№ 488
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510378 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20111068 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 976/2020 г. по описа
на СРС, 36 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л.А. Ж., ЕГН
********** срещу ЕОС М., ЕООД, ЕИК ****, иск с правна квалификация чл.
49 от ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника за
заплащане на сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 27.01.2019 г. до 09.01.2020 г., изразяващи
се в сърцебиене, безсъние, тремор на ръцете и високо кръвно налягане,
вследствие на системен психичен тормоз от страна на ответника, изразяващ
се в телефонни обаждания и текстови съобщения.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца Л.А. Ж. с излагане на доводи, че решението е неправилно като
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила,
материалния закон и утвърдената съдебна практика. С доклада по делото
съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че ищецът е бил търсен по
телефон от служители на ответното дружество, както и че на 23.10.2019 г. е
получил текстово съобщение за дължимост на сумата от 9949.69 лв. Именно
1
при установяване на сочените обстоятелства неправилно СРС е отхвърлил
исковете като неоснователни. В проведеното производство било доказано, че
служители на ответника са се обаждали преди настъпване на падежа по всяка
от вноските по споразумението за разсрочване на задължението. Въпреки
дадените от него обяснения, че изпълнява и ще изпълнява добросъвестно
задълженията си получавал обяснения, че такава е политиката на
дружеството. Това поведение на ответника наложило изпращане на нарочна
молба от ищеца, с която отправил искане за преустановяване на
неправомерните им действия, тъй като му причинявали смущения и стрес. С
оглед това намира за доказано в производството, че служители на ответника
са извършили неправомерни и виновни действия спрямо него. Още повече, че
чрез показанията на разпитания по делото свидетел е установено, че
позвъняванията са били извършвани по всяко време, което допълнително е
създало смущения на ищеца.
Заявява, че при постановяване на атакуваното решение съдът не е
съобразил, че чрез описаното действие на служители на ответника са му били
причинени описаните неимуществени вреди, чиято репарация претендира в
производството.
Моли за отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника ЕОС М., ЕООД, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението на СРС,
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е
2
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявени искове с
правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно действие на
служители на ответника, изразяващо се в обаждания по телефона и
изпращане на текстово съобщение от ответника кредитор към ищеца –
длъжник във връзка с изплащане на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и
за вредите, настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя,
когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани
действия.
И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане,
изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия,
която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на
работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този
смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и
безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите
работници или служители, на които е възложил работата, или в чието
задължение се включва изпълнението на определени, нормативно
регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.X.1958 г.
Или, за да бъде осъществен фактическия състав на разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от
бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят
определени действия.
В производството е установено, че ищецът дължи на ответника парични
суми, във връзка с което задължение е било образувано и изпълнително дело
3
за принудително събиране на задължението. Именно във връзка с
погасяването му на 27.12.2018 г. ищецът подписал с ответника споразумение
за доброволно уреждане на финансовите отношения и разсрочване на
парични задължения, свързани с изп. дело № 1929/2012г. по описа на ЧСИ
Шокри Д.. В същото бил уговорен погасителен план за заплащане общо на
сумата 6000.00 лв.
Установява се, чрез събраните пред първата инстанция гласни
доказателства – показанията на свидетеля Р.Л.П. /съпруга на ищеца/,
преценени с оглед събраните в производството доказателства с оглед
евентуалната й заинтересованост от изхода на спора /чл.172 ГПК/, че от
страна на служители на ответника е имало обаждания по телефона преди
падежите на всяка от разсрочените вноски. В отговор ищецът заявявал, че ще
се постарае да е коректен и че не е забавял плащанията. След разговорите
обаче същият се разстройвал, ставал нервен, разтрепервал се, повишавало се
кръвното му налягане. На неговите молби да прекратят обажданията
служителите му отговаряли, че такава е фирмената политика на компанията.
Опитвали се да игнорират обажданията, но тогава ищецът получавал текстови
съобщения. Така края на м.октомври 2019 г. получил текстово съобщение, че
дължимата сума е над 9000.00 лв., което не отговаряло на вярната
информация за дължимата сума. Тази информация много го разстроила и се
наложил прием на медикаменти за успокоение. Потърсил и лекарска помощ.
След случилото се все още не може да се върне към нормалния си ритъм на
живот.
Установява се, че на 24.10.2019г. на ищеца бил издаден амбулаторен
лист, като му били предписани и лекарства.
С доклада по делото на първата инстанция, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед
заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във
фактическия състав на спорното право: че между страните е сключено
споразумение от 27.12.2018г. за дялово погасяване чрез разсрочване на
парично задължение по договор за кредит, сключен с ЕОС М. ЕООД,
вземането по който е прехвърлено на ответника; че съгласно споразумението
образуваното изпълнително дело № 1929/2012г. ще бъде прекратено по
отношение на ищеца след окончателно изплащане на сумите, уговорени в
4
споразумението; че на 23.10.2019 г. е изпратено текстово съобщение от
ответника до ищеца за дължимост на сумата в размер на 9949,69 лева, както и
че от страна на ответното дружество са предприемани спрямо ищеца
действия по събиране на вземането, изразяващи се в телефонни обаждания и
изпращане на текстови съобщения.
В производството се установява, че на 28.08.2019г. била връчена
официална молба до ответника с искане за преустановяване на
неправомерните действия свързани с телефонните обаждания и изпращане на
текстови съобщения във връзка с дълга към ответника и неговото заплащане.
С оглед така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Правилото на чл. 66 ЗЗД регламентира, че кредиторът не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е
делимо. Съответно, както е посочено в разпоредбата на чл.70, ал.2 ЗЗД,
длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е
уговорен и в полза на кредитора. Според указанията на чл.70, ал.1 ЗЗД, срокът
се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на
страните или от естеството на задължението. Съответно изпълнението на
срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато
длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил
дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения
/чл.71 ЗЗД/.
При така дадената правна регламентация, настоящият състав намира че
в случая ответникът – кредитор на парично вземане дължимо от ищеца е
овластен и разполага с правомощия да изисква изпълнение от длъжника и
преди уговорените между страните падежи за всяка от разсрочените вноски
по споразумението. Последното, доколкото в производството е установено, че
се касае за вземане/задължение, което длъжникът не е изпълнил
добросъвестно съобразно указанията на чл.63 ЗЗД и за което е образувано
производство за принудително изпълнение, т.е. за което срокът за доброволно
изпълнение в срок е пропуснат, съответно – не е спазен от ищеца.
С оглед така формираните изводи, съдът намира че доводите на
въззивника, за това че поведението на ответника и негови служители във
връзка с отправяне на покани за изплащане на дължимото е неправомерно,
5
съответно е противоправно и виновно, са неоснователни.
Доколкото чрез събраните в производството доказателства не е
установено в съдържанието на поканите отправени чрез обаждания по
телефона и/или текстови съобщения да се съдържа неправомерна и
противоправна информация, съответно отправяне на заплаха или съдържаща
други неправомерни актове на кредитора, съдът намира че в производството
не е доказан фактическия състав на чл.45 вр. чл.49 ЗЗД изискващ
противоправно действие/бездействия на ответника.
Недоказани са в производството и фактическите и правни доводи на
ищеца, че чрез описаното действие на служители на ответника са му били
причинени описаните неимуществени вреди довели до сърцебиене, безсъние,
тремор на ръцете и високо кръвно налягане, вследствие на системен психичен
тормоз упражнен от страна на ответника за периода от 27.01.2019 г. до
09.01.2020 г. Този извод съдът формира именно поради неустановяване при
пълно и главно доказване, т.е. без съмнение, с категоричност, че
неимуществените вреди, чиято репарация се иска в производството са били
причинени именно в резултат на поканите на кредитора- ответник, а не и
поради съществуването на непогасен паричен дълг към ответника със
значителен размер.
С оглед изложеното, подадената въззивна жалба се явява
неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20111068 от 10.05.2021 г. по гр.д. №
976/2020 г. по описа на СРС, 36 с-в.
ОСЪЖДА Л.А. Ж., ЕГН ********** да заплати на ЕОС М., ЕООД, ЕИК
6
****, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв. –разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7