РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500170 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника – Столична
община, срещу решение № 6268 от 15.11.2024 г., постановено от СГС, ГО, 2-
ри състав по гр.д.№ 7618 по описа за 2023 г. , с което се: ОСЪЖДА Столична
община да заплати на К. Б. А. сумата в размер на 30 000, 00 лева на основание
по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от
счупване на левия голям пищял в горната му външна част и навяхване на лява
коленна става, получени на 26.04.2023 г. от спъване в повдигнати плочки на
тротоарната алея от вх. "Б" на бл.249 в ж.к.“Надежда“, София, към паркинга
пред този блок плюс законната лихва от 26.04.2023 г. до окончателното
изплащане; ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД на К. А. срещу
Столична община за разликата над 30 000, 00 лева до пълния предявен размер
от 40 000, 00 лева.
Решението се обжалва в частта, в която е уважен предявеният от К. Б.
1
А. срещу въззивника/ответник, иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.
Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията да бъде
отхвърлена или алтернативно – да бъде намален размера на обезщетението в
съответствие с чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така
постановеното решение. Счита, че ищцовата претенция не е доказана, вкл.
относно отговорността на общината. Сочат се и допуснати от СГС
процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на допълнителна
съдебно-медицинска експертиза във връзка с нараняването на ищеца с
диагноза S 86.3 съгласно лист за преглед от 09.04.2023 г.
Първоинстанционният съд оставил без уважение това искане като посочил, че
в отговора по исковата молба ответникът не бил направил възражение, че
предходното здравословно състояние на ищеца е допринесло за счупването, а
срокът за възражение бил изтекъл с изтичането на срока за подаване на
отговора. Счита, че допускането на това доказателства е от значение за изхода
на спора. Сочи, че мотивите на първоинстанционният съд били
противоречиви, а освен това не били обсъдени събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, в тяхната съвкупност. Не били обсъдени
доводите и възраженията на страните като се цитира съдебна практика на
ВКС, сочеща на такова задължение на съда. Решението било неправилно и
необосновано и във връзка с определения размер на обезщетението, който не
съответствал на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този размер не бил
съобразен и с обезщетения, присъждани от съда за аналогични травми, вкл. и
в резултат на падане върху тротоар.
Иска се от настоящата инстанция да допусне допълнителна съдебно-
медицинска експертиза във връзка с нараняването на ищеца с диагноза S 86.3
съгласно лист за преглед от 09.04.2023 г.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СГС -
К. Б. А., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на така постановеното от СГС, решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при събиране и
обсъждане на доказателствата. Възраженията на ответника/въззивник били
направени едва след второто съдебно заседание поради което била настъпила
2
процесуална преклузия. Следвало да бъде взето предвид и, че
ответникът/въззивник не бил оспорил съдебно-медицинската експертиза, нито
бил поставил допълнителни въпроси при изслушването й, респ. не бил
поискал събиране на допълнителни доказателства във връзка със
заключението. Намира претенцията си за доказана по основание и размер като
се позовава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
на заключенията на съдебните експертизи- техническа и медицинска.
Фактическата обстановка била правилно установена. Налице били
предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община.
Обезщетението било правилно определено при съобразяване на разпоредбата
на чл.52 ЗЗД; същото било справедливо съответно на търпените от ищеца
болки и страдания и установените травми вследствие на падането на
общинския тротоар. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивник на 02.12.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 16.12. 2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивнаа жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че на 26.04.2023 г. времето е било сухо. Около 19:30 часа К. А. и
съпругата му свидетелката А. излезли от дома си във вх. "*" на бл.***,
ж.к.“***“и тръгнали към паркинга за автомобили пред блока по алеята от
входа на блока към паркинга. Поради повдигане от корени на близко дърво
между 10, 33 метра до 11, 23 метра от блока тротоарните плочи на алеята били
надигнати и с денивелация 8-10 см. Ищецът се спънал в повдигнатите
тротоарни плочи и паднал (показания на свидетелката А., л. 78-79; стр. 3 от
3
заключението на вещото лице инж. Ц..). Не се спорело, че алеята била
изградена върху земя, която била общинска собственост.
