РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. Плевен, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430101207 по описа за 2022 година
Производство по искова претенция с правно основание чл.327 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от “Агрофарм“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв.С.Й. от АК-Пловдив, против „Арго-ленд“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***. В исковата молба се твърди, че между страните
има сключен неформален договор за доставка на препарати за растителна защита, като през
2018 г. са закупени и предадени следните количества – по фактура №**********/31,08,2018
г. – 40 литра „Пантера 40ЕК 5л“ на стойност 1029,60 лева с ДДС /падежирала на 31,08,2018
г./; по фактура №**********/28,09,2018 г. - 1000 л.“Глифон 20 л.“ на стойност 7800,00 лева
с ДДС /падежирала на 28,09,2018 г./; по фактура №**********/08,10,2018 г. – 20
л.“Витавакс Роял 20 л.“ на стойност 321,60 лева /падежирала на 20,10,2018 г/. Твърди се, че
цените на поръчаните продукти се различават в зависимост от периода на плащане – при
предварително плащане, при плащане до 20,08,2018 г., при плащане до 20,12,2018 г., като
ответникът е избрал цена и срок на плащане до 20,12,2018 г., който не спазва. Посочва се, че
дължимата сума от 9151,20 лева главница не е платена, като на 06,11,2020 г. е изпратено
напомнително съобщение до дружеството-длъжник, а на 11,01,2021 г. – нова покана за
плащане. Твърди се, че са правени няколко неуспешни опита за извънсъдебно споразумение.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 9151,20 лева главница по посочените фактури
№**********/31,08,2018 г., №**********/28,09,2018 г. и №**********/08,10,2018 г., ведно
1
със законната лихва от датата на депозиране на ИМ – до окончателното изплащане, както и
лихва за забава – 107,30 лева по фактура №**********/08,10,2018 г. за периода 21,10,2018 г.
– 02,02,2022 г., 2650,05 лева по фактура №**********/28,09,2018 г. за периода 29,09,2018 г.
– 02,02,2022 г. и 358,81 лева по фактура №**********/31,08,2018 г. за периода 01,09,2018 г.
– 02,02,2022 г. Ищеца претендира и направените съдебни и деловодни разноски. В с.з.
проц.представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове, които се явяват
безспорно доказани с оглез изслушаното заключение по СИЕ. Посочва се, че възражението
за прихващане е останало абсолютно недоказано от ответната страна. В писмени бележки,
депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца развива съображения за
отхвърляне на възражението за прихващане, тъй като освен показанията на двамата
свидетели на ответника, които са заинтересовани от изхода на делото, няма събрани
доказателства за наличие на твърдяното задължение от ищеца към ответника, което да бъде
прихванато.
В срока по чл.131 от ГПК /от проверка в интернет на товарителницата, с която е
изпратен отговора, е видно, че е изпратен на 03,05,2022 г./ ответникът депозира писмен
отговор чрез адв.С.К. от АК Добрич, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.
Твърди се, че на 02,03,2022 г. ответникът е получил проект за споразумение за главница в
размер на 9151,20 лева, но произтичащи от други фактури. Сочи се, че ценова листа с
различни цени не съществува. Прави се възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания с кратката тригодишна давност, тъй като процесните фактури
касаят периодични доставки. Твърди се и погасяване по давност на претенциите за лихви за
забава за периода преди 03,03,2019 г. Твърди се,че възоснова на същия неформален договор
за доставка на препарати, през м.март и април 2018 г. са извършени такива доставки и са
издадени проформа фактури от ищеца, като в последствие са издадени фактури със
завишени цени. Твърди се, че след проведени разговори между управителите на двете
дружества се е постигнала договорка да се платят данъчните фактури, а след това да се
издадат кредитни известия. Твърди се, че общата сума по кредитните известия е в размер на
7272,68 лева и същата все още не е възстановена от ищеца. Твърди се, че ищецът дължи на
ответника по фактурите от м.март и април 2018 г. и лихви за забава в общ размер на 2389,88
лева, или общо ищецът дължи на ответника сумата от 9662,56 лева. Моли се съда да
отхвърли иска като неоснователен, или да уважи направеното възражение за прихващане.
