МОТИВИ
Към присъда № 14 от 28 май 2018 г., постановена по НОХД № 253/2018 г. по
описа на Окръжен
съд – гр.Сливен
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр. Сливен обвинителен акт по бързо производство № 585/18
г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх. № 1402/18 г.., пор.№ 135/18 г. по описа на
ОП – Сливен против подсъдимия М.Я.Х. за престъпление по чл. 304а вр. чл.304
ал.1 от НК.
Производството пред Окръжен съд – Сливен
е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.
В съдебно заседание представителят на ОП – Сливен
поддържа обвинението, така както е предявено.
Подсъдимият лично и чрез упълномощен защитник в с.з.
не оспорва обвинението. Прави признание по реда на чл. 371 т.2 от НПК,
като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения прокурорът намира
обвинението за доказано. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в
размер на 1 година „лишаване от свобода”,
което, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, да се редуцира с 1/3 и
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8
месеца. Предлага на основание чл.66 от НК наказанието да бъде отложено за 3-годишен
изпитателен срок. Относно кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”,
пледира същата да бъде определена в размер на 300 лв. При евентуална преценка
на съда за приложението на чл.55 от НК, взема становище наложеното наказание „Пробация“ да е в размер не по-малко от 1 година и 6 месеца.
Защитата на подсъдимия пледира, че по делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият Х. е извършил престъплението, в
което е обвинен. Счита, че наказанието следва да се определи при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чисто съдебно
минало на подсъдимия, добри характеристични данни, оказано съдействие на
разследващите органи, разкаяние за извършеното, ниската стойност на сумата,
дадена в подкуп. Моли за наказание „Пробация” в
определен от съда размер. Алтернативно пледира за наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 6 месеца, което да бъде отложено при условията на чл.66
ал.1 от НК. Моли на подсъдимия да не бъде налагано кумулативното наказание
„глоба” в хипотеза на приложение на чл.55 от НК.
В личната си защита и последната си дума подсъдимият Х.
моли да му бъде наложено най-лекото възможно наказание, а именно „Пробация“.
От извършения анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, като съобрази самопризнанието на
подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и като съобрази
доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установена
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, а именно:
Към датата на
извършване на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт – 12.05.2018 г.,
полицейските служители свид. Ж.П.З. и свид. Ц.А.Г. заемали длъжността „Младши автоконтрольор”, в „Автоматизирана система за контрол на правилата
за движение“, Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“, сектор „Пътна полиция“, Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР -
Сливен.
Подс. М.Я.Х. притежава
свидетелство за правоуправление на МПС № *********, категория „В”. Живее в гр.
Сливен и притежава лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ СН5938АМ.
Около 10,30 часа
на 12.05.2018 год. двамата свидетели – З. и Г. паркирали служебния си автомобил
марка „КИА“ с рег. № СН5471НВ на точка за контрол по бул. „Стефан Караджа“
срещу магазин „Ин хаус“ в гр. Сливен.
Малко по-късно забелязали от близкото кръстовище в посока центъра на
града да навлиза лек автомобил „Фолксваген Шаран“, управляван от подсъдимия.
Веднага след като забелязал патрулния автомобил, водачът на лекия автомобил
преминал в лявата лента за движение и спрял. Тогава свид. З. забелязал, че
освен водача, в автомобила на дясната седалка има и друг пътник, като и двамата
били без поставени предпазни колани.
Свид. З. слязъл от
служебния автомобил, приближил се до подсъдимия и му наредил да премести
автомобила си зад патрулната кола, за да може проверката да бъде извършена в
обсега на монтираната в автомобила видеокамера.
Подс. Х. преместил
личния си автомобил зад патрулната кола и слязъл от него. Предоставил на
проверяващите исканите документи, между които лична карта, свидетелство за
управление на МПС, контролен талон и свидетелството за регистрация на
автомобила.
Извършвайки
служебна проверка с таблет „Леново № 2“, свид. З. установил, че водачът не е
сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила.
Тогава обяснил на водача – подс. Х., че ще му бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение по Кодекса за застраховането, а отделно от това ще
му бъде съставен и друг акт за нарушение на правилата движение по ЗДвП, тъй
като управлявал автомобила си без поставен предпазен колан. Подс. Х. помолил
свид. З. да не съставя актовете, като заявил, че ще почерпи.
Свид. З. влязъл в
служебния автомобил и седнал на дясната седалка до тази на водача. Затворил
вратата на автомобила, но оставил отворен прозореца, за да може да разговаря с подсъдимия.
На мястото на водача бил свид. Г., който в този момент съставял фиш за глоба на
возещия се в автомобила на подсъдимия пътник, тъй като също бил без поставен
предпазен колан. Жабката на автомобила била отворена, тъй като там бил монтиран
служебния принтер.
Докато записвал на
таблета данните на автомобила и тези на водача, свид. З. забелязал как подс. Х.
