№ 158
гр. С., 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500157 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.К., пълномощник на Д.
Д. Й., ЕГН ********** от гр.С., ул. „Д.У. **, против решение №
178/27.02.2025г. по гр.д. № 3902/2024г. на РС – С., с което жалбоподателката е
била осъдена да предаде на Х. Д. Й., ЕГН ********** и Д. Д. Й. ЕГН
**********, двамата от гр. С., бул. „Х.Д. **, държането върху недвижим имот
- апартамент ***, находящ се в гр.С., кв. „Д.Г.“. С обжалваното решение
жалбоподателката е била осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на
2080.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят посочва, че при постановяване на съдебния си акт
1
съдът не е съобразил и обсъдил всички събрани в хода на делото
доказателства без да конкретизира изрично, кои. По този начин не се била
установила правилната фактическа обстановка. Страната изтъква, че въпросът
за наемното правоотношение между страните е бил уреден между тях с
подписването на съдебна спогодба, която е била одобрена от съда – гр.д. №
4353/2023г. на СлРС. Твърди се, че претенцията на ищците е следвало да бъде
предявена по реда на чл.56, ал.3 от СК, тъй като този въпрос не е бил
разрешен по време на бракоразводния процес. Жалбоподателят претендира, че
не е обикновен наемател на апартамента, а е ползвател, тъй като на него са
били предоставени грижите за детето Х. Д. Й..
Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се
деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.П. – пълномощник на Х. Д. Й. и Д. Д. Й., с който въззивната жалба е
оспорена като неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Твърди, че макар жалбоподателката да ползва
процесното жилище, тъй като на нея е предоставено правото да упражнява
родителските права по отношение детето Х., тя се намира в наемни
правоотношения с ищците. С протоколно определение по гр.д. № 4353/2023г.
на СлРС тя е била задължена да заплаща месечен наем в размерна 150.00лв. В
случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.56, ал.3 от СК.
Жалбоподателката да можела да ползва чуждото жилище за срок от една
година от прекратяването на брака. Този срок бил изтекъл на 25.05.2023г., а
към датата на депозиране на исковата молба бил изтекъл и едномесечният
срок, който бил даден от ищците на ответницата да освободи жилището.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и на страната да
бъдат присъдени разноски.
В с.з. за въззивницата, редовно призована, не се явява. Представлява се
от представител по пълномощие – адв.К., който поддържа въззивната жалба.
2
Моли тя да бъде уважена.
В с.з за въззиваемите редовно призовани, не се явяват. Представляват се
от представител по пълномощие – адв.П., която оспорва въззивната жалба,
поддържа отговора по нея и иска да се потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира деловодни разноски – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Въззиваемите Х. и Д. Й.и черпят своите права от обстоятелството, че са
собственици на апартамент № 21 находящ се в гр.С., кв. „Д.Г.“, бл.23, вх.В,
ет.7. По този въпрос няма спор между страните. Процесният апартамент е бил
ползван за семейно жилище от техния син – Димитър Х.в Й. и въззивницата Д.
Д. Й. по време на брака им. След като той е бил прекратен, жилището е било
предоставено за ползване на въззивницата за срок от една година, тъй като на
нея било предоставено и упражняването на родителските права по отношение
на непълнолетното дете Х.. Предоставянето на жилището по реда на чл.56,
ал.3 от СК, както е в случая, автоматично води до създаване на наемни
правоотношения между собствениците на имота и родителя, който упражнява
родителските права, но не и до създаване на право на ползване по смисъла на
чл.56 от ЗС, което е съвсем различен правен институт.
От данните по делото е видно, че едногодишният срок за ползване на
3
процесното жилище на основание чл.56, ал.3 от СК е изтекъл на 25.05.2023г.
На 09.02.2024г. страните са постигнали съдебна спогодба според, която
въззивницата е станала наемател на жилището и се е задължила да заплаща
месечен наем в размер на 150.00лв. Това правоотношение между тях, макар и
предхождано от предоставянето на жилището на основание чл.56, ал.3 от СК,
е ново наемно правоотношение, тъй като е породено от нов юридически факт
– постигната между страните съдебна спогодба. Факт е, че въззивницата е
получила нотариална покана да освободи жилището и не е сторила това.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД, ако договорът за наем е без
определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като
предизвести другата страна един месец по-рано. В случая предявяването на
исковата молба е покана за освобождаването му и предаване на държането му
на собствениците. Един месец след получаване на исковата молба, договорът
за наем е бил прекратен. Към настоящия момент, както и към момента на
постановяване на обжалваното съдебно решение, наемните правоотношения
на страните са били прекратени и ответницата/въдззивница няма основание да
упражнява повече държането на имота на ищците. Същата следва да го
предаде.
Правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на първа
инстанция, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение – потвърдено, включително в частта за
разноските за първоинстанционното производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция
следва да бъде възложена на въззивницата и тя следва да понесе своите, както
са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 2 000.00лв. -
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/27.02.2025г. по гр.д. № 3902/2024г. на
С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Й., ЕГН ********** да заплати на Х. Д. Й., ЕГН
********** и Д. Д. Й. ЕГН **********, двамата от гр. С., бул. „Х.Д. **
направените по делото разноски за въззивното производство в размер на
2000.00 (две хиляди) лева – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5