№ 2018
гр. Варна, 26.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500879 по описа за 2023 година
С Решението на ВРС-35с-в № 202/20.01.2022 по гр.д.№ 8031/2022
Е ИЗМЕНЕН постановеният с Решение по гр.д.№ 10134/2021г на ВРС
режим на лични отношения между децата С. С.ов Й. ЕГН ********** и М.
С.ов Й. ЕГН ********** и техния баща С. С. Й. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна ул.„Б." № 50 ап.1А, на осн.чл.59 ал.9 СК, като Е ОПРЕДЕЛЕН
следният
по време на отсъствие на бащата от страната:
всяка първа и трета седмица от месеца, в дните понеделник и сряда,
посредством видео разговори чрез viber, messenger, skype или друго
приложение, позволяващо провеждане на видео връзка, за период от 30
минути, които слредва да се осъществят в часовия диапазон от 18:00 ч. до
19:30 ч.;
всяка втора и четвърта седмица от месеца, в дните вторник, четвъртък и
събота, посредством видео разговори чрез viber, messenger, skype или друго
приложение, позволяващо провеждане на видео връзка, за период от 30
минути, които слредва да се осъществят в часовия диапазон от 18:00 ч. до
19:30 ч.;
по време на пребиваване на бащата в страната:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18ч в петък до 16ч в
неделя с преспиване в дома на бащата;
1
- всяка втора събота от месеца от 10ч до 16ч със задължението бащата да
взема децата от дома на майката и да ги връща там;
- всяка втора неделя от месеца от 10ч до 16ч със задължение на бащата на
взема децата от дома на майката и да ги връща там;
- два пъти по десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск;
- през Коледните празници
всяка четна календарна година за времето от 10ч на 24.12. до 19ч на 25.12.;
всяка нечетна календарна година за времето от 10ч на 25.12. до 19ч на 26.12.
- през Новогодишните празници
всяка нечетна календарна година за времето от 10ч на 28.12. до 10ча на 02.01.;
- за Великденските празници –
всяка нечетна година за времето от 10ч на Великден (неделя) до 17ч на втория
ден на Великден (понеделник);
- за рождените дни на децата – 25-ти април и 13-ти май - от 17.30ч до 19ч,
независимо от определения РЛО;
ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от С. С. Й. иск за намаляване размера на
издръжките, определени с решение № 1044/10.08.2021г по гр.д.№ 10134/2021г
на ВРС, дължими в полза на всяко от децата С., род. 13.05.2015, и М.,
род.25.04.2017г, от 850лв на 700лв, на осн.чл.150 СК;
ОСЪДЕН Е С. С. Й. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Б." № 50, ап.
1А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по см-ка на ВРС
държ.такса от 2448лв, на осн.чл.77 ГПК;
ОСЪДЕНА Е П. М. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна кв.„Ч." бл.66
ет.8 ап.29, да заплати на С. С. Й. сумата от 150лв – сторени разноски,
определени съобразно уважената част на исковете, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕН Е С. С. Й. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Б." № 50
ап.1А, да заплати на П. М. Д. ЕГН ********** от гр.Варна кв.„Ч." бл.66 ет.8,
ап.29, сумата от 400лв - разноски, определени съобразно отхвърлената част
на исковете, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Недоволни от постановеното решение са и двете страни по спора, като го
2
обажалват в различните му части.
Въззивна жалба вх.№ 8542/2.02.2023 е подадена от П. М. Д., съд.адрес:
гр.Варна ул."Н.Б." № 9 ет.З ап.№ 2 – адв.К. А., срещу решението на ВРС в
частта му, с която е изменен определеният с предходно съдебно решение
РЛО на децата с техиня баща, като е определен нов разширен такъв,
разделен на две части – при отсъствие на бащата от страната и по време
на пребиваването му в страната.
Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано, като
излага сл.съборажения :
За да постанови акта си съдът е приел, че най-добрият интерес на децата
изисква контактите между тях и бащата да зачестят, което противоречи на
всички събрани по делото доказателства.
В своите мотиви РС правилно е приел, че мерките следва да се подберат
по начин да не стават допълнителен източник за спорове между родителите.
Въпреки това ВРС не е обсъдил всички събрани доказателства, не е преценил
същите и не е анализирал конкретния случай.
Съдът необосновано е приел, че личностните качества на бащата
предполагали развитието на умения в приготвянето на храни, съобразени със
специалните потребности на по-голямото от децата.
Макар да прави извод, че РЛО следва да бъде съобразен с възрастта на
децата, тяхната дневна и ежеседмична ангажираност, постановява две малки
деца да застават неколкократно през седмицата, в определен /фиксиран/
часови диапазон от час и половина, за по 30 /тридесет/ минути, пред
определено техническо средство за провеждането на видео-връзка чрез
електронно приложение.
От един наистина ограничен РЛО, постановен като резултат от извършен
акт на домашно насилие от бащата спрямо майката в присъствието на двете
момченца, изведнъж рязко са променени параметрите на същия, определяйки
го до такива детайли.
Счита, че е необходим плавен преход, с необходимото търпение и
правилно отношение, а не обратното.
Затова счита, че направеният от съда извод не кореспондира на
3
събраните по делото доказателства, както и за явно несправедлив.
Имайки предвид поведението на бащата до момента, въззивницата е
поставена в ситуация на непрекъсната зависимост и ограничаване на личната
й свобода.
След като се запознала с решението на ВРС, в-цата П. Д. написала
следното:
„Като майка на С. и М., която полага грижи за тях от самото им раждане,
изразявам своето несъгласие децата да прекарват 3 уикенда /от четири
възможни/ в дома на бащата, както и да ги взима от дома им още в петък.
Цяла седмица децата са заети с училище/детска градина, уроци при
логопед и спорт след учебни занятия, а след вечеря и след подготовката на
домашната им работа за следващия ден е време за сън.
В делничните дни времето, което прекарва с децата вечерно време е
повече свързано с грижи, ангажименти, оказване на помощ и съдействие за
подготовка на уроци, хигиена и домакинска работа. Единственото време,
което можем да прекараме заедно /независимо вкъщи или извън дома/ е през
почивните дни, които бащата иска да заеме почти изцяло.
Другите ми притеснения, свързани с бащата и времето, което прекарва с
децата е храненето на голямото дете. Съдия В. К. е отбелязала, че
личностните качества на бащата предполагат развитието на умения в
приготвянето на храни, съобразени със специалните потребности на по-
голямото от децата. Но, за да започне да взима децата за по-продължително
време, той вече би трябва да е развил тези умения и да е запознат с диетата на
С. и нейните особености, т.е. да знае кое как се приготвя не само на теория,
но и на практика, а това означава вече да е подготвен, за да не му се налага да
се учи в бъдеще и да се упражнява на принципа „проба-грешка" за сметка
здравето на детето. Една дори нищожна на пръв поглед грешка в диетата на
голямото дете може да доведе до сериозни усложнения на здравето му. Ако С.
консумира дори минимално количество глутен, започва увреждане на
чревните му вили, нарушава се бариерната функция на червата, развива се
малабсорбционен синдром, детето спира да усвоява полезни вещества от
храната и започва да отслабва и да развива хранителни дефицити, независимо
от качеството и количеството на приетата храна. Увеличава се и рискът от
отключване на други автоимунни заболявания. В момента детето се храни
4
освен без глутен и без млечни продукти, също без яйца и без бобови храни,
което е доста строга елиминация и изисква дори още повече внимание.
Смятам, че бащата не може да се справи с тази задача и едни продължителни
срещи единствено в негово присъствие са предпоставка за объркване в
хранителния режим на детето. Трябва да се има предвид, че той често през
уикенда пътува извън града, т.е. ще прекарва с децата време извън дома и т.н.,
а храната, с която детето се храни трябва да е изцяло домашно приготвена,
като изключим категорично възможността да се храни на заведение,
ресторант, детски кът или в дома на други хора /освен ако не си носи храна/.
Вече разказах не една история, които са показателни как бащата среща
трудности да влезе в родителската си роля и дори умишлено демонстрира, че
неговите ангажименти към децата, към техните нужди и възпитание са
избирателни и когато той самият не желае, когато не е в настроение или
когато има други по-важни неща за вършене, може да си позволи да абдикира
от родителските си задължения.
За абсолютна безотговорност говорят и историите, които разказах - че
бащата не пожела да припознае първородния си син и се опита да ме принуди
чрез отсъствието си от страната да запиша детето на името на неговия баща -
дядо на детето. Това абсурдно поведение говори за опит за прехвърляне на
родителска отговорност и свързаните с нея материални ангажименти на друг
човек - пенсионер, който вече не е сред живите.
При тези действия, както и описаните истории, смятам, че С. не е
способен да се справи с храненето на детето, че неговото поведение не дава
добър пример на децата и не е възпитателно, както и че той не осъзнава
необходимостта от грижи, които трябва да полага и произтичащата
отговорност от това да има двама сина.
Предвид насилието, което С. доказано е упражнявал върху мен пред
децата и то не веднъж, намирам че не е безопасно за тях да остават насаме с
него толкова дълго време.
Изразявам несъгласие С. да взима децата от дома ни 3 уикенда от 4 и то,
взимайки ги още от петък вечер, като по този начин ограничава свободното
време, което аз бих прекарала с децата, което се свежда до 1 уикенд на месец.
С. е изключително манипулативен и доказано е насилвал физически и
психически и мен, а също косвено и децата. Като баща трябва да му се даде
5
шанс да прекарва време с тях без мое присъствие.
Изразявам своето несъгласие, когато бащата е в чужбина да ме
принуждава да осигурявам Интернет-връзка, видео-разговори и да стоя и да
чакам негови обаждания, да ме заставя да бъда на разположение през ден в
строго определен час.
Категорично смятам, че бащата чрез тези почти ежедневни разговори,
под претекст, че иска да разговаря с децата, цели:
- Да контролира, да притеснява и да наблюдава майката и личния й
живот, тъй като децата винаги са с нея.
- Да нарушава личното пространство в дома им и по тази причина
разговорите следва да са по-рядко и да са звукови (без картина)
- Да се информира за личния живот на майката - къде се намира, с кого е,
как прекарва времето си след работа, има ли партньор, къде живее и т.н.,
което е предпоставка за грубо навлизане в личното пространство.
В подкрепа на това споделям, че докато е бил на рейс, той не е проявявал
желание, интерес или инициатива да разговаря с децата по телефона, въпреки
че се чувахме през ден и че децата бяха вече достатъчно големи да водят
разговор с него по телефона. Той винаги е разговарял само и единствено с
мен. Изключение са били случаите, когато аз настоявам да говори с децата
или ако те искат нещо да му кажат, което се е случвало изключително рядко.
Отделно от това, смятам, че по-редки разговори с децата биха били по-
ползотворни и пълноценни и за тях и за него, от гледна точка на това, че
всеки от тях би имал какво да сподели, какво да разкаже и с какво да се
похвали. Децата нямат кой знае колко динамично променящо се ежедневие.
Те нямат все още и умения да водят толкова дълъг разговор. При последните
им телефонни разговори, аз помагах на голямото дете, като му подсказвах и
го подсещах какво да разкаже на баща си, за да оползотворят времето, през
което са на телефона.
Не е за подценяване и това, че децата не искат да разговарят толкова
често с него.
Аз периодично ги питам дали искат да говорят с тати, напомням им че
може да му се обадят, дори да е на кораба, но те нямат желание за това.
Ако съдът ги застави да водят толкова чести телефонни разговори, не
6
само, че няма да се изгради връзка с баща им по естествен път, а може да се
постигне обратен ефект - децата да се стресират и да започнат да чувстват
тези обаждания като задължение. Обратно, ако се чуват с баща си веднъж и
през седмица, те ще имат да му разказват много истории, случки които са
преживели и събития, които са им се случили, независимо дали в градината,
на училище или във връзка със спорта, който практикуват или нещо ново,
което са научили ши направили.
Смятам, че бащата иска злонамерено да наруши личното ми
пространство, като се опитва чрез видео-връзка да присъства в живота ми
(чрез децата), да ме следи, да ме ангажира, да ме заставя да му осигурявам
достъп, задължавайки ни да бъдем на разположение (което блокира
нормалното протичане на нашите ежедневни вечерни занимания) и да отнема
от личното ми време и да ограбва личния ми живот.
С подобно онлайн-видео присъствие през ден в дома ни, бащата цели да
установи контрол върху личния ни живот, да ни проследява и контролира.
Неговата функция в живота на децата би следвало да е възпитателна и
протективна, не толкова контролираща.
Преди да се разделим със С., той не е проявявал инициатива да разговаря
с децата (освен в много редки случаи по мое настояване или по тяхно
желание). Самата промяна към поведение, показващо желание за почти
ежедневно присъствие в живота ни и то в момент, в който партньорските ни
отношения са прекъснати, говори за манипулативни намерения и желание за
контрол.
В последните ни контакти той си е позволявал грубо да ме обижда с
грозни думи - „курва", „държанка", „крадла", „боклук", включително пред
децата. Намирам, че тези видео разговори, които предстои да осъществяваме
са идеална възможност да продължи да прави това и то през ден, което е
неприемливо за мен (да не забравяме, че дори и да не разговаря лично с мен
по телефона, видео-разговорите не са лични, а могат да бъдат чути от всички
присъстващи в стаята, както и всички в стаята чуват какво говори отсрещния).
Професията, която той е избрал да упражнява, не следва да се отразява на
ежедневието ни, т.е. неговите отсъствия от страната не е редно да са повод за
намеса в личния ни живот. Той иска от удобството на собствената си каюта да
наблюдава живота ни, като при това ме задължава да му осигурявам достъп и
7
то в строго определени рамки, при това в най-активната част на делничните
дни и то неоправдано често.
Не е за подценяване и факта, че децата не винаги имат желание да
разговарят с него по телефона. Дори в преобладаващата част от случаите не
желаят. При това положение, как може да се задължи майката да осигурява
достъп до устройство, интернет връзка и видео разговори, предвид че колкото
пъти е попитала децата дали искат да се обадят на тати, в преобладаващата
част от случаите са казвали „не"? Общуването на децата с баща им следва да
е на свободна воля, а не по задължение. Аз не отказвам да предоставя
възможност за видео- разговори, в случаите когато децата са изявили желание
за това, да се обадят на тати (дори да е извън регламентираните условия).
Във всички останали случаи, настоявам разговорите да бъдат веднъж на
всеки две седмици, както и да бъдат звукови (без картина), с цел запазване
личното ни пространство неприкосновено.
Изборът на професия на бащата не е нещо, което зависи от нас, това е
негов личен избор и следва да е готов да понесе негативите, произтичащи от
този избор (да е далеч от децата си) в името на това, което е избрал да
практикува.
Обратно, ако избере да работи в страната, то неговите срещи с децата
биха били повече, а контакта им - по- пълноценен. Това е личен избор на С.,
който не следва да задължава децата (и майка им) да стоят на телефона през
ден, защото той е решил да отсъства от страната.
Отделно от това, децата са ангажирани с логопед, спорт, учебни занятия
и самоподготовка в къщи. Освен тези занимания, те имат и подготовка на
домашни за училище, като всички тези дейности се осъществяват в диапазона
от 18ч до 20ч (точно времето, което бащата иска те да стоят на телефона и да
го чакат да се обади). Едни разговори почти всеки ден ангажират тяхното
внимание, време и фокус. Дори и той да не използва цялото време, а само 30
минути от него, чакането да се обади и суетата около това дали изобщо ще се
обади е нещо, което би разконцентрирало децата и не би им позволило да си
вършат обичайните задължения, особено важни за голямото дете, което е
първи клас. Освен подготовката за училище, децата трябва да вечерят на
време, не по-късно от 19,30, който час също съвпада с часа, в който бащата
желае да разговаря с тях.За майката е неприемливо това изключително
8
задължаващо и неоправдано често чуване/ виждане по телефона.
Двама експерти изказаха становище, че децата не са отчуждени от баща
си, въпреки насилието над майка им в тяхно присъствие. Експертите
потвърдиха, че децата помнят истории, случки и събития, свързани с баща си,
както и времето през което са живели в домът му. Установиха, че децата не
хранят лоши чувства към него и са склонни да му простят за деянието
(насилието над майка им), ако се извини за постъпките си. Ако децата не са
отчуждени от баща си дори при тези екстремни обстоятелства, не би следвало
той да се притеснява, че ще загуби емоционална връзка с тях, която връзка
определено няма да се задълбочи с по-често чуване, а по-скоро ще се
задълбочи с качествена комуникация. В крайна сметка той пътува на кораб
отпреди те да се родят и те са свикнали с този режим на отсъствия, дори в по-
лош вариант, както казах, да го няма през по-голямата част от времето и да не
се чуват с него, което не е довело до отчуждаване.
По-честото чуване предполага по-кратки и непълноценни разговори.
Голямото дете е споделяло, че не иска да говори с баща си, а при въпрос
„защо", отговаря, че се изморява да държи телефона. По мои наблюдения се
затрудняваше да измисли какво да говори толкова дълго време, затова аз
стоях до него и му помагах (предвид, че разговаряха на 15-ти септември и би
следвало да има много неща, които да разкаже на баща си)! Малкото дете
последния път говори доста охотно и разказа много неща на баща си, но едва
ли ще е така ако говори с него през ден. Децата споделят нещо, когато усещат
вътрешна нужда да споделят, а не по график, когато той се обади. Намирам,
не тези почти ежедневни разговори биха били кратки и непълноценни и по-
скоро биха навредили на децата, поради това че ги откъсват и разсейват от
обичайните им дейности вечер, а самото очакване покрай тях и интернет
връзката която трябва да се осигури и други условия, които трябва да са
налице биха донесли допълнително стрес за майката и децата.
Чрез видео-разговори почти всеки ден бащата навлиза в пространството
на майката (под претекст да говори с децата) и може да смущава обичайното
протичане на дейностите в семейството. С подобно решение майката се
задължава да осигури разговори с децата, което не зависи от нея, ако те не
искат да говорят. Ако бащата се обади, а децата не желаят да разговарят с
него, майката нарушава поетия ангажимент, който не зависи от нея да бъде
9
изпълнен.
Ако децата разговарят с баща си 2-3 пъти в месеца (всяка втора седмица
в петък) общуването им би било много по-продуктивно и пълноценно, както
и минимално ангажиращо за майката и особено полезно за децата (защото
няма да им пречи и да ги разсейва от ежедневните им задачи).
Затова предлагам:
Вайбър разговори (когато не е в страната) - 1 път на две седмици за 30
минути, в петък между 18ч и 19ч
Срещи (когато е в страната):
2 пъти в месеца - всяка четна седмица от месеца, считано от началото на
годината, от събота в 10ч до неделя в 16ч.
Празници:
Всяка четна година - Коледа с баща си (от 11ч на 25.12 до 10ч на 26.12), а
Бъдни вечер с майка си
Всяка нечетна година - Бъдни вечер с баща си (от Ична 24.12 до 10ч на
25.12), а Коледа с майка си
Нова година - всяка четна НГ с майка, всяка нечетна НГс баща си (от 10ч
на 31.12 до 16ч на 01.01)
Великден:
Всяка четна година - в неделя на Велик ден с баща си (без преспиват) от
11ч до 19ч, а в понеделник на Велик ден с майка си
Всяка нечетна година - в понеделник на Велик ден с баща си (без
преспиване) от 11ч до 19ч, а в неделя с майка си
РД на децата (25ти април и 13тимай)-от 17,30ч до 19чвденя наРДна всяко
дете
През лятната ваканция: 2 пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск, като взима едновременно и двете деца, дори и само
голямото дете да е във ваканция, т.е. малкия ще спре да ходи на градина през
тези 10 дни, за да не са разделени децата."
В обобщение маркирам следното:
• Децата към настоящия момент са все още в ниска възраст. Те имат
изграден определен режим на отглеждане, промяната в който води до
10
емоционално и психическо натоварване. Превъзбудата води до проблеми и в
храненето им, и в съня им, и в учебната им подготовка /макар и все още
едното да е в детска градина/. Едно непрекъснато прехвърляне от ръка на
ръка, от дом в дом, и обратно, се отразява пагубно на цялото им физическо, а
и психическо състояние.
• През седмичните - работни дни майката работи по трудов договор и
е ангажирана в светлата част на денонощието. Вечер, след като се приберат у
дома на нея и синовете й не им остава много време за игри и забавления.
Погълнати от ежедневие и точното спазване на режима, за нея остава само
един уикенд, за да се забавлява с момчетата.
• Не на последно място следва да се вземе предвид и това, че за
майката ще са грижите по отглеждане на децата, а радостите, забавленията,
почивките и разходките, сладкарниците и игрите - за другия родител!
• И на края с израстването си децата имат и извънкласни форми на
обучение. Да, вярно е, че все още са в ниска възраст, но оставайки PJ1K в
този му вид ще се стигне до едни бъдещи съдебни спорове и нови дела за
промяна в режима.
• В заключение оказва се, че през седмицата майка и синове нямат
време за забавление и контактът им е предимно свързан с ежедневните
ангажименти и на тримата. Единствено през четвъртия уикенд, който им
остава /тъй като останалите три са предоставени за контакт на бащата/, те
могат да прекарат заедно свободното си време. За майката остава единствено
и само възможността да обгрижва децата, да готви, да пере, да чисти, да ходи
на работа, да посещава родителските срещи, да води децата на лекар т.е. само
задължения“
В последващото изложение от адв.Кр.А. е посочено, че доверителката
й много добре е изложила своите възражения и съображения и с оглед на
това прави искане за : отмяна решението на ВРС в частта, с която е
определен нов РЛО.
Моли за присъждането на сторените по делото разноски, вкл. и
адв.хонорар, за което допълнително ще представи списък по чл.80 ГПК.
В писмения си отговор С. С. Й., чрез адв.М.Ч., изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване постановеното от ВРС
решение в тази част, което е напълно в интерес на децата.
11
Както майката, така и бащата имат право да контактуват, да се грижат и
да имат пълноценна емоционална връзка с децата си.
Съдът е преценил въз основа на съдебната експертиза и доклада на
Дирекция „Социално подпомагане", че децата се нуждаят от по-интензивно
контактуване на бащата С. поради факта, че той често и за дълго време е
извън страната.
Майката от своя страна има привилегията да е с децата си всекидневно,
независимо от твърденията й, че нямала време да им обърне нужното
внимание понеже ходела на работа, а децата били на училище.
Съпоставяйки времето, което децата прекарват с майката и времето,
което прекарват с бащата, се вижда, че децата повече време са с майката.
Поради това считам, че съдът съвсем законосъобразно и обосновано е
определил такъв РЛО. Моли да се има предвид, че бащата отсъствал от
страната и в случаите, когато е в България, е благоприятно за децата да го
виждат повече време.
От С. С. Й. е подадена и насрещна въззивна жалба вх.№
12583/17.02.2023 срещу решението в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за намаляване размера на издръжките, дължими
в полза на двете деца С. и М., от 850лв на 700лв за всяко една от тях.
Счита същото за неправилно и несправедливо, като съображенията са
следните:
1.Всеки родител е длъжен да осигурява нормален живот на своето дете,
да проявява грижа и съпричастност към отглеждането му, да се интересува от
психическото и физическото му развитие, както и да осигурява необходимите
средства за живеене и обучение.
Чл.142 (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
Поради икономическото положение в България и света и непостоянна
заплата бащата бил в невъзможност да заплаща тази сума. Грижел се и за
майка си, която живеела сама и не можела да си плаща месечните
консумативи с пенсията, която получавала.
Майката като родител също трябва да допринася за материалното
12
благополучие на децата, а да не се издържа само от издръжката, която
заплащал ответникът.
В хода на делото станало ясно, че майката също била започнала работа и
получавала трудово възнаграждение в размер 1000лв, т.е. има изменение на
обстоятелствата, при които бил определен пъвночаланият размер на
издръжките от 850лв за всяко дете; тогава тя била безработна.
Заявявяа, че Ст.Й. никога не бил отказвал финансова помощ и извън
сумата за издръжка.
Счита, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължени за издръжката на малолетното дете са и двамата
му родители-всеки от тях, съобразно податните си възможности.
Съгласно задължителна съдебна практика-ППВС № 5/16.11.1970г, т.2,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение, в конкретния
случай - и здравословното състояние на детето, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Според същото Постановление, възможностите на
лицата, които дължат издръжка, се определят от доходите, имуществото и
квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на
издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е
предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на
издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от
родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 ГПК - Решение
№ 280/28.09.***г по гр.дело № 1654/2***г на ВКС III г.о., Решение №
341/01.11.***г по гр.дело № 147/***г на ВКС III г.о.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
13
2. Изразява несъгласие с определения размер на държавната такса,
дължима по сметката на ВРС, която е прекалено завишена. Определен е
размер от 2448лв, която няма как да отговаря по размер на реалното
отхвърляне на иска за намаляване на издръжката.
При иск за намаляване размера на присъдена издръжка на общо
основание се дължи държавна такса, която следва да се определи върху
намалението, което се претендира, изчислено за 3-годишен период. В
разглеждания случай претендираното намаление възлиза на общо 10 800лв /3г
X 12м X 300лв/ и, следователно, дължимата държ.такса е в размер на 432лв,
която следва да се разпредели пропорционално съобразно съотношението
уважена/отхвърлена част на иска.
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно отхвърлената част от иска. В случая отхвърлената част
на иска е 300лв.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да
плати направените от нея разходи, ако постановениа съдебен акт е в нейна
полза. Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените
разходи по делото.
Във връзка с гореизложеното моли за отмяна решението на ВРС в
обжалваната от него част, вместо което да бъде постановено друго за
наламалява на дължимите от бащата издръжки в полза на двете му деца от
850лв на 700лв за всяко едно от тях, като бъде изменено решението и досежно
размера на определената държавна такса.
Претендира сторените по делоот съдебно-деловодни разноски и
заплатения адв.хонорар, за което в о.с.з. ще представи списък.
С ВЖ и НВЖ, както ив писмените отговори срещу тях, няма заявени
доказателствени искания:
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД при служебната проверка не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения. Затова не се налага изготвянето на нов
цялостен или частичен доклад с указания за разпределяне на
доказателствената тежест.
С оглед възложените на съда функции да следи за висшия интерес на
детето, съдът намира за необходимо личното явяване на двамата родители с
цел придобиване на лични впечатления от същите чрез поставяне на въпроси,
14
относими към предмета на спора, съгл.чл.59 ал.6 СК.
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 8542/ 2.02.2023 е
подадена от П. М. Д., съд.адрес: гр.Варна ул."Н.Б." № 9 ет.З ап.№ 2 – адв.К.
А., срещу решението на ВРС в частта му, с която е изменен определеният с
предходно съдебно решение РЛО на децата с техиня баща, като е определен
нов разширен такъв, разделен на две части – при отсъствие на бащата от
страната и по време на пребиваването му в страната, както и
насрещна въззивна жалба вх.№ 12583/17.02.2023, подадена от С. С. Й.
срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск
за намаляване размера на издръжките, дължими в полза на двете деца С. и
М., от 850лв на 700лв, за всяко една от тях.
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители П. М. Д. и С. С. Й. ДА СЕ ЯВЯТ
ЛИЧНО в с.з. за изслушването им от съда чрез поставяне на въпорси по
фактите, относими към предмета на спора и за придобиване на лични
впечатления от двамата.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.06.2023 от 14.30ч, за която дата и час да се призоват
страните с връчване препис от настоящотото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15