Решение по дело №1458/2019 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 53

 

гр. Пловдив, 09 януари 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, ІII-ти състав, в открито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Ваня Петкова, като разгледа административно дело №1458 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.38, ал.15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

            Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокат Г.Т.- пълномощник, обжалва Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/13830 от 04.04.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, в частта му, с която, на основание чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ, е удържана сума от 224,08 лв. от общо оторизираната сума в размер от 2 240,81 лв., от които 1 532,45 лв. по СЕПП (схема за единно плащане на площ) и 798,36 лв. по СПП (схема за преразпределително плащане).

            Претендира се отмяна на оспорената част от акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 90). На 16.12.2019г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№23151 (листи 93-95) от адвокат Т., в които се излагат подробни съображения в посочения смисъл.

Ответникът- изпълнителен директор на ДФ”З”, чрез юрисконсулт К.Е.Н.- пълномощник (лист 3), представя молба с Вх.№22837 от 11.12.2019г. (лист 84), в която е изразено становище за неоснователност на жалбата.

            Окръжна прокуратура- Пловдив- редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Актът, част от който е оспорена по делото (листи 15-20, 22-27, 85-87), вероятно е изпратен по жалбоподателката по пощата, като пощенската пратка, съдържаща процесното уведомително писмо, вероятно е получена на 09.04.2019г., за което по делото е прието заверено копие на известие за доставяне (лист 28, 88). От своя страна, жалбата (листи 12-13) е подадена чрез ДФ”З” по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 19.04.2019г., според поставеното клеймо върху пощенски плик (лист 21), или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена при наличието на правен интерес и против акт, подлежащ на оспорване, съгласно Определение №13442 от 09.10.2019г. по дело №10431 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2019г., Четвърто отделение, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд “Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ”З” е такъв и на Разплащателната агенция. А според чл.43, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схемите за директни плащания при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези в 9-те точки на последно посочената норма.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира оспореното по делото уведомително писмо за издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Жалбоподателката е регистриран земеделски производител в периода 25.03.2009г. – 28.02.2018г., за което по делото са приети заверени копия на два броя регистрационни карти (листи 62, 63, 65, 66).

Жалбоподателката е регистрирана под уникален регистрационен номер (УРН) 374599 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), според приетата по делото нарочна разпечатка от ИСАК (лист 32).

На 24.04.2014г. е подадено Заявление за подпомагане 2014 (листи 36-43), с уникален идентификационен номер (УИН) 1607051440679, с което са заявени схеми и мерки за подпомагане, както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП). Според таблица на използваните парцели 2014 година (лист 39), от жалбоподателката са заявени за подпомагане общо 5 броя БЗС (блокове на земеделско стопанство) с обща площ от 5,33 ха, която обща площ е по-малка от общата площ (5,52 ха) на използваните парцели 2013 година (лист 33). Изготвени са разпечатки на 5-те БЗС от ортофотокарта за кампания 2014г. (листи 44-48).

С Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/13830 от 27.09.2015г. (листи 29-31) на заместник-изпълнителния директор на ДФ”З” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, на жалбоподателката е оторизирана сума в общ размер от 2 240,81 лв., от които 1 532,45 лв. по СЕПП и 798,36 лв. по СПП; оторизираната сума от общо 2 240,81 лв. е прихваната, “в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ (акт за установяване на публично държавно вземане), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ“.

По жалба на Т. против Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/13830 от 27.09.2015г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ”З” е образувано административно дело №2934 по описа на Административен съд- Пловдив за 2015г., I-ви състав. С Решение №1687 от 19.09.2016г.[1] е отменено Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/13830 от 27.09.2015г.; ДФ“З“ е осъден да заплати на Т. направените по делото разноски в общ размер от 400,00 лв.; Т. е осъдена да заплати на Административен съд- Пловдив сумата от 89,63 лв., представляваща дължима държавна такса за образуваното съдебно производство.

По касационни жалби на заместник-изпълнителния директор на ДФ“З“ и на Н.Т. против Решение №1687 от 19.09.2016г. е образувано административно дело №13558 по описа на ВАС за 2016г., Четвърто отделение. С Решение №13810 от 15.11.2017г.[2] на ВАС, Четвърто отделение, е оставено в сила Решение №1687 от 19.09.2016г., в частите му, с които е отменено Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/13830 от 27.09.2015г. и ДФ“З“ е осъден да заплати на Т. разноски в размер от 400,00 лв.; Решение №1687 от 19.09.2016г. е отменено в частта му, с която Т. е осъдена да заплати по сметка на Административен съд- Пловдив сумата от 89,63 лв., вместо което ДФ“З“ е осъден да заплати по сметка на Административен съд- Пловдив сумата от 10,00 лв., представляваща дължима държавна такса за съдебното производство пред Административен съд- Пловдив.

Според процесното уведомително писмо, прихванатата сума по Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/13830 от 27.09.2015г. (2 240,81 лв.) е възстановена на жалбоподателката 06.02.2019г. Разбира се, по делото няма представени доказателства за извършен превод на посочената сума по банков път, но доколкото между страните няма формиран спор относно това обстоятелство, то настоящият състав на съда приема за установено, че на 06.02.2019г. на жалбоподателката е преведена по банков път сумата от 2 016,73 лв., представляваща разликата между общо оторизираната сума по процесното уведомително писмо (2 240, 81 лв.) и сумата от 224,08 лв. (10% от 2 240,81 лв.), удържана на основание чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството по издаване на процесното уведомително писмо за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място, според разпоредбата на чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2019г.), посочена като основание за удържане на сумата от общо 224,08 лв., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) и от държавния бюджет.

Според разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ, В зависимост от източника видовете доходи по този закон са: 1. доходи от трудови правоотношения; 2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; 3. доходи от друга стопанска дейност; 4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; 5. доходи от прехвърляне на права или имущество; 6. доходи от източници по чл.35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

А според разпоредбите на чл.35 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: 1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; 3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл.38, ал.13; 4. производствени дивиденти от кооперации; 5. упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; 6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Предвид посочените разпоредби на ЗДДФЛ, от значение за данъчното облагане по ЗДДФЛ са наличието на доход и моментът на получаване на дохода, а не моментът на възникване на вземането.

Вярно е, че нормата на чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2019г.) е материалноправна и има действие занапред, по аргумент от чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), според която норма, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Следва де се посочи, че данъкът не представлява санкция по смисъла на чл.14, ал.3 от ЗНА.

И след като ЗДДФЛ е данъчен закон, то за облагането по реда на чл.38, ал.15 от закона на физически лица нерегистрирани като земеделски стопани (каквато се явява жалбоподателката след 28.02.2018г.) на доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от ЕФГЗ, от ЕФРСР и от държавния бюджет от значение е моментът, когато данъкът става изискуем и това е заплащането (придобиването) на сумата (дохода), което в случая е направено на 06.02.2019г. Аргумент в подкрепа на последно посоченото е застъпеното становище в Решение №880 от 27.01.2016г. по административно дело №1509 по описа на ВАС за 2015г., Първо отделение, досежно нормата на чл.38, ал.12 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2013г.).

Също така, следва да се посочи, че според нормите на чл.46 от ЗДДФЛ, данъчната ставка на данъка за доходи по чл.38, ал.15 е 10 на сто, като окончателният данък по глава шеста (включваща и данъка по чл.38, ал.15 от закона) се удържа и внася от администратора на съответната помощ (ДФ“З“) в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода (чл.65, ал.14 от ЗДДФЛ).

Вярно е, че основанието за оторизиране на сумата от общо 2 240,81 лв., представляваща финансово подпомагане за 2014 година възниква на 15.11.2017г., на която дата е постановено Решение №13810 по дело №13558/2016г. на ВАС, но посоченото е относимо към предпоставките за прилагане нормите на ЗПЗП, досежно финансовото подпомагане на жалбоподателката, и не е относимо към прилагане на реда за данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ.

Ето защо, настоящият състав на съда намира оспорената част от процесното уведомително писмо за постановена без противоречие с относимата материалноправна норма. Следователно, жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Най-сетне, за пълнота на изложението е нужно да се посочи, че в жалбата е формулирано искане да бъде осъден ДФ“З“ да заплати и мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2015г. (крайният срок, когато е следвало да се извърши плащането на сумата 2 240,81 лв.) до 06.02.2019г. (когато е извършено плащане за кампания 2014) в размер на 820,00 лв. В изпълнение на Определение №1131 от 04.06.2019г. (лист 55) за посоченото искане, имащо характер на искова молба, е образувано самостоятелно съдебно производство (дело №1654 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., II-ри състав).

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Уведомително писмо с Изх.№02-160-6500/13830 от 04.04.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, в частта му, с която, на основание чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ, е удържана сума от 224,08 лв. от общо оторизираната сума в размер от 2 240,81 лв., от които 1 532,45 лв. по СЕПП и 798,36 лв. по СПП.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/