Претендират се разноски. В последно с.з. ответникът не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от представената от ищеца по делото фактура №**********/31,08,2018 г. /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 40
литра препарат Пантера 40 ЕК, на стойност 1029,60 лева с ДДС. От представената Стокова
разписка /приемо-предавателен протокол/ №**********/31,08,2018 г. се установява
предаването на стоката, като има положен подпис за „получател“ от управителя на
ответното дружество.
2
Видно от представената от ищеца по делото фактура №**********/28,09,2018 г. /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки –
1000 литра препарат Глифон, на стойност 7800,00 лева с ДДС. От представената Стокова
разписка /приемо-предавателен протокол/ №**********/28,09,2018 г. се установява
предаването на стоката, чрез изпращането й по куриерска фирма „ОК експрес“ с
товарителница №75229.
Видно от представената от ищеца по делото фактура №**********/08,10,2018 г. /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 20
литра препарат Витавакс Роял, на стойност 321,60 лева с ДДС. От представената Стокова
разписка /приемо-предавателен протокол/ №**********/08,10,2018 г. се установява
предаването на стоката, като има положен подпис за „получател“ от лицето Р.Коджебашева.
Видно от представената от ответника Проформа фактура №23/15,03,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки –
165 литра препарат Таркза 250ЕВ на стойност 3729,00 лева без ДДС и 5,8 кг. препарат Трибе
75 ВГ на стойност 1588,33 лева без ДДС, обща стойност на проформа фактурата – 6380,80
лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно от представената от ответника фактура
№**********/15,03,2018 г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в
нея е отразена продажбата на стоки – 165 литра препарат Таркза 250ЕВ на стойност 4603,50
лева без ДДС и 5,8 кг. препарат Трибе 75 ВГ на стойност 2382,35 лева без ДДС, обща
стойност на фактурата – 8383,02 лева с ДДС, с падеж 31,03,2019 г.
Видно от представената от ответника Проформа фактура №100/19,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 80
литра препарат Синстар на стойност 3776,00 лева без ДДС, 30 литра препарат Таркза 250ЕВ
на стойност 678,00 лева без ДДС и 6 литра препарат Цитрин Макс на стойност 359,70 лева
без ДДС, обща стойност на проформа фактурата – 5776,44 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г.
Видно от представената от ответника фактура №**********/19,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 80
литра препарат Синстар на стойност 4472,00 лева без ДДС, 30 литра препарат Таркза 250ЕВ
на стойност 837,00 лева без ДДС и 6 литра препарат Цитрин Макс на стойност 429,30 лева
без ДДС, обща стойност на фактурата – 6885,96 лева с ДДС, с падеж 20,12,2018 г.
Видно от представената от ответника Проформа фактура №112/23,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 12
литра препарат Цитрин Макс на стойност 719,40 лева без ДДС, обща стойност на проформа
фактурата – 863,28 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно от представената от ответника
фактура №**********/23,04,2018 г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател
ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 12 литра препарат Цитрин Макс на
стойност 858,60 лева без ДДС, обща стойност на фактурата – 1030,32 лева с ДДС, с падеж
20,12,2018 г.
Видно от представената от ответника Проформа фактура №117/24,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 75
3
литра препарат Синстар на стойност 3540,00 лева без ДДС и 50 литра препарат Таркза
250ЕВ на стойност 1130,00 лева без ДДС, обща стойност на проформа фактурата – 5604,00
лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно от представената от ответника фактура
№**********/24,04,2018 г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в
нея е отразена продажбата на стоки – 75 литра препарат Синстар на стойност 5366,25 лева
без ДДС и 50 литра препарат Таркза 250ЕВ на стойност 1395,00 лева без ДДС, обща
стойност на фактурата – 8113,50 лева с ДДС, с падеж 20,12,2018 г.
Видно от представената от ответника Проформа фактура №127/30,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки – 30
литра препарат Пантера 40 ЕК на стойност 643,50 лева без ДДС, обща стойност на проформа
фактурата – 772,20 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно от представената от ответника
фактура №**********/30,04,2018 г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и получател
ответника, в нея е отразена продажбата на стоки - 30 литра препарат Пантера 40 ЕК на
стойност 760,50 лева без ДДС, обща стойност на фактурата – 912,60 лева с ДДС, с падеж
20,12,2018 г.
