р.Д. с постоянен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против
Решение №156 от 07.07.2022 г., постановено по АНД №320
по описа на Районен съд – Кърджали за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон,
при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото
не се установявало жалбоподателят да е осъществил административно нарушение, за което е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба К №******* от ОДМВР Кърджали. Твърди се, че
описаното нарушение не било извършено от жалбоподателя. Същият от началото на
2019г. устроил живота си в Германия. Процесният автомобил
с рег. №К****ВМ се стопанисвал и ползвал от Р.Р.Д., с
постоянен адрес:***, за което предоставил и декларация – приложение 6 в ОДМВР –
Кърджали. Сочи се, е съгласно Регламент (ЕО) №562/2006г. от 15.03.2006г. и
Директива №2004/38/ЕО от 29.04.2001г. на Европейския парламент и на Съвета
относно правото на граждани на ЕС и на членовете на техните семейства да се
движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, българските
граждани се проверявали на ГКПП по метода „преценка на риска“, поради което
след тази дата данните за пътуванията им в информационните масиви били непълни.
Като не обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното
решаване на делото, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с
принципите на АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение,
което било основание за отмяна на постановения съдебен акт. Моли се за отмяна
на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото
съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
чрез пълномощник, който моли да бъде
отменено решението на районния съд. Претендира присъждане на направените по
двете дела разноски. Представя писмена защита.
Ответникът, ОД на МВР – Кърджали, редовно
призован, не изпраща представител. Не
ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила решението
на Районен съд – Кърджали като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното Решение №156 от 07.07.2022г., постановено по АНД №320/2022г., Районен съд – Кърджали
потвърждава Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К №*******, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Р.Р.Д., за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189 ал.4 във връзка с
чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП се налага глоба в размер на 600.00 лв. и осъжда Р.Р.Д.
*** сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението
било установено с техническо средство при спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата. Съдът е посочил, че действително, жалбоподателят депозирал
декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, но не представил копие от свидетелството за
управление на МПС на лицето, на което твърди, че предоставил за ползване
собствения си лек автомобил. Това законово изискване било въведено, за да се
защитят гражданите от недобросъвестно деклариране на правно значими факти, относими към спазване на правилата на ЗДвП. Въз основа на
изложените подробни съображения в решението, съдът е приел, че обжалваният
електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
Решението е неправилно.
Безспорно установено е от фактическа страна по
делото, че на 05.08.2021г. в 15:05 часа в гр. К., бул. „Х. Б.“ до магазин А.-Г в
посока от бл.11 към магазин „В.“ при ограничение на скоростта от 40 км./ч.,
въведено с пътен знак, чрез АТСС ARH CAM S, което е от одобрен тип за измерване
и е преминало съответните проверки, е установено и заснето извършено нарушение
за скорост, като е заснето движение със скорост от 83 км./ч. (след приспаднат
толеранс от 3 км./ч.) на МПС „Фолксваген голф“ с рег. №К****ВМ. Във връзка с
това е издаден процесният ЕФ Серия К №*******, с
който на Р.Р.Д., като собственик, на когото е
регистрирано МПС, е наложена глоба.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Съответно редът за установяване на
лицето, което отговаря за извършеното нарушение, е регламентиран в чл.189 ал.5
от ЗДвП, където е посочено, че електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по
чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
В случая не е спорно, че Р.Р.Д.
е предоставил писмена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, с данни за лицето,
извършило нарушението, но не е представил със същата копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство, а само е посочил, че същото е с
номер *********, издадено от МВР - Кърджали .
Действително, ако не се спази изискването за
прилагане на копие на СУМПС на лицето, на което е предоставен автомобила от
собственика, е възможно да се стигне до ситуации на недобросъвестно деклариране
на правно значими факти, относими към спазване на
правилата на ЗДвП, в каквато насока са и съображенията на районния съд,
т.е. собственикът да посочи имената на
друго лице, с цел избягване ангажирането на административнонаказателна
отговорност. Но в конкретния случай Р.Р.Д. е посочил
не само имената на лицето, на което твърди, че е предоставил автомобила, а и
номера на СУМПС на това лице. В тази връзка, доколкото като спорен по делото се
очертава въпросът за авторството на нарушението, районният съд е следвало обстойно
да обсъди събраните доказателства и да прецени законосъобразността на оспорения
електронен фиш с оглед посоченото в декларацията и в представената по делото
справка за нарушител/водач Р.Р.Д., изготвена от
Сектор „Пътна полиция“ Кърджали, ОДМВР - Кърджали. Видно от тази справка, на Р.Р.Д. е издадено СУМПС №********* на 23.07.2018г., валидно
до 23.07.2028г. Тези данни безспорно са били налични в ОДМВР – Кърджали към
момента на подаване на декларацията от Р.Р.Д. и е
следвало да бъдат взети предвид и да се приложи разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, като съответно се анулира оспорения в настоящото производство електронен
фиш.
С оглед цитираните законови разпоредби,
установените по делото факти не обосновават извод, че касационният жалбоподател
е извършил вмененото му нарушение по чл. 21 ал.2, във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Предвид санкционния характер на производството, в
тежест на административнонаказващия орган е да
установи всички фактически основания, обуславящи отговорността, а това
изискване в случая не е спазено.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение не съответства на материалния закон, поради
което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
обжалвания електронен фиш да се отмени.
При този изход на спора, направеното от
процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на
разноски е основателно. С оглед представените договори за правна защита и
съдействие, направените разноски за всички съдебни инстанции са в общ
размер на 760.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №156/07.07.2022г.,
постановено по АНД №320 по описа на Районен съд – Кърджали за 2022г., вместо
което постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******,
издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Р.Р.Д., за
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП се
налага глоба в размер на 600.00 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Кърджали да заплати на Р.Р.Д., с постоянен адрес ***, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.