№ 954
гр. Русе, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520101718 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че на 28.08.2019 г. в качеството си
на кредитодател сключил с ответника по делото, в качеството му на
кредитополучател, договор за предоставяне на кредит от разстояние №
264102 при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се
извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на посочения в
исковата молба електронен адрес, на който били публикувани и общите
условия за представяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с
общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това
той получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на
личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез
съобщение на предоставения от него телефонен номер четирицифрен
уникален код, както и втори и-мейл, в който се съдържал специален линк,
като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди
извършване на паричния превод клиентът получавал и обаждане на посочен
1
от него телефонен номер и разговорът се записвал. По този начин той отново
потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние. Сключването на договора чрез електронната платформа било
годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и
чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод
дефиницията на това какво е електронен документ, бил чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014 г.
В резултат на описаната процедура, на ответника бил отпуснат кредит в
размер на 1000 лв., като съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сумата била
преведена на каса на „Изи пей" АД. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за
кредит, вземането за главница следвало да бъде изплатено на 12 вноски за
периода 27.09.2019 г. - 22.08.2020 г., всяка в размер на 83.33 лв. Нямало
погасени вземания за главница, поради което дължими оставали вноските за
целия период в размер на 1000 лв. При изплащане на вноските по кредита
клиентът трябвало да преведе и договорна лихва. Съгласно чл. 2, ал. 1, т 3 от
договора годишният лихвен процент бил в размер на 40.15 %. Кредитът бил
изцяло падежиран на 22.08.2020 г. , от която дата ответникът бил в забава,
поради което ищецът претендира и законна лихва в размер на 20.83 лв. за
периода 22.08.2020 г. - 04.11.2020 г.
Ищецът депозирал пред Районен съд-Русе заявление по чл. 410 ГПК и
по образувано ч.гр.д. № 5399/2020 г. била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК съдът дал указания на заявителя да предяви установителен иск, за
да докаже вземането си.
Поради изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумите: 1000 лв., главница
по предоставения кредит, ведно със законната лихва от входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, 214.50 лв. договорна
лихва за периода 27.09.2019 г. - 22.08.2020 г. и 20.83 лв. лихва за забава за
периода 22.08.2020 г. - 04.11.2020 г. Претендира и присъждане на съдебни
разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Й. М. Д., чрез назначения му особен
представител, счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че не е
2
налице валидно сключен онлайн договор за потребителски заем между
страните. Липсвали доказателства за наличието на две насрещни, съвпадащи
волеизявления на страните за сключване на представения по делото договор,
както и за получаването на „договорения" кредит. Процесният договор за
потребителски кредит нарушавал разпоредби от ЗПК, поради което бил
недействителен. Предвиден бил ГПР като абсолютна процентна стойност -
48.3 %, без да са посочени взетите предвид допускания, използвайки при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора липсвала конкретизация
относно начина, по който бил формиран посоченият ГПР, което водело и до
неяснота относно включените в него компоненти,тъй като изрично било
указано, че в него няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение, а това от своя страна било нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
/чл.10, ал.1 ЗПК/. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Същият
нарушавал и разпоредби от ЗЗП, поради което също се явявал
недействителен. Търсената от кредитора възнаградителна лихва се явявала
прекомерна, като клаузата противоречала на чл.143 от ЗЗП, тъй като не
отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Прекомерността на уговорената възнаградителна лихва до три пъти размера
на законната лихва при необезпечени кредити била изведена в съдебната ни
практика като основание за нищожност на тази уговорка поради
противоречието й с добрите нрави. Счита, че договорът е обезпечен, поради
което дължимата възнаградителна лихва следвало да е до два пъти размера на
законната лихва.
В случая нищожността на посочените клаузи по договора обуславяла
недействителността на целия договор. По изложените съображения, че липсва
валидно сключен договор за кредит и усвояване на отпуснатата с него сума,
моли предявените искове да бъдат оставени без уважение.
Евентуално, ако съдът приеме, че е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, по който сумата е усвоена от ответника, моли
контрактът да бъде прогласен за недействителен по изложените по-горе
съображения и да се признае за установено, че ответникът дължи само
3
действително получената сума, а претенцията за възнаградителна лихва като
неоснователна да бъде отхвърлена.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5399/2020 г. по описа на Районен съд-
Русе, срещу Й. М. Д. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, № 262093/24.11.2020 г. в полза на „Изи Финанс“
ЕООД, гр.София, за сумите: 1000 лева главница, представляваща задължение
по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 264202/28.08.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020 г., 214,50 лева договорна
лихва за периода от 27.09.2019 г. до 22.08.2020 г., 489,96лева неустойка по
чл.3 от договора /която не е предмет на установителната претенция/ и 20.83
лв. лихва за забава от 22.08.2020 г. до 04.11.2020 г. Заповедният съд приел, че
съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и дал
указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК е подадена настоящата искова молба.
Вземането на ищеца се основава на Договор за предоставяне на кредит
№ 264102/ 28.08.2019 г., сключен между него като кредитор и ответника като
потребител, по силата на който кредиторът се задължава да предаде в
собственост на потребителя сумата от 1000 лв., срещу задължението на
последния за погасяване на кредита в срок от 360 дни, при фиксиран лихвен
процент от 40.15 %. Общо дължимата сума за връщане е в размер на 1214.50
лв. в случай на предоставено обезпечение по чл.3 от договора. При
непредставяне на обезпечение /банкова гаранция или двама поръчители с
нетен осигурителен доход от 1000 лв./ общата дължима сума възлиза на
1704.46 лв. Договорът съдържа и погасителния план, изготвен в два варианта
– при представено обезпечение или при непредставено такова.
В чл.2, ал.1, т.5 от същия е уговорен ГПР по кредита от 48,3 %.
Уточнено е, че този ГПР се определя, като са взети предвид следните
допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си и съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение.
4
Към контракта са приложени и Общите условия на заемодателя,
действащи по време на сключването му. Представена е и електронна
кореспонденция между страните, както и разписка за извършено плащане с
получател - ответникът, извършено чрез каса на „Изи пей“.
При условията на чл.204 ГПК е извършен оглед на веществено
доказателство – диск с аудиозапис, възпроизведен в протокола от последното
съдебно заседание, съдържащ разговор между служител на ищцовото
дружество и ответника, в който последният потвърждава сключването на
договора за заем от разстояние с процесните параметри.
Към датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК е настъпил
падежът на всички вноски по погасителния план и ответникът не е представил
доказателства, от които да се установява, че е изпълнявал задълженията си по
договора за предоставяне на кредит № 264102 от 28.08.2019 г.
Страните спорят относно валидността на договорните уговорки.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по-горе, но не и как е формиран той. Съгласно чл.19 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай тези
основания не са изложени в договора, като не е конкретизирано кои
5
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР от 48,3 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. При това положение ответникът дължи на ищеца връщане на
главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да се посочи, че договорната лихва в размер на
40,15 % - фиксиран годишен процент по заема, също противоречи на добрите
нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1, пр.ІІ от ЗЗД,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като
критерий за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение
№ 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., II г.о., Решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1106/2003 г., II г.о. По изложените
съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната главаница от
1000 лева, а исковете за дължимост на договорна лихва и лихва за забава да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Дължима е лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - 20.11.2020 г. до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответни на уважената част от иска.
В представения списък на разноски по чл.80 ГПК ищецът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични
търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на
исковете. Останалите направени по водене на делото разноски са: 125 лв.
държавна такса и 200 лв. възнаграждение за процесуално представителство
6
на ответника по чл.47 ГПК. Общият размер на разноските е 425 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени такива
до сумата 344,04 лева.
Съобразно изхода на спора направените в заповедното производство
разноски, присъдени в размер на 87,50 лева, съответно на уважената част от
исковете, следва да се уважат до сумата 75 лв., от които 25 лв. държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. М. Д., с ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.“Н.Т.“ 2, вх.2, ет.6, ап.12, че дължи на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Триадица, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 17, ап.1,
представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, сумата 1000 лева,
представляваща главница по договор за кредит № 264102/28.08.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 20.11.2020 г. до окончателното й плащане,
предмет на Заповед № 262093/24.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 5399/2020 г. по описа на
РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителният иск за дължимост на договорна
лихва за периода 27.09.2019 г. - 22.08.2020 г. в размер на 214.50 лв. и лихва за
забава за периода 22.08.2020 г. – 04.11.2020 г. в размер на 20.83 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й. М. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Н.Т.“ 2, вх.2,
ет.6, ап.12, да плати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр.София, ЕИК *********,
344,04 лева разноски за настоящото дело и 75 лева разноски по заповедното
производство - ч.гр.д.№ 5399/2020 г. по описа на РС-Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7