Видно от представената от ответника Проформа фактура №133/30,04,2018 г., /в заверено
копие/, с доставчик ищеца и получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки –
140 литра препарат Терминатор 4 СК на стойност 3122,00 лева без ДДС, обща стойност на
проформа фактурата – 3746,40 лева с ДДС, с падеж 20,08,2018 г. Видно от представената от
ответника фактура №**********/30,04,2018 г., /в заверено копие/, с доставчик ищеца и
получател ответника, в нея е отразена продажбата на стоки - 140 литра препарат Терминатор
4 СК на стойност 4242,00 лева без ДДС, обща стойност на фактурата – 5090,40 лева с ДДС, с
падеж 20,12,0201 г. / най-вероятно е допусната техническа грешка при отпечатване на
фактурата при посочване на годината на падежа на плащане/.
От показанията на св.*** – търговски пълномощник на ответното дружество, се установява,
че отношенията между двете дружества датирали от 2016 г.; сочи се, че първоначално
нямали проблеми в отношенията си, но в един момент започнали да получават проформа
фактури и фактури за една и съща стока на различна стойност, както и оферти на стоки с
различни цени – при плащане веднага или с отложено плащане. Свидетелката твърди, че
имало практика да се плати пълната стойност на фактурата, а след това да се издаде
кредитно известие и да се върне или приспадне разликата по кредитното известие.
От показанията на св.*** се установява, че е бил регионален мениджър на ищовото
дружество от 2016 г. до м.август 2019 г. за Централна Северна България, като работата му
била да консултира клиенти на фирмата, да рекламира продукти за растителна защита на
производителите в региона. Според свидетеля ценовата оферта била в зависимост от това
кога ще се плати – веднага, в края на лятото или в края на годината.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца като приходи от продажба на стоки и вземане от клиенти, а в
4
счетоводство на ответника са осчетоводени като доставки на препарати и задължения към
доставчик. ВЛ е установило, че по процесните три фактури не са извършени плащания. ВЛ
сочи, че в счетоводството на ищеца съществува вземане от ответника в размер на 9151,20
лева по процесните три фактури, като в Оборотната ведомост за периода 01,01,2022 г. –
30,06,2022 г. и Справка за контрагент 6196 „Арго-ленд“ ООД са начислени и лихви в общ
размер на 3491,15 лева. ВЛ е установило, че в счетоводството на ответника също фигурира
задължение към ищеца в размер на 9151,20 лева по процесните три фактури. ВЛ сочи, „е
процесните фактури са включени в „дневниците за продажби“ и СД по ЗДДС на ищцовото
дружество за съответните данъчни периоди, през които са издадени, както и в „дневниците
за покупки“ и СД по ЗДДС на ответното дружество за данъчните периоди, през които са
издадени и са подадени в ТД на НАП, като сумата от общо 1525,20 лева е отразена в
дневника за покупките в колона „ДДС с право на пълен данъчен кредит“. ВЛ е изчислило, че
размерът на лихвите за забава върху претендираните главници за периода от 03,03,2019 г. до
30,06,2022 г. е в общ размер на 3091,09 лева. ВЛ е установило плащане в пълен размер на
предходно издадени фактури /цитирани в отговора на ИМ/, като изрично се посочва, че в
счетоводството на ищеца няма налични записвания, от които да е видно намерение да се
издадат кредитни известия за търговска отстъпка или за суми в общ размер на 7272,68 лева.
ВЛ е установило също, че и през 2017 г. няма издадени кредитни известия или
споразумения за прихващане между двете дружества. В с.з. ВЛ изрично посочва, че
ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните три фактури.
Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства като неотносими към правния спор.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон за осъждане
на ответника да заплати неизплатената цена на продадена стока по фактури
№**********/31,08,2018 г., №**********/28,09,2018 г. и №**********/08,10,2018 г., на
обща стойност 9151,20 лева.
Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба, а именно - продавачът дължи прехвърляне на собствеността и
предаването на стоката, предмет на договора за продажба, а купувачът дължи плащането на
цената и получаването на стоката.
