РЕШЕНИЕ
№ 2067
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110151642 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“
ЕАД срещу К. Л. Д., както следва:
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1506.99 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 99, находящ се в гр.София,
ж.к. „Дружба II“, бл.505, вх.Г, ет.6, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и на сумата
20.34 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.11.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
03.12.2020г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
235.63 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. –
26.11.2020г., както и на сумата 4.32 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2017г. – 26.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставената за имота топлоенергия, но
не е изпълнил задължението си да заплати потребения консуматив. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60927/20г. на
1
СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната
кооперация, където се намира ап.99, на което е взето решение за сключване на договор с
„Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия не е представен по делото, но въпросът не е бил спорен между страните. Липсата на
оспорване и на доказателства за преустановяване на услугата по смисъла на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
дава основание на съда да приеме, че е налице съгласие за доставката на услугата. По
въпроса е постановено ТР № 2/2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
(задължително за прилагане от съдилищата), с което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, разпоредбите на ЗЕ се прилагат и не противоречат на чл.62 вр.§ 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В решението ВКС приема, че собственикът на обект в
СЕС е обвързан от предходните решения на Общото събрание на ЕС, съответно е
потребител на топлинна енергия, щом сградата е топлофицирана и няма изрично
последващо решение на ОС на собствениците за прекратяване на топлоподаването по
чл.153, ал.2 ЗЕ. По настоящото дело няма твърдение, нито са представяни доказателства за
последващо решение на ОС на ЕС за прекратяване на топлоподаването от „Топлофикация
София“ ЕАД за сградата, поради което ответниците са обвързани от осъщественото по-рано
присъединяване на кооперацията към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 01.11.2007 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Срвисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-
помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за
2
дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от 30.03.1994г. жилището е било
придобито от Г. И. Л. и К. Л. Л., към момента, видно от удостоверението последното лице и
ответник по делото носи името – К. Л. Данина. Съгласно представеното удостоверение от
Столична община, р-н „Искър“, жилищните блокове в район „Искър“, бл. .... /стар номер/,
ж.к. „Дружба II“, гр. София, е идентичен с бл....../нов номер/, ж.к. „Дружба II“, гр. София. В
акта не са посочени правата на съсобствениците, затова съдът приема, че те са придобили по
равен дял – по ½ идеални част.
Установява се от представеното и прието решение от 08.11.2007 г. по гр.д. № 905/2007 г
на СРС, влязло в сила 06.12.2007 г., че бракът между лицата е прекратен, като семейното
жилище – процесният топлоснабден имот, е предоставен за ползване на ответницата К. Л. Л.
По делото не са представени други доказателства, сочещи обратното. За такова
доказателство – че имотът се притежава или ползва от друго лице, различно от ответника, не
може да служи представеното удостоверение за настоящ адрес. Макар от съдържанието му
да става ясно, че ответника има регистриран настоящ адрес в друго населено място,
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а и постановките на тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, може да се заключи, че,
за да дължи едно лице цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, то същото трябва или да е собственик, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, като в последната хипотеза е необходимо и да бъде сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни
общи условия между топлопреносното предприятие и носителя на ограниченото вещно
право. В настоящия случай, ответникът е собственик на топлоснабдения имот видно от
представения по делото договор, поради което същите се явяват потребители на топлинна
енергия като битови клиенти. По тази причина и именно в качеството си на собственик,
ответника се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона
3
за енергетиката/.
Предвид изложеното и с оглед липсата на спор относно количеството доставена за
имота топлоенергия през процесния период, съответно нейната цена, както и липсата на
доказателства за извършено плащане на търсените вземания, установяването на което е било
разпределено в доказателствена тежест на ответника, съдът намери исковата претенция за
основателна и доказана в пълен размер.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 211.09 лева, от които 60.34 лева по
ч.гр.д.№ 60927/2020г. на СРС, 55 състав, и 150.75 лева – разноски в настоящото
производство: 50.75 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.С....., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60927/2020г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1506.99 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в
гр.С......, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г., както и сумата 20.34 лева – главница
за осъществено дялово разпределение за периода 01.11.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 03.12.2020г., до
окончателното плащане;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 235.63 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. – 26.11.2020г., както и сумата 4.32 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2017г. –
26.11.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.С...., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., сумата 211.09 лева
лева – разноски по делото, от които 60.34 лева по ч.гр.д.№ 60927/2020г. на СРС, 55 състав, и
150.75 лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК .......,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5