№ 544
гр. Габрово, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100309 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 33941/22.11.2023 г. /по вх. рег. на РС -
Русе/ на "ТОПЛИВО ГАЗ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Солунска“ № 2, предявена срещу „ВИЛИМИРА МТН"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Поповци, община
Габрово, ул. „Георги Дамянов“ № 1, за заплащане на сумата 3826.70 лева,
представляваща цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки (газ пропан-
бутан), както и сумата 210 лв. – стойност на невърнати предоставени за ползване два
броя бутилки за газ-БВГ-50.
Ищецът твърди, че доставил на ответника стоки (газ пропан-бутан), за което
били издадени 19 броя фактури на обща стойност 4011.50 лева, като плащане било
извършено единствено по фактура № **********/02.03.2023 год. в размер на 184.80
лв., а останалите фактури не били заплатени. Отделно от това ищецът предоставил на
ответника 21 броя бутилки за газ-БВГ-50, които след приключване на доставките
следвало да бъдат върнати, но ответникът не върнал 2 броя от тях на стойност 105 лв.
всяка, или на обща стойност 210 лв.. Ищецът многократно канил ответника да изпълни
доброволно задължението си по издадените фактури, но плащане не постъпило. Това
пораждало правен интерес от провеждане на съдебно производство за установяване и
принудително осъществяване на вземането му за заплащане цената на продадените на
ответника стоки и стойността на невърнатите движими вещи.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Възразява стоките по
1
процесните фактури да са му били предадени и оспорва автентичността и верността на
представените фактури.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В производството са представени 19 броя данъчни фактури, издадени в периода
02.03.2023 г. – 18.05.2023 г. от „ТОПЛИВО ГАЗ" ЕООД с посочен получател -
„ВИЛИМИРА МТН" ЕООД, всяка от които е подписана от представител на
дружеството-получател, като общата им стойност възлиза на сумата 4011.50 лева.
Представени са и два броя фактури – протоколи за отговорно пазене на инвентар №
**********/03.10.2019 г. и № **********/10.10.2019 г. издадени от „ТОПЛИВО ГАЗ"
ЕООД с посочен получател - „ВИЛИМИРА МТН" ЕООД, всяка от които е подписана
от представител на дружеството-получател, като общата им стойност за частта от
инвентара касаеща предадени 21 броя бутилки за газ-БВГ- 50 възлиза на 2205 лв. Не се
установява твърдяната неавтентичност на положените подписи по реда на чл. 193
ГПК, като от ответника не са ангажирани доказателства в посока на оспорването,
въпреки разпределената му доказателствена тежест.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице
Ц., което съдът не намира основание да не кредитира, се установява, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като незаплатената цена на
извършените доставки на газ е в размер на 3606.70 лв. По отношение 2 бр. бутилки
БВГ 50 в търговските книги на ищеца е отразено салдо за клиент „Вилимира МТН"
ЕООД. Единичната стойност, посочена в протокола за предоставяне на инвентара с
това наименование (бутилки БВГ 50) е 105 лв. Обща стойност на невъзстановения
инвентар възлиза на сумата 210 лв. В представената инвентарна книга бутилките за
втечнен газ са заприходени на 01.01.2015 г. под инвентарен номер №********** и
наименование „БВГ 50-2010 - 430 бр." Отчетната стойност на актива е 27623.12 лв.,
начислените амортизации са 24400.34 лв. и балансова стойност 3222,75 лв.
Приложената счетоводна амортизационна норма към актива е 10 %. Според
предоставената информация от ТД на НОИ В. Търново - офис Габрово дружеството
„Вилимира МТН" ЕООД е декларирало и ползвало данъчен кредит за всички процесни
фактури.
Събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Искрен
Славчев Колев, установяват безпротиворечиво факта, че ищецът ежеседмично
доставял на ответното дружество бутилки газ пропан-бутан, за цената на които били
издавани съответните фактури, които били подписвани от управителя Павлина
Стоянова или от нейния възходящ от първа степен. След като ответникът преустановил
погасителните плащания по фактурите управителят на ищцовото дружество започнал
многократно да се обажда по телефона и да кани представител на ответното дружество
да извърши плащане, но след като такова не било получено, ищецът преустановил
бъдещите доставки. След приключване на доставките били върнати предоставените от
ищеца бутилки за газ пропан-бутан с изключение на два броя, които се намирали в
клиенти на ответника.
Други доказателства от значение за спора не са представени.
2
Относно предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на определена движима вещ
(стока), в случая газ пропан-бутан, срещу заплащане на парична сума – нейна цена;
настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.
Ответникът оспорва да е в търговски отношения с ищеца, възникнали от
сключени договори за продажба на стоки, но съдът намира, че ангажираните в
производството писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза установяват, че между страните в производството е породено
правоотношение с типичното за уредения в ТЗ договор за търговска продажба
съдържание, с предмет задължението на ищеца, в качеството му на продавач да
достави и прехвърли правото на собственост върху движими вещи - стоки (газ пропан-
бутан) срещу цена, която ответното дружество, в качеството на техен купувач, се е
задължило да заплати.
В производството ищецът е ангажирал доказателства за осъществено точно
изпълнение на възникналото правно задължение да предаде на ответника
„ВИЛИМИРА МТН" ЕООД стоките, за цената на което са издадени процесните
фактури, тъй като последните са включени в дневниците за продажбите по ЗДДС, за
тях ответникът е ползвал данъчен кредит, а от друга страна са ангажирани гласни
доказателствени средства от които се установява факта за получена от страна на
купувача фактическа власт върху стоките.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да
документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене
на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е
подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че
фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната
престация, а фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която
макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от
настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т.
К., ІІ т.о. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010
г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство
за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,
доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в
3
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че всички издадени на „Вилимира МТН" ЕООД
фактури са осчетоводени, неоснователи са доводите, че същите не установяват
породени задължения, поради липсата на извършени доставки. Ответникът е признал
изрично получаването на стоките с подписването на документите за тяхното предаване
и с отразяването на издадените фактури в търговските си книги.
Следователно в правната сфера на купувача „Вилимира МТН" ЕООД е
възникнало задължение за заплащане на цената на доставения му от ищеца в периода
02.03.2023 г. – 18.05.2023 г. газ пропан-бутан, възлизащ на сума в общ размер от
3606.70 лева, което задължение не е погасено чрез плащане или чрез друг способ и до
този размер предявеният иск е основателен, като за разликата се налага отхвърлянето
му.
По отношение осъдителния иск с правна квалификация с правна квалификация
чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението на ответника да върне предадени му във
фактическа власт движими вещи (бутилки за газ-БВГ- 50), което е трансформирано в
задължение за заплащане на равностойността им, тъй като тези движими вещи са във
фактическа власт на трети, неустановени лица, настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
В настоящия случай, са представени два броя фактури – протоколи за отговорно
пазене на инвентар № **********/03.10.2019 г. и № **********/10.10.2019 г., в които
е обективирано признание от ответника на факта на получаване от ищеца на общо 21
броя движими вещи (бутилки за газ-БВГ- 50) всяка на стойност 105 лева, което сочи на
предаване от страна на продавача на движими вещи, в които са се съдържали
продадени стоки, които вещи са подлежали на връщане, което задължение не е
изпълнено от ответника, поради загубена върху тях фактическа власт, в който смисъл
са събраните свидетелски показания.
Ответникът не твърди и не доказва да е върнал процесните 2 броя движими
вещи (бутилки за газ-БВГ- 50), поради което предявеният осъдителен иск за заплащане
на паричната им равностойност, е основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 210 лева, определен въз основа заключението на ССчЕ.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството
се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част
от исковете. Ищецът е доказал извършени в производството разноски в размер на 1594
лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от която сума, следва да му се
присъдят 1507,13 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът не претендира
разноски съответно такива не му се следват.
При тези мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИЛИМИРА МТН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Поповци, община Габрово, ул. „Георги Дамянов“ № 1, да заплати на
"ТОПЛИВО ГАЗ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Солунска“ № 2, на основание 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 3606.70
лева (три хиляди шестстотин и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща
цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки – газ пропан-бутан, за която в
периода 02.03.2023 г. – 18.05.2023 г. са издадени 19 броя фактури, на основание чл. 82
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 210 (двеста и десет) лева – парична равностойност на
невърнати предоставени за ползване два броя бутилки за газ-БВГ-50, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите от предявяване на исковата молба – 22.11.2023
г. до окончателното им погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
1507,13 лева (хиляда петстотин и седем лева и тринадесет стотинки) – разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 3606.70 лева до предявения размер от
3826.70 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5