РЕШЕНИЕ
№ 3437
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110110571 по описа за 2024 година
Н. К. К. е предявила срещу ЮЛ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5000 лв., ведно със законната лихва от 26.02.2024 г. до окончателното плащане
на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на доброто име и честта, в резултат на публикувани
през периода от м.11.2023 г. до м.02.2024 г. статии и видео клипове,
съдържащи обидни и неверни клеветнически твърдения, на следните интернет
адреси:
-*** - „***“;
-*** - надпис под снимка на ищцата „***“;
-*** – видеоклип, завършващ със снимка на ищцата и надпис „***“;
-***l – клип със заглавие „***“ и видео с текст „ ***“;
-*** – видео с надпис „***, придружен със снимка на ищцата с червен Х
/кръст/ върху нея.
Ищцата твърди, че между ЮЛ като изпълнител и ЮЛ на 24.10.2022г. е
сключен договор за упражняване на авторски надзор за реализация на проект
за интериорен дизайн на апартамент в гр. ***. Сочи, че ЮЛ е изпълнил в
цялост задълженията си по договора, но ЮЛ започнал да има неоснователни
искания към него и предприел действия по публикуване на процесните статии
и клипове, уронващи името и авторитета, както на дружеството изпълнител,
така и на неговия управител в лицето на ищцата. Излага доводи, че именно
ЮЛ е отговорен за публикуването им на сочените интернет адреси, доколкото
е качен и публикуван и самият договор от 24.10.2022г., представляващ
1
търговска тайна и с него не разполага друг освен страните по него. Били
публикувани и фактури, както и имало възражения върху апартамента,
предмет на договора. Сочи, че с публикуването на процесните клеветнически
и обидни изрази ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име, честта и нейния авторитет. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски,
като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Такъв е депозиран след изтичането на срока, като оспорва
основателността на иска. Сочи, че не е публикувал процесните видеа и статии.
Не оспорва наличието на облигационни отношения с ЮЛ, като твърди
некачествено изпълнение от негова страна, както и че му е бил представен
документ на български език, който е трябвало да подпише веднага, за да
започне отстраняването на нередностите, без да знае, че е приемо-
предавателен протокол за приемане на обекта без рекламации. Сочи, че по
този начин е бил въведен в заблуждение и ЮЛ, представлявано от ищцата са
го въвели в заблуждение и са се възползвали от незнанието на български език.
Поддържа, че след това не са успели да установят контакт с ищцата. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за упражняване на авторски надзор от
24.10.2022 г., сключен между ЮЛ в качеството на възложител и ЮЛ като
изпълнител, по силата на който е възложено упражняването на авторски
надзор за реализацията на проект за интериорен дизайн по договор от
01.06.2022 г. на обект, представляващ апартамент с адрес: гр. ***, като по
делото е представен и приемо-предавателен протокол от 03.07.2023 г.
По делото е представен констативен протокол от 16.11.2023 г., изготвен от
нотариус В.Д., с рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие РС-Б.,
съгласно който е удостоверено, че на посочените в протокола пет интернет
адреса се намирали приложената към протокола информация. Към протокола
са приложени информацията на посочените интернет адреси.
По делото е представен констативен протокол от 17.11.2023 г., изготвен от
нотариус В.Д., с рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие РС-Б.,
съгласно който е удостоверено, че на посочената в протокола една интернет
адреса се намирали приложената към протокола информация. Към протокола
са приложени информацията на посочените интернет адреси.
По делото е представен констативен протокол от 24.11.2023 г., изготвен от
нотариус В.Д., с рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие РС-Б.,
съгласно който е удостоверено, че на посочената в протокола един интернет
2
адрес се намирали приложената към протокола информация. Към протокола са
приложени информацията на посочените интернет адреси.
Представен констативен протокол от 08.02.2024 г., изготвен от нотариус
В.Д., с рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие РС-Б., съгласно
който е удостоверено, че на посочената в протокола един интернет адрес се
намирали приложената към протокола информация. Към протокола са
приложени информацията на посочените интернет адреси.
Представен констативен протокол от 20.02.2024 г., изготвен от нотариус
В.Д., с рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие РС-Б., съгласно
който е удостоверено, че на посочената в протокола един интернет адрес се
намирали приложената към протокола информация. Към протокола са
приложени информацията на посочените интернет адреси.
Представен е и констативен протокол от 22.02.2024 г., изготвен от
нотариус В.Д., с рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие РС-Б.,
съгласно който е удостоверено, че на посочената в протокола един интернет
адрес се намирали приложената към протокола информация. Към протокола са
приложени информацията на посочените интернет адреси.
Съгласно свидетелство за съдимост издадено от РС-Б. издадено на
23.02.2024 г., Н. К. К. не била осъждана, като са представени и извлечения от
интернет страници.
По делото са разпитани свидетелите С.Ч., както и Я. П..
Разглежданите искове биха били основателни, ако ищецът докаже, че в
резултат на поведение на представител на ответника в – публикуване на
видеоклипове и статии в процесните интернет сайтове в периода от м.11.2023
г. до м.02.2024 г. с посоченото съдържание, е претърпял твърдените
неимуществени вреди - изразяващи се в засягане на доброто име и честта. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента. Вината представлява психическото отношение, изразено в
умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие
или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от
него резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже
липсата на вина. Само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се
установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо място
предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. За да се формира категоричен извод в тази насока следва да
се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи
поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже
наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни
изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема в практиката като
3
един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на
нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.
е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва
да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни,
ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и др.,
които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско
позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено
престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до
знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било
съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение.
Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото.
В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която
да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за
съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от
обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е
довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от
повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти
обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай,
деецът няма да носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната
неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е
необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е
възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че
при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се
уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно
гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната
колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една
страна и засягане, чрез упражняването на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени
ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Въпросът за
4
баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За
преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази
доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или
мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство
информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност
подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната
отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
В процесния случай от събраните по делото доказателства не се
установява представител на ответника да е към публикувал процесните
видеоклипове и статии в посочените интернет страници. В тази връзка следва
да се посочи, че шестте констативни протокола установяват единствено, че на
отворените линкове e имало съответното съдържание. За пълното следва да се
посочи, че за установяване на авторството на публикациите ищецът беше
снабден с поисканите от него съдебни удостоверения, като по делото не са
представени и приемани писмени доказателства във връзка с издадените
съдебно удостоверения. Такива са представени едва с писмената защита по
делото, поради което и не следва да бъдат обсъждани. А при липсата на други
доказателства по делото, следва да намерят приложение неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме, че не се установява представители на ответника
да са публикували процесните видеоклипове и статии. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването
им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в
истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за
предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно
деяние, предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като се явява безпредметно
обсъждане на останалите елементи от посочения фактически състав.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата
инстанция, като страната претендира сумата от 1000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с ал.
9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция/, фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на съдебните заседание намира за неоснователно възражението на ищеца
за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което
възражението следва да се остави без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
*** чрез адв. С.Н. срещу ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, за осъждането на ЮЛ
да заплати на Н. К. К., сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от
26.02.2024 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
доброто име и честта, в резултат на публикувани през периода от м.11.2023 г.
до м.02.2024 г. статии и видео клипове, съдържащи обидни и неверни
клеветнически твърдения, на следните интернет адреси:
-*** - „***“;
-*** - надпис под снимка на ищцата „***“;
-*** – видеоклип, завършващ със снимка на ищцата и надпис „***“;
-***l – клип със заглавие „***“ и видео с текст „ ***“;
-*** – видео с надпис „***, придружен със снимка на ищцата с червен Х
/кръст/ върху нея.
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв.
С.Н., да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6