№ 17791
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110102242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 9405/11.01.2024
г., от М. В. К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С-------, притежаваща
л.к. № *********, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество
„Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ----, фирмено дело № 24/2021 г.
по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С---, представлявано от Д. М. М. -Управител, e-mail:
milevlaw@gmail.com срещу „--" ЕООД с ЕИК: -----, сьс седалище и адрес па
управление: гр. С------, представлявано от И------ и Д--, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация,
както следва:
1. положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който се
иска да се обяви нищожността на договор за потребителски кредит № ---,
сключен между М. В. К. и „Ф-----" ЕООД с ЕИК: -----, със седалище и
адрес па управление: гр. С------, представлявано от И------ и /Д--,
1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй
като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как
е формиран същия
2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК,
действителният ГПР надвишава законово определеният размер
ГПР
3. евентуален, да се обяви нищожността на клаузата на чл. 5 в
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ---, сключен
между М. В. К. с ЕГН: ********** и „--" ЕООД с ЕИК: -----, със
седалище и адрес на управление: гр. С------, представлявано от И-----
и Д--, предвиждаща заплащане па възнаграждение за предоставяне
на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза па
1
ответника.
2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5
лева от 4040 лева, с който да се осъди ответника „--" ЕООД с ЕИК: -----,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. М---
20 да заплати на М. В. К. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв.
/частичен иск от 4040,00 лв./, представляваща платена при изначална
липса па правно основание по договор за потребителски кредит № ---,
ведно със законната лихва върху нея,, считано от дачата па депозиране
на настоящата искова молба (11.01.2024 г.) до окончателното й
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № ---/02.06.2023 г. при следните параметри:
главница – 4000 лева, ГЛП – 23.33 %, ГПР – 49.66 %. Общата сума, което
ищецът е следвало ва върна е 4000 лева главница и 1400 лева лихва, което се
равнявало на 5400 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с
поръчителство, като е включена такса за поръчителство в размер на 4040
лева, която сума е начислена към погасителния план.
. Сочи, че главницата, заедно с договорната лихва и начислената такса,
били уговорени да се изплащат на равни вноски към заемодателя, като
крайният падеж бил на 23.11.2024 г.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова
сметка на ищеца: BG83CECB979050C6694200, BIC: CECVVGSF
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем; 2. Преддоговорна информация;
4. Удостоверение за липса па задължения.
Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество
да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в
това число платежни нареждания за погасени вноски по договор за
предоставяне па потребителски кредит № ---, разписки, извадка от
счетоводните книги, от страна па лицето М. В. К. с ЕГН: ********** по
договор за предоставяне па потребителски кредит №. ---, включително да
предостави копие от договора и па евентуалния договор за допълнителна
услуга, погасителен план и СЕФ.
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: 1. Каква е усвоената сума oт ищеца по договор
за предоставяне па потребителски кредит № ---, каква сума е заплатена от доверителя ми
но процесния договор, па коя дата и как са осчетоводени сумите, и вземайки предвид
размера па отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото
възнаграждение за, обезпечение съгласно чл.5 от договора, използвайки нормативно
установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, какъв е
2
действителният размер на Г1 IP и как следва да бъдат разпределени направените
плащания от страна па ищеца?.
Моли да му бъдат издадени съдебни удостоверения.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от Еднолична адвокатско дружество „Д. М.“,
на основание чл.71 ЗА, с надлежно учредена представителна власт за всички
инстанции (л.5 от делото).
Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Ищецът иска да се обяви за недействителен договор за потребителски
креди № ---/02.06.2023 г. Цената на този договор се определя от главницата
4000 лева, договорна лихва 1400 лева и таксата за обезпечение 4040 лева.
Следователно цената на иска е 9440 лева. Държавната такса по чл.1
ТДТССГПК е в размер на 377.60 лева. Липсва реквизит по чл.128, т.2 ГПК за
установителния иск.
Цената на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД е 5 лева, поради което таксата е
в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. За този иск също
липсва реквизит по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.
На първо има противоречие между обстоятелствена част и петитум –
чл.127, т.4-5 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения за нищожност на
договор при евентуални основания и нищожност само на отделна клауза.
Същевременно се иска ответникът да върне сума по нищожен договор. В
обстоятелствената част няма никакви твърдения за плащане или твърдения, че
се иска да се върне сумата. Защо се счита, че е неоснователно платена. Следва
да се въведат такива твърдения.
Второ, договорът за кредит е с последна вноска 23.11.2024 г., поради
което не е възможно да се иска нещо да се върне, при положение, че не е
платено или не е настъпила изискуемостта. Липсва престационният елемент.
Не се знае дали ищецът предявява такъв иск.
Трето, липсва реквизити по чл.128, т.2 ГПК.
Ето защо искова молба с вх. № 9405/11.01.2024 г., следва да бъде
оставена без движение, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и
чл.128, т.2 ГПК, като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна,
както и в същия срок следва да представи доказателства за това, а именно да
отстрани нередовностите на исковата молба, като:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК изложи твърдения коя сума иска да
3
бъде върната на ищеца, защо счита, че следва да бъде върната, на какво
основание иска да бъде върната, да изложи твърдения за плащане или
твърдения защо иска да се върна сумата, защо счита, че е неоснователно
платена.
2. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да посочи дали предявява иск по
чл.55 ЗДД с оглед факта, че договорът не е настъпил платеж и не са
извършвани плащания по него
3. На основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавни такса в размер на:
377.60 лева за установителния иск и 50.00 лева за осъдителния иск.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата
на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови
такси.
4. До посочи по кой от двата иска внася държавна такса
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на
нередовности в срок.
По процедурата по чл.131 ГПК
След отстраняване на нередовности, следва да се извърши процедура по
чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя
върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
4
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 9405/11.01.2024 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и чл.128, т.2
ГПК, като се УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна,
както и в същия срок следва да представи доказателства за това, а именно да
отстрани нередовностите на исковата молба, като:
1. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК изложи твърдения коя сума иска да
бъде върната на ищеца, защо счита, че следва да бъде върната, на какво
основание иска да бъде върната, да изложи твърдения за плащане или
твърдения защо иска да се върна сумата, защо счита, че е неоснователно
платена.
2. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да посочи дали предявява иск по
чл.55 ЗДД с оглед факта, че договорът не е настъпил платеж и не са
извършвани плащания по него
3. На основание чл.128, т.2 ГПК да внесе държавни такса в размер на:
377.60 лева за установителния иск и 50.00 лева за осъдителния иск.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата
на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови
такси.
4. До посочи по кой от двата иска внася държавна такса
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на
нередовности в срок.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
5
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: spogodbi@src.justice.bg, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
6
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7