Разпоредбата на чл.318, ал.1 от ТЗ предвижда, че договорът за търговска продажба /каквито
са и продажбите по настоящия спор и каквито страните не спорят, че са/ на движими вещи е
консенсуален, като сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката - вещта
/стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква
задължението да заплати уговорената цена. С оглед консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на
търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености - поставя плащането в зависимост от
предаването /чл.327, ал.1 от ТЗ/. В настоящия спор, ищецът основава вземането си на
5
сключен между страните договори за продажба на стоки, във връзка, с които са издадени
процесните фактури. За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.79
от ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на валидно сключен договор по силата на който е предоставил на
ответника стоките по процесните фактури, обстоятелството, че се явява изправна страна в
облигационната връзка, поради което му се дължи плащане в претендирания размер.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, включително че е заплатил сумите. По делото не е спорно, а и
се установява от приобщените по делото доказателства, че ищецът е изпълнил задължението
си по договора да предаде стоките, предмет на договора, поради което съдът приема, че като
изправна страна по договора може да претендира заплащането на процесните суми. Спорно
е дали ответникът е изпълнил задължението си да плати сумите. От приобщената по делото
ССЕ се установи, че процесното вземане е осчетоводено както в счетоводството на ищеца,
така и в счетоводството на ответника. Следва да се отбележи, че осчетоводяването на
процесните фактури от ответника и ползването на данъчен кредит само по себе си
представлява недвусмислено признание на задължението по договора. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила отражение в редица решения на ВКС, някои от
които Решение №96/ 26.11.2009 г, постановено по т.дело №380/2009 г. на ВКС, първо
търг.отделение, Решение №42 от 19.04.2010 г, постановено по търг.дело №593/2009 г на
ВКС – второ т.отд.,Решение №23 от 07.02.2011 г, постановено по т.д.№ 588/2010 г на ВКС –
трето търг.отделение на ВКС.
Ищеца твърди един отрицателен факт, а именно - че ответника не е изпълнил изцяло
задължението си по договора за продажба, обективиран в процесните фактури. С
определението по чл.140 от ГПК съдът е разпределил тежестта на доказване, като е указал
на ответника, че носи доказателствена тежест да установи, че е заплатил дължимите по
фактурите суми. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е
изпълнил задължението си по фактурата, то съдът приема, че действително не е заплатена
цената на стоката по договора и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 9151,20 лева, представляваща неизплатено задължение по фактури
№**********/31,08,2018 г., №**********/28,09,2018 г. и №**********/08,10,2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
08,03,2022 г., до окончателното й изплащане. Ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на задължението по тези фактури, тъй като се касае за периодични
доставки. Това възражение е неоснователно, доколкото в случая не се касае за периодични
плащания, а за заплащането на конкретна стока по сключен договор за продажба,
приложима е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД и от датата на падежа на всяка от
фактурите до предявяване на ИМ такъв петгодишен период не е изтекъл.
По исковата претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетяване на вредите, които е претърпял в следствие забавеното
6
изплащане на продажната цена на стоката от страна на ответника. Исковата претенция с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорна и като такива следва съдбата на главния
иск с правно основание чл.327 от ТЗ. При кумулативното съединяване на искове, каквото в
случая е налице, след като е уважен основния иск за заплащане на главницата по
неплатените фактури, следва да се уважи и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на част от претенциите за лихва
за забава. Приложима за лихвата е разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД, като вземането за
лихви се погасява с тригодишна давност. Вземането на ищеца за лихви за забава за периода
от три години назад преди подаване на ИМ – 08,03,2022 г., тоест до 07,03,2019 г. се явява
погасено по давност. Изчислена от съда по реда на чл.162 от ГПК, използвайки
общодостъпен интернет калкулатор за изчисляване на законна лихва, вземането за лихва по
фактура №**********/08,10,2018 г. за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. /както е посочен
периода в ИМ от ищеца/ възлиза на 95,06 лева; вземането за лихва по фактура
№**********/28,09,2018 г. за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. /както е посочен периода
в ИМ от ищеца/ възлиза на 2305,34 лева, а вземането за лихва по фактура
№**********/31,08,2018 г. за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. /както е посочен периода
в ИМ от ищеца/ възлиза на 304,30 лева. Така, размерът на дължимата законна лихва,
необхванат от възражението за давност, възлиза на сумата от общо 2704,70 лева, до който
размер и за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г. претенцията за лихва за забава се явява
основателна и следва да бъде уважена. Остатъкът до претендираните общо 3116,16 лева
подлежи на отхвърляне, като погасен по давност.
С оглед изводите на съда за основателност на предявените искове, следва да се обсъди
основателно ли е и до какъв размер възражението за прихващане, направено от ответника.
За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:
Възражението за прихващане е допустимо, тъй като е направено по висящ процес, изхожда
от легитимирано лице - носителя на вземането, налице са изискванията за компенсация
/наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и
заместимост на насрещните задължения/. В тази връзка следва да се има предвид, че
съдебната компенсация е допустима и основателна и когато насрещните вземания или
едното от тях са неликвидни. Това е така, защото съдебната компенсация /прихващане/
погасява насрещните вземания занапред, като вземането на ответника в
първоинстанционното производство се установява със сила на пресъдено нещо и тогава,
когато бъде предявено с възражение. Прихващането на вземането на ответника със спорното
вземане е процесуално действие на защита срещу предявения иск. Ответникът основава
възражението си за прихващане, на договорени кредитни известия /по предходно издадени
през 2018 г. фактури/ на обща стойност 7272,68 лева и лихви върху тази сума в размер на
2389,88 лева. Следва да се отбележи, че по делото по никакъв начин не се установиха такива
договорености между страните, като единствените данни в такава насока са показанията на
св.***, която съдът намира за заинтересована от изхода на делото /с оглед обстоятелството,
че е търговски пълномощник на ответното дружество/. Показанията на тази свидетелка не
7
намират подкрепа в други доказателства по делото, като според заключението на ВЛ няма
налични записвания в счетоводството на ищеца, от които да е видно намерението му да
издаде кредитни известия за посочената от ответника сума в размер на 7272,68 лева, не са
издавани кредитни известия от ищеца и през 2017 г. Нещо повече, ВЛ е установило, че
предходно издадените през 2018 г. фактури са заплатени от ответника изцяло – тоест по
стойността, отразена във фактурата, а не по стойността във проформа фактурите, като
плащането им се е осъществило на три пъти. С оглед всичко изложено съдът счита, че
направеното от ответника възражение за прихващане със сума в общ размер на 9662,56 лева
е неоснователно.
При такъв изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да репарира
сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът не е представил
списък по чл.80 от ГПК, но по делото има представени доказателства за платена държавна
такса в размер на 490,70 лева и платен депозит за ВЛ в размер на 160,00 лева, или общо
разноски в размер на 650,70 лева. От тях ответникът му дължи разноски в размер на 631,18
лева съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът не е представил списък по чл.80 от
ГПК, но същият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 898,00 лева
и за вещо лице в размер на 240,00 лева, или общо разноски в размер на 1138,00 лева, от
които ищецът следва да му репарира разноски в размер на 34,14 лева съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД „АРГО-ЛЕНД“ ООД ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГРОФАРМ“ ООД ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9151,20 лева главница по
фактури №**********/31,08,2018 г., №**********/28,09,2018 г. и №**********/08,10,2018
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ – 08,03,2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „АРГО-ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГРОФАРМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 95,06 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по фактура №**********/08,10,2018 г., за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г.,
като за разликата до претендираните 107,30 лева и за периода 21,10,2018 г. – 06,03,2019
г. отхвърля предявения иск като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „АРГО-ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГРОФАРМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 2305,34 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по фактура №**********/28,09,2018 г., за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г.,
8
като за разликата до претендираните 2650,05 лева и за периода 29,09,2018 г. – 06,03,2019
г. отхвърля предявения иск като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „АРГО-ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГРОФАРМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 304,30 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по фактура №**********/31,08,2018 г., за периода 07,03,2019 г. – 02,02,2022 г.,
като за разликата до претендираните 358,81 лева и за периода 01,09,2018 г. – 06,03,2019
г. отхвърля предявения иск като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „АРГО-ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на “АГРОФАРМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 631,18 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “АГРОФАРМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АРГО-ЛЕНД“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 34,14 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9