№ 4386
гр. Варна, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502269 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 275, ал.1 от ГПК, образувано е по частна
жалба вх.№5245/16.09.2022г. от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“
№9, бл.963, еут.1, офис 11 срещу определение №466/22.07.2022г.,
постановено по гр. дело №№20213120101442/2021г. по описа на Районен съд
- Девня, с което е допълнено определение №334/20.05.2022г. в частта за
разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Д. В. М.
сумата от 600.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата Д. М. З. при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА в исковото и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Излага се, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като ответницата не е материално
затруднено лице. На следващо място са наведени оплаквания досежно
дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Изложени са аргументи, че такова не се дължи. В условие на евентуалност
възнаграждението следва да се определи по чл.6, ал.1, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за защитата на
1
длъжника по заповедното производство. С оглед на това на длъжника се
следват разноски в размер на 50.00лв.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени обжалвания акт и отхвърли искането за присъждане на
разноски или да ги намали до размера на 50.00лв. в заповедното
производство.
Ответникът по жалбата Д. М. З. е депозирала отговор в дадения
едноседмичен срок, в който оспорва същата. Посочва се, че правилно
районният съд е присъдил адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, като е цитирана съдебна практика. За заповедното производство е
приложима разпоредбата на чл.7, ал.7 или чл.6, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.275 от ГПК, от надлежна
страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от
ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
чостично основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление вх.
№23085/02.08.2021г. от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД за
издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, като е издадена
такава под №655/02.09.2021г. по ч.гр. дело №20213120101048/2021г. срещу
длъжника Д. М. З. за сумата от 41.67лв., представляваща главница по договор
за потребителски кредит №2376/27.01.2021г. и сумата от 28.65лв., договорна
лихва за периода 01.08.2021г. до 01.08.2021г., като са присъдени разноски от
385.00лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника З. на 05.10.2021г., която в
срока по чл.414 от ГПК /на 11.10.2021г./ е депозирала възражение чрез адв.
М.. С възражението е представен договор за правна защита и съдействие по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
С разпореждане №3019/14.10.2021г. заповедният съд е дал указания на
кредитора за предявяване на иска по чл.422 от ГПК.
В едномесечния срок е подадена искова молба, по която е образувано гр.
2
дело №20213120101442. С отговора на исковата молба ответницата е
поискала присъждането на разноски и е представила договор за правна
помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
По делото е подадена молба от ищеца/заявител, с която прави отказ от
предявените искове, като производството е прекратено с определение
№334/20.05.2022г., в което съдът не се е произнесъл по искането за разноски.
При така установените релевантни факти и по спорните въпроси, дължимо
ли е адвокатско възнаграждение за заповедното производство и по коя
разпоредба на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения следва да се определи то, съдът съобрази следното:
Производството по предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК е било прекратено на основание чл.233 от ГПК с влязло в сила
определение, поради което заявителят/ищец по аргумент от нормата на чл.78,
ал.4 от ГПК следва да понесе сторените разноски за образуваното и водено
срещу длъжника/ответник производство.
Искането за присъждането на разноските е направено своевременно с
отговора на исковата молба, като са представени и доказателства за
осъществена правна защита по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата /два договора/.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не са налице
предпоставките за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 по
Закона за правната помощ, поради което възнаграждение не е се следва.
Съдът не изследва налице ли е основанието за предоставяне на безплатна
правна помощ, доколкото договарянето на подобен вид защита е изцяло в
правомощията на страните по договора /упълномощител и упълномощен/.
Следователно следва да бъде определено възнаграждение на адвоката,
осъществил безплатна защита.
Размерът на минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай,
следва да бъде формирано, съгласно нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Нормата на чл.7, ал.7 от цитираната наредба, която регламентира, че за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 на база на половината от стойностите на
3
претендираните суми, е неприложима.
Това е така защото, когато е подадено възражение срещу заповедта за
изпълнение или заповедта е връчена при условията на фикцията, при
предявен иск в преклузивните срокове, заповедното производство прераства в
исково такова. Този извод произтича от текста на чл.422, ал.1 от ГПК, че
искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението.
Следователно осъществената защита от страна на процесуалния представител
на ответника следва да бъде остойностена като за исково производство, при
съобразяване на допълнителното действие по подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Така обсъдената хипотеза е различна от тази, при което длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК и заповедта е обезсилена поради непредявяване
на иска. В този случай защитата на длъжника се провежда само в рамките на
заповедното производство и същото не се поглъща от последващо исково
такова.
С оглед стойността на претенциите се следват разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.78, ал.4 от ГПК в размер на 350.00лв. за цялостната
защита по исковото и заповедното производство. При определяне на
дължимото възнаграждение съдът съобрази, че са извършени действия по
проучване на делото, депозиране на възражение и отговор, участие в съдебни
заседания и др.
С оглед горните мотиви молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е основателна и
следва да бъде уважена в горепосочения размер, като първоинстанционният
акт следва да бъде отменен за разликата над 350.00лв. до присъдените
600.00лв.
В частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер
на 215.00лв. от ГПК, държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Разгледано по същество същото е неоснователно. Производството по чл.248
от ГПК не е самостоятелно такова. Интересът в това производство е
материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита,
поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в процеса, относно разноските на страната, инициирала молбата по
чл.248 от ГПК. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на
уредбата на института на разноските, разписан в чл.78 и сл. от ГПК.
4
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №466/22.07.2022г., постановено по гр. дело
№1442/2021г. по описа на Районен съд - Девня, В ЧАСТТА, с която е
допълнено определение №334/20.05.2022г. в частта за разноските, като
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е осъдено да заплати на адвокат Д.
В. М. сумата от 250.00, представляваща разликата над 350.00лв. до
присъдените от 600.00лв., адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответницата Д. М. З. при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
в исковото и заповедното производство КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.248, ал.1 от
ГПК от адвокат Д. В. М. да бъде осъдено „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД да му заплати сумата от 250.00, представляваща разликата над
350.00лв. до присъдените от 600.00лв., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата Д. М. З. при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА в исковото и заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение №466/22.07.2022г., постановено по гр.
дело №1442/2021г. по описа на Районен съд - Девня, В ЧАСТТА, с която е
допълнено определение №334/20.05.2022г. в частта за разноските, като
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е осъдено да заплати на адвокат Д.
В. М. сумата от 350.00, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата Д. М. З. при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА в исковото и заповедното производство
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5