Р Е Ш Е Н И Е
№282
гр.
Нови пазар, 05.11.2010 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд в
публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА
МАРКОВА
при
секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №858
по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата Д.М.Д. ***, действаща като родител и законен
представител на малолетното дете Л.И. Л. против ответника И.Л.С. ***, твърди,
че ответникът И.Л.С. е баща на детето Л.И. Л.. С решение №8 от 23.01.2002 г.
бил прекратен гражданският брак между нея и ответника, а с решение
№103/09.03.2001 г. по гр.д. №39/2001 г. ответникът бил осъден да заплаща за
детето си ежемесечна издръжка от 30 лв., чрез ищцата, като майка и законен
представител на детето. От 2001 г. до момента в голяма степен се променили
социално-икономическите условия на живот страната. Значително нараснали
разходите, свързани с издръжката на детето. Детето предстояло да е ученик в
четвърти клас в СОУ “П.” – гр. К.. Били необходими средства за задоволяване на
неговите потребности – разходи за прехрана, облекло, обучение. Доскоро ищцата
работела, а ответникът не помагал с допълнителни грижи за детето /дрехи, учебни
пособия, лекарства при грипни епидемии и вирусни инфекции/ и на 09.07.2010 г.
ищцата подала молба в Новопазарската районна прокуратура за неизплатена месечна
издръжка за период от десет месеца. В момента ищцата била безработна, била
регистрирана н Дирекция “Бюро по труда” – гр. Н.. Изпитвала сериозни
финансови затруднения и непрекъснато
търсела работа. Къщата, в която ищцата живеела с детето си била наследствена.
Родителите й починали, тя нямала братя и сестри. Справяла се сама, но трудно
покривала дори ежемесечните разходи за ел.енергия, вода и отопление. Към
настоящия момент ответникът не поддържал отношения с детето и не заплащал
издръжка. Ищцата знаела, че ответникът в момента работи, но не й било известно
ответникът има сключен и регистриран трудов договор. Поради тези, изложени в
молбата обстоятелства, ищцата моли съда, да постанови решение, с което да допусне
увеличение на присъдената месечна издръжка с решение №103/09.03.2001 г. , като осъди
ответника да заплаща за детето Л.И. Л., чрез нея като майка и законен
представител на детето, ежемесечна издръжка от 80 лв., считано от датата на
предявяване на иска. Моли също така, да й бъдат присъдени направените по делото
разноски
Ответникът И.Л.С. в законовия срок
за отговор по молбата не е депозирал такъв. На проведеното открито съдебно
заседание по делото не оспорва иска по основание, но твърди, че не е в
състояние да заплаща претендирания от ищцата размер на издръжка, тъй като
отскоро работи като шофьор с месечно възнаграждение от 358 лв., а и очаква
раждането на друго дете. Заявява, че е в състояние да изплаща за детето си
Любен Л. ежемесечна издръжка от 50 лв.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от представеното по делото заверено копие на
удостоверение за раждане от *** *** въз
основа на акт за раждане №87/27.03.2000 г., че ответникът И.Л.С. и ищцата Д.М.Д.
са родители на детето Л.И. Л. – роден на *** ***/2001 г. на Новопазарския
районен съд, влязло в законна сила на 23.01.2002 г. е прекратен гражданският
брак между ищцата и ответника, като упражняването на родителските права над
детето Л.И. Л. е предоставено на майката – ищцата по настоящото дело, а бащата
- ответникът е бил осъден да заплаща за детето, чрез неговата майка и законен представител
– ищцата, ежемесечна издръжка в размер на 30 лв., считано от влизане в сила на
съдебното решение - 23.01.2002 г.
По делото от страна на ищцата са представени писмени доказателства. От страна на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Н. е изготвен и представен социален доклад. Ответникът не е посочил доказателства по делото. На базата на така представените доказателства безспорно се установява, че ищцата до 14.09.2010 г. е била безработна, регистрирана в Дирекция “Бюро по труда” – гр. Н.. Видно е от приложените служебни бележки №376/15.07.2010 г. и №668/20.10.2010 г., двете изд. от Дирекция “БТ” – гр. Н., че в периода 2006 – 2010 г. ищцата неколкократно и за продължителни периоди е била регистрирана като безработно лице и следователно същата не е реализира трудови доходи. От 15.09.2010 г. ищцата е започнала работа по срочен трудов договор №292/14.09.2010 г. в ОУ “Х.” – с. К., обл. Ш., като замества отсъстващ работник в училището. Трудовият договор е сключен с параметри: петдневна работна седмица, основно трудово възнаграждение от 450 лв. и срок на договора, изтичащ на 31.12.2010 г. От представения социален доклад е видно, че ищцата живее с детето си в жилище, което получила в наследство от своите родители, което жилище представлява етаж от жилищна кооперация, функционално и актуално обзаведен и с необходимите условия за отглеждането на детето. Установява се от представеното удостоверение №40/20.10.2010 г., че детето Л.И. Л. е ученик в ІV клас в СОУ “П.” – гр. К., редовно посещава учебните занятия и не получава стипендии. В изготвения и представен по делото социален доклад е отразено, че детето сериозно се отнася към учебните си задължения и има много добър успех. Също така детето посещава извънкласни занимания – кръжок по математика и активно спортува – посещава тренировки по хандбал. Ответникът не е представил доказателства за доходите си, но заявява, че понастоящем работи като шофьор по сключен трудов договор с търговско дружество и получава основно месечно възнаграждение от 358 лв. Обстоятелството, че ответникът е работещ не се оспорва от ищцата и съдът приема това обстоятелство за безспорно установено. Доколкото изрично не е оспорен и заявения от него размер на реализираното трудово възнаграждение, съдът приема, че ответникът реализира месечен доход в размер между размера на минималната и средната за страната работна заплата. Ответникът на съдебното заседание твърди, че в настоящия момент очаква раждането на друго дете. Това обстоятелство ищцата също не оспорва, предвид което съдът приема и този факт за доказан.
На базата на така представените доказателства се налагат следните изводи: От определянето на издръжката за детето Л.И. Л. ***/2001 г. на НпРС до предявяването на настоящия иск е изминал период от повече от осем години, през който неминуемо са се променили обстоятелствата, при които издръжката е била постановена, свързани с потребностите на детето. През 2002 г., когато е било постановено предходното съдебно решение, детето е било на по-малко от две години, а понастоящем е ученик. Безспорно разходите, свързани с неговата издръжка /за битови нужди и за образованието му/, са нараснали. Установява се, че освен редовните учебни занятия в училище, детето посещава и извънкласни занимания и спортува, което безспорно е свързано с разходи за закупуване на необходимите пособия. Относно доходите на родителите на детето се установява, че към момента двамата родители имат сходни възможности за издръжка на детето във финансово отношение, като тук следва да се отчита, че доходът, който майката реализира е временен, до изтичането на срока на трудовия й договор, а по отношение на бащата следва да се отчете и обстоятелството, че той очаква раждането и на друго дете, към което безспорно би имал задължение за издръжка. Това обстоятелство, макар и бъдещо, съдът счита, че следва да бъде отчетено, тъй като по настоящото дело съдът определя издръжката на детето Л. Л. именно за бъдещ период.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че издръжката, която ответникът следва да заплаща за детето си Л.И. Л., следва
да е малко над законовия критерий за минимален размер, а именно в размер от 70
лв. Затова съдът счита, че предявената искова молба е частично основателна и
доказана в този размер следва да бъде уважена, тъй като е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които издръжката е била определена и заплащана до момента,
която промяна е свързана с нарасналите потребности на детето. Ето защо издръжката
следва да бъде увеличена, като ответникът бъде осъден да заплаща за детето си Л.
ежемесечна издръжка в размер на 70 лв., считано от датата на подаването на иска
- 05.08.2010 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
В останалата й част, до пълния й размер от 80 лв., а именно за сумата от 10
лв., ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана, следва да се
отхвърли. В исковата си молба ищцата е поискала съдът да измени решение №103 по
гр.д. №39/2001 г. на НпРС, което е представила по делото, но е видно, че
решение №8 по гр.д. №49/2001 г. на НпРС е последващо, влязло в сила по-късно, с
което е определена издръжка за детето в размер на 30 лв. месечно. Именно поради
това, че решение №8 по гр.д. №49/2001 г. на НпРС е влязло в законна сила
по-късно и се явява последно относно въпроса за дължимата издръжка, съдът
счита, че следва да измени това решение.
Ищцата претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски,
но не са налице данни по делото за направени такива.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 57, 60 лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъдената издръжка с решение №8 по гр.д. №49/2001 г. по описа на
Новопазарския районен съд, влязло в законна сила на 23.01.2002 г., като ОСЪЖДА И.Л.С. с ЕГН **********,*** да
заплаща за детето си Л.И. Л. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, ежемесечна
издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева, считано от 05.08.2010 г., до
настъпване на законно основание за прекратяване или изменение на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, действаща като майка и законен представител
на детето Л.И. Л. против И.Л.С. с ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 от СК в останалата му част до пълния му размер от
80 /осемдесет/ лева, а именно за сумата от 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА
И.Л.С. с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса върху уважения размер на
иск в размер на 57, 60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 08.11.2010 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: