Решение по дело №5178/2011 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 21.10.2015 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година, в следния състав                                                                                     

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря П.С.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5178 по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ от “Б.П.Б.” АД с ЕИК ********* против “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД с ЕИК *********. С определение от 27.05.2014 г. съдът е прекратил производството по делото по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от “Б.П.Б.” АД против ответниците - “К.5.” ЕООД и П.П.П., поради липса на правен интерес.

В исковата молба ищецът “Б.П.Б.” АД твърди, че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, и изпълнителен лист, ответникът “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД е осъден, солидарно с длъжниците - “К.5.” ЕООД и П.П.П., да заплати на ищеца посочените в същата суми – главница, лихви и разноски.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 020/2009, сключен на 02.02.2009 г. между банката като кредитор, “К.5.” ЕООД като кредитополучател и поръчителите - “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД и П.П.П.. Договорът е допълнен и изменен с Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., Анекс А2-020/2010 от 17.02.2010 г. и Анекс № 3 от 30.11.2010 г.

Съгласно чл. 1 от цитирания договор, кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 100 000 лева за издаване на всички видове банкова гаранция, свързани с плащане на наеми със срок на валидност до 12 месеца, считано от датата на договора. Съгласно чл. 1 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., целта на кредита се изменя и допълва – оборотни средства и издаване на всички видове банкова гаранция, свързани с плащане на наеми със срок на валидност до 12 месеца, считано от датата на договора.

Съгласно чл. 5 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., изменен с чл. 1 от Анекс А2-020/2009, срокът за ползване и издължаване на кредита е 28.02.2011 г. Ищецът сочи, че за ползването на кредита се дължи лихва, а при забава в плащанията на главница и/или начислени лихви се дължи наказателна лихва /неустойка/. Между страните е уговорено, че поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит, включително и за заплащане на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване.

Ищецът сочи, че поради неплащане при настъпване на падежа - на 28.02.2011 г., е подал на 16.03.2011 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и двамата поръчители, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение от 13.04.2011 г. по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав. Срещу издадената заповед настоящият ответник “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД е подало възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед на което ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска. Ищецът твърди, че срещу този ответник не е образувано изпълнително производство и не му е връчена заповедта за изпълнение, поради което дружеството не било правно легитимирано да възрази срещу издадената заповед за изпълнение по смисъла на чл. 414, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че ако съдът приеме довода на ответника, че управителят му е ограничен да сключва сделки до 50 000 лева, то да се приеме, че учреденото поръчителство като обезпечение на главницата по отпуснатия кредит от 50 000 лева следва да се счита за напълно действително и валидно учредено.

Ответникът “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че общото събрание на дружеството не е вземало решение за поемане на задължнения за поръчителство при условията на посочения договор за кредит. Твърди, че съгласно дружествения договор на събирателното дружество за сключване на паричен заем в размер по-голям от 50 000 лева е необходимо единодушно решение на всички съдружници, а за поемането на поръчителство, чрез който се гарантират такива задължения, по аналогия би следвало да се приложи същото. Оспорва, че сключеният между ищеца и единия от представляващите дружеството договор, без решение на общото събрание на “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД, бил нищожен в тази част. Оспорва размера на предявените искове.

В допълнителната искова молба ищецът уточнява и допълва подадената искова молба.

В дадения срок не е постъпил допълнителен отговор от ответника.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, е видно, че по заявление вх. № 10792/16.03.2011 г., подадено от “Б.П.Б.” АД, е издадена на 13.04.2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист, като ответникът “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД е осъден, солидарно с длъжниците - “К.5.” ЕООД и П.П.П., да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева - главница по Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие от 02.02.2009 г., сумата от 5 099,99 лева – лихва за периода от 28.10.2010 г. до 28.02.2011 г., сумата от 916,67 лева - лихва за периода от 28.02.2011 г. до 15.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2 120,33 лева - държавна такса и сумата от 1 510,16 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед е подадено от длъжника “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД възражение по чл. 414 от ГПК на 19.05.2011 г. и районният съд е указал на заявителя, че предвид подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По настоящото дело са представени от ищеца, неоспорени от ответника и приети като доказателства Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 020/2009 от 02.02.2009 г., Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., Анекс А2-020/2010 от 17.02.2010 г. и Анекс № 3 от 30.11.2010 г. към договора, сключени между “Б.П.Б.” АД като кредитор, “К.5.” ЕООД като кредитополучател и поръчителите - “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД и П.П.П..

От приетия като доказателство по делото договор за кредит е видно, че ищецът “Б.П.Б.” АД предоставя на кредитополучателя “К.5.” ЕООД кредит в размер на 100 000 лева, с цел за издаване на всички видове банкова гаранция, свързани с плащане на наеми със срок на валидност до 12 месеца от датата на договора за издаване на банкови гаранции и кредит под условие, съгласно предоставено обосновано искане на клиента.

Съгласно чл. 1 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., целта на кредита се изменя и допълва – оборотни средства и издаване на всички видове банкова гаранция, свързани с плащане на наеми със срок на валидност до 12 месеца от датата на издаване на банкови гаранции и кредит под условие, съгласно предоставено обосновано искане на клиента.

Съгласно чл. 5 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., изменен с чл. 1 от Анекс А2-020/2009, срокът за ползване и издължаване на кредита е 28.02.2011 г. Ищецът сочи, че за ползването на кредита се дължи лихва, а при забава в плащанията на главница и/или начислени лихви се дължи наказателна лихва /неустойка/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, в случай на плащане по банкова гаранция главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от Базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 10%. Съгласно чл. 4 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., в чл. 5 от договора за кредит се добавя нова клауза – ал. 3, че главницата по кредита, използвана за оборотни средства, се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от Базисен банков лихвен процент плюс надбавка от 4,5%.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит, дължимата лихва в случай на ефективно отпускане на средствата по кредита се начислява ежемесечно и издължава от кредитополучателя заедно с главницата в договорения срок. Съгласно чл. 5 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., в чл. 6 от договора за кредит се добавя нови клаузи. Предвидено е, че дължимата лихва по кредита се начислява ежемесечно и издължава от кредитополучателя на датата на падежа всеки месец, и в случай, че падежи по предходните алинеи са неприсъствени дни, изплащането на задълженията се извършва на първия следващ работен ден.

В чл. 7, ал. 1 от договора за кредит е предвидено, че в случай на забава в плащането на главницата и/или начислените лихви по каквато и да е ипричина, просрочената главница се олихвява с наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 пункта.

Съгласно чл. 16 от сключения договор поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит, включително и за заплащане на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване. В подписания Анекс А2-020/2010 от 17.02.2010 г. изрично е договорено, че поръчителят се задължава спрямо банката да отговаря за изпълнение на задължението на кредитополучателя по цитирания договор за кредит и всички анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване. Продължаването на срока на договора за кредит по отношение на кредитополучателя има действие и за поръчителя.

Между страните по делото не се спори, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 100 000 лева.

Установява се от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че към 16.03.2011 г. в счетоводството на “Б.П.Б.” АД е отразено, че неиздължената сума към банката по процесния договор е, както следва: 100 000 лева – главница, 5 099,99 лева – лихвата за периода от 28.10.2010 г. до 28.02.2011 г. по чл. 5, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит и чл. 4 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., 916,67 лева – лихвата по чл. 7, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит за периода от 28.02.2011 г. до 15.03.2011 г.

Експертизата е изчислила и алтернативен вариант при главница от 50 000 лева, като в този случай лихвата по чл. 5, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит за периода от 28.10.2010 г. до 28.02.2011 г. възлиза на 2 550 лева, и лихвата по чл. 7, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит за периода от 28.02.2011 г. до 15.03.2011 г. възлиза на 458,33 лева.

По делото са представени от ищеца и приети като доказателства извлечение от счетоводните книги на ищеца, молба за образуване на изпълнително дело, покани за доброволно изпълнение до кредитополучателя “К.5.” ЕООД и до П.П.П., копие от дружествения договор на ответното дружество.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземането на “Б.П.Б.” АД против “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД в размер на 100 000 лева - главница по Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 020/2009 от 02.02.2009 г., Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., Анекс А2-020/2010 от 17.02.2010 г. и Анекс № 3 от 30.11.2010 г. към договора, сключени между “Б.П.Б.” АД като кредитор, “К.5.” ЕООД като кредитополучател и поръчителите - “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД и П.П.П., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.03.2011 г. до окончателното й изплащане, 5 099,99 лева – лихва по чл. 5, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит вр. с чл. 4 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., за периода от 28.10.2010 г. до 28.02.2011 г., 916,67 лева - лихва по чл. 7, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит за периода от 28.02.2011 г. до 15.03.2011 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

От представеното удостоверение от ЧСИ Милен Бъзински по изп. дело № 20118380402760 и молба от ответника, подадена пред заповедния съд на 01.07.2011 г., се установява, че поканата за доброволно изпълнение не е връчена на ответника. Съдът намира, че за да се посочи крайният срок за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение, в чл. 414, ал. 2 от ГПК е предвидено, че възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. С връчването на заповедта се приема, че длъжникът е запознат с нея и може да реши дали да подаде възражение или не срещу посоченото в заповедта вземане. В случай, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение преди образуване на изпълнителното дело срещу него и съответно преди връчването на заповедта за изпълнение, няма пречка той да подаде възражение по чл. 414 от ГПК. По настоящото дело не се установява на коя точно дата ответникът е узнал за издадената заповед за изпълнение и няма данни заповедта да му е връчена на определена дата, поради което следва да се приеме, че възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок от узнаването за заповедта и същото е в срок.

Разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че предвид подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането заявителят /“Б.П.Б.” АД / може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение, е получено от настоящия ищец на 03.11.2011 г.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е депозирана пред Софийски градски съд на 05.12.2011 г. /понеделник/ от “Б.П.Б.” АД против ответника “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД. В случая едномесечният срок е изтекъл на 05.12.2011 г., тъй като датата 03.12.2011 г. е неработен ден /събота/ и съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК срокът изтича в първия работен ден следващ присъствен ден – на 05.12.2011 г. /понеделник/. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от надлежна страна – заявителя, поради което искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим.

По тези съображения, съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийския районен съд.

Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.

В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си. В настоящият случай с ангажираните по делото доказателства, при условията на главно и пълно доказване, съдът счита, че ищецът доказа по безспорен начин съществуването на вземанията си и техния размер, за които вземания му е издадена и заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му. В случая се твърди от ищеца, че вземането му е възникнало въз основа на договор за поръчителство, обективиран в Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 020/2009 от 02.02.2009 г., с който е обезпечено задължението на кредитополучателя “К.5.” ЕООД по цитирания договор за кредит.

Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде сключен в писмена форма, което изискване е спазен в разглеждания случай. Страни по този Договор за поръчителство са кредиторът-ищец и поръчителят - ответник, като правните отношения, породени от него, възникват само между тях. Задължението на поръчителя възниква от договора за поръчителство, който макар и да е акцесорен и с обезпечителен характер спрямо главното задължение, е различен от договора, от който е породено главното задължение. За да възникне валидно задължение за поръчителя по силата на сключен договор за поръчителство е необходимо наличието на съществуващ действителен главен дълг, а предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение.

Неоснователно е възражението на ответното дружество, че след като дружествения договор предвижда единодушно решение на съдружниците за сключване на договор за кредит в размер по-голям от 50 000 лева, то подписаният от единия представляващ договор за поръчителство с ищеца е нищожен. Разпоредбата на чл. 89 от ТЗ, включена в раздел III “Правоотношения на съдружниците с трети лица”, предвижда, че всеки съдружник представлява дружеството, ако с дружествения договор не е предвидено друго, а ограничаването на представителната власт на съдружника няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в търговския регистър. Следователно всякакви други ограничения спрямо трети лица, каквото се явява и банката-ищец, не могат да им се противопоставят. Законът не предвижда такива ограничения в правоотношенията на събирателното дружество и третите лица, а ако съдружниците в дружеството са приели ограничения, те биха имали правно значение единствено във вътрешните отношения между съдружниците.

От справка в Търговския регистър по партидата на “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД до 18.05.2012 г. е вписано, че лицата, на които е възложено управлението на събирателното дружество, са П.П.П. и Д.В. П., и като начин на управление е посочено - заедно и поотделно. След като не се спори от страните по делото, че договорът за поръчителство е подписан от представляващия съдружник П.П.П., и предвид изричната разпоредба на чл. 89, ал. 2 от ТЗ, следва да се приеме, че договорът за поръчителство е валидно подписан и действащ в отношенията между банката като кредитор и събирателното дружество като поръчител.

Задължението на поръчителя – ответник по делото, е изрично посочено в чл. 16 от договора за кредит, съгласно който поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора за кредит, включително и за заплащане на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, като за спазването на този срок в случая съдът следва да следи служебно предвид приетото в т. 4б от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Началото на 6-месечния срок по чл. 147 от ГПК е момента, в който е настъпила изискуемостта на цялото задължение. В разглеждания случай падежът на кредита е настъпил на 28.02.2011 г. и заявлението срещу кредитополучателя /главен длъжник/ и поръчителите е подадено на 16.03.2011 г. С оглед на това съдът намира, че заявлението е подадено в шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и поръчителят остава задължен по главното задължение.

От представените по делото договор за заем, анекси към него и от изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредит е предоставен на кредитополучателя и към 16.03.2011 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК/ задължението по кредита към ищеца е в размер на 100 000 лева – главница, 5 099,99 лева – лихва по чл. 5, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит вр. с чл. 4 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., за периода от 28.10.2010 г. до 28.02.2011 г., 916,67 лева - лихва по чл. 7, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит за периода от 28.02.2011 г. до 15.03.2011 г.

Крайният срок за погасяване на кредита, след последното изменение на падежа съгласно чл. 1 от Анекс А2-020/2010 от 17.02.2010 г., е 28.02.2011 г. и заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 16.03.2011 г., т.е. след падежа на паричното задължение по кредита. Падежът кани длъжника /кредитополучателя и поръчителя/ да плати, с оглед на което не е необходимо нарочно уведомление на ответника за настъпването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, предл. първо от Закона за кредитните институции, когато кредитът не е издължен на падежа, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, както ищецът е направил в заповедното производство пред Софийски районен съд.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване на вземането на ищеца по делото, не представи доказателства в тази насока. Не се правят възражения от ответника и не се представиха доказателства, че кредитът е доброволно погасен.

По така изложените съображения, съдът приема, че вземането на ищеца към ответника по договора за поръчителство за изпълнение на задълженията на кредитополучателя “К.5.” ЕООД по Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 020/2009, сключен на 02.02.2009 г. между банката като кредитор, “К.5.” ЕООД като кредитополучател и поръчителите - “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД и П.П.П., изменен и допълнен с Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., Анекс А2-020/2010 от 17.02.2010 г. и Анекс № 3 от 30.11.2010 г., е възникнало и е валидно, същото към 16.03.2011 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ е с настъпил падеж и изискуемо и се установява в присъдения със заповедта за изпълнение размер. Предвид заключението на изслушаната експертиза и липсата на доказателства за погасяване на задълженията на ответника към ищеца, съдът намира, че претендираното задължение не е погасено към датата на приключване на съдебното дирене и се дължи от ответника в качеството му на поръчител по договора за кредит.

С оглед на горното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и изцяло доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.

 

Искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което се установи в настоящия случай, поради което следва да се признае дължимостта и на претендираната законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 16.03.2011 г. до окончателното й изплащане.

 

По разноските:

Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 630,49 лева, а именно: 2 120,33 лева - държавна такса и 1 510,16 лева - юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

В производството пред първа инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца направените съдебноделоводни разноски по делото в общ размер на 4 430,49 лева, от които: 2 120,33 лева - държавна такса и 800 лева – депозит за вещо лице и 1 510,16 лева – юрисконсултско възнаграждение в размера, в който е претендирано в исковата молба.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането на “Б.П.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в размер на 100 000 лева (сто хиляди лева) - главница по Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 020/2009 от 02.02.2009 г., Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г. към договора, Анекс А2-020/2010 от 17.02.2010 г. и Анекс № 3 от 30.11.2010 г., сключени между “Б.П.Б.” АД като кредитор, “К.5.” ЕООД като кредитополучател и поръчителите - “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД и П.П.П., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 16.03.2011 г. до окончателното й изплащане, 5 099,99 лева (пет хиляди деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) – лихва по чл. 5, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит вр. с чл. 4 от Анекс А1-020/2009 от 03.11.2009 г., за периода от 28.10.2010 г. до 28.02.2011 г., 916,67 лева (деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) - лихва по чл. 7, ал. 1 от раздел ІІ от договора за кредит за периода от 28.02.2011 г. до 15.03.2011 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, при условията на солидарност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.П.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3 630,49 лева (три хиляди шестстотин и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки) - разноски в заповедното производство, а именно: 2 120,33 лева - държавна такса и 1 510,16 лева - юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 10905/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Д.А. – П. И С-ИЕ” СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.П.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, разноски в производството пред СГС в размер на 4 430,49 лева (четири хиляди четиристотин и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки), от които: 2 120,33 лева - държавна такса и 800 лева – депозит за вещо лице и 1 510,16 лева – юрисконсултско възнаграждение в размера, в който е претендирано в исковата молба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :