Р Е Ш Е Н И Е
№2233
гр.
Пловдив, 06 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на десети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2287 по описа на съда за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба, предявена от ЕТ“Тасо К-А.В.“, ЕИК ***, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-439-0028082 от 12.07.2019г. на
началник на отдел “Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
С посочената заповед е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин
хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ“Тасо К-А.В.“ и забрана за достъп до него за срок от
7/седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1
б.“Д“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал.3 ЗДДС.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда.
Твърденията са, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в
нарушение на материалноправните разпоредби. Не са посочени мотиви за
продължителността на наложената мярка. Установеното нарушение по време на
проверката се дължало на техническа грешка в договора за техническо обслужване
и ремонт. Искането е административният акт да бъде отменен изцяло. Претендира
разноски.
Ответникът – началник на отдел
“Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощие оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд,
осемнадесети състав, след като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при
направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл.
168, ал. 1 АПК, намира следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес в
преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за нейната допустимост. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
На 19.06.2019 г. в 12:00 часа е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – магазин хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „ТАСО К-А.В.“ с ЕИК ***.
Приходните
органи, са констатирали, че в търговския обект има монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство модел "Datecs DP-35 KL" с ИН на ФУ: DT 328381 и ИН
на ФП 02704209.
От
констатацията проверяващият екип е констатирал, че едноличният търговец не е
изпълнил задължението си при работа с ФУ/ИАСУТД да има сключен писмен договор
за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което
притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. По
тези данни е прието, че е осъществен съставът на чл. 16, ал. 1 от Наредба Н -
18/ 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, "Д" от Закона за данък
върху добавената стойност.
В
хода на проверката, органите по приходите са констатирали, че в търговския
обект се съхранява договор № 422 за техническо обслужване от 26.07.2018г. с
крайна дата – 21.03.2019г. Изведен е бил дневен финансов отчет № 0017449/18.06.2019г.
в КДФО, в който също било отразено, че договорът за сервиз на ФУ е валиден до
21.03.2019г. Била е направена справка по телефона за наличие на валиден договор
за сервиз на ФУ, въведен в информационната система на НАП, но такъв не бил
открит.
Като
доказателство за резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0028082/19.06.2019г. на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
На
основание извършената проверка и съставения протокол е издадена оспорената Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-439-0028082 от 12.07.2019г. на началник
на отдел “Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Оспореният индивидуален административен
акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. Видно от приложената по делото заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г.,
изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдел „Оперативни дейности" към ЦУ на НАП да налагат
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Принудителна административна мярка по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – забрана за
достъп до обекта за определен срок се прилага едновременно и във всички случаи
на налагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "Д" ЗДДС и според
настоящия съдебен състав не е необходимо да има изрично оправомощаване
от директора на НАП на орган по приходите и за този вид принудителна
административна мярка. Достатъчно е органът по приходите да бъде оправомощен да налага принудителна административна мярка по
чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "Д" от ЗДДС, какъвто е и конкретния случай.
Въз
основа на посочената заповед, съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган. Спазени са изискванията за форма на административния
акт, съобразно разпоредбата на чл. 59 от АПК, същият е в писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за издаването й.
Не
се установяват допуснати в хода на административното производство съществени
нарушения на административно производствените правила. Неоснователни са
твърденията в жалбата в насока, че установеното нарушение било в резултат от
техническа грешка в изписването на крайната дата. По делото на л. 10 се намира
копие от договор № 422 за техническо обслужване от дата 18.07.2019г., за който се твърди, че изправял допустаната
грешка в намерения договор при проверката. Действително в същия е посочена като
крайна дата- 26.07.2019г., но буди недоумение началната дата- 18.07.2019г. За
тези данни в съдебно заседание беше разпитан в качеството на свидетел Иван
Христов Юнаков, който заяви, че е изготвил договора за техническо обслужване с
жалбоподателя. Поддържа тезата, че е бил уведомен за сгрешения срок на договора
и издал нов договор, който изпратил на търговеца. При предявавене
на договор № 422 за техническо обслужване от дата 18.07.2019г., свидетелят разпознава подписа си, но установява, че е
допусната нова техническа грешка, този път в началната дата на договора и
следвало да се приеме като 26.07.2018г.,
а не написаната 18.07.2019г. Съдът дава вяра на заявеното от свидетелят, но
с неговите показания не може да се обори установеното по време на проверката,
че договор № 422 за техническо обслужване
не е валиден до 21.03.2019г. Видно от приложения протокол №
0028082/19.06.2019г., за извършена проверка, който е неоспорен в съдебното
производство, представител на жалбоподателя не е направил възражения в този
смисъл. Така представеният Дневен финансов отчет № 0017449/18.06.2019г. на
позиция „Сервиз“ е изписан ЕИК *********, който отговаря на този на „РГБ и
ИЗОТ-Сервиз“ ООД, който е изпълнител по договора за техническо обслужване и е
посочено, че е до 21.03.2019г., което обстоятелство сочи, че същата не би могла
да бъде друга, освен зададената при настройката на ФУ. В случая за техническа
грешка в изписване датата на договора не може да става дума, а и дори да става,
това не беше доказано в съдебния процес.
По
отношение материалната законосъобразност на акта:
Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, б."д" от ЗДДС Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина
за:
д) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г.)
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност,
включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.
Посочената
разпоредба обвързва императивно органите по приходите със задължение да
прилагат посочената ПАМ във всеки случай на установено от тяхна страна
нарушение на реда за съхраняване на документи издавани от и във връзка с
фискалните устройства.
Съгласно
чл. 16, ал. 1 от Наредбата, при въвеждане в експлоатация и работа с фискално
устройство, лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо
обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава
удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД.
По
приложените по делото договори № 422/18.07.2019г. –лист 10 и договор № 422 от
26.07.2018г.-л. 27, като първият е с дата, след извършване на проверката от
органите по приходите и след издаване на оспорения акт, а вторият е с крайна
дата 21.03.2019г. Въз основа на това, по безспорен начин се установява, че
жалбоподателят не е имал в момента на проверката договор за гаранционно
абонаментно сервизно обслужване и обективно не е могъл да изпълни това
императивно изискване на закона, тъй като изобщо не е разполагал с цитирания
договор. Жалбоподателят не е представил друг договор за сервизно обслужване,
валиден в момента на извършване на проверката от органите по приходите, нито
пък въвежда доводи, че същият е загубен, повреден или унищожен. Каза се, от
показанията на св. И.Юнаков, дори се установи, че има още една грешка- грешна
начална дата на договора, с който се е целяло да се отстрани пропуск по
представения такъв на проверяващите.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че нарушението по чл.16, ал. 1 от Наредбата
следва да се квалифицира като маловажно, тъй като институтът за освобождаване
от административнонаказателна отговорност по чл. 28
от ЗАНН е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда
на АПК, с оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл.
146 АПК.. Следователно, от всичко изложено, съдът прави извода, че е налице
неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението по чл. 16, ал. 1 от
Наредбата, което обуславя наличие на материалните предпоставки за прилагане на
ПАМ - запечатване на обекта по чл. 186, ал. 1, б. "Д" от ЗДДС за
извършено нарушение по чл. 16, ал. 1 от Наредбата и по чл. 186, ал. 1 б.
"д" от ЗДДС. При наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за налагане на принудителна административна
мярка, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. На
административния орган не е предоставена възможността да преценява определени
обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при
наличието на които да не я наложи.
Единствената
преценка, която административният орган е оправомощен
да извърши, е по отношение срока на принудителната административна мярка. В
конкретния случай такава преценка е била направена и подробно аргументирана от
административния орган с мотиви, които съдът намира за достатъчни за формиране
на извод относно спазване изискванията на съразмерност, приложими при
упражняването на оперативна самостоятелност- в оспорения акт се съдържат
конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорената заповед за издадена в съответствие с
материалния закон.
По
отношение наложената с процесната заповед забрана за достъп до обекта, макар
тази мярка да е предвидена като отделна ПАМ съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС,
доколкото същата се прилага едновременно и във всички случаи на налагане на
мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, преценката за нейната законосъобразност може
да се сведе до това има ли разпоредено запечатване на обекта. Тъй като в случая
забраната за достъп е наложена със същата заповед, с която е разпоредено и
запечатването на обекта, следва да се приеме, че условията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС са изпълнени, като забраната за достъп е наложена спрямо обекта, където са
извършени нарушенията. Следователно оспорената заповед е законосъобразна и в
тази й част.
На последно място, съдът намира и че
оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Видно от
изложените в заповедта мотиви, мярката цели постигне на промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена
цел, тъй като нормата на чл. 22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни
административни мерки за предотвратяването на административни нарушения.
Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителна
административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане
именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й
дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение. Предвид изложените
съображения, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора, разноски се
дължат на ответника, които са своевременно заявени. В съответствие с нормата на
чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото, предвид фактическата и правна сложност на
делото и осъществените от пълномощника на ответника процесуални действия,
следва да бъде в минималния размер, установен в нормата на чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 172 от
АПК Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ“Тасо К-А.В.“,
ЕИК ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-439-0028082 от 12.07.2019г. на началник
на отдел “Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ“Тасо К-А.В.“,
ЕИК *** да заплати на ЦУ на НАП сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :