Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 97
Гр. Перник, 23.05.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в публично съдебно
заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Цветелина
Гоцова КАНД № 72 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***
против Решение № 29 от 02.02.2023 година, постановено по АНД № 20221720201616 по описа за 2022
година на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №
22-1158-001542 от 14.06.2022 година, издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Перник, с което на И.А.Д., с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 (дванадесет)
месеца за извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че оспо***то решение е неправилно и незаконосъобразно. По
същество излага доводи за неправилно прилагане на материалния и процесуалния
закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди, че
в хода на развилото се административнонаказателно производство при издаване на
акта за установяване на административно нарушение са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, изразяващи се в неправилно посочване
мястото на извършване на административното нарушение. Сочи, че има разминаване
относно текстовото описание на разпоредбата, цитирана като нарушена от негова
страна. Счита, че в хода на развилото се пред първоинстанционния съд
производство са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
кредитиране на показанията на разпитаните като свидетели лица. С оглед горното
моли съда да отмени оспо***то решение като неправилно и незаконосъобразно,
респективно иска отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не
депозира отговор.
В проведеното на 17.05.2023 година съдебно заседание, касаторът редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е
постъпила молба с вх. № 1379 от 15.05.2023 година, с която същият е заявил,
че поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на
направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 17.05.2023 година съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В проведеното на 17.05.2023 година съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за законосъобразност и правилност
на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените
касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна
в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият
съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба. Същото обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния
закон, а основанията за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №590821 от 18.05.2022 година е констатирано, че
на 18.05.2022 година, в 01:35 часа, в гр. Перник, ул. „“, с посока на движение
към улица „***“ И.А.Д., с ЕГН **********, управлява лек автомобил „***“ с рег.
№ РК *** ВР, собственост на Р. К. Й., с ЕГН **********, като при извършена
проверка за употреба на алкохол с Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабричен номер AENJ-0035 е отчетен положителен резултат от 0.90 промила в
издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 075385. Деянието е
квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
АУАН е връчен на нарушителя и подписан от него без възражение /лист 6 от АНД №
20221720201616/2022 година/.
Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в издаденото
Наказателно постановление № 22-1158-001542 от 14.06.2022 година на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на И.А.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
ул.
„***“, бл. 25, вх. „Б“, ет. 6, ап. 38 административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 12 (дванадесет) месеца за извършено нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № |з – 2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети
общо 10 точки. Наказателното постановление е връчено на 13.10.2022 година /лист
4 от АНД № 20221720201616/2022 година/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. С
Решение № 29 от 02.02.2023 година, постановено по АНД № 20221720201616 по описа
за 2022 година, наказателното постановление е потвърдено.
За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на
приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно
установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление нарушение. Приел е, че към процесната дата, към
посочения част и при същите вписани обстоятелства касаторът е управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и след извършена
служебна цялостна проверка за законосъобразност, районният съд е приел, че
производството по издаване на процесното наказателно постановление е водено от
компетентен орган, без да са били допуснати съществени нарушения на
производствените правила, които да обосноват извод за ограничено право на
защита на наказаното лице. Съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на
императивните правила, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
досежно формата и реквизитите. Посочил е, че мястото на извършване на
нарушението е конкретно описано, а именно – гр. Перник, ул. „“ и с тези мотиви
е отхвърли възражението на касатора.
Спорът е разгледан по същество, като решаващият първоинстанционен съд е
направил извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
установено по безспорен начин осъщественото от страна на наказаното лице
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Относно вида и размера на наложеното административно наказание, районният
съд е направил извод, че същото е определено съобразно предвиденото в санкционната
част на разпоредбата.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени
доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция
дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като
следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
но е неправилно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от
Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на
събраните по делото доказателства.
По доводите в касационната жалба:
Без основание е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на акта за административно нарушение във връзка с неправилно текстово
описание на цитираната нарушена разпоредба. Вярно е, че в акта за установяване
на административно нарушение при посочване на извършеното от страна на касатора
нарушение на правната норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП при опит да се
възпроизведе текста на нарушената норма е допуснато неправилно описание, като е
посочено, че касаторът управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила до 1,2,
т.е. актосъставителят е възпроизвел текстово разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП. Това неправилно текстово възпроизвеждане обаче не е съществено и не
води до ограничаване правото на защита на лицето да разбере за какво всъщност
по вид нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Това е така, защото на първо място в обстоятелствената част на АУАН изрично е
посочено, че касаторът е управлявал моторно превозно средство, собственост на
трето лице, с концентрация на алкохол в кръвта 0,9 промила. На следващо място
следва да се подчертае, че двете разпоредби са свързани с едно и също по вид
административно нарушение, като разликата между разпоредбата на чл. 5, ал. 3,
т. 1 и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е само досежно видът на правната норма.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП възпроизвежда правна норма от
категорията на забраняващите, защото въвежда забрана за водачите на пътно
превозно средство за управляват такова с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, докато разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е по своя
характер санкционна, тъй като определя вида и размера на административното
наказание, в случай на нарушение именно на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП. Нещо повече, за пълнота настоящият касационен състав счита, че следва
да посочи, че самата връзка между тези две разпоредби е направена и в
издаденото въз основа на АУАН, наказателно постановление, с което са наложени
съответните, предвидени в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административни наказания.
Основателно обаче се явява възражението на касатора за неправилно посочване
мястото на извършване на административно нарушение в АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, което по същество представлява
съществено нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН в акта за
установяване на административно нарушение трябва да бъде посочена датата и
мястото на извършване нарушението. Същото императивно изискване е възприето и в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение съдържанието на
наказателното постановление. Изискването на законодателя е при съставяне на
АУАН и при издаване на наказателното постановление въз основа на него точно да
бъде описано мястото на извършеното административно нарушение. В настоящият
случай като място на извършване на нарушението е посочено гр. Перник, ул. „“, с
посока на движение към ул. „***“. Съдът счита, че неправилно е посочено мястото
на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства, в хода на
развилото се пред районния съд производство, ведно с извлечение на карта, с
отразени на нея улици и квартали на територията на Община Перник /лист 27 и
лист 28 от АНД № 20221720201616/2022 година/ е видно, че двете улици – „“ и ул.
„***“ се намират в различни квартали на града, а именно улица „“ се намира в
квартал „***“, докато ул. „***“, в посока на която административният орган
твърди, че се е движел нарушителя се намира в кв. „***“. За пълнота съдът
следва да посочи, че видно от представените като писмено доказателство
извлечения на карти, в квартал „***“ в посока на движение на ул. „“ се намира
ул. „***“, като може би в случая се касае за грешка при изписване на двете
улици, с оглед на близкото им звучене. Въпреки това следва да се отбележи, че е
недопустимо за мястото на нарушение да се гадае или да се установява едва при
обжалване на наказателното постановление. Именно поради строгата формалност на
процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в
субсидирано приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил възможността за
грешки и не е предвидил начина за поправянето й. Има несъответствие на
посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението с
действителното. Недопустимо е обаче в рамките на съдебния процес, позовавайки
се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото да се поправи
подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент
от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган е наложил
наказание. Чрез конкретизация на административното нарушение освен от правна и
от фактическа страна се обезпечава правото на защита на санкционираното лице, в
съдържанието на което се включва и правото му да знае точно къде и какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата
си.
Приемайки обратното, районният съд е постановил един неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен нов по
съществото на спора, с който наказателното постановление да бъде отменено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъдят
направени съдебни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 29 от 02.02.2023 година, постановено по АНД № 20221720201616 по
описа за 2022 година на Районен съд – Перник КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-1158-001542 от 14.06.2022 година,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на И.А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
1 000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 12 (дванадесет) месеца за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник да заплати
на И.А.Д., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 400 /четиристотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п /
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/