РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Бургас, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1562/20.06.2019г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр.д. № 4367/2018г. С това решение съдът е допуснал да се
извърши съдебна делба на следните недвижими имоти: еднофамилна триетажна жилищна
сграда с идентификатор 67800.504.45.1 по КККР на гр. Созопол, община Созопол, област
Бургаска, одобрена със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на
АГКК, изменена със заповед № КД-14-02-244/17.02.2012г. на началника на СГКК – гр.
Бургас, находяща се в гр. С., ул. „К. П. В.“ № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.45 със застроена площ от 61 кв. м. и гараж с идентификатор
67800.504.45.3 по КККР на гр. Созопол, община Созопол, област Бургаска, находящ се в гр.
С., ул. „К. П. В.“ № *, разположен в поземлен имот с идентификатор 67800.504.45 със
застроена площ от 20 кв. и м. и предназначение: хангар, депо, гараж между
съсобствениците Н. С. Н., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № * и А.Н. Н., ЕГН:
********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № * при квоти: ¾ идеални части за Н. С. Н., ЕГН:
********** и ¼ идеална част за А.Н. Н., ЕГН: **********.
Подадена е въззивна жалба от А.Н. Н. против решение № 1562/20.06.2019г.
Жалбоподателката въвежда оплакване, че решението е неправилно поради необоснованост и
нарушение на материалния закон. Н. оспорва извода на районния съд, че претенцията й за
придобиване по давност на втория етаж от сградата, е неоснователна. Според нея съдът
1
неправилно приема, че началният момент на манифестираното намерение за своене на
спорния етаж е от 2009г., когато е прекратена съсобствеността в поземления имот.
Въззивната страна акцентира върху сключения на 27.04.2007г. договор за доброволна делба
на процесните имоти и подчертава, че същият има характер на предварителен такъв, поради
обикновената му писмена форма. Според нея началният момент, от който е започнала да
владее втория етаж от сградата като свой и е манифестирала това намерение е датата на този
договор. Този факт е установен и от показанията на свидетеля Г., но е неправилно
интерпретиран от съда. Жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени
решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли иска за делба по
отношение на втория етаж от сградата.
В съдебно заседание А.Н. Н. се представлява от адвокат Свилен Цонев от БАК, който
пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата страна – Н. С. Н. представя писмен отговор, в който поддържа
становището, че решението е правилно – постановено е при спазване на процесуалните
норми и в съответствие с материалния закон. Ответникът твърди, че дъщеря му А.Н. обитава
втория етаж от сградата от месец август 2015г. и не е придобила същия по давност.
Ответната страна – Н. С. Н. се представлява в съдебно заседание от адвокат Христо
Спиров от БАК, който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни
разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н. С. Н.
против А.Н. Н. с правно основание чл.341 и сл. от ГПК. Ищецът иска от съда да допусне
делба на следните недвижими имоти: еднофамилна триетажна жилищна сграда с
идентификатор 67800.504.45.1 по КККР на гр. Созопол, община Созопол, област Бургаска,
одобрена със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК,
изменена със заповед № КД-14-02-244/17.02.2012г. на началника на СГКК – гр. Бургас,
находяща се в гр. С., ул. „К. П. В.“ № *, разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.504.45 със застроена площ от 61 кв. м. и гараж с идентификатор 67800.504.45.3 по
КККР на гр. Созопол, община Созопол, област Бургаска, находящ се в гр. С., ул. „К. П. В.“
№ *, разположен в поземлен имот с идентификатор 67800.504.45 със застроена площ от 20
кв. и м. и предназначение: хангар, депо, гараж. В допълнителна молба ищецът посочва, че
придобивното основание на процесната триетажна сграда е наследство. След смъртта на
съпругата му, Х. Н., бивш жител на гр. Созопол и майка на ответната страна и след
извършената през 2009г. доброволна делба, страните по делото са придобили ¾ идеални
части от правото на собственост за ищеца и ¼ идеална част от правото на собственост за
ответната страна от процесните недвижими имоти.
Ответната страна А.Н. представя писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост и основателност на иска. Към отговора е представен договор за доброволна
делба на недвижим имот, правото на надстрояване и разпределение правото на ползване от
2
27.04.2007г., сключен между Н. С. Н. и А.Н. Н., с който страните се съгласяват Н. да получи
първия и третия етаж от спорния имот, а Н. втория етаж. С този договор страните поделят
помежду си правото на надстрояване на процесния имот и си разпределят правото на
ползване на тавана – северната част за Н., а южната част за Н.. Договорът е сключен в
писмена форма без нотариално удостоверяване на подписите, поради което ответната страна
твърди, че той има характера на предварителен такъв.
В първото по делото съдебно заседание ответната страна прави възражение за
придобиване на втория етаж от сградата по давност. Н. твърди, че владее имота от
27.04.2007г. (датата на договора за делба) до момента на предявяване на иска и изразява
становище за неоснователност на иска за делба на сградата. Иска от съда да допусне до
делба само гаража.
В хода на първоинстанционното производство е приет нотариален акт №
*/19.05.1982г. на нотариус при БРС, от който се установява, че С. Н. К. дарява на синовете
си Н. С. Н. и З. С. Н. собствения си недвижим имот, представляващ празно дворно място от
300 кв.м., съставляващо парцел ХІV-590 в кв. 59 по плана на гр. Созопол срещу
задължението им да осигурят за ползване на него и съпругата му до края на живота им две
стаи от бъдещата сграда, която ще построят в имота.
Представено е удостоверение за наследници № */18.06.2003г., от което е видно, че Х.
Б. Н. е починала на 25.05.2003г. и е оставила за наследници Н. С. Н., неин съпруг и А.Н. Н.,
нейна дъщеря.
Представен е нотариален акт № */16.04.2004г. на нотариус с район на действие
Районен съд – Бургас, от който е видно, че Н. е продал на непълнолетната си дъщеря А.Н. ½
ид.ч. от празно дворно място (без постройките), находящо се в гр. Созопол, цялото с площ
от 300 кв.м., съставляващо парцел І-589 в кв. 47 по плана на гр. Созопол, който е бивш
парцел ХІV-590 в бивш кв. 59 по стар план на гр. Созопол.
По делото е представен и договор за доброволна делба на сгради от 28.12.2009г. с
нотариална заверка на подписите, с който в общ дял на З. С. Н. и М. Д. Н. в режим на
съпружеска имуществена общност е поставен недвижим имот с идентификатор
67800.504.45.2, а в общ дял на Н. С. Н. и А.Н. Н. е поставен недвижим имот, представляващ
сграда с идентификатор 67800.504.45.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.504.45 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, с
предназначение на сградата – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м.
и брой етажи – 3, както и недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
67800.504.45.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.45
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, с адрес на имота –
гр. С. ул. „К. П. В.“ № * с предназначение на сградата – друг вид сграда, застроена площ от
20 кв.м. брой етажи – 1.
Ищецът оспорва договора за делба от 27.04.2007г. и твърди, че същият не е подписан
от него. В резултат на оспорването са изслушани обясненията на Н., който твърди, че
подписът под договора не е негов и оспорва факта, че вторият етаж от процесната сграда е
бил във владение на дъщеря му от 27.04.2007г. до датата на завеждане на исковата молба.
Приета е съдебно-графологична експертиза, която заключава, че подписът в договора за
3
делба от 27.04.2007г. е положен от Н.Н..
По делото е извършена и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, която
заключава, че трите етажа в сградата, предмет на делбата представляват самостоятелни
обекти и са отразени в кадастъра с идентификационни № 67800.504.45.1.1, №
67800.504.45.1.2 и № 67800.504.45.1.3. Прието е и допълнително заключение, според което
за застрояването на имота с идентификатор 67800.504.45 е одобрена проектна докуметация
на 17.05.1982г. За сградата, предмет на делбата, е издадена виза за проектиране №
795/26.09.2000г. на пристройка и надстройка за жилищна сграда.
По делото са събрани показанията на свидетелите Й. Г. – син на втората съпруга на
ищеца и С. М. – съпруг на сестрата на майката на А.Н.. Според първия свидетел, на първия
етаж от сградата живее майката на ищеца, на втория етаж живее А.Н. от 2015г., а на третия
етаж живее той от 2008г., заедно с майка си и с ищеца. Свидетелят твърди, че преди 2015г.
цялата сграда се е ползвала от Н.. След това, А. извършила ремонт на обитавания етаж, с
който ищецът не бил съгласен. Свидетелят и ищеца са изградили гараж, който се ползва за
складово помещение.
Според свидетеля М. процесната сграда е построена след месец май 1980г. на един
етаж. През 1982г. са построени още два етажа. Свидетелят твърди, че знае за устната
уговорка между бащата и дъщеря му, последната да ползва втория етаж. Той посочва, че на
първия етаж живее майката на ищеца, а третият и таванският етаж се ползват от него.
Свидетелят заявява, че А.Н. е живяла в чужбина като се е връщала през летния сезон, но
повече от 10 години живее трайно в България.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът формира следните правни
изводи: Искът за делба е основателен при квоти ¾ за ищеца и ¼ за ответницата, формирани
на основание наследство. Съсобствеността върху сградата, предмет на делбата, при
посочените квоти е възникнала през 2009г., когато е извършена делба между страните в
процеса и третите лица З. С. Н. и М. Д. Н. на двете сгради в поземления имот (процесната
сграда с идентификатор 67800.504.45.1 и сграда с идентификатор 67800.504.45.2).
Процесната сграда е изградена в режим на съпружеска имуществена общност и след смъртта
на общия наследодател Х. Б. Н. – съпруга на ищеца и майка на ответницата се разпределя в
посочените квоти на основание чл.9, ал.1 от Закона за наследството.
Районният съд разглежда и отхвърля възражението на ответната страна за
придобиване по давност на втория етаж от сградата със следните мотиви: Съсобствеността
върху сградата е възникнала през 2009г., когато е извършена делба с другите съсобственици
З. и М. Н.. Твърдението на Н., че владее имота като свой собствен от 2007г. не е доказано.
Тя не е манифестирала намерението си да свои етажа към другите съсобственици и към
третите лица, не е поделила имота с договора от 27.04.2007г., тъй като същият не е сключен
в предписаната от закона форма – с нотариално удостоверяване на подписите. Няма данни,
този договор да е обявен за окончателен, поради което съдът го възприема като такъв за
разпределяне на ползването. Съдът приема, че ответницата не е установила упражняването
на фактическа върху втория етаж от делбената сграда изключително за себе си на основание,
изключващо фактическата власт на останалите съсобственици. Напротив, страните са
постигнали договорка за разпределение на ползването на сградата по етажи, която сама по
себе си изключва придобиването по давност.
4
Решението е обжалвано пред Окръжен съд – Бургас от ответната страна А.Н.. С
решение № II-100/24.01.2020г., постановено по в. гр. д. № 1215/2019г., Окръжен съд –
Бургас потвърждава първоинстанционното решение. Въззивната инстанция приема, че
възражението за придобивна давност не трябва да се разглежда, тъй като е направено в
първото съдебно заседание, а не с отговора на исковата молба. Това решение е обжалвано и
допуснато до касация по въпроса „До кога най-късно ответникът по иска за делба може да
възрази срещу допускането й по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит
въз основа на давностно владение“ – в срока по чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба
или в срока по чл.342 от ГГПК до първото по делото съдебно заседание. С решение №
2/19.07.2021г., постановено по гр. дело № 1856/2020г. ВКС отменя решението на въззивната
инстанция и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас от
етапа на устните прения. За да постанови това решение, ВКС приема, че окръжният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е отказал да разгледа
възражението на А.Н. за придобит по давност самостоятелен обект в сграда поради
преклузия. По въпроса, за който е допуснато касационното обжалване, ВКС приема, че
преклузията в делбения процес настъпва в един по – късен момент, а именно първото по
делото съдебно заседание. Логиката на това тълкуване съдът извежда от двойното качество
на всяка от страните в делбата – едновременно ищец и ответник и предмета на исковата
защита – потестативното право да се иска ликвидирането по съдебен ред на една спорна
съсобственост и трансформирането й в индивидуална собственост.
Поради това, делото е висящо за втори път през въззивната инстанция.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 1562/20.06.2019г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освеН.ко законът разпорежда друго, или ако това е
5
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Според чл.344, ал.1 от ГПК с
решението за допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Съдебната делба е особено исково
производство, чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното
право за прекратяване на съсобствеността. Поради особения характер на това производство,
въпросите, които се разрешават в първата му фаза са между кои страни е възникнала
съсобственост, за кои имоти и в какви части. В конкретния случай, районният съд е
отговорил правилно на тези въпроси.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
19.05.1982г. С. Н. К. е дарил на синовете си Н. С. Н. и З. С. Н. правото на собственост върху
поземлен имот, представляващ празно дворно място от 300 кв. м., съставляващо парцел
XIV-590 в кв. 59 по плана на гр. Созопол. На 17.05.1982г. е одобрен проект за изграждане на
жилищна сграда на Н. С. Н. и З. С. Н.. Към 2000г., когато е издадена скица - виза за
проектиране на пристройка и надстройка, жилищната сграда, е изградена. По силата на
приращението, тази сграда става собственост на двамата братя Н. и З. С. Към този момент
Н.С. е в брак с Х. Н., поради което собствеността върху постройката възниква в режим на
съпружеска имуществена общност. След смъртта на Х. Н. (25.05.2003г.), правото на
собственост върху сградата преминава върху нейните наследници и страни в настоящото
производство при квоти ¾ за Н.Н. (1/2 от прекратената съпружеска имуществена общност и
1/2 от ½ от наследството на покойната му съпруга) и ¼ за А.Н. (1/2 от ½ от наследството на
покойната й майка).
На 16.04.2004г. ищецът продава на дъщеря си А.Н. ½ идеална част от празното
дворно място, съставляващо парцел XIV-590 в кв. 59 по плана на гр. Созопол с площ от 300
кв. м. като изрично изключва постройките от предмета на договора. Така, Н. запазва правото
си на собственост върху сградата. На 28.12.2009г. е извършена делба на съществуващата в
имота триетажна жилищна сграда между З. Н. и М. Н. и Н.Н. и А.Н.. В дял на Н. и А. са
поставени процесните сгради с идентификатор № 67800.504.45.1 (еднофамилна триетажна
жилищна сграда) и идентификатор № 67800.504.45.3 (гараж). Сградата с идентификатор №
67800.504.45.1 се състои от три самостоятелни обекта (етажи) с идентификатори №
67800.504.45.1.1, № 67800.504.45.1.2 и № 67800.504.45.1.3.
При това положение, съсобствеността върху сградите, предмет на делба в настоящото
съдебно производство, възниква при квоти: ¾ идеални части за ищеца и ¼ идеална част за
ответната страна.
Възражението на А.Н. за придобиване на втория етаж от сградата по давност, е
неоснователно. Този извод се налага по следните съображения:
Придобивната давност се определя от правната доктрина като оригинерен способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната уредба на правния институт придобивна давност се съдържа в
глава VIII от Закона за собствеността. Според чл.79, ал.1 от този закон правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да
се осъществи фактическия й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно
6
предвидени материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2.
изтичане на 10 годишен период от време. Други предпоставки за придобиване на вещно
право по давност законът не предвижда, в т.ч. и позоваването като изрично волеизявление
по чл.120, вр. с чл.84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т.2 от ТР № 4/17.12.2012г.,
прието от ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл.69 от ЗС
е регламентирана презумпцията за владение - предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на владението
(corpus) съвпада с този на държането. Поради това, за да се трансформира упражняването на
фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази ясно и
недвусмислено намерението за своене (animus domini). Тежестта да установи тези факти –
владението и продължителността му в течение на десет години без прекъсване, се носи от
страната, която черпи благоприятни правни последици от осъществяването им и която се
позовава на давността като способ да придобие правото на собственост. В конкретния
случай това е въззивната страна А.Н.. За установяване на релевантните за спорното
правоотношение юридически факти, Н. представя договор за доброволна делба на недвижим
имот, правото на надстрояване и разпределение правото на ползване от 27.04.2007г., от
която дата твърди, че владее втория етаж от сградата до подаването на исковата молба за
делба – 08.06.2018г. С този договор Н. С. Н. и А.Н. Н. се съгласяват Н. да получи първия и
третия етаж от спорния имот, а Н. втория етаж. От заключението на съдебно-
графологическата експертиза се установява, че подписът под договора е положен от Н., но
подписите на страните не са нотариално удостоверени, поради което същият не произвежда
правно действие. Възражението на Н., че договорът има характера на предварителен такъв,
е неоснователно. По делото не се твърди и не се установява договорът да я обявен за
окончателен. При това положение, изводът на районния съд, че договорът следва да се
тълкува като такъв за разпределение на реалното ползване, е правилен и обоснован. Това,
обаче изключва придобиването на разпределения в полза на Н. втори етаж по давност. Така
е защото основанието, на което Н. придобива фактическата власт върху втория етаж
признава фактическа власт и на останалите съсобственици и я прави държател на техните
идеални части. За да се трансформира фактическата власт от държание във владение,
намерението за своене на държателя трябва да се манифестира явно, открито и
недвусмислено, така че да отрече владението на останалите съсобственици. В конкретния
случай, от показанията на свидетелите Г. и М. се установява, че Н. действително обитава
втория етаж от сградата, но от 2015г. След тази дата Н. е извършила ремонт на втория етаж.
Свидетелят М. посочва, че Н. е живяла в чужбина и се е връщала през лятото, а постоянно
живее в Българи от 10 години, но не уточнява от кой момент. Обсъдени отделно и в
съвкупност, показанията на свидетелите и писмените доказателства не установяват, че Н. е
упражнявала фактическата власт върху втория етаж от 2007г. непрекъснато и несмущавано.
Съществен аргумент в подкрепа на този извод е факта, че правото на собственост върху
процесните сгради влиза в патримониума на съделителите през 2009г., когато е извършена
доброволна делба с другите съсобственици З. Н. и М. Н.. До този момент сградата, вторият
етаж от която Н. твърди, че е придобила по давност, е съсобствен с трети за спора лица.
Следователно, Н. не е упражнявала фактическата власт върху втория етаж с намерението да
свои лично за себе си. По тези съображения, възражението на въззивната страна, че изводът
на районния съд относно момента на възникване на съсобствеността между съделителите
7
(2009г.) е неоснователно.
В практиката си, Върховният касационен съд се е установил трайно на становището,
че когато правото на собственост върху недвижим имот е придобито на основание
наследствено правоприемство, какъвто е настоящият случай, всеки от сънаследниците,
който държи имота, упражнява фактическата власт за своята част и е държател на частта на
останалите. За да установи само своята фактическа власт, с намерението да свои само за себе
си, наследникът трябва да даде външен израз на намерението си. Субективното отношение и
намерение трябва да бъдат ясно и недвусмислено манифестирани пред собствениците на
вещта и пред всички правни субекти. Несъмнено трябва да бъде и отблъскването на
владението на останалите съсобственици в продължение на 10 години. В настоящия случай
това не е постигнато. Ангажираните от Н. доказателства не установят еднозначно и
непротиворечиво, че същата е упражнявала спокойно и несмущавано владение върху втория
етаж от сградата от 2007г. в продължение на 10 години.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че въззивната страна не е провела
необходимото пълно и пряко доказване на твърдението за придобиване на втория етаж от
делбената сгради чрез давностно владение и възражението й е неоснователно. Като е
достигнал до този правен извод, районният съд е постановил правилно решение, по
отношение на което не са налице основанията за отмяна.
По изложените съображения, въззивната жалба на А.Н. е неоснователна и трябва да
се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. Това правило намира приложение в случаите, в които страните
не спорят за обектите, които трябва да се допуснат до делба, за съсобствеността и за правата
на съсобствениците. В тази хипотеза разноските се присъждат след извършване на делбата
във втората й фаза. Когато искът за делба се оспорва чрез правоизключващи възражения за
съсобственост, какъвто е настоящият случай, приложение намират правилата на чл.78, ал.2,
вр. с чл.81 от ГПК. Според първата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Текстът на чл.81 от ГПК задължава съда да се произнесе по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Като се съобрази с цитираните правни норми и с изхода на спора пред настоящата
инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемите страни извършените
от тях разходи за водене на делото в размер на 700 лева, от които 200 лева – адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото и
500 лева – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1562/20.06.2019г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 4367/2018г.
8
ОСЪЖДА А.Н. Н., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № * да заплати на Н. С. Н.,
ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № * съдебно-деловодни разноски в размер на 700
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9