се пресяга през отворения прозорец и пуснал в жабката една банкнота, с думите
„Ето да имате за едно обядче“. Същите думи чул и
свид. Г.. Банкнотата била с номинал 20 лв., сериен № БТ 7802410.
Свид. З. затворил
прозореца на врата и веднага уведомил за случилото се дежурния в ОД на МВР, за
да докладва за случая. Докато изчаквали пристигането на дежурната група, свид. З.
съставил на подсъдимия два акта за установяване на административни нарушения.
В резултат на доклада,
на място пристигнала дежурната оперативна група. Разследващите органи извършили
оглед на местопроизшествието, фиксирали местоположението на банкнотата, които подс.
Х. дал на полицаите и същата била иззета като веществено доказателство по делото.
Тази фактическа обстановка напълно се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, същата не се оспорва
от страните, а съдът я прие за установена на основание чл. 373 ал.3 от НПК,
като съобрази направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Изложените фактически обстоятелства се установяват по
категоричен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум; 1 бр. банкнота от 20 лв., серия № № БТ 7802410;
акт № 403412/12.05.2018 г. за установяване на административно нарушение; акт №
403411/12.05.2018 г. за установяване на административно нарушение; показанията
на свидетелите З., Г. и Д. /прочетени/; обясненията на подсъдимия /прочетени/, справка
за съдимост; ДСМПИС, характеристична справка на подс. Х. /прочетени/.
Съдът дава вяра на събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателствени средства – свидетелските
показания на свид. З., Г. и Д.. Показанията са последователни, непротиворечиви,
в отношение на пълно покриване и допълване. Същите кореспондират с останалия
събран по делото доказателствения материал. От тези доказателствени източници
съдът установи по категоричен начин фактите относно датата, мястото, начина на
извършване на деянието, както и неговото авторство.
Съдът кредитира събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.
Същите са приложени по досъдебното производство, не се оспорват от страните и
са приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален ред.
Съдът съобрази и факта, че в обясненията
на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, които по реда
на НПК са приобщени към доказателствата по делото, Х. е признал за извършеното
деяние и е изразил съжаление за стореното.
След анализ на доказателствената
съвкупност съдът констатира, че всички събрани в досъдебната фаза и приобщени
към материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници
кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание, като
установяват по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият М.Я.Х. от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав на чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК,
тъй като на 12.05.2018 г., в гр. Сливен, дал подкуп в размер на 20
лв. на полицейски орган – мл. автоконтрольор Ж.З.и
мл. автоконтрольор Ц.Г.– служители при ОД на МВР –
Сливен, за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установени
административни нарушения по чл.137 и чл.160 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна деянието е извършено чрез даване
на дар от страна на подсъдимия на двама полицейски служители. Подсъдимият е дал
сума в размер на 20лв., за да не извършат действия по служба, а именно да не му
съставят акт за установяване на административни нарушения. Конкретно обективираното поведение на Х. – първоначално молбата му
към свид. З. да не съставя актовете, като заявил, че ще почерпи, а впоследствие
и пресягането през отворения прозорец на полицейския автомобил и пускането в
жабката една банкнота, с думите „Ето да имате за едно обядче“,
мотивират извода на съда, че деянието от обективна страна е довършено.
Изпълнителното деяние на престъплението /даването на сумата/ се явява довършено
с факта на предаване на сумата, която е пусната от подсъдимия в полицейския
автомобил. По този начин подсъдимият е предоставил банкнотата на полицейските
служители, за да я вземат. С тези си действия подсъдимият е демонстрирал своята
цел – да склони длъжностните лица да не извършат действия по служба, да не
изпълнят задълженията си по закон, а именно да не му съставят акт за
констатираните нарушения.
Разпоредбата на чл.304а от НК представлява по-тежко наказуем състав на
престъплението по чл.304, ал.1 от НК /основен състав/, санкционираща деяние с
висока степен на обществена опасност от категорията на т. нар. корупционни престъпления,
особено разпространени в национален мащаб. Подкупът по смисъла на чл.304, ал.1
от НК е едно от най-тежките престъпления против дейността на държавните органи
и обществените организации. Поради това, че се касае до изпълнително деяние
даване на подкуп, е налице хипотезата на т. нар. активен подкуп, регламентиран
в чл.304, ал.1 от НК. Субект на този вид подкуп може да бъде само длъжностно
лице. Специалното качество на адресата на подкупа с оглед установената
конкретика – полицейски орган, мотивира извод за съставомерност на деянието на
подсъдимия по по-тежко квалифицирания състав на чл.304а от НК.
Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в даването на
имотна облага на длъжностно лице заради /срещу/ негово действие по служба. Не
се изисква това деяние /действие/ да е било или да бъде по-късно наистина
извършено. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради
това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на
длъжностното лице /полицейски орган/ тя не му се полага, т.е. за нейното
вземане няма законно основание.
Престъплението е такова на просто /формално/ извършване, т.е. активен
подкуп е налице дори и без насрещно деяние – когато обещанието или предложението
се откаже от длъжностното лице, както и когато не се е стигнало до приемане на
дара /подкупа/ от длъжностното лице. В случая с пускането на банкнотата в
полицейския автомобил, въпреки че не се е стигнало до приемане на сумата от
длъжностните лица полицейски служители, с оглед също така на думите на
подсъдимия, че дава банкнотата, за да се почерпят служителите, е безспорно, че полицаите
са изградили субективната представа, че са мотивирани да извършат нарушение на
служебните си задължения, поради което деянието на подсъдимия се явява довършено,
а не е останало във фазата на опита. В този смисъл е и налице и съдебна
практика /вж. напр. Р № 354/30.10.2009г. на ВКС по к.н.д. № 361 /2009г., І
н.о., НК, Р № 23/01.03.2012г. по ВНОХД № 11/2012г. на Апелативен съд – Бургас/.
От субективна страна деянието е извършено от подс. Х. с пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е действал
със съзнанието, че от свидетелите полицейски служители З. и Г. зависи
констатирането на извършените от него нарушения и съставянето на акт и по тази
причина, за да не извършат действия по служба, свързани с това, той им дал
сумата от 20 лв.
Поради изложеното съдът призна
подсъдимия Х. за виновен по повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение по
чл.304а вр. чл.301, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът съобрази предвидените по съответната разпоредба от НК вид и
размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената
опасност на дееца и на деянието, взе предвид индивидуализиращите отговорността
на подсъдимия обстоятелства, както и всички останали такива, относими към определяне
на наказанието съобразно изискванията на чл.36 от НК досежно целите на
наказанието.
Съдът намери, че както конкретното
деяние, така и конкретния извършител не разкриват някаква по-висока степен на
обществена опасност от типичната за този вид деяния и за този вид извършители.
По принцип този вид деяния се характеризират с една значително висока степен на
обществена опасност, която адекватно е отчетена от законодателя с оглед
предвидените за престъплението наказания като вид и размер. Законодателят е
предвидил две кумулативни наказания – лишаване от свобода до 10 години и глоба
в размер до 15 000 лв.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало, социалното му и материално положение – същият има две малолетни
деца, безработен е, на сравнително млада възраст е. Налице са и добри
характеристични данни – в обвинителния акт, фактите по който подсъдимият
призна, Х. е описан с тих и скромен характер, с изградено чувство за
отговорност. Не на последно място съдът съобрази признанието, направено от
подсъдимия още във фазата на досъдебното производство и изразеното съжаление за
случилото се. Следва да се отчете и ниската стойност на предмета на
престъплението. Що се касае до направеното от подсъдимия самопризнание пред
съда, същото не може да се съобрази като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като е взето предвид от законодателя при приложението на
диференцираната процедура по гл.27 от НПК.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При така установените смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, окръжният съд счита, че са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност на
подс. Х. обстоятелства, поради което предвиденото в чл. 304а от НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок до десет години се явява несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимия престъпление.
Налице е хипотезата на чл.
58а, ал. 4 от НК във връзка с чл. 55 от НК, която разпоредба на чл. 55 от НК се
явява в настоящия случай по-благоприятна за дееца, тъй като при липса на
минимум по чл. 304а от НК на наказанието „лишаване от свобода“, същото съгласно
чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК може да бъде заменено с наказание „Пробация“, докато при приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК
на подсъдимия би могло да се наложи
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, но не би могло това
наказание в хипотезата на ал. 1 да се замени с по-лекото наказание „Пробация“, а единствено да се намали с една трета. В този смисъл съдът счита, че спрямо подс. Х.
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК – като по-благоприятна за
него, като му се наложи наказание „Пробация“ на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК.
Съдът прецени, че на подс.Х. следва да се наложат първите две задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК - “Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от една година – при периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година. С оглед личността на подс. Х. съдът заключи,
че тези две пробационни мерки за срок от една година са
достатъчни да изпълнят спрямо подсъдимия целите по чл. 36 от НК. Същият е с
добри характеристични данни, неосъждан е, съжалява за извършеното деяние. Това
наказание съдът смята за справедливо и отговарящо в оптимална степен на
обществената опасност на деянието и на дееца.
На основание чл. 55, ал. 3
от НК съдът не наложи на подс. Х. наказанието „глоба“, предвидено в чл. 304а от НК, наред с
наказанието „лишаване от свобода“. Съдът прецени, че наказанието „пробация“ в достатъчна степен би изпълнило целите по чл. 36
от НК спрямо подс. Х.. За да не наложи наказанието „глоба“, съдът взе предвид и
обстоятелствата, че подсъдимият е безработен, има две малолетни деца, не
притежава движимо и недвижимо имущество.
На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението –
1бр. банкнота с номинал 20 лева, със
сериен № БТ 7802410.
По делото не са
направени разноски, които да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и
предадени на 28.05.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: