Решение по дело №2469/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                  Р Е Ш Е Н И Е  №  260048

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на  седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                  КОСТАДИН  ИВАНОВ

 

при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2469 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:

               

       Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

       Образувано е по въззивна жалба,  подадена от адв. Ж.Н., пълномощник на ищцата по делото П.В.К., като майка и законен представител на малолетните деца Д. Д. Р. и В. Д. Р., с която се обжалва допълнително решение № 2317/08.07.2020 г., постановено към Решение № 1529/30.04.2020 г., по  гр. дело  6941/2018 r., IV бр. състав, РС-Пловдив, в производство по чл. 250 от ГПК. С допълнителното си решение съдът е  оставил без  уважение  искането  за допълване на    Решение № 1529 от 30.04.2020 година,  влязло в сила на 29.05.2020г., постановено по гр. дело № 6941/18г. по  описа на  ПдРС,  ІV брачен състав,  като  съдът  да ограничи  родителските права на бащата Д.Р.Р. за даване на съгласие за подновяване на международен паспорт на малолетните деца В. Д. Р. и Д. Д. Р., след тяхното  изтичане, до навършването  им на  18 години, както и да се  добави понятието: „ И на какъвто и да е вид  административни  услуги“.

 С жалбата, подадена от страна на ищците,  се оспорва изцяло постановеното решение, като незаконосъобразно и се моли същото да бъде допълнено, като се посочват законни предпоставки за това, включително и се   излагат  съображения по същество.

Заявява се, че в допълнителното решение, което се обжалва, съдът е посочил, че с доклада по делото е определен и неговият предмет, а именно  да издаде решение, с което да разреши майката на децата П.К. да може да представлява децата Д. и В. Р. пред органите на МВР - „Паспортна служба“, сектор „български и лични документи“ към ОД на МВР, за да подаде необходимото заявление за издаване и получаване на международен паспорт и лична карта на децата, без за целта да е необходимо присъствието или разрешението на бащата“. В тази насока, в молба, уточняваща исковата молба от 21.05.2018 г. т. 2, се сочи от жалбоподателката, било поискано да се отнеме правото за даване на съгласие на бащата, при ползване на административни услуги,  защото не било възможно да се предвиди всеки практически казус или преценка на даден орган, кое в решението е валидно и кое не, как се тълкува и какво има или е имал предвид съдът. В тази насока се заявява, че  така майката щяла да се  затрудни, изключително много, при упражняването на родителските права, защото ще бъде подложена на тежко, непрекъснато тълкуване, на моменти унизително, от който и да е орган или оправомощен субект в страната. Заявява се, че към молбата е приложена и практика на съдилищата в България по тези казуси. Искането за международен паспорт е включено в доклада по делото,  в протокол от съдебно заседание, проведено на 12.11.2018 г., като се уточнява, че   на стр. 10 от същия протокол, който бил и доклад по делото ответникът - бащата, твърдял, в отговора на исковата молба, че винаги заявявал съгласието си, децата да имат издадени международни паспорти,  а от друга страна се сочи, че декларацията за пътуване е дадена до навършване на пълнолетие на двете деца, а без международен паспорт тя би била безсмислена, хартия с текст, която не може да се използва.

Не е налице и законово понятие подновяване, като в тази връзка се сочи, от жалбоподателката, че според разпоредбата на  чл. 30 (1) от ЗБЛД личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни. А според ал. 2 на същия закон срочни лични карти се издават на лица от 14 - до 18-годишна възраст, със срок на валидност 4 години; Сочи се, че в случаите по чл. 23. ал. 4 прекратяването на удостоверението за електронна идентичност не се отразявало на срока на валидност на личната карта. Заявява се, че в доклада по делото - протокол от съдебно заседание,  от 12.11.2018 г., на стр.  8, по делото между 152 и 153 абзац било изложено  искането на жалбоподателката, за представителство като майка  пред ОД на МВР за издаване и получаване на международен паспорт и лична карта на децата, без за целта да е необходимо присъствието на бащата. В тази връзка се заявява, че твърдението, че е недопустимо съдът да се произнесе по непредявена претенция не е основателно,  в това число и на какъвто и да е вид административни услуги. Сочи се, че това производство е акт на съдебна администрация и съдът е задължен да следи служебно и да охранява преди всичко интересите на децата. По делото е прекратен  искът по чл. 127а, а нормата на чл. 127а е осъществима при кумулативното наличие и на двете предпоставки, но не и искът по чл. 45 от ЗБЛД. Правната квалификация на иска е задължение на съда. Посочено е, че при искане за ограничаване на родителски права чл. 131, ал. 2 вр. с ал. 1 съгласно СК: Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права, а според чл. 133. Производството за ограничаване на родителски права се образува по искане на другия родител, пред районния съд по настоящия адрес на детето. Твърди се, че  съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане"и, че Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд. Цитира се разпоредба на Семейния Кодекс чл. 135, ал.1, че при изменение на обстоятелствата, съдът може да измени мерките по чл. 131, 132 и 134, като  родителят можел да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, така че не може да има злоупотреба с права.

В тази насока се моли да бъде да допълните решението в частта, с която съдът ограничава: родителските права на бащата Д.Р.Р., за даване на съгласие, за издаване на нов международен паспорт на малолетните деца, В. Д. Р., и Д. Д. Р., след неговото изтичане, до навършването им на 18 г., както и да добавите понятието - „И на какьвто и да е вид административни услуги“, за да не се налага да тълкува съдебното решение от хора без правни знания или с неясни такива. Заявява се, че в декларацията дадена от бащата няма съгласие за издаване на международен паспорт, защото към онзи момент, децата са имали такива. Претендират се разноски пред  въззивната инстаниция. Не се ангажират нови допустими по въззивното производство доказателства, които да са относими към предмета на делото.

С писмен отговор на въззивната жалба, от въззиваемия Д.Р.Р.,  чрез пълномощник адв. Е., се оспорва въззивната жалба, като неоснователна.Моли се да бъде потвърдено решението, в обжалваната му част.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба се явява допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

С обжалваното Допълнително Решение № 2317 от 08.07.2020г. по гр.д.№ 6941по описа за 2018 година, на РС-Пловдив, ІVбр. състав, районният съд в образувано пред него производство по чл. 250 от ГПК, оставя без уважение искането за допълване на Решение № 1529 от 30.04.2020г., влязло в сила на 29.05.2020г., постановено по гр. дело № 6941/18г. по  описа на  ПРС,  ІV брачен състав като  съдът  да ОГРАНИЧИ  родителските права на бащата Д.Р.Р. ЕГН  ********** за даване на съгласие за подновяване на международен паспорт на малолетните деца В. Д. Р. ЕГН ********** и Д. Д. Р.  ЕГН **********, след тяхното  изтичане , до навършването  им на  18 години, както и да се  добави понятието :  „ И на какъвто и да е вид  административни  услуги“.

Изложени са съображения от първоинстанционния съд, че в първоинстанционното производство съдът е бил сезиран с искове по чл. 127 ал. 2 от СК, по чл. 127а ал.2 и по чл. 131 ал. 2 вр. ал. 1 от СК.Като съдът с първоначалното решение - Решение № 1529 от 30.04.2020г., влязло в сила на 29.05.2020г., изцяло уважава предявения иск по чл. 127ал. 2 от СК, както и уважава иска с правно основание чл. 131 ал.2 вр. ал. 1 от СК, като ограничава родителските права на Д.Р.Р. по отношение на малолетните деца Д. и В., поради продължителна душевна болест на Д.Р.Р., като взема конкретни мерки- отнема правомощията на Д.Р.Р. по даване на съгласие по отношение на децата Д. и В. относно: избор на учебно заведение, относно регистрация на децата на който и да е постоянен, настоящ адрес, относно избор на личен лекар,вид лечение, постъпване в медицинско заведение; относно декларация свързана с различни мероприятия в учебно или извънучебно време; за ползване на каквито и да е социални помощи, социални услуги. Първоначалното Решение с № 1529 от 30.04.2020г.,по което съдът се произнася, като уважава предявените искове по чл. 127 ал. 2 от СК, и по чл. 131 ал. 2 вр. ал.1 от СК, не е обжалвано от страните, при което е влязло в сила.

По предявения иск по чл. 127а ал. 2 от СК, районният съд не се произнася с първоначалното решение - Решение № 1529 от 30.04.2020г., тъй като с предходно определение, постановено в о.с.з. на девети януари 2019г., /в присъствие на пълномощниците на страните, адв. Н., и адв.Е./, съдът прекратява производството по гр.д. № 6941/2018г. по описа на ПдРС,ІVбр.състав, в частта, касателно предявения иск по чл. 127а ал. 2 от СК, излагайки конкретни мотиви за липса на правен интерес от разглеждането му, съответно, преценен към момента на постановяване на прекратителното определение. Видно е, че това определение не е обжалвано от страните, /като този въпрос и не е спорен между тях/, поради което е влязло в сила, преди постановяване на решението на съда от 30.04.2020г. Т.е. първоинстанционният съд не дължи произнасяне по иск,с който вече не се явява сезиран, поради което и не следва да уважи постановяване на допълнително решение за уважаването му.

Следва да се посочи, че предметът на иска по чл. 127а ал. 2 вр. ал.1 от СК е специфичен- касае, само, „въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това“, и не би могъл да се разглежда в хипотезата на разпоредбата на чл. 131 ал. 2 вр. ал. 1 от СК. Поради което и след като от ищцовата страна не е било обжалвано прекратителното определение по иска с правно основание 127а ал. 2 вр. ал.1 от СК, то в настоящето производство не е налице правна възможност за постановяване на допълнително решение, респ., по този иск, тъй като съдът не се явява сезиран с такъв иск.

Доколкото, не е налице предявяване на искане от ищцовата страна в първоинстанционното производство за ограничаване на родителските права на Д.Р.Р. за даване на съгласие за извършване „на какъвто и да е вид административни услуги“,/ което би имало характер на претенция по чл. 131 от СК/, то съдът не дължи произнасяне и по такава непредявена претенция в настоящето производство.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира за обосновано и правилно обжалваното допълнително решение, поради което приема, че същото следва да бъде потвърдено изцяло от въззивния съд.    В т.н. изложените оплаквания във въззивната жалба не са относими към предмета на исковете, с които съдът е бил сезиран, респ. към предмета на иска по чл. 127а от СК.        

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                         Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 08.07.2020г. Допълнително решение № 2317 на Пловдивски районен съд, ІV брачен състав, по гражданско дело № 6941 по описа на съда за2018 година, с което ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  искането  за ДОПЪЛВАНЕ на    Решение № 1529 от 30.04.2020 година  влязло в сила на 29.05.2020г., постановено по гр. дело № 6941/18г. по  описа на  ПРС,  ІV брачен състав като  съдът  да ОГРАНИЧИ  родителските права на бащата Д.Р.Р. ЕГН  ********** за даване на съгласие за подновяване на международен паспорт на малолетните деца В. Д. Р. ЕГН ********** и Д. Д. Р.  ЕГН **********, след тяхното  изтичане , до навършването  им на  18 години, както и да се  добави понятието: „И на какъвто и да е вид  административни  услуги“.

РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1/         2/