От падането К. А. получил счупване на големия пищял на лявата
подбедрица в горния му край от външната страна и навяхване на лява коленна
става. Една седмица ищецът лежал в болница, където му била поставена
гипсова имобилизация за 30 дни. К. А. бил в болничен до 02.07.2023 г., а се
възстановил за около четири месеца, като през първите 30 дни болките му
били с голям интензитет. Към момента на прегледа на К. А. от вещото лице
д-р С. лявата коленна става на К. А. не била имала функционален дефицит
(стр. 4-5 от заключението на вещото лице д-р С., л. 65-69; епикризата, л. 6-7;
листа за преглед, л. 8; болничния лист, л. 9). Вследствие на счупването и
стоенето вкъщи ищецът станал по-нервен (показанията на свидетелката А., л.
78-79).
Не се спорело, че Общината не е заплащала на К. А. обезщетение за
неимуществени вреди.
Относно отговорността на Общината, първоинстанционият съд е
посочил, че общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата). Пътища били и улиците в населените места (§ 1, т. 1
от ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата) Следователно улиците в населените места били публична
общинска собственост. Тротоарите представлявали надлъжна част от пътя (§
6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата).
Следователно тротоарите към улиците в населените места също били
публична общинска собственост.
Подържаното на общинските пътища се извършвало от общините (чл. 31
от Закона за общинската собственост). Ето защо подържането на тротоарите
на улиците в населените места също следвало да се извършва от общините, т.
е. от техните служители или лица, на които те възложат това.
В случая алеята, на която е паднал К. А. била тротоарна и свързала бл.
249 с паркинга пред него. Следователно тя представлявала тротоар и
Общината следвало да я подържа чрез свои служители или трети лица, на
които е възложила подържането. Налице била първата предпоставка за
уважаването на иска.
Възражението на Общината, че не тя, а Етажната собственост на вх. „Б“
4
е била длъжна да подържа процесната алея е прието от СГС за неоснователно
със следните мотиви: определянето на прилежаща площ към етажна
собственост ставало със заповед на кмета на общината (чл. 3 от Наредба № 6
от 18 септември 2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в
режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване етажната
собственост (Наредба 6). Предоставянето на определената прилежаща площ и
начинът и контролът по подържането и използването от съответната етажна
собственост се извършвали при условия и по ред, определени в наредба на
общинския съвет (чл. 7, ал. 1 от Наредба 6). Столичен общински съвет не бил
издавал такава наредба.
Следователно не би могла да бъде предадена на Етажна собственост
евентуална прилежаща площ. Липсвала и заповед на кмета на Столична
община за определянето на прилежаща площ към Етажната собственост на вх.
„Б“ от бл.249 в ж. к. "Надежда". Ето защо съдът е приел, че процесната алея не
е прилежаща площ към Етажната собственост на вх. „Б“ и не Етажната
собственост е била длъжна да подържа алеята, а Столична община.
Съдът е приел за установено, че служителите/лицата, на които
Общината е възложила поддържането на тротоарната алея пред вх.“Б“, са
допуснали плочките по нея да се издигат с осем до 10 см над нивото на алеята.
К. А. се бил спънал в такава повдигната тротоарна плоча и паднал. От това
той бил получил телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка за
уважаването на иска.
След като съдът установил, че Общината не е заплатила на К. А.
обезщетение за вредите, които е претърпял, то налице била и третата
предпоставка за уважаването на иска.
Съдът трябвало да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди и същото се определяло към датата на увреждането, а
размерът му не следвало да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). Ето защо съдът е приел, че следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди към датата на ПТП - 26.04.2023 г.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определяли от съда по справедливост. Справедливостта обаче не била
абстрактно понятие. То било свързано с преценката на конкретни обективно
5
съществуващи обстоятелства, които съдът следвало да отчете при определяне
размера на обезщетението. Такива били: характерът на увреждането;
начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено;
допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.);
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т. О. по т. т. 795/2008 г.;
1-2012-II Т. О. по т. д. 299/2011 г.);
практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО
по н. д. 382/2010 г.)
Съдът установил, че към момента на падането ищецът е бил на 52
години. Работил като шофьор и не бил спортувал. От падането ищецът бил
получил счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горния му край
от външната страна и навяхване на лява коленна става. Една седмица той
лежал в болница, където му е била поставена гипсова имобилизация за 30 дни.
Ищецът бил в болничен малко над два месеца, а се възстановил за около
четири месеца, като през първите 30 дни болките му били с голям интензитет.
Към момента на прегледа на ищеца от вещото лице д-р С., лявата коленна
става на ищеца не била имала функционален дефицит. Вследствие на
счупването и стоенето вкъщи ищецът бил станал по-нервен.
Увреждането на ищеца било близко до това, предмет на решение на ВКС
91-2022-II Т. О. по т. д. 1 165/2021 г. По скала от едно до пет, където едно била
оценката за най-лекото подобно счупване, а пет за най-тежкото, счупването на
ищеца би било оценено с две, а с три това, предмет на цитираното решение на
ВКС. С решението си ВКС присъдил 25 000, 00 лева на четиригодишен ищец,
пострадал от пътно-транспортно произшествие от 03.03.2018 г.
От 03.03.2018 г. до 26.04.2023 г. икономическата обстановка в страната
се подобрявала. Така например минималната работна заплата (МРЗ) била 510,
00 лева през 2018 г., а през 2023 г. тя вече била 780, 00 лева, т. е. увеличението
било 52, 94%.
От една страна съдът е счел, че настоящият случай е малко по-лек от
този, предмет на цитираното решение на ВКС, но същевременно е от година,
6
когато МРЗ е била с 52, 94% по-висока спрямо 2018 г., откогато било
увреждането по решението на ВКС. Затова съдът е приел, че 30 000 /тридесет
хиляди/, лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които
ищецът е претърпял. Затова съдът е уважаил иска по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за
сумата в размер на 30 000, 00 лева, а го е отхвърлил за разликата над 30 000,
00 лева до предявения размер от 40 000, 00 лева.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
Следователно ищецът по иска по чл. 49 от ЗЗД носи доказателствената
тежест да установи по делото съществуването на предпоставките за
възникване на отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, с изключение на
вината на лицето, на което е възложена работата. Последната по силата на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД се презумира, като доказателствената тежест за оборване на
презумпцията се носи от ответника.
Първоинстанционният съд, противно на соченото от
въззивника/ответник, правилно е установил фактическата обстановка по
спора.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин е установена, че на 26.04.2023 г. около 19:30 часа ,ищецът К. А. и
съпругата му А. /разпитана като свидетел/ излезли от дома си във вх. "*" на
бл.***, ж.к.“***“и тръгнали към паркинга за автомобили пред блока по алеята
от входа на блока към паркинга. Поради повдигане от корени на близко дърво,
тротоарните плочи на алеята били надигнати, вследствие на което ,ищецът се
7
спънал в повдигнатите тротоарни плочи и паднал.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
СГС/ съдебно-техническа експертиза се установява, че пространството пред
блока /описано като паркинг/ е ул. „Св.Петка Търновска“/, скица на л.129 от
първоинстанционното производство. Вх.Б на бл.249, находящ се в
ж.к.“Надежда“ 2 е с лице към улица „Св.Петка Търновска“/. Пред и около
входа са обособени тротоарни алеи с крайно покритие от тротоарни плочки и
бордюри.Пред всеки вход в напречно направление са обособени тротоарни
алеи, които свързват входа на блока с улицата. Тротоарните алеи са в лошо
състояние с денивелация на отделни плочки /стърчащи или пропаднали/.
Разстоянието от фасадата на бл.249, вх.Б до ул.“Света Петка Търновска“/с
включен бордюр/ е с дължина 12,38 м., а до мястото на препъване е от 10,33
до 11,23 м. След извършен оглед в присъствието на ищеца, вещото лице Ц. е
констатирал, че тротоарната алея е деформирана със стърчащи нагоре плочки
с приблизителна денивелация около 8-10 см. Причината според вещото лице
за тази денивелация най-вероятно са корени на съседно дърво засадено в
озеленената площ, с която граничи алеята. Мястото, на което се е спънал и
паднал ищеца, се намира в края на алеята към улицата. За улеснение на съда и
страните вещото лице е изготвило нарочна скица, както и е представил
снимков материал.
В първото по делото публично съдебно заседание, състояло се на
23.02.2024 г., първата инстанция е обявила за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че мястото, където ищецът е паднал попада в
имот, който е общинска частна собственост /л.76 от делото пред СГС/.
Съгласно легалните дефиниции в § 1 от ДР на Закона пътищата:
1. "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания.
2. "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя.
Тротоарите представляват надлъжна част от пътя / § 6, т. 6 от
8
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата/.
По силата на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът
и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община.
Съгласно, § 1 от ДР на Закона пътищата, т. 14. "Поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата.
При това положение неоснователен се явява довода на въззивника, че
община не носи отговорност за поддържане на мястото, където е ищецът е
претърпял деликт. Тази отговорност възниква поради бездействието на
общината да изпълни задължението си по „поддържане“ на участъка от
тротоара, където е настъпил процесния инцидент в безопасно и удобно
състояние за движение.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд
във връзка с неоснователността на възражението на въззивника/ответник, че
задължението за поддръжка на процесния участък е в тежест на етажната
собственост на бл.249, вх.Б. От страна на ответника/въззивник, чиято е
доказателствената тежест в процеса не са ангажирани доказателства в
подкрепа на тази теза. По делото от страна на ответника/въззивник не е
представена заповед на кмета на общината за определянето на прилежаща
площ към етажна собственост.
От представените по делото писмени доказателства – медицински
документи,както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че вследствие на
падането върху неравната повърхност на тротоара, ищецът е претърпял
следните вреди: счупване на големия пищял на лява подбедрица в горния му
край от външната страна и навяхване на лява коленна става. Счупването на
големия пищял на лява подбедрица е причинило на ищеца трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник, за крок повече от 30 дни. А
навяхването на лява коленна става е довело до временно разстройство на
9
здравето, неопасно за живота. Непосредствено след инцидента ищецът е бил
хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където след необходимата
подготовка е проведено консервативно лечение с наместване на счупването и
поставяне на гипсова имобилизация на лява коленна става за 30 дни. Вещото
лице д-р С. е посочил, че за да се получат описаните увреждания при ищеца е
необходимо да има удар в областта на коляното от външна страна и усукване.
Механизмът на конкретния инцидент е загуба на равновесие, усукване на лява
коленна става и падане и удар на коляното в терена, т.е. точно по начина по
който е описан от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.
Налага се извод, че уврежданията на ищеца са в причинна връзка с
процесния инцидент, респ. с противоправното поведение на
въззивника/ответник.
Изложеното от ответника/въззивник в отговора по исковата молба и
поддържано с въззивната жалба, че „инцидентът може да е настъпил по
различни механизми, различни от посочените в ИМ“ с оглед гореизложените
мотиви се оказа неоснователно; освен това същото почива на предположения
от страна на въззивника.
Следователно доказано по делото е поведението на ответника, неговата
противоправност, вината /която се презумира и не е оборена/, настъпили
вреди и причинната връзка между вредите и противоправното поведение на
ответника.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
За да удовлетвори въведения от законодателя критерий за справедливост
по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за възмездяване претърпените от
непозволено увреждане морални вреди трябва да е съразмерно с техния
действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
10
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че след постъпването на ищеца
в лечебното заведение му е била направена пункция на коляното, както и
гипсова имобилизация за 30 дни. Ищецът е бил в болнични в продължение на
3 месеца. Вещото лице д-р С. сочи, че при нормалното протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания
е около 4 месеца. През периода на възстановяване ищецът е чувствал болки
като първите 30 дни, болките са били с по-голям интензитет, след което имат
затихващ характер.
В показанията си свидетелката А.а, съпруга на ищеца, е посочила, че при
падането А. е извикал силно от болката в коляното; не е могъл да стъпи, при
което се наложило тя да извика един съсед /П. С./, който да й помогне до го
прибере вкъщи. След като ищецът легнал, кракът започнал да отича- самото
коляно. Тъй като болката била много силна, закарали ищеца в „Пирогов“.
Свидетелката е помагала на ищеца заедно с децата им /едното на 10, а другото
на 13/ при лечението и възстановяването му. От това ищецът се изнервял, тъй
като той не можел да се грижи за семейството си, а те се грижели за него. Ту се
съжалявал, ту нервничел и определено не се чувствал комфортно. Първият
месец докато ищецът бил с гипс бил неподвижен, не можел изобщо да стъпва
на крака: „просто нямаше как“, както сочи свидетелката. „Общо взето лежал
постоянно и бил на легло“. След като гипсът бил махнат, към втория месец
започнал леко раздвижване – правел упражнения с ластици и топки и
започнал да ходи с помощта на патерици към тоалетната и кухнята. На
третият месец ищецът започнал работа макар да не се бил възстановил
напълно. Свидетелката сочи, че се наложило ищецът да смени професията си
/писмени доказателства не са ангажирани/, тъй като с този крак все още му
било трудно да шофира. Свидетелката сочи, че коляното било станало
„халтаво“ и ищецът имал страх, че ако стъпи на левия крак, ще хлътне пак.
Същевременно вещото лице д-р С. е констатирало, че не са налице
белези върху пострадалия крайник, както и, че е запазен обема на движение на
лявата коленна става. При прегледа извършен на 05.02.2024 г. вещото лице не
11
е установило функционален дефицит на лява коленна става.
Скъсаната кръстна връзка не е в причинна връзка с процесния инцидент;
същата е била оперирана преди инцидента, както сочи вещото лице:
„състоянието е сред реконструкция на предна кръстна връзка“. Това се
потвърждава и от показанията на свидетелката А.а. Констатираната от вещото
лице остеопороза, т.е. лесно трошливи кости, е била налична преди инцидента
и също не се дължи на падането /л.77- изслушването на вещото лице/.
При съобразяване на факта, че пострадалия/ищец към момента на
претърпения от него инцидент е бил на 52 г.; при съобразяване на
причинените му телесни увреждания, интензитета на болките /първите 30 дни
по-силно, а след това до 4-те месеца- затихващи/, настоящата инстанция
намира, че справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД би било такова в
размер на 10 хиляди /десет хиляди/ лева.
Така определеното от настоящата инстанция обезщетение съдът намира
да е съобразено с обществено-икономическите условия в страната. Освен това
инцидентът се е състоял през 2023 г.
Данните за инфлацията в страната са публични и са обявени на сайта на
НСИ и същата за 2023 г.е 2,87 %. А минималната работна заплата /МРЗ/ за
2023 г. е 780 лв.
При това положение определеното от първоинстанционният съд
обезщетение за търпените от ищеца болки и страдания вследствие на
неправомерното поведение на ответника, се явява прекомерно.
Относно довода за съпричиняване:
Соченото с отговора по исковата молба възражение за „съпричиняване“
е въведено банкетно и хипотетично.
Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание на
23.02.2024 г. и отразяващ процесуалните действия на съда и страните, от
процесуалния представител на ответника/въззивник не е заявено оспорване на
заключението, нито е поискано допускане на допълнителна или повторна
съдебно-медицинска експертиза; не са били и представени доказателства,
които да опровергаят изнесеното от вещото лице. Следователно по арг. от
чл.200, ал.3 ГПК, последващи предприети от процесуалния представител на
ответника/въззивник, действия по събиране на доказателства, оборващи това
12
заключение, се явяват преклудирани. Затова и тези поискани с молбата от
27.03.2024 г. /л.81/ не е следвало да бъдат допускани от първоинстанционният
съд, както и поисканата от ответника с молбата му от 20.05.2024 г.
допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Допускането на последната
правилно с определението от 18.10.2023 г. е оставено без уважение от
първоинстанционният съд. Затова и въззивната инстанция като прие, че не е
налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, с определение № 213 от 28.01.2025 г.
остави без уважение доказателственото искане на въззивника за допускане на
допълнителна съдебно-медицинска експертиза.
При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че обжалваното
решение в частта, в което е уважен иска по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за сумата
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв., е правилно и ще следва да бъде
потвърдено. В останалата обжалвана част за разликата над 10 000 лв. до
присъдената сума в размер на 30 000 лв. решението е неправилно и като
такова ще следва да бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено
друго, с което претенцията за разликата над 10 хиляди лева до 30 хиляди
лева ще бъде отхвърлена като неоснователна.
В частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над 30 000
лв. до претендираната от ищеца сума в размер на 40 000 лв.- решението
като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските ще бъдат разпределени по следния
начин:
На ищеца съобразно изхода на делото се следват разноски в размер на
150 лв. Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 450 лв.
или за разликата над 150 лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. А. В. се следва
адв.възнаграждение, което съдът определя в размер на 1500 лв. при
съобразяване с извършените от адвоката процесуални действие по защита на
ищеца, както и фактическата и правна сложност на делото.
Първоинстанционният съд е присъдил адв. възнаграждение в размер на
13
2 887,50 лв. или за разликата над 1500 лв. обжалваното решение следва да
бъде отменено.
На ответника разноски се следват за частта, в която предявеният иск
беше приет за неоснователен. Или такива в размер на 75 лв.- разходи за вещо
лице. Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер на 25 лв. или
следва да бъде доприсъдена сумата в размер на още 50 лв. На основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 225 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил юриск. възнаграждение в размер на 75
лв. или следва да бъде доприсъдена сумата в размер на 150 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса в
размер на 400 лв. Първоинстанционният съд е определил държавна такса в
размер на 1 200 лв. или за разликата над 400 лв. обжалваното решение ще
следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника се следват разноски в частта, в която беше прието, че
обжалваното решение е неправилно или такива в размер на 450 лв.-
държавна такса. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юриск.възнаграждение в размер на 225 лв.
На въззиваемия разноски не се присъждат, тъй като такива не са
правени.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д. З. се следва
адв.възнаграждение, което съдът определя в размер на 1300 лв. при
съобразяване с извършените от адвоката процесуални действие по защита на
въззиваемия и при липсата на фактическа и правна сложност на спора пред
настоящата инстанция.
Водим от горното, Апелативен съд- София,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6268 от 15.11.2024 г., постановено от СГС, ГО, 2-
ри състав по гр.д.№ 7618 по описа за 2023 г., в частта, в която се: ОСЪЖДА
Столична община, гр.София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на К. Б. А.,
ЕГН **********, сумата в размер над 10 000 лв. /десет хиляди/ до сумата
14
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева на основание по чл. 49, връзка с чл. 45 от
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от счупване на левия голям пищял в
горната му външна част и навяхване на лява коленна става, получени на
26.04.2023 г. , от спъване в повдигнати плочки на тротоарната алея от вх. "Б"
на бл.249 в ж.к.“Надежда“, София, към паркинга пред този блок плюс
законната лихва от 26.04.2023 г. до окончателното изплащане; както и в
частта за разноските, както следва: относно присъдените разноски в полза на
К. Б. А., ЕГН **********, за сумата над 150 лв.; в полза на адв. А. В. за
разликата над 1500 лв.; в частта по чл.78, ал.6 ГПК за разликата над 400
лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Б. А., ЕГН **********, срещу
Столична община, гр.София, ул. „Московска“ № 33, иск с правно основание
по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер над 10 000 лв./десет
хиляди/ до сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева - обезщетение
за неимуществени вреди от счупване на левия голям пищял в горната му
външна част и навяхване на лява коленна става, получени на 26.04.2023 г. от
спъване в повдигнати плочки на тротоарната алея от вх. "Б" на бл.249 в
ж.к.“Надежда“, София, към паркинга пред този блок плюс законната лихва от
26.04.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6268 от 15.11.2024 г., постановено от
СГС, ГО, 2-ри състав по гр.д.№ 7618 по описа за 2023 г. в частта, в която се:
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
К. Б. А., ЕГН **********, сумата в размер на 10 000 лв. на основание по чл.
49, връзка с чл. 45 от ЗЗД - обезщетение за неимуществени вреди от счупване
на левия голям пищял в горната му външна част и навяхване на лява коленна
става, получени на 26.04.2023 г. от спъване в повдигнати плочки на
тротоарната алея от вх. "Б" на бл.249 в ж.к.“Надежда“, София, към паркинга
пред този блок плюс законната лихва от 26.04.2023 г. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските, както следва: в полза на К. Б. А.
за сумата в размер на 150 лв.; в полза на адв. А. В. за сумата в размер на
15
1500 лв.; в частта по чл.78, ал.6 ГПК за сумата от 400 лв.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Алабин“ № 36, ет.2- адв.Д. З., да заплати в полза на Столична община,
гр.София, ул. „Московска“ № 33, сумата в размер на 50 лв.,
представляваща доприсъдена сума за разноски за вещо лице, както и
сумата в размер на 150 лв., представляваща доприсъдено юриск.
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК за процесуално
представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Алабин“ № 36, ет.2- адв.Д. З., да заплати в полза на Столична община,
гр.София, ул. „Московска“ № 33, сумата в размер на 450 лв.- разноски за
държавна такса, както и сумата в размер на 225 лв.- юриск.
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. „Московска“ № 33, на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати в полза на адв. Д. З., сумата в
размер на 1300 лв., представляваща адв-възнаграждение за процесуално
представителство на К. Б. А., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16