Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16280 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И.Д.К. срещу Л.Л.Л.,
Л.Б.С. и М.Б.С. за признаване за установено, че дължат на ищеца сумата от
32 124 лева по запис на заповед от 14.10.2010 г. с поемател И.Д.К., ведно
със законната лихва от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане, за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
И.К. твърди в подадената от него искова молба, че на
14.10.2010 г. ищецът и ответниците подписали договор за заем, с който
заемателите Л.Л., Л.С. и М.С. се задължили да върнат на И.К. сумата от 32 124
лева. Тя представлявала извършени от него СМР и вложени материали на обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „********. Записът на заповед от 14.10.2010 г.
обезпечавал връщането на дължимата сума на 14.10.2015 г.
След настъпване на падежа на задължението на ответниците
да върнат сумата от 32 124 лева между страните били проведени многократни
разговори, като заемателите предлагали и прехвърляне на собствеността върху
земеделски земи на И.К., които обаче се установило да са съсобствени между
ответниците и трети лица.
На 23.06.2016 г. И.К. подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. По образуваното ч.гр.д. № 34086/2016 г. по
описа на СРС, 68 състав съдът постановил заповед по чл. 417 от ГПК, срещу която
ответниците възразили.
Ищецът счита, че възраженията не са подадени в срок. В
изпълнение на дадени от съда указания предявява установителен иск за
съществуване на вземането по заповедта от 20.02.2017 г.
Ответниците Л.Л. и Л.Б. оспорват иска с твърдения, че не
са получили от ищеца сумата от 32 124 лева по договор за заем от
14.10.2010 г. и че К. е извършил в имота качествени строително-монтажни работи.
Представляваното от И.К. дружество „Европейски имоти“ ООД извършило частичен
ремонт на жилището в ж.к. „Гоце Делчев“ в изпълнение на сключен предварителен
договор от 11.02.2008 г., който бил прекратен по вина на дружеството.
Ответникът М.Б.С., чрез назначения му особен представител
адвокат В. М., оспорва иска с доводи, че записът на заповед от 14.10.2010 г. не
е редовен от външна страна, тъй като падежът на задължението за заплащане на
сумата от 32 124 лева не е безусловно определен и менителничният ефект не
е предявен за плащане. Оспорва наличието на каузалното правоотношение, за
обезпечение на което е издаден записът на заповед. Възразява и за погасяване на
задължението по давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
535 вр. чл. 463, ал. 1 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 23.06.2016 г. И.Д.К. е подал срещу Л.Л.Л., Л.Б.С. и
М.Б.С. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждане на длъжниците да заплатят сумата от 32 124 лева по запис на
заповед от 14.10.2010 г., ведно със законните лихви от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане и 2 142.48 разноски.
Поканите
за доброволно изпълнение и приложената към нея заповед по чл. 417 от ГПК от
20.02.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 34086/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, са
връчени на длъжниците на 25.05.2018 г. На 22.05.2018 г. те са подали възражение
срещу заповедта от 20.02.2017 г.
С разпореждане
от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 34086/2016 г. състав на СРС е указал на заявителя
да предяви иск за установяване съществуването на вземането му срещу Л.Л.Л., Л.Б.С.
и М.Б.С..
В
едномесечният срок И.Д.К. е предявил иск по чл. 422 от ГПК, за което е
образувано гр.д. № 16280/2018 г. по описа на СГС, І-17 състав.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга – запис на заповед от 14.10.2010
г.
Записът на заповед
е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва
да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната
разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и редовността на записа на
заповед е постановено задължително за съдилищата ТР № 1/28.12.2005 г. по
тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на заповед от външна
страна означава документът да е наименуван „запис на заповед”, като този израз
следва да се съдържа и в текста, от който да се извлича и безусловно задължение
за плащане на определена по размер и валута парична сума. В конкретния случай
тези изисквания са налице. С цифри и думи е посочена паричната сума – 32 124
лева.
Процесният запис
на заповед има и другите задължителни реквизити – дата и място на издаване (14.10.2010
г. в гр. София), място на плащане (гр. София, ул. „********), име на лицето, на
чиято заповед следва да се плати (И.Д.К.) и подписи на издателите. В случая те
са изписали собственоръчно и имената си. Посочен е и падежът на задължението –
14.10.2015 г., който в случая е определен според нормата на чл. 486, ал. 1, т.
4 от ТЗ.
Съгласно
дадените задължителни указания в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание
на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
В случая
ищецът сочи в исковата молба конкретно каузално правоотношение, за обезпечение
на вземането по което е издаден процесният запис на заповед – договор за заем
от 14.10.2010 г., който е приложен към исковата молба.
Автентичността
на записа на заповед от 14.10.2010 г. и на договора за заем от същата дата не
са оспорени.
Безспорно
се доказа валидността на основанието за издаване на менителничния ефект – заета
от длъжниците сума на стойност 32 124 лева. В договора за заем, полагайки
подписите си, заемателите са се съгласили, че дължат на И.Д.К. горепосочената
сума за извършени от него качествени строително-монтажни работи на обект на
заемателя. В тази част договорът служи като разписка за получената от
заемателите сума в размер на 32 124 лева. Според чл. 10 от договора за заем,
анулират се всички договори и споразумения, сключени между страните и техни
фирми през минали периоди, включително предварителен договор за учредяване
право на строеж от 11.02.2008 г., както и всички записи на заповед, издадени
през предходни периоди.
Клаузите
на договора дават основание да се заключи, че е налице валидно каузално
правоотношение, задължаващо заемателите да върнат на заемодателя сумата от
32 124 лева най-късно на 14.10.2015 г. За обезпечаване връщането на
заетата сума заемодателите са издали процесния запис на заповед (чл. 9 от
договора за заем от14.10.2010 г.) Датата на падежа по договора за заем съвпада
с падежа на записа на заповед, което отново потвърждава каузалното
правоотношение, за обезпечение на което е издаден менителничният ефект.
Автентичността
на записа на заповед от 14.10.2010 г. и редовността му от външна страна
пораждат безусловното задължение за издателя да заплати на поемателя сумата от 32 124
лева. Без значение е предявяването на записа на заповед, след като падежът е на
определен ден, в случая – 14.10.2015 г.
Неоснователно
е възражението на ответника М.С. за погасителна давност. Съгласно чл. 537 вр.
чл. 531, ал. 1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с
тригодишна давност от падежа. В случая падежът е точно определен ден – 14.10.2015
г. и от този момент започва да тече 3-годишната погасителна давност. Искът е
предявен на 23.06.2016 г., с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК и към този
момент тригодишната давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, приложима към предявения
менителничен иск, не е изтекла.
На
основание чл. 537 вр. чл. 513, ал. 1 от ТЗ, лицата, които са издали записа на
заповед, са солидарно отговорни към приносителя. По силата на установената в
закона пасивна солидарност, длъжниците дължат общо сумата на И.Д.К..
Искът на
ищеца за установяване на вземането по записа на заповед от 14.10.2010 г. за
сумата от 32 124 лева съдът намира за основателен и доказан, поради което
неговата дължимост следва да бъде установена в настоящото производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищеца се дължат разноски на обща
стойност 3 242.48 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, че Л.Л.Л., ЕГН **********,
с адрес ***, Л.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** и М.Б.С., ЕГН **********, с
адрес *** дължат солидарно на И.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 32 124
лева, представляваща главница по запис на заповед от 14.10.2010 г., с падеж
14.10.2015 г. ведно със законната лихва от 23.06.2016 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 34086/2016 г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***, Л.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на
И.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 142.48 лева разноски в
настоящото производство и 2 142.48 лева разноски по ч.гр.д. № 34086/2016
г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на И.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 000 лева
разноски, изразяващи се в депозит за особен представител, назначен в
производството по гр.д. № 16280/2018 г. по описа на СГС, І-17 състав.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: