Определение по дело №1265/2023 на Административен съд - Хасково

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Л.Ж. ***, против Решение №ПИ-351/02.11.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – София на Национална агенция за приходите.

Жалбоподателят твърди, че в законоустановения срок по чл.266, ал.1 от ДОПК бил депозирал жалба с вх.№ВХК-7111/19.10.2023 г. на ТД – Пловдив на НАП до териториалния директор на ТД – Бургас на НАП, чрез публичен изпълнител З. М. при ТД – Пловдив на НАП, срещу Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№С230022-028-0002442/08.08.2023 г. На 08.11.2023 г. му било връчено оспореното Решение, с което жалбата му била оставена без уважение.

Жалбоподателят считал, че решението е нищожно, а при условията на евентуалност – и неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Сочи, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С210022-022-0090498/01.12.2021 г. била наложена възбрана върху подробно описан недвижим имот – апартамент №5 в гр.С., ул.„О.“ , ет.3, който имот с Нотариален акт от 2013 г. бил придобит от „АРМС“ ЕООД. Независимо, че на 29.01.2013 г. бил прехвърлил на „АРМС“ ЕООД собствеността върху този апартамент, жалбоподателят продължавал да живее в него и до днес.

Излага съображения, че оспореното Решение било нищожно, като постановено извън териториалната компетентност на директора на Териториална дирекция – София на НАП, тъй като на основание чл.8, ал.1, т.4 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП била териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на търговското представителство на чуждестранното лице, „АРМС“ ЕООД било със седалище и адрес на управление с.Забериново, община Малко Търново, област Бургас, и следователно компетентен да се произнесе по жалбата му на основание чл.266, ал.1 от ДОПК бил директорът на Териториална дирекция – Бургас на НАП, а не директорът на Териториална дирекция – София.

В жалбата се твърди, че решението било неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводите, че имотът не бил посетен от публичния изпълнител. Съгласно чл.233, ал.2, т.3 и т.5 от ДОПК, описът трябвало да съдържа подробно описание на вещта, както и възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ. На 08.08.2023 г. жалбоподателят очаквал цял ден да се яви публичният изпълнител, за да осъществи описа, но никой не дошъл. С оглед на това оспорващият считал, че опис не бил извършван. По този начин освен, че не можело да се направи обективна оценка на пазарната стойност на вещта, не можели да се отразят възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ, включително и възраженията на жалбоподателя за придобиване на процесния имот по давност. Задължително условие за изготвяне на окончателна оценка по чл.235, ал.2 от ДОПК било публичният изпълнител реално да е посетил имота, а не просто формално да е изготвен протокол за опис, както било в конкретния случай.

Твърди се, че бил незаконосъобразен отказа за спиране на изпълнението. Във връзка с разпоредбата на чл.266, ал.4 от ДОПК, за удостоверяване на самостоятелни права на трето лице върху вещта, върху която е насочено принудително изпълнение, с жалбата си срещу описа от 08.08.2023 г. жалбоподателят бил представил изброени писмени доказателства – три броя нотариални актове. От същите се установявало, че той бил придобил процесния имот през 2002 г. и го прехвърлил на „АРМС“ ЕООД на 29.01.2013 г. Въпреки това от нотариалния акт за покупко-продажба се установявало, че никога жалбоподателят не бил предавал владението върху апартамента на „АРМС“ ЕООД и продължавал да живее в него и до днес. Неправилни били доводите на директора на Териториална дирекция – София на НАП, че обстоятелството, че имотът бил владян в продължение на 10 години, не променяло собствеността. Цитира се разпоредбата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността и се твърди, че жалбоподателят бил придобил по давност процесния имот на 29.01.2023 г. с упражняване на непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години. Това обстоятелство следвало да бъде взето предвид от директора на Териториална дирекция – София на НАП при осъществяване на преценката дали са налице предпоставките на чл.266, ал.4 от ДОПК. Сочи се, че наличието на самостоятелни права на третото лице обосновавало вероятната основателност на жалбата, докато приключи производството по обжалване, като решаващият орган не разполагал с правомощия да се произнася по същество по отношение на противопоставимостта на самостоятелните права, заявени от третото лице. В конкретния случай директорът на Териториална дирекция – София на НАП се бил произнесъл по искането за спиране едва с крайното си решение, с което се решавал въпросът по същество, което представлявало съществено процесуално нарушение.

Претендира се съдът да постанови решение, с което да отмени като нищожно, а при условията на евентуалност – като неправилно, Решение №ПИ-351/02.11.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – София на НАП, както и да се отмени обективирания в същото Решение отказ за спиране на изпълнителното производство на основание чл.266, ал.4 от ДОПК. Моли се да бъдат отменени като незаконосъобразни действията на публичния изпълнител, обективирани в Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№С230022-028-0002442/08.08.2023 г.

В жалбата е формулирано и „особено искане“ на основание чл.166, ал.2 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, да бъде спряно изпълнителното производство по изпълнителното дело, образувано срещу „АРМС“ ЕООД с ЕИК *********, като се твърди, че в случай, че не бъде спряно изпълнителното производство, процесният имот щял да бъде продаден на публична продан, което щяло да увреди имуществените интереси на жалбоподателя.

Към жалбата е приложена Декларация с дата 14.11.2023 г., подписана от А. В. П., в качеството на управител на „АРМС“ ЕООД с ЕИК *********, в която същата удостоверява, че дружеството е придобило с Нотариален акт №9, том I, рег.№0424, дело №9 от 2013 г. от Д.Л.Ж. описан недвижим имот, като след продажбата на същия до настоящия момент Д.Л.Ж. не е предал на дружеството владението върху този имот.

В придружително писмо вх.№8950/22.11.2023 г., с което в съда е изпратена административната преписка по издаване на обжалвания акт, административният орган, чрез пълномощника си ст.юрк. Й. Й., излага съображения за недопустимост на жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Навежда доводи, че съобразно нормата на чл.268, ал.1, изр.първо от ДОПК, на която се позовавал жалбоподателят, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът и взискателят можели да обжалват решението на териториалния директор пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Следователно активно процесуално легитимираните и имащи право да подадат жалба против решението били ограничени до длъжника и взискателя. От кръга на лицата с активна процесуална легитимация за съдебно оспорване, включително и по отношение на решения по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, каквото било процесното, били изключени третите лица и третите лица със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Правото на защита на третите лица със самостоятелни права върху вещта било изрично регламентирано и гарантирано с разпоредбата на чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, във връзка с чл.269 от ДОПК. Жалбата била процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва законово призната активна процесуална легитимация да оспорва решението на директора на ТД на НАП – София и била налице процесуална пречка за разглеждане на жалбата по същество.

От представените по делото доказателства се установява следното:

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №9, том I, рег.№0424, дело №9 от 2013 г., на 29.01.2013 г. Д.Л.Ж. е продал на „АРМС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.С., следния недвижим имот: Апартамент №5, находящ се в гр.С., в жилищната сграда на ул.„О.“, на трети жилищен етаж.

Видно от Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№С210022-022-0090498/01.12.2021 г., на основание чл.200 от ДОПК и чл.205, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, публичен изпълнител в ТД на НАП София е наложил възбрана върху същия имот, за обезпечаване събирането на установено и изискуемо публично вземане на „АРМС“ ЕООД, по изпълнително дело №22150045813/2015 г.

По образуваното изпълнително дело, до „АРМС“ ЕООД, гр.С., е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение Изх.№045813/2015/000001/05.08.2015 г. на основание чл.221 от ДОПК.

До същото дружество е изпратено и Съобщение за насрочване на опис с Изх.№С230022-110-0003378/19.07.2023 г., с което публичен изпълнител при ТД на НАП София, съгласно чл.233, ал.1, изр.последно от ДОПК го уведомява, че насрочва опис на недвижим имот: Апартамент №5, находящ се в гр.С., в жилищната сграда на ул.„О.“, на трети жилищен етаж, който опис ще се извърши на 08.08.2023 г. от 15:30 часа.

От М. Х., на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП София, във връзка със събиране на публично вземане от „АРМС“ ЕООД, ЕИК *********, по изпълнително дело №22150045813/2015 г., образувано по изброени изпълнителни основания, при отсъствието на редовно уведомения длъжник и в присъствието на един свидетел, е съставен и подписан Протокол за опис Изх.№С230022-028-0002442/08.08.2023 г. С Протокола е описан следния недвижим имот: Апартамент №5, находящ се в гр.С., в жилищната сграда на ул.„О.“ , на трети жилищен етаж, придобит с Нотариален акт вх.рег.№2753/29.01.2013 г., Акт №30, том 6, и е извършена временна оценка на основание чл.233, ал.5 от ДОПК. В Протокола е посочено, че по описа няма направени възражения и няма заявени права от трети лица.

От З. М., на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, след разглеждане на изпълнително дело №22150045813-2015/04.08.2015 г. по описа на същата дирекция, образувано срещу „АРМС“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, е издадено Разпореждане за определяне на окончателна оценка Изх.№С230026-104-0001411/12.10.2023 г., с което е определена окончателната оценка за същия недвижим имот.

От Д.Л.Ж., чрез публичен изпълнител З. М. при ТД на НАП – Пловдив, е подадена жалба с вх.№ВхК-711/19.10.2023 г. (в Офис Хасково) и вх.№66-22-1818/20.10.2023 г. (в ТД на НАП гр.Пловдив), адресирана до Териториалния директор на ТД – Бургас на НАП, срещу Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№С230022-028-0002442/08.08.2023 г. В жалбата се твърди, че подателят й бил придобил процесния имот през 2002 г. и го бил прехвърлил на „АРМС“ ЕООД на 29.01.2013 г., въпреки това не бил предавал владението върху същия и продължавал да живее в него. Следователно на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността бил придобил по давност имота на 29.01.2023 г. с упражняване на непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. Излагат се съображения за незаконосъобразност на извършения опис, обективиран в Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№С230022-028-0002442/08.08.2023 г. и се моли същият да бъде отменен. Моли се на основание чл.266, ал.4 от ДОПК да бъде спряно изпълнението по отношение на имота, като се прилагат три броя нотариални актове, за които жалбоподателят твърди, че представляват писмени доказателства за удостоверяване самостоятелните му права върху имота.

По така подадената жалба е постановено Решение №ПИ-351/02.11.2023 г. на Директора на ТД на НАП София, с което на основание чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, жалбата оставена без уважение, като неоснователна.

Директорът на ТД на НАП София е приел, че е териториално компетентен да се произнесе по жалбата, препратена му по компетентност и заведена с вх.№74-00-1018/25.10.2023 г. по регистъра на ТД на НАП София, която е компетентната съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, вр. чл.7, ал.1 и ал.4 от ДОПК дирекция по седалището на дружеството длъжник „АРМС“ ЕООД – гр.С., независимо от последващите промени на седалището на дружеството след 29.07.2022 г. Приел е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане, доколкото формално подателят й се легитимира като трето лице със самостоятелни права върху имота, предмет на Протокола за опис, който обжалва, и който Протокол няма данни да му е бил връчен, за да започне да тече срокът по чл.266, ал.1 от ДОПК за обжалване действията на публичния изпълнител, обективирани в него. По същество е приел, че Описът по чл.233 от ДОПК представлява самостоятелно действие по принудителното изпълнение, а описаният имот е собственост на „АРМС“ ЕООД – в несъстоятелност, като преди вписването на възбраната върху същия в Агенция по вписванията за имота не са налице вписани други актове за собственост или искови молби, а на основание чл.453 от ГПК, вр. с чл.206, ал.1 от ДОПК, на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Мотивирал е и съображения, че изложените от подателя на жалбата твърдения за придобиване на имота по давностно владение на основание чл.79, ал.1 от ЗС не обосновават качеството му на трето лице със самостоятелни права върху имота по смисъла на чл.266, ал.4 от ДОПК, които права се удостоверяват с официални документи, каквито жалбоподателят не представя. В Решението е посочено, че жалбоподателят не се е легитимирал като собственик, а като лице, което иска към този момент да му се признае правото на собственост по придобивна давност на основание чл.79, ал.1 от ЗС, поради което формулираното от него искане за спиране на изпълнението по отношение на имота е неоснователно.

Решение №ПИ-351/02.11.2023 г. на Директора на ТД на НАП София е изпратено до Д.Ж., с постоянен адрес ***, с писмо Изх.№74-00-101874-00-1018#2/06.11.2023 г. и видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път, последното е получено на електронния адрес на Д.Ж. на 08.11.2023 г.

Жалбата срещу Решението е подадена на 14.11.2023 г. чрез ТД на НАП София, където е заведена под вх.№74-00-1018 от същата дата.

Като взе предвид така установеното, съдът намира жалбата за процесуално недопустима за разглеждане.

Оспореното Решение е постановено в производство по реда на чл.267 от ДОПК, като постановилият го Директор на ТД на НАП София, в качеството на решаващ орган, е разгледал по същество и оставил без уважение като неоснователна жалбата на Д.Л.Ж. срещу действия на публичния изпълнител, обективирани в Протокол за опис на недвижим имот от 08.08.2023 г., т.е. произнасянето е по чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1 от ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението.

От представените доказателства се установява несъмнено, че жалбоподателят Д.Л.Ж. няма качеството на длъжник, нито на взискател по изпълнителното дело, а е инициирал оспорването на действията на публичния изпълнител, претендирайки да представлява трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, по смисъла на чл.266, ал.4 от ДОПК. В това му качество същият не разполага с правен интерес и защитено от закона право да обжалва Решението на решаващия орган по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, тъй като кръгът на лицата, легитимирани да обжалват по съдебен ред този вид решения е ограничен до длъжника и взискателя. В този смисъл, макар да е подадена в 7-дневен срок от получаване на Решение №ПИ-351/02.11.2023 г., жалбата на Д.Л.Ж. е недопустима за разглеждане по същество. По отношение на третите лица, чиито права са засегнати от изпълнението, разпоредбата на чл.269 от ДОПК предвижда различен ред за защита.

Като процесуално недопустима, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Л.Ж. ***, против Решение №ПИ-351/02.11.2023 г. на Директора на Териториална дирекция – София на Национална агенция за приходите и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1265/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: