Решение по дело №294/2020 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №187

 

гр.В.13.11.2020 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд,гражданска колегия в открито 

заседание на  двадесет и девети септември две хиляди и двадесета  година в състав:     

                                    

                                                          Председател:       В. В.

                                                          Членове:              А. П.

                                                                                                С. С. 

                                                        

 

при секретаря  А. А.  като разгледа докладваното от съдия В. В. въззивно гражданско дело  №294  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от процесуалния представител на К.А.Н. *** против решение №113/04.03.20г. по гр.д.№1806/18г. на ВРС, с което е признато за установено, че „Ч. Е. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С. Б. М. Б. център има вземане спрямо жалбоподателя за : сумата от 244,68лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия, сумата от 10,50лв. – законна лихва за забава от 04.08.2017г. до 30.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от подаване на заявлението в съда – 05.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № РЗ-279  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.02.2018г. по гр. д. № 365 / 2018г. по описа на Районен съд гр. В..Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че не било съобразено със събраните доказателства.Според жалбоподателя претендираната сума била заплатена от наемотеля на имота,поради което не се дължи от него.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.Иска се от страна на особения представител ответника по жалбата да бъде задължен да внесе депозит за възнаграждението му пред въззивната инстанция.

От страна на ответника е представен отговор,в който се оспорва подадената жалба.Претендират се и направените по делото разноски.

По допустимостта на жалбата

 Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.   

По съществото на спора

Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№1806/18г. На ВРС е образувано по искова молба от „Ч. Е. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С. бл. Б. М. Б. център, ЕИК., против С. С. А.  и К.А.Н. .С влязло в сила определение от 30.07.2019г. производството по делото е прекратено частично по отношение на ответника С. А..Твърди се, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни правоотношения със С. А., регулирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б." АД. Твърди се, че ищцовото дружество е доставило до електроснабден имот, подробно посочен в исковата молба електроческа енергия за периода от 14.06.2017г. до 02.09.2017г., за което е издало отделни фактури, както следва:

1.  Фактура No ********* от 08.07.2017г. на стойност 98,04 лева за периода 14.06.2017 - 03.07.2017

2.  Фактура No  ********* от 10.08.2017г. на стойност 114,35 лева за периода 04.07.2017 - 02.08.2017

3.  Фактура No ********* от 09.09.2017г. на стойност 32,29 лева за периода 03.08.2017 - 02.09.2017

            Подържа се,че  фактурите са издадени на името на А., но съгласно Договор за наем на недвижим имот от 05.06.2017г. между А. и ответника Н. и на осн. чл. 4, ал. 3 от ОУ и подписана декларация от наемодател за смяна на партида, Н., в качеството на собственик на процесния имот, се е задължил да отговаря солидарно с наемателя за изпълнението на всички задължения на лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител в имота.Поддържа се, че посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч. Е. Б." АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Ищцовото дружество  начислило лихва за процесния период, както следва:

1.   4,82 лева за периода от 04.08.2017 -30.01.2018г. за фактура No *********.

2.   4,64 лева за периода от 05.09.2017 -30.01.2018г. за фактура No *********.

3.   1,04 лева за периода от 05.10.2017 - 30.01.2018г. за фактура No *********.

Твърди се, че общата стойност на задължението към ищцовото дружество към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 244,68 лева - главница и 10,50 лева - законна лихва за забава, считано от 04.08.2017 г. до 30.01.2018г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 244,68лева -  главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 14.06.2017г. до 02.09.2017г., сумата от 10,50лева  - законна лихва за забава, считано от 04.08.2017 г. до  30.01.2018г, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на   заявлението   за   издаване   на  заповед  за   изпълнение   до   окончателното заплащане на главницата.

От ответната страна не е постъпил писмен отговор на исковата молба в срока за това. Назначеният особен представител е оспорил основателността на исковете.

   От  фактическа страна ВРС е установил следното:Между страните, през исковия период, са налице облигационни отношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.” АД. Ответникът е собственик на процесния имот. Като собственик на имота ответникът, съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия е потребител на електрическа енергия за битови нужди. Общите условия са публикувани в централен и местен всекидневник, през месец ноември на 2007г., и съгласно чл. 53 имат действие по отношение на ответника. С договор за наем на недвижим имот от 05.06.2017г. ответната страна Н., като наемодател, е предоставил на А. като наемател, за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. В.. С декларация от 06.06.2017г. ответникът Н. е декларирал съгласие правата и задълженията му като потребител на електрическа енергия да бъдат упражнявани от А. Последният със заявление от 13.06.2017г. е поискал смяна на партидата, със съгласието на ответната страна.Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. В. на 05.02.2018г. като е образувано гр.д. № 365 / 2018г. по описа на Районен съд гр. В.. По делото е издадена Заповед № РЗ-279 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.02.2018г., с която е разпоредено Н. и А. да заплатят солидарно на  кредитора, ищец в настоящето производство, исковите суми, ведно със съответните разноски по заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

За да уважи предявеният иск ВРС е приел,че предявените искове за установяване съществуване на вземанията са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.Като изправна страна по договора и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ищцовото дружество има право да иска изпълнение по договора с обезщетение за забава. В тежест на ответника е да установи наличие на изпълнение на задължението си по договора за плащане за ползване на доставената от страна на дружеството електрическа енергия. И тъй като ответникът не е посочил доказателства в тази насока, то следва да се приеме, че той е неизправна страна по договора и че дължи на кредитора - ищцовото дружество изпълнение - заплащане на сумите – главница и лихви в размера, установен от вещото лице. В чл. 4, ал. 3, изр. 1 от Общите условия е предвидено, че правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота е представил пред продавача изрично писмено съгласие това друго лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен за задълженията към продавача заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия. Ответната страна се е възползвала от тази възможност и е заявила писмено пред ищцовото дружество, че е съгласна през процесния период правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за процесния имот да се упражняват от А.. Предвид това ответната страна отговаря солидарно за задълженията на наемателя.

   ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че претендираната сума била заплатена от наемотеля на имота,поради което не се дължи от жалбоподателя.Съдът счита,че становището на жалбоподателя не кореспондира със събраните по делото доказателства.По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства,че претендираната сума е заплатена от собственика или наемателя на имота,дори напротив-от заключението на вещото лице се установи,че в счетоводството на дружеството не са постъпвали суми по претендираните фактури.

Останалите оплаквания в жалбата са бланкетни,поради което не следва да бъдат обсъждани от виззивния съд.

Предвид на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът като взе предвид,че жалбоподателят е представляван в произвоството пред настоящата инстанция от адвокат В. Б.,възнаграждението,на който не е внесено от ответника по жалбата,счита,че с решението по настоящето дело ответника следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б. сумата 300лв. за възнаграждение като особен представител.

С оглед изхода на спора и с оглед обстоятелството,че въззивната жалба не е внесена държавна такса като подадена от особен представител ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК жалбоподателят  следва да бъде осъден на Окръжен съд-В. държавна такса в размер на 25лв.

Предвид изложеното Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Потвърждава решение №113/04.03.20г. по гр.д.№1806/18г. на ВРС.

Осъжда „Ч. Е. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.бл. Б. М. Б. център да заплати на адвокат В. Ц. Б. от А. к. В. сумата 300лв. за възнаграждение като особен представител.

Осъжда  К.А.Н. ***,ЕГН *** да заплати на на Окръжен съд-В. държавна такса в размер на 25лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

Председател:                                      Членове:1.     

 

                                                                  

                                                                2.