№ 4008
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100513693 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 17679/02.10.2024 г. по гр. д. № 23493/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, 33 състав, е признато за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.
Е. С., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********: сумата от 5480,39 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с адрес: гр.
София, р-н Изгрев, ул. *********, ап. 4, аб. № *********, както и сумата от
82,33 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 09.02.2024 г. до погасяване на
задълженията, като са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 569,67 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г. и за
сумата от 14,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
08.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 21.02.2024 г. по ч. гр. дело № 7962/2024 г. по
описа на СРС, 33 състав.
Решението е обжалвано от „Топлофикация София“ ЕАД, в частите, с
1
които са отхвърлени исковете за лихва върху главницата за топлинна енергия
и за лихва върху услугата дялово разпределение, като се иска уважаване на
отхвърлените искове. Сочи, че претендираните суми за лихва се дължат, тъй
като Общите условия от 2016г. предвиждат, че клиентът изпада в забава в 45-
дневен срок от издаването на фактурите. Сочи, че върху главницата за дялово
разпределение е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението от
сметки, което е представено по делото. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от И. Е. С. чрез адв. М.Л. със становище за нейнната основателност и
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Отправя се
претенция за присъждане на разноски за предоставена безплатна правна
помощ.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда
от лица с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове по с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретният случай между страните по делото не е налице спор
2
относно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
апартамент в рамките на исковия период, не е спорно, че имотът е бил
топлоснабден, че в него е доставено претендираното от ищеца количество
топлинна енергия, както и не се спори относно цената на доставената енергия.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия въззивният съд намира следното:
Съгласно общите условия на "Топлофикация София" ЕАД,
действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на "Топлофикация
София" ЕАД от 2016г., вземанията за заплащане на цената за предоставената
топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше
посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл.
33, ал. 1 от общите условия на "Топлофикация София" ЕАД), като
потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на
"Топлофикация София" ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на
вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат,
тъй като потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от
издаването на общите фактури. Съдът приема за установено по делото, че
ответникът И. С. е изпаднал в забава на плащането на стойността на
потребената топлинна енергия.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената
за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното, въззивната жалба на Топлофикация София “
ЕАД е частично основателна. С оглед достигането до противоположен правен
извод за основателност на претенцията на ищеца за лихва върху главницата за
топлинна енергия, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно в тази част, както и в частта, с която „Топлофикация София“
ЕАД е осъдена да заплати на адв. Н. И. И. ЕГН ********** разноски в
първоинстанционното производство за сумата над 0, 97 лева до сумата от
86,99 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие на И. Е. С. в исковото производство и на адв. В.Ф.С., ЕГН:
********** за сумата над 0.48 лева до сумата от 19,02 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Е.
С. в заповедното производство .
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат и двете страни в производството, като съдът дължи
преразпределяне на отговорността за разноски и пред първоинстанционния
3
съд.
В производството пред Софийски градски съд на въззивника
„Топлофикация София“ ЕАД се дължат разноски в размер на 97.44 лева, а на
адв. М.Л. Л., ЕГН ********** сумата от 5.24 лева адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Е. С. във
въззивното производство.
Пред СРС на „Топлофикация София“ ЕАД се дължат разноски в размер
на още 112,99 лева разноски в производството пред първата инстанция с оглед
частичното уважаване на въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №17679/02.10.2024 г. по гр. д. № 23493/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 33 състав, в частта, с която е отхвърлен иска
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу И. Е. С., ЕГН:
**********, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
569,67 лева за периода от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г., представляваща лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 5480,39 лева в
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, р-н Изгрев, ул. *********, ап. 4, аб. № *********, КАКТО И В
ЧАСТТА, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв.
Н. И. И. ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство
сумата над 0, 97 лева до сумата от 86,99 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Е. С. в исковото
производство и на адв. В.Ф.С., ЕГН: ********** за сумата над 0.48 лева до
сумата от 19,02 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на И. Е. С. в заповедното производство, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Е. С., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 569,67 лева за периода от 15.09.2022 г.
до 08.01.2024 г., представляваща лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 5480,39 лева в периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, р-н Изгрев, ул.
*********, ап. 4, аб. № *********, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.02.2024 г. по ч. гр.
дело № 7962/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17679/02.10.2024 г. по гр. д. №
23493/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав в частта, с която е
отхвърлен иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че И. Е. С., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 14,93 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.01.2024 г.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
4
главницата за услугата дялово разпределение в размер на 82,33 лева за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.02.2024 г. по ч. гр.
дело № 7962/2024 г. по описа на СРС, 33 състав
ОСЪЖДА И. Е. С., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 97.44 лева разноски във въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА И. Е. С., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от още 112,99 лева разноски в производството
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да заплати на адв. М.Л. Л.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА сумата от 5.
24 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на И. Е. С. във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5