Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 536
27.07.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 1234 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.С.Ю. ***, с посочен съдебен
адрес:***, чрез адв. Г.Р.Г., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-14561 от
05.12.2021г., издадена от М..Д., на длъжност младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била
незаконосъобразна. Сочи се, че не били налице фактическите и правни основания
за издаване на същата. Описаната в заповедта фактическа обстановка не
отговаряла на действителността. На посочените в същата дата и място
жалбоподателят не управлявал описания в заповедта лек автомобил. От формална
страна заповедта страдала от съществени недостатъци. Липсвала индивидуализация
на наложената със същата санкция. Посочването на наказанието „Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство №********* до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ се равнявало на
липса на наказание, защото в сферата на предположенията оставало за какъв точно
период е наложено наказанието. Недопустимо било в административно санкционната
дейност на наказващите органи да бъдат издавани заповеди за неопределено време.
Не били налице и фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй
като оспорващият не извършил визираното в нея нарушение, посочено като причина
за издаването ѝ. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се
заплащане на направените по делото разноски.
В допълнително подадена чрез процесуален представител
молба се твърди, че в представените по делото докладна записка и ЗППАМ,
съставени от М..Д., била извършена поправка на заповедта, като поправената
такава не била връчена на жалбоподателя по съответния ред, поради което били
нарушени процесуалните правила по издаване на ЗППАМ, както и било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, предвид непредоставения му препис от
заповедта с новото ѝ съдържание. Моли се да бъде постановено решение, с
което да се отмени обжалваната заповед. Претендира се заплащане на направените
по делото разноски.
Ответникът, младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 05.12.2021г. срещу жалбоподателя С.С.Ю. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 530761, за това, че
на същата дата, в 03:15 часа в гр. Х., ***на кръстовището с ***управлява лек
автомобил Ауди А4 с рег. номер *******, собственост на З.Й.М.ЕГН: **********,
като водача отказва да бъде тестван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN 0091 за установяване
на концентрация на алкохол в кръвта. На водачът
бил издаден талон за изследване с номер ***. При извършената проверка
водачът не представил СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на
МПС. Посочено е, че с това С.С.Ю.
виновно е нарушил: 1. Чл.174 ал.3 пр. 1 – отказва проверка с техническо
средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му от ЗДвП; 2. Чл. 100 ал.1 т.1 -
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория
от ЗДвП; 3. Чл.100 ал.1 т.2 – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя и от двамата
свидетели по акта, както и от нарушителя. В акта е вписано, че Ю. няма
възражения.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1970з-14561 от 05.12.2021г., М..Д. - младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Хасково, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е
наложил на С.С.Ю. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС №********* – до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована с това, че на
05.12.2021г. около 03:15 часа в гр. Х., ***С.С.Ю. управлява лек автомобил Ауди
А4 с регистрационен номер *******, като водача отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Alcotest Drager 7510 ARDN – 0091 за установяване
концентрация на алкохол в кръвта, с което виновно нарушил разпоредбите на
чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 05.12.2021г., което обстоятелство е
удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 08.12.2021г.
директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени
доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно
нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42 ал.2
вр. чл.37 ал.1 т.2 и чл.30 ал.1 т.5 от ЗМВР, Директорът на Областна Дирекция на
МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност
върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни
административни мерки (чл.31 т.2 от ЗМВР). Видно от представената по делото
Заповед №1253з-479/16.11.2020г., Директорът на ОДМВР Хасково е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които и (т.9) държавните служители от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл.171 т.1 от ЗДвП. По
делото се установява, а и не е спорно, че издателят на акта заема длъжност младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, поради което е налице материалната и териториална компетентност
на органа, издал акта.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението
за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1
от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният
закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите по
чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно
мотивирана.
Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа
на които органът е обосновал постановяване на процесния акт. Следва да се
посочи, че производството по издаване на АУАН и това по издаване на процесния
акт имат различен характер, съответно актовете, постановени във всяко едно от
тях, имат различна функция и подлежат на оспорване по различен ред. Евентуални
процесуални нарушения в производството по издаване на процесния АУАН могат да
доведат до отмяна на последващите актове, издадени в административно
наказателното производство, но не могат да доведат до незаконосъобразност на
процесния акт. В настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не
е било нарушено и същото е протекло при пълно спазване на административно производствените правила.
Съдът намира оспорената заповед за съответна и на материалния закон, по
следните съображения:
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, предвиждаща временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Като материалноправна предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е
предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно основание, е и отказ да бъде проверен с техническо
средство, без изискуема
кумулативност с което и да било друго основание по същия законов текст.
Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил
в заповедта, че е установено, че на конкретната дата и място, С.С.Ю., като
водач на лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******* отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Alcotest Drager 7510 ARDN – 0091 за установяване
концентрация на алкохол в кръвта. Това описание от фактическа страна изцяло кореспондира
с посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
Настоящият състав на съда намира изложените в
оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват
налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си
фактически и правни основания.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед
жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението
на водача се установява с приложения Акт за установяване на административно
нарушение, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от
службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с
него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК
и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така
констатираните факти. Предвид последното, при липса на надлежно инициирано
оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК на цитирания
АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него,
а именно, че на 05.12.2021г., в гр. Хасково,
жалбоподателят е бил водач на описаното в същия акт моторно превозно средство,
и че на същата дата в това му качество е отказал да му бъде извършена проверка
с техническо средство, за установяване концентрация на алкохол в кръвта. По
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят,
както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически
констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН
управление на МПС и отразения в същия отказ на водача да бъде проверен с
техническо средство за установяване концентрация на алкохол в кръвта.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал
обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания
за прилагане на процесната ПАМ, които по
делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана
компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида
по посочената в същата законова норма.
Наведените от процесуалния представител на
жалбоподателя съображенията, че направената в ЗППАМ поправка относно марката на
МПС, след връчването на препис от същата на оспорващия и в негово отсъствие е
довело до накърняване правото на защита на лицето, настоящата инстанция намира
за неоснователни. Посочената поправка на марката на лекия автомобил по никакъв
начин не се отразява на волята на административния орган и не прави
съдържанието на заповедта неясно. Доказателствената сила на посочения документ
със зачерквания, преценена с оглед на всички обстоятелства по делото и в
съответствие с правилото на чл.178 ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, не
опровергава фактите, съставляващи основание за прилагане на процесната ПАМ. Приложеният
към административната преписка АУАН се ползва с презумптивна доказателствена
сила относно отразените в него факти, а релевантен такъв относно издаването на
процесния ПАМ е именно направения отказ на водача на лек автомобил с рег. №*******
да му бъде извършена проверка с техническо средство Alcotest Drager 7510 ARDN –
0091 за установяване концентрация на алкохол в кръвта. Каква точно марка е било
управляваното МПС, не променя констатацията, че Ю., като водач на лек автомобил
с рег. № ******* отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване концентрация на алкохол в кръвта. Ето защо дори и да се приеме, че
е налице допуснато процесуално нарушение, с оглед направената в АУАН и ЗППАМ
поправка след тяхното връчване на лицето, същото не се явява от категорията на
съществените такива, обосноваващи на самостоятелно правно основание отмяна
на оспорения акт.
Неоснователни са и наведените в жалбата възражения, че
липсвала индивидуализация на наложената със заповедта санкция. Следва да се
посочи, че тази мярка има превантивен характер – да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, като същата не представлява
административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие
– „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. В този
смисъл не могат да се споделят твърденията за неяснота относно
продължителността на наложената мярка. Разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП
не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа. В тази насока е практиката на Върховен административен съд,
изразена в Решение №4450 от 26.03.2019г. на ВАС по адм. д. №582/2018г., VII о.; Решение №1753 от 08.02.2019г. на ВАС по адм. д.
№15447/2018г., VII о., и др.
Ето защо законосъобразно
с оспорената в настоящото производство
заповед административният орган е
приложил процесната ПАМ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Ю. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-14561 от 05.12.2021г., издадена от М..Д., на длъжност
младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: