Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 837 07.03.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 19338 по
описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно осн. в чл.422 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
твърди, че в негова полза срещу ответника е налице издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за суми, подробно описани в исковата молба и
съставляващи вземане за главница, договорни лихви, неустойка за изпълнение,
разходи и такси за извънсъдебно събиране и обезщетение за забава – всички
произтичащи от договор за кредит № ******* от 07.02.2015 г., сключен между
ответника К.Н. и „Аксес Файнанс“ ООД. Твърди се, че вземанията по договора са
били прехвърлени с договор за цесия от 09.11.2017 г. Предвид обстоятелството,
че заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, на дружеството ищец били дадени указания и то
предявило настоящия иск за установяване на вземанията.
Особеният представител на ответника К.М.Н. не излага
възражения по същество.
Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД счита иска за основателен.
Съдът намери за установено следното:
На 07.02.2015г. между „Аксес финанс“
ООД и К.М.Н. бил сключен договор за предоставяне на кредит „Бяла карта“ по
силата на които тя получила право на револвиращ кредит в размер на 200 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта / лист 7 /. Съгласно чл.4 ал.1 годишният лихвен процент по заема
бил определен на 43,2 %, а годишният процент на разходите на 45,9%. Според чл.3
кредитополучателят можел да усвоява суми от главницата до максималния размер на
кредитния лимит, като се задължавал през срока на договора за заплаща до всяко
второ число на месеца текущото си задължение за предходния месец. Самото то се определяло към всяко
последно число на месеца и включвало усвоената и непогасена главница между
първо и деветнадесето число на текущия месец, усвоената и непогасена главница
между двадесетото и последното число на предходния месец, начислената и
непогасена договорна лихва, неустойки за изпълнение, лихви за забава и разходи
за събиране, когато такива са начислени за текущия месец. Според чл.16, ал.1 от
договора в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на
падежа, същият се задължавал в срок от три дни, след падежа, да предостави на
кредитодателя като допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря
едновременно на следните условия: да е лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 2000 лева; да работи от минимум шест месеца по трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история
в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
401 „Редовен“; сужебна бележка от работодател; да не е поръчител или
кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес финанс“. Това
задължение настъпвало, според чл.16, ал.4, за всеки отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение. В случай, че кредитополучателят не погасял
текущото задължение на уговорения падеж, същият следвало, съгласно чл.12 ал.1, освен да предоставил обезпечението по
чл.15 и да заплати сума в размер на 15 % от максималният кредитен лимит, която
да послужи за частично погасяване на задълженията му в срока по чл.15 от
договора, а именно три дни от датата след падежа. В член 22, ал.4 от договора
било предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
допълнително обезпечение по чл.15 кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец. Предвидено било, че неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който
не е погасено до пето число на следващия месец на текущото задължение /лист 10/. В
чл.22 ал.4 било предвидено, че при забава за плащане на текущо задължение или
на сумата по чл.12 ал.1 от договора кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задължения в размер на 2,50 лева за всеки
ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12,
ал.1. Според алинея пета на чл.22 след настъпване на предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева,
включваща разходи на кредитодателя за дейността на лице служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението / лист 10/.
Установява се, че с няколко анекса
към договора размерът на кредитния лимит бил увеличен до 1100 лева / лист 16-20/.
На 11.11.2016г. между заемодателя „Аксес
финанс“ ООД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД бил сключен рамков
договор за продажба на вземания, по силата на който вземането по договора за
заем сключен с ответницата И.К., било прехвърлено / лист 22-33/.
На 14.08.2018г. дружеството ищец
подало против ответника заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало да му бъдат
заплатени следните суми: 1096,20 лева - главница; 165,54 лева – договорна лихва
от 11.02.2015г. до 06.04.2017г.; 223,10лв. неустойка за неизпълнение на
задължение от 06.03.2015г. до 06.04.2017г.; 197,50 лева разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; 157,01 лв. лихва за забава за периода от 07.04.2017г.
до 04.08.2018г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението – 14.08.2018г.
до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д.
№13259/2018г. и издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между ответника и
дружеството цедент „Аксес финанс“ ООД е възникнало правоотношение по договор за
кредит, като уговорената по него сума е била усвоена Н., посредством
предоставената му кредитна карта. Така сключеният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по
чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.
С усвояване на всяка отделна сума по
револвиращия кредит за ответника е възникнало задължението да извършва
погасителни плащания на текущите си задължения относно главница и дължимата
възнаградителна лихва.
Цесията е била съобщена по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Видно е от представеното пълномощно, че предишният кредитор е овластил
дружеството ищец да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията /лист 21/. Законът
за задълженията и договорите не предвижда особени изисквания към начина за уведомяване.
Предявяването на претенция от страна на цесионера, съпроводено с позоваване на
договора за цесия и представяне доказателства за сключването му може да изпълни
ролята на уведомление. Това може да стане не само чрез предявяване на иск, но и
чрез подаване на заявление по чл.410 ГПК, тъй като с връчването на заповедна
длъжникът ще узнае за прехвърлянето.
Съдът намира, че уговорената по договора неустойка не
е дължима.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите
вреди.
Уговорената в чл.22, ал.4 от договора неустойка е
дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.16 - чрез осигуряване на
поръчител.
От
начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително
условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от
друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях
длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива
са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната
история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази
информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който
предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да
извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения
на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им
води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува
длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за
начисляване на неустойката предвидена в чл.22. Съдът намира, че поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от
функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие
с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно
решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че всичко горно разкрива
клаузата уреждаща неустойката като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1
ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид последното съдът може
служебно да се произнесе относно нейната валидност, независимо от липсата на
съответно възражение.
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по
договора неустойка от 223,10лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която е урежда.
Според разпоредбата на чл.22 ал.4 и 5 от договора за
заем кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя такси за разходи,
които са определени предварително като размер и са дължими при определени
предпоставки, но във всички случаи – при забава относно задължението за
заплащане на погасителните вноски и обявяване на предсрочна изискуемост .
Съобразно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая дейностите
визирани в чл.20 ал.5 и 6 са свързани с
управлението на кредита и попадат под
действието на тази забрана. Следва да се има предвид, че такси, по аргумент от
чл. 10а, ал.1 от ЗПК се дължат за допълнителни услуги, докато действията на кредитополучателя по обезпечаване на
събирането на кредита, включително и по извънсъдебен ред, е грижа за
удовлетворяване на интереса на кредитора, а не дейност по предоставяне на
допълнителни ползи за кредитополучателя.
Извън това, относно тези разпоредби следва да се има
предвид, че според чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес
с оглед целта на закона - да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът
намира, че отговорността за разноски въведена с разпоредбата на чл.22 ал.4 и 5 от
договора представлява по съществото си неустойка, дължима при забава на
изпълнението, а не плащане за покриване на извършени разходи по събиране на
вземането. Определянето на тези плащания като разноски по събиране на
вземането, по същество цели да заобиколи ограничението на чл.33 ЗПК и въведе
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на
длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за забава. За това, че
плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски,
може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени
предварително, като абсолютни суми и в предварително определени предели. Поради
това, начина по който са определени в клаузата сочи на това, че са установени с
цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера на дължимото при
забава обезщетение. Това води до извод за това, че тези клаузи също са в
неравноправни.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не дължи
по договора сумата 197,50 лева определена като разходи за извънсъдебно събиране
на задължението.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск за вземането е частично основателен до размера на главница от 1096,20
лв. и договорната лихва от 165,54 лв. , като следва да се уважи за тази част. В
останалата си част, относно вземанията за неустойка от 223,10 лв. и такса за
разходи от 197,50 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
Страната ищец е била представлявана
от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението му за двете производства
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, както следва
50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото производство. Така съобразно
направените разноски за държавна такса и пропорционално уважената част от
исковете ищецът ще следва да получи от ответника 66,83 лв. за заповедното и 517,60
лв. за исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр.,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Панайот Волов №29, етаж 3 против К.М.Н. ЕГН **********
с адрес *** за сумите: 1096,20 лв. /хиляда деветдесет и шест лева и 20 ст./
главница по договор за заем „Бяла карта“ №************., сключен между
ответника и „Аксес финанс“ ООД; 165,54 лв. / сто шестдесет и пет лева и 54ст./
договорна лихва от 11.02.2015г. до 06.04.2017г.; 157,01 лв. / сто петдесет и
седем лева и 1 ст./ лихва за забава за периода от 07.04.2017г. до 04.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018г. до
окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение № 7385 от 15.08.2018г.
по ч.гр.д №13259/2018г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
му относно сумите: 223,10лв. неустойка за неизпълнение на задължение и 197,50
лв.– разходи за извънсъдебно събиране на задължение като неоснователен.
ОСЪЖДА К.М.Н. да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 517,60 лв./петстотин
и седемнадесет лева и 60ст./, представляваща деловодни разноски в исковото
производство, както и 66,83 лв./шестдесет и шест лева и 83ст./ - деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №13259/2018г. на Пловдивския
районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД