РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. ХАСКОВО, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Антон Пенев Стоянов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600462 по описа за 2021
година
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260022/18.05.2021г. на РС- Харманли, постановена по НОХД
№11/2021г. по описа на същия съд, подсъдимият Х. С. С. от гр. Х., бил признат за
невинен в това, че в периода от 05.03.2020г. до 13.06.2020г., в гр. Х., на ул. „Т.“ № **,
като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял с лице от женски пол – М. С. А.,
родена на **.**.****г., ненавършило 16-годишна възраст, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление
по чл.191 ал.1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда останал представителят на РП-
Хасково, ТО-Харманли, който я протестира в срок с доводи за нейната неправилност и
необоснованост. Твърди, че районният съд не обсъдил всички събрани по делото
доказателства, съответно не ги преценил в тяхната съвкупност, като тенденциозно и
избирателно кредитирал само показанията на разпитаните пред съдия свидетелите в
хода на досъдебното производство. По реда на чл.320 ал.4 от НПК прокурорът
депозира и допълнително писмено изложение към протеста, с което доразвива
1
доводите си за неправилност на присъдата, като прави свой собствен анализ на
събраните по делото доказателства. Твърди, че при обсъждането им
първоинстанционният съд не е съобразил евентуалната заинтересованост на св. М. А.,
св. С. А., св. А. А. и св. Ш. К., предвид установените близки отношения между тях и
подсъдимия. Намира, че първоинстанционният съд неправилно не кредитирал
показанията св. Т. и не обсъдил приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Моли съда да отмени атакуваната присъда да и признае подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП- Хасково
поддържа протеста по изложените в него съображения. От своя страна прави извод, че
в мотивите към обжалвания съдебен се откриват противоречия и липса на
обоснованост, свързани с доказателствения анализ. Намира, че показанията на св. Т.,
които съдът приел за изолирани, заслужавали повече внимание, доколкото съвпадали с
първоначалните показания на св. М. А., св. С. А. и тези на св. П. и св. Р. Признава, че е
налице противоречива практика на съдилищата относно тона дали от процесното
престъпление възниква качеството на пострадало лице. Изразява положително
становище за наличието на такава фигура. В този смисъл прави възражение за това, че
пострадалото лице не е призовано за разпоредителното заседание, с което счита, че е
налице допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, налагащо връщане
на делото на районния съд. Моли съда да отмени атакуваната присъда и да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание
„пробация“ за срок от 8 месеца, включващ двете задължителни пробационни мерки.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Х. С. С. не се
явява. Не се явява защитникът му адв. К.. Явява се неговият защитник- адв. Ф., която
оспорва доводите на представителите на обвинението. Моли съда да потвърди
присъдата.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови
доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд -Харманли е образувано по внесен от РП-
Хасково, ТО- Харманли обвинителен акт против Х. С. С. за престъпление по чл.191
ал.1 от НК и е приключило с присъда, с която подсъдимият е признат за невинен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен, а присъдата правилна.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че подс. Х.С.
2
обитавал самостоятелна жилищна постройка в имот, находящ се в гр.Х., ул. „Т.“ № **,
където живеел отделно от родителите си. В това жилище той съжителствал съвместно с
две жени - св. А. А. и св. Ш. К., които полагали грижи за него и домакинството му. Със
св. А. подсъдимият съжителствал повече от десет години, без да имат сключен
граждански брак. Двамата имали родено дете, за което преди около пет години майката
дала съгласие да се отглежда от приемно семейство и оттогава не проявявала интерес
към него. Св. А. се грижела за подсъдимия като съпруга и вършела домакинската
работа в къщата. По този начин до средата на 2020 г. подсъдимият, св. А. и св. К.
живеели в едно домакинство. След това отношенията между подсъдимия и св. А. се
влошили, в резултат на което тя се преместила да живее при баба си.
Непълнолетната св. М. А. (родена на **.**.***г.) и подс. С. се запознали на
празненство с общи приятели по повод посрещането на 2020 г. Двамата се харесали и
на 01.01.2020 г. станали „гаджета“. При запознанството им св. А. заявила, че е на **
години. Едва на нейния рожден ден на **.**.**** г., когато на тортата имало **, а не
** свещи, подсъдимият разбрал каква е нейната действителна възраст. Именно тогава
св. А. признала на подсъдимия, че го излъгала за възрастта си.
Тъй като майката на св. А. не разрешавала тя да се омъжи толкова малка, се
взело решение на този етап двамата да направят само годеж, като подсъдимият да даде
пръстен и да я „*******“, за да знаят всички, че М. А. е обвързана с него. Целта на този
годеж била други момчета от града да не притесняват св. А. Разбрали се, че след
няколко години двамата щели да се оженят. Така в началото на месец март 2020 г.
роднини на подсъдимия посетили дома на св.А. и дали пръстен на момичето. Подс. С.
не присъствал на събитието, тъй като такива били обичаите.
След „годежа“ св. М. А. останала да живее при своите родители, а не се
преместила в дома на своя годеник. Тя често ходела на гости при подс. С. и неговите
родители, като в повечето случаи била придружавана от майка си - св. С. А.
Междувременно подсъдимият все още продължавал да съжителства със св. А., както и
със св. К. Това подразнило св. М. А. и тя започнала да го ревнува. От своя страна,
афектиран от нейното поведение и това, че тя го излъгала за възрастта си, подс. С.
заявил, че ще се откаже от „годежа“. Св. А. настоявала отношенията им да продължат,
като за разприте помежду им тя споделила с майка си.
На 13.06.2020г. св. М. А. излязла от дома си и след като не се върнала в
продължение на няколко часа, майка – св. С. А., решила да отиде до дома на
подсъдимия, за да я потърси. Там тя заварила дъщеря си, която отказала да се прибере
вкъщи, като дори се била заключила в една от стаите. По това време, там се намирал и
подсъдимият, който заявил, че иска да се разделят, тъй като св. М. А. го излъгала за
възрастта си. Тъй като не могла да прибере дъщеря си, св. С. А. подала сигнал в РУ-
Харманли, в който заявила че дъщеря съжителства с подс. С. в дома му, до който й
3
бил отказан достъп. Работата по сигнала била възложена на св. К. П. и св. Р. Р. - и
двамата служители на РУ- Х. При посещението на адреса на подсъдимия на ул. „Т.“ №
** в гр. Х. полицейските служители установили на място единствено св. С. Й. - баща
на подсъдимия, който заявил, че синът му и момичето не са в дома му. След това
полицейските служители посетили и дома на родителите на св. М. А., където тя отново
не била намерена.
Същият ден, около 22:00 часа, на дежурните полицейски служители- св. И. С. и
св. М. М., било възложено да издирят св. М. А. След извършена повторна проверка на
адреса на подсъдимия на ул. „Т.“ № **, служителите установили св. М. А., както и
подс. С. и неговата майка - св. А. И. В разговор св. М. А. заявила на полицейските
служители, че дошла по собствено желание в дома на подсъдимия. След като лицата
били установени, те били отведени в РУ- Харманли, където им били снети обяснения,
след което св. М. А. била предадена със съответния протокол на майка си св. С. А.
Видно от приета по делото справка от Община Хасково, подсъдимият е ******,
а св. М. А. – *****.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен съд –
Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция и досъдебното производство доказателствен материал, а именно гласните
доказателства, съдържащи се обясненията на подсъдимия Х. С. С. и в показанията на
свидетелите: М. А., /вкл. приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и ал.4 вр. ал.1 т.1 от
НПК/, С. А. /вкл. приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, А.
А., А. И. /вкл. приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК/, С. Й. и на
полицейските служители И. С., Д. Т., К. П. и P. Р., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в материалите по ДП №
386/2020г., по описа на РУ – Харманли.
Гореизложената фактическа обстановка е била напълно изяснена от страна на
първоинстанционния съд. Съставът на районния съд е положил необходимите
процесуални усилия и неговите констатации от фактическа страна се подкрепят от
събраните по делото доказателства, като липсват основания за коригирането им от
въззивния съд. Настоящият състав споделя направения от районния съд правилен,
пълен и всеобхватен анализ на доказателствата по делото, при съблюдаване нормите
на чл. 13 и чл. 107 ал. 5 от НПК и при правилна оценка на доказателствените средства,
както поотделно, така и в съвкупост. Настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря изцяло изводите на районния съд за изводимите от доказателствените
източници по делото факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване, а
напротив – само ще ги развие в светлината на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Обвинението атакува доказателствения анализ, направен от районния съд и в
частност, че не били кредитирани в достатъчна степен показанията на полицейските
4
служители, като единствено били възприети за достоверни противоречивите показания
на останалите свидетели, за които съществувало съмнение за заинтересованост от
крайния изход на делото.
Доказателствените източници са в достатъчен обем и категоричност,
позволяващ на двете инстанции да обосноват извод за невиновността на подсъдимия.
Не могат да се споделят доводите изложени в протеста, както и тези в заключителната
пледоария на прокурора пред настоящата инстанция в обратна насока.
Липсват основания въззивният съд да не се солидаризира с изводите на
първостепенния съд и да кредитира показанията на свидетелите, които са били в най-
близък контакт с подсъдимия и св. М. А. в процесния период от време. Родствената
връзка между свидетелите М. А. и С. А., както и тази между подсъдимия и неговите
родители – св. А. И. и С. Й. не могат да обусловят категоричен извод за тяхната
заинтересованост, съответно и a priori техните показания да не бъдат натоварени с
кредит на доверие от съда.
Районният съд е отстранил установените противоречия в показанията на св. М.
А. и св. С. А., използвайки процесуалния инструментариум на НПК. Показанията на
свидетелите М. А., С. А., А. А., А. И. и С. Й. водят до категоричен извод, че
фактическо съжителство между подсъдимия и св. М. А. не е имало. Показанията на
тези свидетели са изчерпателни, еднопосочни и взаимно подкрепящи се, като в
достатъчна степен разколебават обвинителна теза. Следва се отбележи, че в същата
насока са и обясненията на самия подсъдим, поради което и не може да се приеме, че
същите са единствено негова защитна теза, доколкото останалите доказателствени
източници подкрепят изложеното и дори го допълват.
Няма спор по делото, че подсъдимият и св. М. А., въпреки годежа, не са живели
на съпружески начала. Св. М. А. само престоявала при подсъдимия за по няколко часа,
придружавана от своята майка, често и в присъствието и в дома на св. А. И. Не са
събрани доказателства, подсъдимият и св. М. А. да са имали интимни контакти,
двамата се срещали само като „гаджета“. Нещо повече, показанията на св. А. А. сочат,
че подсъдимият е живеел през инкриминирания период с други две жени - с нея и със
св. Ш. К. Именно това съжителство подразнило св. М. А., която започнала да ревнува
подсъдимия. Така отношенията между двамата се обтегнали и се стигнало до
процесния случай на 13.06.2020г., след което преустановили контакт.
На другия полюс са показанията на полицейските служители свидетелите С., Т.,
П. и Р. В същината си, показанията на тази група свидетели касаят единствено случая
на 13.06.2020г., когато св.М. А. отишла доброволно в дома на подсъдимия.
Показанията на св. Т., въз основа на които обвинението се домогва да гради
преимуществено своята обвинителна теза, също не съдържат достатъчна
изчерпателност, доколкото се базират единствено на изразената от св. М. А. гледна
5
точка. Както правилно е приел районният съд, тези показания остават изолирани от
останали доказателствен материал и не намират опора в други доказателствени
източници. Останалите, разпитани като свидетели, полицейски служители също имат
възприятия единствено за случая от 13.06.2020г., поради което техните показания не
способстват за изясняване на фактическата обстановка за периода от момента на
твърдяното заживяване на св. М. А. с подсъдимия до 13.06.2020г.
Предвид забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК осъдителната присъда да се основава
само на показанията, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК и поради липса на
други доказателства, които да подкрепят изложеното в показанията на св. М. А. и св.С.
А., дадени пред орган на ДП, правилно районният съд е кредитирал показанията им,
дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени пред съдия по ДП и приобщени
по съответния процесуален ред.
Иначе казано, събраните по делото доказателства не покриват стандартите на чл.
303, ал. 2 от НПК и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Категорично не е
доказано по делото подсъдимият да е заживял на съпружески начала със св. М. А.,
поради което и не може да се обуслови извод, че е осъществено вмененото на
подсъдимия престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Изводът на районния съд за невиновност на подсъдимия е направен на база
коректен анализ на доказателства по делото и правилно приложение на закона, поради
което и постановената оправдателна присъда като правилна и законосъобразна следва
да се потвърди от въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260022/18.05.2021г., постановена по НОХД № 11
по описа за 2021 година на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6