Р Е
Ш Е Н
И Е №
260457
29.03.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове : Фаня Рабчева
Елена Калпачка
като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 557/ 2021 г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила
е жалба от ЗАД “Армеец“ – гр.София, чрез юриск. Г.С. против Постановление №
138/ 19.01.2021г. по ИД № 20208230400515 по описа на ЧСИ М.Кирова , с рег.№
823, район на действие ОС-Пловдив, с което е отказано намаляването размера на
законната лихва върху присъдените в полза на взискателите М.Й.М. и Б.Й.М.,
както и отказано намаляването на дължимата пропорционална такса по чл.26 от ТТР
към ЗЧСИ, изчислена върху вземането по делото за законната лихва, както и
отказано намаляването на размера на адв.възнаграждение на пълномощника на
взискателите М.Й.М. и Б.Й.М.. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на
обжалваното постановление като незаконосъобразно.
Ответниците
по жалбата М.Й.М. и Б.Й.М.,***, взискатели по делото, редовно уведомени чрез
адв.В.Р., не вземат становище по жалбата.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ Д.П. при ЧСИ М.Кирова, с рег. №
823, район на действие ОС-Пловдив.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна в качеството на длъжник, легитимирана да обжалва
постановлението за разноски, на основание чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, подадена е в
срока по чл.436, ал. ГПК, поради което като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано по инициатива на адв.В.Р. като пълномощник на Б. Й.М. и М.Й.М.,*** против ЗАД “Армеец“ АД –
гр.София за събиране на вземания по 2 броя по изп.листа от 11.12.2020г., издадени по гр.д.№
15688/ 2019г. по описа на РС-Пловдив, с размери на главниците от по 13 000 лева,представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на баба им К. Б. М., поч. на 08.11.2018г., настъпила
вследствие настъпило на 08.11.2018г. на пътя ПТП с лек автомобил, управляван от
Й. Б. М., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.09.2019г., до
окончателното й изплащане. Приложено е към молбата за образуване на изп.производство ДПЗС от 15.12.2020г., сключен между двамата
взискатели и процесуалния им представител адв.В.Р. по Пълномощното от същата
дата, с договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо по банкова
сметка. ***.12.2020г. ЧСИ е присъединил
за събиране към предмета на
изпълнителното производство претендираното адв.възнаграждение в размер на 1000
лева, както и дължимите такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
С
ПДИ изх.№ 12150/ 17.12.2020г. длъжникът
е поканен за заплащането в полза на взискателите общата сума от 33 123,75 лв, от които главница
13 000 лева със законна лихва, считано от 30.09.2019г. до окончателното
изплащане, която към 31.12.2020г. е в размер на
1 653,89 лв, главница в размер на 13 000 лева със законната
лихва, считано от 30.09.2019г. до окончателното изплащане, която към
31.12.2020г. е в размер на 1 653,89 лв, 1000 лв разноски по изп.дело и
2 815,97 лв такси по ТЗЧСИ, дължими към 31.12.2020г., която покана е
получена от длъжника на 18.12.2020г.
С
възражение от 04.01.2021г. длъжникът е възразил срещу размера на законната
лихва в размер на 2Х1 653,89 лв , с оглед на което и начислената такса по
ТТРЗЧСИ в завишен размер с довода, извлечен от текста на чл.6 ЗМДВИП ,
съобразно който текст е посочено, че законната лихва следва да бъде изчислена
върху сумата 13 000 лева – за периода 30.09.2019г. до 12.03.2020г. и от
15.07.2020г. до датата на извършеното плащане.
По това възражение е поискано намаляване на законната лихва. На второ
място е възразено и по определеното адв.възнаграждение в размер на 1000 лева,
оспорвано като недължимо поради липсата на доказателства за извършено плащане и
реалност на извършените разноски, както и като прекомерно, а с оглед на това е
поискано и намаляване на начислената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
По
възражението за прекомерност на АВ е посочено, че по делото е подадена само
молба за образуване на изп.дело, като не са извършвани действия с цел удовлетворяване
на парични вземания, поради което адв.възнаграждение следва да бъде намалено
само до размера от 200 лева.
С обжалваното
постановление ЧСИ е отказал намалението както на размера на законната лихва и
на дължимата пропорционална такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, така и на размера на
адвокатското възнаграждение, по съображенията: относно законната лихва мотивите
от съдебния изпълнител се свързват с
обстоятелството, че ИЛ са издадени по постановени актове след обявяване на
извънредното положение, като съдът е съобразил действащото законодателство,
като в случая, че не се дължи законна лихва, за посочения период също ще е било
посочено в съдебното решение, както и по аргумент от разпоредбата на чл.6
ЗМДИВП настоящият случай не попада в предвидените от закона хипотези касателно
вземане, произтичащо от договор за кредит или друга форма на финансиране. По
отношение на възражението за адв. възнаграждение отчетени са обстоятелствата,
че адв. възнаграждение е прието за всеки един от взискателите от по 500 лева,
посочен е способ за изпълнение, от който вземането е събрано своевременно, а
пълномощникът е бил ангажиран след образуване на изпълнителното производство,
както и взел отношение по настоящото възражение.
С
жалбата се поддържа възражението, че длъжникът не дължи законна лихва за
периода от 13.03.2020г. - 09.04.2020 г. в качеството му на частноправен субект,
съобразно ред. на разпоредбата на чл.6, приложима на основание пар.52 ПЗР на
Закона / Обн.- ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г./ поради което посоченият в ПДИ размер на законната лихва е неправилно и
незаконосъобразно изчислен. С оглед на това и се поддържа искането на
жалбоподателя за намаляване както размера на законната лихва, така и размера на
пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ. По отношение на поддържаното
възражение за намаляване на адв. възнаграждение се прави довод, че съдебният
изпълнител следва да приема само онези разноски, които са оправдани с оглед
фактическите обстоятелства по делото, както и довод въз основа на разпоредбата
на чл.10 , т.1 от Наредба №1/ 2004г. относно минималния размер на адв.
възнаграждение за образуване на изп. производство в размер на 200 лева, тъй
като не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания по
смисъла на чл.10, т.2 от наредбата.
По отношение на възражението в настоящата
жалба за намаляване на законната лихва за посочения период от 13.03. –
09.04.2020г.. Видно е от една страна, че възражението в този му вид не е било
направено пред ЧСИ. На второ място действително за прецизирания с настоящата
жалба период от 13.03. – 09.04.2020г.
действително разпоредбата на чл.6 ЗМДИВП е действала с текста съобразно
редакцията – Обн.-ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г./ „ до отмяна на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава,
както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор
и изземване на вещи“. Съобразно тази редакция на разпоредбата се налага
изводът, че към посочения момент на действие до изменението й с ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 09.04.2020г./ не е била регламентирана диференциация на
частноправните субекти в качеството им на длъжници по определен вид задължения,
произтичащи от посочен вид конкретни облигационни правоотношения, а само по вид
задължения, от които относими към настоящия случай се явя задължението за
законни лихви. Независимо от това обаче следва да се отчет и видно от представеното
по преписката по изп.дело постановено съдебно решение № 2058 от 22.06.2020г. по
гр.д.№ 15688/ 2019г. по описа на ПРС – VІІІ гр.с. присъдена е законна лихва
върху главниците от 13 000 лева , считано от 30.09.2019г. до окончателното им изплащане,
като решението на ПРС е постановено действително след обявяване на извънредното
положение от 13.03.2020г. Видно също така от представеното по делото Решение №
889/ 23.11.2020г. постановено по гр.д.№ 20205300501987 по описа за 2020г. на
ПОС – VІ гр.с. от страна на настоящия жалбоподател, бил жалбоподател и при
въззивното обжалване пред ПОС, като спорен не е повдигнат въпросът относно начина на присъденото акцесорно задължение
за законни лихви върху оспореното пред
въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди, вкл. размера му.
Обжалваното решение № 2058 от
22.06.2020г. по гр.д.№ 15688/ 2019г. по описа на ПРС – VІІІ гр.с.е потвърдено
изцяло и като окончателно на основание
чл.280, ал.3 ГПК е влязло в законна сила. Поради това се намира, че оспорения размер
на законните лихви, по начина им на начисляване от ЧСИ в ПДИ се явява в
съответствие с влезлите в сила съдебни решения, поради което не може да се
приеме за незаконосъобразно.
По отношение на размера на
адв. възнаграждение. Не се твърди от
жалбоподателя да е постъпило доброволно плащане на задължението по
изпълнителния лист в срока на доброволно изпълнение след получаване на ПДИ от
длъжника на датата 18.12.2020г., видно
от представената по делото разписка / л.21/. с оглед на което и след изтичане
на този срок са създадени условия за предприемане на действия по принудително
изпълнение, както и условия за предприемане на процесуални действия по
проц.представителство с цел удовлетворяване на паричното вземане. При неплащане
в срока за доброволно изпълнение се създават условия за предприемане и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, поради което и основание за направа на
разноски за проц.представителство за
защита в тази насока по смисъла на чл.10, т.2 от НМРАВ. Действително в случая е настъпило погасяване на
задълженията в срока за доброволно изпълнение, но погасяването на дълга е
извършено след предприемане на изпълнителните способи – запор на вземания на
длъжника от трети задължени лица, в резултат на което са постъпили суми на датите 21.12.2020г,
30.12.2020г. и 31.12.2020г. Това обстоятелство би следвало да се отчете като
рефлектиращо на фактическата и правна сложност като основание за намаляване на
размера на адв.възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, ако същото бе договорено
над минималния размер на това възнаграждение по чл.10, т.2 НМРАВ, каквото в
случая не е налице изчислено по материалния интерес по чл.7, ал.2 от същата
наредба.Налице са и доказателства за реално изплащане на договореното адв.възнаграждение,
видно от представената по изп.дело разписка на л.66 по делото. С оглед на това
жалбата и в тази й част се явява неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от ЗАД “Армеец“ –
гр.София, чрез юриск. Г.С. против Постановление № 138/ 19.01.2021г. по ИД №
20208230400515 по описа на ЧСИ М.Кирова , с рег.№ 823, район на действие
ОС-Пловдив, с което е отказано намаляването размера на законната лихва върху
присъдените в полза на взискателите М.Й.М. и Б.Й.М., както и отказано
намаляването на дължимата пропорционална такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ,
изчислена върху вземането по делото за законната лихва, както и отказано
намаляването на размера на адв.възнаграждение на пълномощника на взискателите М.Й.М.
и Б.Й.М..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: