Решение по дело №1956/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Фон Голденбург“ ЕООД срещу заповед № 942 от 08.06.2023 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, в частта за етаж на кота +9,00 м, със застроена площ 816,21 кв.м, на кота +12,00 м изпълнените стоманобетонни колони и шайби с височина 2,80 м, кофраж, подпрян с метални подпори за изграждане на стоманобетонна плоча на кота +15,00 м, изграден в УПИ ***-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност „Живака“, землище на с. Белащица, от собственика „Фон Голденбург“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Й.ф.Г..

Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, а при условие на евентуалност се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните норми на ЗУТ, несъответствие с целта на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се обявяване на нейната нищожност или отмяна на заповедта като незаконосъобразна, както и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 21.02.2024 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 26.02.2024 г. писмени бележки.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, собственик и извършител на наредения за премахване строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване (л.398). Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на дружеството-жалбоподател като собственик на УПИ-***-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност „Живака“, землище на с. Белащица, община Родопи, е издадено разрешение за строеж № 25 от 17.01.2019 г. (л.52) на главния архитект на община Родопи, с което е разрешено изграждането на обект: „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“. Със заповед № 42 от 20.04.2021 г. (л.53) на главния архитект на община Родопи е допусната промяна по време на строителството на обекта, състояща се във вътрешно преустройство и намаляване на етажността.

Във връзка със сигнали на съседи и писма на РДНСК Пловдив са извършени няколко проверки на процесния строеж и са съставени констативни протоколи и актове, както и констативен акт № 2 от 18.01.2023 г. (л.298-299) за резултатите от последната проверка. Контролните органи на общината са установили, че одобреният със заповед № 447 от 30.04.2018 г. ПУП – ПРЗ за УПИ ***-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност „Живака“, землище на с. Белащица, предвижда застрояване с Н до 12 м, свободно разположени сгради, а одобрените проекти към заповед № 42 от 20.04.2021 г. по част „Архитектура“ предвиждат изграждане на отделни нива от кота -3,75 м, 0,00 м, +3,00 м, +6,00 м до кота +9,00 м (покрив), на фасади юг и изток е предвидено изграждане на 2 етажа над кота 0,00 м, съответно с коти +3,00 м и +6,00 м, и покрив с кота +9,75 м и 1 сутерен с кота от -3,75 м до 0,00 м. Установено е на място, че са изпълнени стоманобетонният скелет на обекта (колони, плочи, шайби), 4 надземни етажа над кота 0,00, съответно с коти +3,00 м, +6,00 м, +9,00 м и +12,00 м, на които има частично изпълнена тухлена зидария, 1 сутерен на кота от -3,75 м, а над последно изградения етаж има изпълнени стоманобетонни колони и шайби, кофраж, подпрян с метални подпори за стоманобетонна плоча на кота +15,00 м. Контролните органи са направили извод, че е извършено строителство в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, а част от строежа е без одобрени и съгласувани инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, с което са нарушени чл.137, ал.3 и чл148, ал.1 ЗУТ, поради което констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2 ЗУТ за премахване на строителството.

Констативният акт № 2 от 18.01.2023 г. е връчен на упълномощено от дружеството лице. В предвидения от закона 7-дневен срок срещу акта е подадено писмено възражение (л.342-348) без допълнителни доказателства.

Въз основа на констативния акт и становището на главния архитект на община Родопи от 23.06.2023 г. (л.375-376) е издадена оспорената заповед № 942 от 08.06.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство. За да издаде заповедта, кметът на община Родопи е възприел констатациите на контролните органи от общинската администрация и е направил извод, че строежът не може да бъде квалифициран като търпим, защото е изграден след 2021 г. и не попада в приложното поле на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, защото не е допустим по сега действащите разпоредби, тъй като съгласно чл.137, ал.3 ЗУТ строежите се изпълняват с съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, а съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, съответно според кмета на общината процесният строеж се явява незаконен на основание чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ и че са налице условията и предпоставките за издаване на настоящата заповед.

В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Вещите лица посочват, че съгласно действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 447 от 30.04.2018 г., процесният УПИ ***-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност „Живака“, землище на с. Белащица, попада в устройствена зона Смф (смесена многофункционална) с устройствени показатели: височина по-малка или равна на 12 м, Пзастр. 60%, Кинт 2,5, Позел. 40%, свободно застрояване по ограничителна линия на 3 м от северна, североизточна и западна регулационна линия и на 5 м от южна регулационна линия; издадената скица-виза № 119 от 15.05.2018 г. е копие от действащия ПУП – ПРЗ и допустимите параметри на застрояване за процесния УПИ са същите, както в действащия ПУП; разрешение за строеж № 25 от 17.01.2019 г. е съгласно одобрен на 15.05.2018 г. технически проект за обект ІV категория, а заповед № 42 от 20.04.2021 г. по одобрени на 20.04.2021 г. проекти и предвижда следните нива: кота -3,75 м, 0,00 м, +3,00 м, +6,00 м, +9,00 м (покривна плоча) и +9,75 м (кота корниз), като одобреният на 15.05.2018 г. проект се различава от одобрения на 20.04.2021 г. проект.

Вещите лица са коментирали одобрените на 30.03.2021 г. проекти и издаденото разрешение за строеж № 318 от 19.07.2021 г. за обект: „Нов корпус 2 за разширение на „Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси“, като поясняват, че двете сгради корпус 1 и корпус 2 са долепени на фуга от 10 см, може да се преминава от едната сграда в другата, като връзката е на коти -3,75 м, 0,00 м и +3,00 м, както и че в одобрените проекти за издаване на разрешение за строеж № 318 от 19.07.2021 г. няма проект по част Технология, който според вещите лица е задължителен за предприятие.

Вещите лица посочват също, че с протокол № 5 от 28.06.2022 г. ЕСУТ при община Родопи е разгледал проект за изменение на ПУП – ПРЗ и ПП за образуване на нов УПИ ***-здравеопазване и обществено обслужване-МБАЛ от четири съществуващи УПИ: УПИ ***, УПИ 1347, УПИ *** и УПИ ІV-018004, но във връзка с проверката на строителството в УПИ *** процедурата по този проект не е приключена и доколкото няма влязла в сила заповед за изменение на действащия ПУП, вещите лица считат, че е некоректно да се коментират предвиждания и допустимо застрояване съгласно проекта за промяна на ПУП – ПРЗ.

Според вещите лица по време на строителството са допуснати съществени отклонения от одобрения проект и издаденото разрешение за строеж, допълнено, защото за изпълнението на третия надземен етаж няма одобрен проект за промяна по време на строителството. Тъй като кота корниз +15,00 м е недопустима по действащия ПУП за устройствена зона Смф и защото надстрояването на корпус 1 и корпус 2 надвишават допустимия Кинт 2,5, вещите лица заявяват, че е некоректно да се коментира, дали изпълненият строеж нарушава натоварването и устойчивостта на сградата и дали са допустими изцяло или частично установените отклонения. Освен това вещите лица смятат, че при вече построена сграда с външен оглед не може да се установи конструктивната годност на строежа, съответствието му с нормативните изисквания за носимоспособност и устойчивост на строителната конструкция, съответствието с нормите за проектиране, действащи към момента в страната, не може да се извърши проверка на цялата сграда с провеждане на нови статически изчисления, като за годността на конструкцията може да се съди само от наличните писмени доказателства.

Тъй като строежът е в отклонение от одобрения проект, издаденото разрешение за строеж и заповедта за промяна по време на строителството и не съответства на предвижданията на действащия ПУП, вещите лица посочват, че е некоректно да се коментира, дали строежът е извършен съгласно правилата за изпълнение на СМР, а и не е възможно да бъде установено, дали има допуснати нарушения на тези правила. В създадените и действащи Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи, част Сгради, има конкретни указания за всеки вид строителна работа как трябва да бъде изпълнена, измерена и отчетена и за процесния строеж този етап е отминал, съответно не е възможно да бъде установено съответствието или нарушението на правилата от лице, което не е било участник в строителния процес.

Според вещите лица, макар че има съществени отклонения от одобрения проект, е възможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на ЗУТ и предвижданията на влязла в сила заповед за изменение на действащия ПУП – ПРЗ само след премахване на частите от него извън одобрения проект. Вещите лица изрично подчертават, че строежът трябва да отговаря на одобрените проекти, изработени на базата на скица-виза, копие на действащия ПУП – ПРЗ, и на издаденото разрешени за строеж, а не на някакво хипотетично изменение на действащия ПУП – ПРЗ, защото докато не влезе в сила заповед за изменение на ПУП, предвиждането за изменение няма правна сила и практическо приложение.

Според вещите лица екзекутивна документация се изработва след фактическото завършване на строежа и отразява несъществените отклонения от съгласуваните и одобрени проекти, като в конкретния случай констатираните отклонения от одобрения инвестиционен проект не могат да се определят като несъществени. Съответно съществени отклонения от одобрения проект и издаденото разрешение за строеж могат да се извършват, но само въз основа на нов одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж и се допуска преди реализирането на отклоненията.

Според вещите лица констатираното отклонение от одобрения инвестиционен проект има общо със здравината, стабилността и устойчивостта на строежа, тъй като променя значително конструкцията с изпълнението на нови етажни нива. Разрушаване и събаряне на площи от строежа е технически възможно и няма да е прецедент, като следва да стане след предварително изготвен и одобрен проект с описана технология на събаряне, ред за демонтиране на отделните елементи, безопасност по време на разрушаването, начин на изпълнение, който да гарантира ненарушаване на съседни сгради или части от сгради, които остават за експлоатация, допълнителни дейности за подсилване, ако е нужно.

Вещите лица са категорични, че осъществените вертикални елементи (колони и шайби) над последната кота на сградата +12,00 м, са недопустими, защото не са предвидени в одобрения проект и другите строителни книжа и трябва да се премахнат, като проектът не предвижда и архитектурни елементи (куполи, кули) или фотоволтаици. Според вещите лица след премахване на вертикалните елементи и етажа над кота +9,00 м, възложителят може да внесе проект, отразяващ новите му инвестиционни намерения за архитектурни елементи (куполи, кули) или фотоволтаици.

Съдът кредитира заключението на вещите лица и намира, че с него не се установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспорената заповед. Противно на възраженията на жалбоподателя, вещите лица подобно на контролните органи са констатирали съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти и от издаденото въз основа на тях разрешение за строеж, включително изменението, направено по време на строителството.

Представените от процесуалния представител на жалбоподателя в последното съдебно заседание писмени доказателства (л.456-473) съдът намира за неотносими към настоящия спор, защото касаят започнали процедури по изработване на проект за ПУП – ПРЗ на УПИ ***, УПИ ***,УПИ *** и УПИ ***за обект „Здравеопазване и социални грижи – МБАЛ“ и по изработване на проект за ПУП – ПП за обект: „Кабена линия 20 kV“, които не са приключили, не са одобрени проекти и реално не са настъпили никакви промени в действащия ПУП за местността „Живака“ и за процесния УПИ ***-производствена, обществено-обслужваща и търговска дейност, в който се намира разпореденият за премахване незаконен строеж.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и липсват основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на общината.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, че процесният строеж не е ІV категория. Категорията на строежите се определя според класификацията на чл.137, ал.1 ЗУТ и в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите. Съответно съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ и б.“в“ ЗУТ четвърта категория са жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители; производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях. Видно издадените за процесния строеж разрешение за строеж № 42 от 17.01.2019 г. и заповед № 42 от 20.04.2021 г. за допълване на разрешението за строеж, с допуснатата промяна по време на строителството са намалени застроената площ от 817,95 кв.м на 816,21 кв.м и разгърнатата застроена площ от 3398,29 кв.м на 3311,07 кв.м, т.е., няма съмнение, че се касае за строеж ІV категория. Като такъв строежът е определен в издадените строителни книжа (разрешение за строеж № 42 от 17.01.2019 г. и заповед № 42 от 20.04.2021 г.), във всички констативни актове и протоколи, съставени във връзка с проверките на общинската администрация, в становището на главния архитект на община Родопи от 23.06.2023 г. (л.375-376) относно незаконността на процесния строеж, разпореден за премахване.

Без правно значение за определяне на категорията на строежа е факта, че в имота се изгражда и втори корпус на предприятието, тъй като се касае за два самостоятелни строежа, за които са издадени самостоятелни разрешения за строеж и са изработени и одобрени самостоятелни инвестиционни проекти. Функционалната свързаност между двата корпуса не влияе върху характеристиките на всеки от строежите, тяхната разгърната застроена площ, в зависимост от която се определя и категорията на строежа. В този смисъл оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство – е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е съобщен на дружеството-жалбоподател, т.е., не е нарушено правото на участие в административното производство на засегнатото лице.

По безспорен начин е доказано, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Както в хода на производството по издаване на оспорената заповед, така и от заключението на вещите лица по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установи, че частта от строежа, разпоредена за премахване, се извършва без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, тъй като излиза извън обхвата на издадените за строежа.

Съгласно действащия ПУП предвиденото строителство е с височина по-малка или равна на 12 м, а съгласно одобрените проекти, въз основа на които са издадени разрешение за строеж № 42 от 17.01.2019 г. и заповед № 42 от 20.04.2021 г. за неговото допълване, е предвидено строителство до +9,00 м (покривна плоча) и +9,75 м (кота корниз). Следователно за етаж на кота +9,00 м, на кота +12,00 м и кофража за изграждане на стоманобетонна плоча на кота +15,00 м дружеството-жалбоподател не притежава никакви строителни книжа. В този смисъл разпоредената за премахване част от строежа напълно отговаря на критерия за незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Неоснователни са възраженията на дружеството за липса на яснота относно частта от строежа, която следва да бъде премахната, тъй като в достатъчна степен точно и коректно са описани всички недопустими СМР, извършени извън обема на издадените строителни книжа. В този смисъл непосочването на застроената площ не влияе върху законосъобразността на волеизявлението на органа, тъй като ясно са посочени котите, на които са осъществени неразрешени и неодобрени СМР, надвишаващи обхвата на инвестиционните проекти. Т.е., за дружеството-жалбоподател не съществува неяснота относно вмененото с оспорената заповед задължение за премахване на незаконния строеж.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон – чл.154, ал.2 ЗУТ – от страна на административния орган. Цитираната норма на чл.154, ал.2 ЗУТ изчерпателно изброява хипотезите на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и отклоненията, допуснати по отношение на процесния строеж, попадат в хипотезата на чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ – нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. В същия смисъл е и заключението на вещите лица по допуснатата съдебно-техническа експертиза, защото кота корниз +15,00 м е недопустима по действащия ПУП за устройствена зона Смф и защото с надстрояването на корпус 1 и корпус 2 се надвишава допустимия по действащия ПУП Кинт 2,5. Според вещите лица констатираното съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект влияе върху здравината, стабилността и устойчивостта на строежа, тъй като променя значително конструкцията с изпълнението на нови етажни нива, следователно е налице и друго съществено отклонение по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 ЗУТ.

Съгласно чл.154, ал.4 ЗУТ след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 са недопустими. Следователно допуснатото в настоящия случай съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ се явява недопустимо и това отклонение не може да бъде санирано по никакъв начин на по-късен етап от строителството освен чрез премахване на частта от строежа, реализирана извън обхвата на инвестиционния проекта. В този смисъл е неоснователно твърдението на дружеството-жалбоподател, че е възможно продължаване на строителството без да се премахне незаконната част от строежа, защото както посочиха това и вещите лица, и както е записано в нормата на чл.154, ал.5 ЗУТ изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2, т.5, 6, 7 и 8 се допускат след издаване на разрешението за строеж и се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж преди реализирането им.

Настоящият случай не е такъв. Именно защото е допуснато съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект и това отклонение представлява в момента реално извършени СМР, те следва да се премахнат, за да е възможно ново съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти съобразно новите инвестиционни намерения на собственика и възложителя.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е започналото производство по изработване и одобряване на изменение в действащия ПУП, защото процедурата не е завършила и няма влязла в сила заповед, с която да е одобрена проектната разработка на дружеството-жалбоподател. Т.е., към момента на издаване на оспорената заповед кметът на общината е съобразявал действащия ПУП и изводите относно недопустимостта на извършеното строителство над кота +9,00 м са съобразени именно с устройствените показали на действащия ПУП и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж. Как ще приключи тази процедура и какъв ПУП – ПРЗ ще бъде одобрен са въпроси на бъдещи несигурни събития, които не могат и не следва да бъдат съобразявани в настоящото производство, още повече, че по отношение на евентуалните нарушения дружеството-жалбоподател ще има правна възможност да защити правата си по съдебен ред в друго самостоятелно съдебно производство.

По същия начин стоят въпросите и с издадените заповеди за спиране на строителството. Това са самостоятелни индивидуални административни актове, които подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а тяхната евентуална незаконосъобразност е ирелевантна за законосъобразността на настоящата заповед – предмет на това съдебно производство, доколкото за законосъобразността на настоящата заповед е от значение единствено фактът, дали разпоредената за премахване част от процесния строеж представлява незаконен строеж, и този факт, както се каза вече, е доказан по безспорен и категоричен начин, включително чрез заключението на вещите лица по допуснатата по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза. Следва да се има предвид също, че кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност и при констатирането на незаконен строеж той няма право на преценка относно своето действие, а задължително следва да разпореди премахване на незаконния строеж, който не е търпим.

Процесният строеж не е търпим строеж и този въпрос не е спорен между страните. Строежът се реализира след 2021 г. и задължително за него трябва да се издаде разрешение за строеж, доколкото нормата на чл.151, ал.1 ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които не се изисква издаване на разрешение за строеж, и процесното застрояване не попада в нито една от тези изчерпателно изброени хипотези.

Предвид констатираното незаконно строителство следва да се приеме, че при издаване на оспорената заповед административният орган е спазил принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, оспорената заповед не засяга негови права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта – премахването на незаконното строителство, което е недопустимо по действащия ПУП и за което не са издадени строителни книжа (разрешение за строеж и инвестиционни проекти). Целта на закона не може да бъде постигната по друг начин и с по-благоприятни за дружеството-жалбоподател мерки, доколкото нормите относно незаконното строителство, както вече се каза, са императивни и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, без да има право на преценка относно дължимото действие или акт, която преценка е направена от самия законодател със създаването на съответните правни норми. Целта на закона е да не се допуска съществуването на незаконно строителство, а извършеното такова да се отстранява, за да се съхрани живота и здравето на всички хора – собственици, възложители, ползватели и строители, трети незаинтересовани лица. Противното би означавало да се толерира едно противоправно поведение и да се подпомага погазването на законоустановените правила за извършване на строителство с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размера на платеното възнаграждение за един адвокат (л.405) следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на общината 1200 лева на основание чл.143, ал.3 АПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фон Голденбург“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, местност „Живака“ № 18б, представлявано от управителя Н.Й.ф.Г., срещу заповед № 942 от 08.06.2023 г. на кмета на община Родопи.

ОСЪЖДА „Фон Голденбург“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, местност „Живака“ № 18б, представлявано от управителя Н.Й.ф.Г., да заплати на община Родопи сумата 1200 (хиляда и двеста) лева, адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: