РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№
396/6.7.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1036 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за
устройство на територията.
2. Сложено е в ход по Жалба на „Весеко-55- Велеви съдружие“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр. Велинград, ул. „Братя
Маврикови“, № 13, срещу Заповед № 1170 от 22.08.2019 г. на Кмета на Община
Велинград, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и чл. 57а, ал. 1, т. 2,
предл. първо ЗУТ е наредено да се премахнат, както следва:
- маси 10бр., с размери 1,90 м. х 0,75 м., които не са прикрепени трайно
за терена; пейки 20бр. с размери 2,00 м. х 0,50 м., които не са прикрепени
трайно за терена и тента с размери 7,00х3,00м., пред сграда с идентификатор
10450.503.997.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велинград;
- маси 2бр. с размери 1,90 м. х 0,75
м., които не са прикрепени трайно за терена; пейки 4бр. с размери 2,00 м. х
0,50 м., които не са прикрепени трайно за
терена, разположени на петно № 6 по геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91
Васил Бучков“ ;
- маси 6бр. с размери 1,90 м. х 0,75 м., които не са прикрепени трайно за
терена.; пейки 12бр. броя с размери 2,00 м. х 0,50 м., които не са прикрепени трайно за терена.,
разположени на петно № 7 по геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил
Бучков“ ;
- дървен навес с размери 4,50х4,50м., с изцяло дървена конструкция, дървен
покрив, покрит с керемиди, сглобен от носещи дървени греди са с размери
10см./10 см., с височина три /3/ метра, който не е прикрепен трайно за терена,
разположен на петно № 6 по геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил
Бучков“ ;
- дървен навес с размери 3,00х4,00м., разположен на петно № 5 по
геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков“, изцяло направен от
дървена конструкция и покрит с керемиди дървен покрив. Носещи дървени греди на
навеса са с размери 8см./8 см., с височина три метра. Навесът не е прикрепен
трайно за терена. ;
- желязна шатра с размери 3,00х3,00м. Желязото - тип ковано, покрив - покрит с
плат. Шатрата не е прикрепена трайно за терена ; маса с размери 1.90 х 0.75
м., поставена под шатрата, разположени на петно № 7 по геодезичното заснемане
на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков“ ;
- Детски кът – дървена катерушка с три пързалки-пластмасови, с обща
квадратура петнадесет 15,00кв. м., цялата поставена върху каучуково
ударо-поглъщащи плочи с обща площ сто и петдесет 150,00 кв. м. Катерушката с
пързалките не е закрепена трайно за терена.; клатушка с размери 2,00х0,50м.
Клатушката е закрепена
терена с анкерни болтове ; катерушка метална с размери 2,00х0,50м., закрепена за терена с
анкерни болтове; люлка метална 3,00х2,00м. закрепена за терена с анкерни болтове;
пясъчник дървен 1,50х1,50м. и височина 2.30м., носещи греди 6см./6 см., обшити с
дървена ламперия с височина 60 см., целият покрит с дървен покрив. Пясъчникът
не е трайно закрепен за терена; дървена къщичка с размери 1,70х3,10м. Къщичката не е трайно
закрепена за терена.; ударо - поглъщаща настилка под дървената катерушка с три пързалки ;
- дървен навес с размери 4,00х2,50м., разположен на петно № 8 по
геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков“, който навес е направен
изцяло от дървена конструкция. Носещите дървени греди са с размери 8см./8
см. с височина три метра и дървен
покрив, покрит с керемиди. Навесът не е прикрепен трайно за терена.
3. Поддържа се, че въпросните преместваеми обекти са поставени от
„Весеко-55-Велеви съдружие” ЕООД въз основа на документи издадени от община Велинград
на основание чл. 56 от ЗУТ, поради което административният орган неправилно е
приел, че извършителят е неизвестен, като това се счита за самостоятелно
основание за отмяна на оспорената заповед.
Възразява се, че съобразно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, премахването на
преместваеми обекти поставени на територията на националните курорти,
определени с решение на Министерския съвет, се извършва от органите на ДНСК към
МРРБ, а не от общинските власти или от кмета на общината. В този контекст се
посочва, че с Решение на Министерски съвет № 153 от 24.02.2012 г., град
Велинград е обявен за национален курорт - балнеолечебен, като преди това е бил
със същият статут съгласно Постановление на Министерски съвет № 549 от 1950 г.
В представената писмена защита се
твърди, че с изключение на масите и пейките, останалите обекти не са
преместваеми съоръжения и съответно, процедурата по тяхното премахване, не
следва да бъде извършвана по реда чл.57а от ЗУТ. Поддържа се в тази насока, че
процесните съоръжения(без масите и пейките), представляват „търпими строежи“ по
смисъла на §16, ал. 1 от ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Възразява се също така, че жалбоподателя не е бил уведомен по съответно
установения за това ред, относно образуването на административното производство
по чл. 57а от ЗУТ.
Иска се оспорения административен акт да бъде отменен като
незаконосъобразен, алтернативно да бъде обявен за нищожен, като се присъдят
сторените в хода на производството по обжалването му разноски.
4. Кмета на Община
Велинград, обл. Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. С. е на
становище, че жалбата е недопустима, респективно неоснователна по същество.
Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в
оспорената заповед. Сочи се, че дружеството не е адресат на заповедта, нито пък
е от категорията заинтересовани лица които имат правен интерес да обжалват
същата. Пояснява се, че процесната заповед е издадена на база Констативен акт №
11 от 15.08.2019г., който е връчен по надлежния ред. Обявяването на оспорената
заповед и на Констативният акт е извършено по реда на § 4 от ДР на ЗУТ . В
установеният от закона срок не са постъпили обяснения и възражения от
заинтересованите страни. Нито ползвателят, нито дружеството жалбоподател са
заявили да са собственици на преместваемите обекти, нито са заявили своите
възражения и обяснения по случая. На това основание производството е продължило
по отношение на неизвестен извършител.
Според ответната страна, Велинград не е селищно образувание с национално
значение измежду деветте такива, посочени в Решение № 45 от 25.01.2005г. на МС.
Поддържа се, че от приложените по делото доказателства се установява, че
процесиите обекти са преместваеми и са поставени на терена без необходимите
книжа и документи.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се сторените разноски по
производството.
ІІ. За допустимостта на оспорването :
5. Процесната заповед е обявена на 29.08.2019г.,
а жалбата по повод на която е образувано настоящото производство е регистрирана
в деловодството на общината с вх. № 53-00/1297 на 05.09.2019г. При това
положение, оспорването на административния акт е предприето в предвидения за това срок.
6.
Действително, според §3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, която
се сочи от ответната страна, „Адресат/адресати на заповедта“ са физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж.
В случая, по
делото освен изрично заявения от жалбоподателя факт, че той е осъществил
процесните съоръжения, по делото е
представен Протокол за извършени строително монтажни работи от 16.03.2016г.(л.43), съставен между ЕТ „Олег Димитров“, от гр. Велинград,
като изпълнител и „Весеко-55- Велеви съдружие“ ЕООД, като възложител относно :
маси и пейки, комплект 18 броя ; дървен навес 42 м², 3 броя ; метална шатра 1 брой;
детски кът комплект – пързалка 3броя, клатушка 1брой, катерушка 1брой, люлка
метална 1брой, пясъчник 1брой, дървена
къщичка 1брой, ударна настилка 36м², на обща стойност 36405,00лв.
При липсата
на твърдения и данни за нещо друго, това е достатъчно за да се приеме, че „Весеко-55- Велеви съдружие“ ЕООД е извършител на процесния
строеж.
При това
положение, следва да се приеме, че оспорването е предприето при наличието на правен интерес, поради което
се явява ДОПУСТИМО.
III. За процедурата и хронологията на фактите:
7. Със Заповед № 965 от 09.07.2015г. на Кмета на
Община Велинград(л.37) е наредено
„Весеко-55- Велеви съдружие“ ЕООД, представлявано от Костадин Велев доброволно
да премахне съществуващия павилион при езеро „Клептуза“ в десетдневен срок от
получаване ѝ. Тази заповед е отменена с Решение № 719 от 07.12.2015г., постановено по
адм. дело № 600 по описа на Административен съд Пазарджик за 2015г.
8. Със Заповед № 799 от 05.06.2019г. на Кмета на
Община Велинград(л. 63) е определена
комисия от служители на общинска администрация, със задача да извърши оглед на
място, проверка по документи и в случай на констатиране на отклонение от
разпоредбите на чл. 56, 57 и 223 от ЗУТ да предприемат предвидените в закона
действия с оглед установяване, премахване и/или забрана ползването на
констатираните от тях строежи или преместваеми обекти на територията на парк
„Клептуза“ - УПИ VI – „За парк“, в кв. 393 по регулационния плана на град
Велинград.
Според съставения от комисията Констативен
протокол вх. № 92-00/2853 от 14.08.2019г.(л.78), при проверката са констатирани следните преместваеми по смисъла на чл.
56 от ЗУТ обекти :
- дървен навес с размери 4м. х 2,5м., с площ 10м². Конструкцията
е изградена изцяло от дърво. Не е установeно, кой е собственик или
ползвател. От дървения навес не се извършва търговска. Относно обекта не
са издавани разрешение за поставяне, разрешение за ползване;
- два броя тенти /подвижни/ захванати с анкерни
болтове. Размери на тентите: дължина - 3м., височина – 3,50 м. Тентите не са
разпънати и под тях не са поставени преместваеми обекти. За констатираните
тенти община Велинград не е издавала разрешение за поставяне. Не е установено
лицето, което ги е поставило;
Въз основа на тези констатации, комисията е
предложила обектите да бъдат премахнати, като се издаде заповед за премахване
на основание чл.57 „а“ от ЗУТ от отдел „Инспекторат” на община Велинград.
Към протокола е приложено геодезическо заснемане
с обозначени местонахождения на отделните обекти(л.85).
9. На 08.05.2019г., служители от Отдел
„Инспекторат“ на Община Велинград е извършила проверка на обект : „
преместваеми съоръжения, намиращи се в УПИ VI „За парк”, кв.393 - “Парк
Клептуза“ с идентификатор 10450.503.997“, за резултатите от която е съставен
Констативен акт № 11 от 15.08.2019г.
Посочено е, че въпросния имот с идентификатор 10450.503.997 е общинска
собственост, за което е съставен Акт № 45 от 2.04.2008г., а ползвател на същия
е „Атамана 56 ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул. „Цанко Церковски“ № 24.
Според Раздел V „Изпълнение, разположение и размери на преместваемите
обекти“, те представляват :
• Маси, пейки и тента пред сграда с идентификатор 10450.503.997.6, от към
горното езеро.
- маси: Десет/10/ броя маси с размери 1,90 м. х 0,75 м., който не са
прикрепени трайно за терена.
терена.
- тента с размер 7,00м. х 3,00м., изградена от тръби и покрита с плат.
Тентата е закрепена с анкерни болтове за терена.
• Маси и пейки разположени на петно с номер №6 по геодезическото заснемане
на ЕТ „Вучков 91 Васил Вучков”
- маси: 2 броя с размери 1,90м. х 0,75м., които не са прикрепени трайно за
терена.
- пейки: 4 броя с размери 2,00м. х 0,50м., които не са прикрепени трайно за
терена;
• Маси и пейки разположени на петно
с № 6 по геодезично заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков”.
- маси: 6 броя с размери 1,90м. х 0,75м., които не са прикрепени трайно за
терена.
- пейки: 12 броя с размери 2,00м. х 0,50м., които не са прикрепени трайно
за терена.
• Дървен навес поставен на пето №6: Дървения навес е с размери 4,50 х
4,50м. = 20.25кв.м. Навеса е изцяло направен от дървена конструкция. Носещите
дървени греди са с размери 10см./10см. , с височина 3 метра и дървен покрив,
покрит с керемиди. Навеса не е прикрепен трайно за терена.
• Дървен навес поставен на пето №5: Дървения навес е с размери 3.00 х 4,00
м. = 12кв.м. Навеса е изцяло направен от дървена конструкция. Носещите дървени
греди са с размери 8см./8см., с височина 3метра и дървен покрив покрит с
керемиди. Навеса не е прикрепен трайно за терена.
• Желязна шатра поставена върху петно №7: Желязната шатра е с размери
3.00м. х 3.00м. = девет 9кв. м. Желязото е тип ковано, покрива е покрит с плат.
Под шатрата има 1 брой маса с размери 1.90м. х 0.75м., шатрата не е прикрепена
трайно за терена.
• Детски кът:
- дървена катерушка с 3 пързалки - пластмасови с обща квадратура 15кв.м.,
цялата поставена върху каучуково ударно поглъщаеми плочи с обща площ 150кв. м.
Катерушката с пързалките не е закрепена трайно за терена.
- клатушка- метална с размери 2.00м. х 0.50м. = 1кв. м., клатушката е
закрепена за терена с анкерни болтове.
- катерушка- метална с размери 2.40м. х 0.50м., закрепена за терена с
анкерни болтове.
- люлка - метална с размер 3.00м. х 2.00м.= 6кв. м., закрепена за терена с
анкерни болтове.
- пясъчник- дървен с размери 1.50м. х 1.50м. и височина 2.30м. носещи греди
6/6 см., обшити с дървена ламперия с височина 60см., целият покрит с дървен
покрив. Пясъчника не е трайно закрепен за терена.
- дървена къщичка с размер 1.70 х 3.10м., къщичката не е трайно закрепена
за терена.
• Дървен навес поставен на пето №8: дървения навес е с размери 4.00м. х
2,50м. = 10кв.м. Навеса е изцяло направен от дървена конструкция. Носещите
дървени греди са с размери 8см./8см., с височина 3 метра и дървен покрив,
покрит с керемиди. Навеса не е прикрепен трайно за терена.
в констативния акт е посочено, че за преместваемите съоръжения няма
разрешение за поставяне, издадено от Главния архитект на Община Велинград,
което е нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ ; няма одобрена схема за поставяне на
преместваеми съоръжения и проектна документация, одобрени от Главния архитект
на Община Велинград, което е нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ ; няма одобрена
схема за поставяне на преместваеми съоръжения от Общински съвет Велинград,
което е нарушение на чл. 30, ал. 3 от НРПРУОИ на Община Велинград ; няма
разрешение за ползване, което е нарушение на чл. 19, ал. 3 от НОАМТЦУТ на Община
Велинград ; сключени договори за наем на заетата площ- публична общинска
собственост, което е нарушение на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ.
10. В тази хронологична последователност, е издадена процесната заповед в
която е посочено, че терена на който са осъществени обектите е публична
общинска собственост, като в него има съществуваща озеленена площ, която на
основание чл. 62, ал. 3 от ЗУТ, се устройва и опазва като защитена територия по
смисъла на чл. 8, т. 4 от ЗУТ. Това според административния орган, представлява
основание за премахване на преместваеми обекти на основание чл. 57а, ал. 1, т.
4 от ЗУТ за нарушаване изискванията на чл. 169, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗУТ
„другите защитени обекти“. Като аргумент в тази насока е посочено, че няма
приета план-схема към подробен устройствен план по смисъла на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, представляваща задължителен елемент от подробен устройствен план за
паркове и градини, приемана с решение на Общински експертен съвет по устройство
на територията и одобрявана с решение на общински съвет, независимо от
териториалния им обхват, при спазване на правилата и реда за одобряване на ПУП
(като негов елемент). Липсата на план-схема представлява нарушение на чл. 56,
ал. 8 от ЗУТ, явяващо се основание за премахване по чл. 57а, т. 3 от ЗУТ (правилата
за устройство на територията), съответно чл. 57а, т.8 от ЗУТ (други изисквания,
определени с нормативен акт).
Описани са положените усилия и невъзможността да се открие субекта който е
поставил съображенията на терена.
Изложени са съображения относно
нарушаването на изискванията на чл. 56, ал. 2 и чл. 56, ал. 5 от ЗУТ ;
чл. 30, ал. 3 от Наредба за реда за придобиване, разпореждане и управление на
общинското имущество на община Велинград ; чл. 19, ал. 3 от Наредба за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на община
Велинград
Като краен резултат е постановено премахването на преместваеми обекти,
поставени в УПИ VI „За парк”, кв.393 по плана на гр. Велинград(“Парк
Клептуза“), в поземлен имот с идентификатор 10450.503.997 по кадастралната
карта на гр. Велинград, така както бяха описани в Констативен акт № 11 от
15.08.2019г.
10. В съдебни заседания на 16.01.2020г. и 27.02.2020г. бяха разпитани
свидетелите :
- Антон Александров Илиев, който твърди да живее в гр. Велинград от 60 години,
поради което парк „Клептуза“ му е познат. Знае катерушките. Имало събаряне на
дървета, били изпочупили покрива на заведението през 2015 г. На терена имало
навеси, катерушки и пясъчник. Всички те били до заведението. Имало един Олег,
който е майстор, на когото около 2015 г., Костадин Велев поръчал и Олег, който
бил специалист, направил въпросните съоръжения. Свидетелят твърди, че откакто
се помни преди това ги е имало. През 2005 г. имало буря, която ги повредила и
2015 г. също. Илиев твърди, че от 1986 година работи на парк „Клептуза“.
Катерушките и другите съоръжения ги имало от 1986 г., но не били точно в този
вид. Сега имало някои подобрения направени, но като цяло съществували от 1986
г. и деца винаги си играели на тези съоръжения.
Спомня си, че било пролетта на 2015 г. когато Костадин и Олег ги
отремонтирали тези съоръжения. Като цяло всичко си съществувало, така както си
било от 1986 г. Костадин и Олег направили само ремонт на съществуващите
съоръжения в този смисъл са и подобренията по тях. Илиев помагал на Олег и имал
преки наблюдения. Твърди, че там на место имало катерушка, пясъчник за децата,
не си спомня с подробности какво точно е имало. Не си спомнял други съоръжения.
- Николай Асенов Лилов, твърди че от 53 години живее в гр. Велинград, като
на парк „Клептуза“ работил от 1987 г. От тогава там имало пясъчник, пързалки,
катерушки, 2-3 броя навеси, не си спомня точно. Според него, всичко си
съществува от тогава и до сега на место. Не знае кой ги е правил тези
съоръжения. Съоръженията биха отремонтирани защото 2005 г. имало голямо
наводнение. През 2015-2016 г. паднал голям сняг и снегът повалил дървета и
тогава пак направили ремонт на заведението и детските съоръжения. Ремонтът го
направил Олег Димитров. Ние от части сме му помагали. Нови обекти не се
правили. Ремонтирани били се старите, които били повредени. Те се намирали
съвсем близо до заведението, ползвали се от всички.Според Лилов, заведението
съществува от 1987 г. и към него били тези катерушки. Имало люлки, както сега и
тогава били същите.
- София Георгиева Ключкова, която твърди да е работила около 40 години в
Община Велинград като детска учителка и директор на детска градина. Спомня си, че от дете ходи в парка „Клептуза“.
Ключкова от 2007 г. активно воювала с общината за освобождаване на парк
„Клептуза“ от всички обекти, които са там нелегално и възстановяване на парка,
като природен парк. Според нея, активно строителство се извършвало от 2008г.
Катерушките и детската площадка са строени според нея, след 2015 г. Преди 2015
г. имало преместваеми обекти, малки павилиони, където продавали кебапчета с по
2-3 маси покрай тях. През 2013 г. след като направили ремонт на парк
„Клептуза“, останали само по-големите търговските обекти. Тогава реагирали пред
кмета, че тези павилиони трябвало да се махнат след като се прави ремонт на
парка, но нищо не се махнало и поставили плочки. Нямало детски площадки тогава.
Ключкова твърди, че е писала срещу процесните съоръжения много жалби, не може
да си спомни колко точно;
- Николай Асенов Лилов, който при
преразпита му като свидетел заявява, че свидетелката Ключкова, в предишното
съдебно заседание е присъствала в залата с още една друга жена по време на
разпита на свидетелите. Била е през цялото време в залата и слушала техните
показания.
11. По делото бяха представени и приобщени : Държавен вестник бр. 28 от 5
февруари 1948, в който е обнародвано ПМС
№ 4 от 28 януари 1948г. за сливането села Чепино, Лъджене и Каменица в едно
селище и провъзгласяването му за град Велинград ; Решение на Министерски съвет
№ 45 от 25 януари 2005г. за определяне на селищни образувания с национално
значение(ДВ, бр. 11 от 2005г.), с което на
основание чл.23 от Закона за административно-териториалното устройство на
Република България, с което са определени съществуващи селищни образувания (§ 7
от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
административно-териториалното устройство на Република България) за селищни
образувания с национално значение, между които Велинград не е посочен ; Решение № 153 от 24 февруари 2012г. на
Министерски съвет за обявяване на списък на курортите в Република България и
определяне на техните граници, с което на основание чл. 76 от Закона за
здравето, с което гр. Велинград, община Велинград е обявен за балнеолечебен
курорт от национално значение ; скица на имот пл. № 5972по обезсиления
кадастрален план на гр. Велинград ; скица на поземлен имот с идентификатор
10450.503.997 по кадастралната карта на гр. Велинград ; Решение № 405 от
09.12.2013г. на Общински съвет ВЕЛИНГРАД за одобряване на интегриран план за
градско възстановяване и развитие
12. В хода на настоящото производство е изслушано и прието без заявени
резерви от страните, заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице Б.Г..
След извършване на необходимите проверки, вещото лице е констатирало, че
сграда с идентификатор 10450.503.997.6 по кадастралната карта на гр. Велинград
е частна собственост, с функционално предназначение „сграда за обществено хранене“,
едноетажна със застроена площ от 77,00кв.м. Разположена е в поземлен имот с
идентификатор10450.503.997, публична общинска собственост, вид територия
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина“ с
площ от 22556.00 кв.м., (стар планоснимачен номер 5972), квартал 393, парцел
VI, съобразно Заповед за одобрение на кадастрална карта и кадастрални регистри
№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
На място около сграда с идентификатор 10450.503.997.6, представляваща
територията около двете езера ”Клептуза” и Чепинска река, определена за
тротоари, пешеходни площи и паркова алейна мрежа, съществуват следните обекти с
увеселително и търговско предназначение :
- десет броя дървени маси с размери 1,90м./0,75м., двадесет броя дървени
пейки с размери 2,00м./0,50м.л., поставени на терена ; тента с размери
7,00м./3,00м. и височина 3,40м.л. от метални тръби с механизъм, покрита с плат,
закрепена на терена с анкерни болтове на бетоновите плочи ;
- два броя дървени маси с размери 1,90м./0,75м. и четири броя дървени пейки
с размери 2,00м./0,50м., поставени на терена;
- шест броя дървени маси с размери 1,90/0,75м.л. и дванадесет бр.дървени
пейки с размери 2,00/0,50м.л., поставени на терена;
- навес, без оградни стени от дървена конструкция, покрит с керемиди и
размери 3,60м./3,80м. и височина на стрехата до 1,90м.л., закрепен на терена с
анкерни болтове на бетоновите плочи;
- навес, без отрадни стени от дървена конструкция, покрит с керемиди и
размери 3,80м./3,80м., височина на стрехата до 1,90м.л., закрепен на терена с
анкерни болтове на бетоновите плочи;
- шатра от метална конструкция с размери 3,00м./3,00м., с височина 2,30м.,
една дървена маси с размери 1,90м./0,75м. и четири бр.дървени пейки с размери
2,00м./0,50м., поставени на терена;
- Детски кът и състоящ се от : три броя дървени катерушки с пластмасови
пързалки на площ от 15,00м.кв., закрепени на терена с анкерни болтове на
бетоновите плочи и положени около тях и под тях каучуково ударо- поглъщащи
плочи на площ от 80 м.кв.; клатушка - метална с размери 2,00м./0,50м.л.,
закрепена на терена с анкерни болтове на бетоновите плочи; катерушка- метална с
размери 2,40м./0,50м.л., закрепена на терена с анкерни болтове на бетоновите
плочи; люлка-метална с размери 3,00/2,00м.л. закрепена на терена с анкерни
болтове на бетоновите плочи ; пясъчник-дървен с размери 1,50м./1,50 м.л.,
закрепена на терена с анкерни болтове на бетоновите плочи ; дървена къщичка с
размери 2,00/2,80м.л., поставена на терена ; навес, без отрадни стени от дървена
конструкция, покрит с керемиди и размери 3,90м./2,50м.л., с височина на
стрехата до 3,00м., закрепен на терена в допълнитено поставени бетонови плочи.
Очевидно, с някои несъществени различия в измерените размери на навесите,
вещото лице е констатирало наличието на същите съоръжения, които са описани в
констативен протокол № 11 от 15.08.2019г. и в оспорената заповед.
Въз основа на тези данни, вещото лице е констатирало, че обектите, посочени
в оспорената заповед, не са трайно свързани със земята. Масите и столовете са
поставени на прилежащия терен, а останалите обекти са закрепени за него с
анкерни болтове върху настилката от бетонови плочи. Процесиите обекти могат да
бъдат отделени в цялост от повърхността и преместени в пространството без да
губят своята конструктивна цялост и с възможността да де ползват на друго място
със същото предназначение, доколкото
масите и столовете могат да се преместват и поставят на други места, без да се
повреждат, а обектите, закрепена на терена с анкерни болтове на бетоновите
плочи, могат да се отделят от тях след развиване на болтовете и преместени в
пространството, без да губят своята конструктивна цялост с помощта на подемни и
транспортни средства. Същите не са замонолитени и вкопани в терена, с
изграждане на масивна плътна основа, която трябва да се разруши и разбива.
Еднозначното заключение на вещото лице е, че обектите, предмет на
оспорената заповед, представляват преместваеми обекти, които могат да се
отделят от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, без да
губят своята индивидуализация и предназначение, не изменят трайно субстанцията
и начина на ползване на земята, след като се отделят.
Към заключението е приложена скица с обозначение на обектите и снимков
материал.
IV. За правото:
13. Описаните в предходния раздел на настоящото решение факти, в основната
си част не са спорни между страните.
Различия в становищата на страните се констатират по отношение на
квалифицирането на обектите на процесната заповед като „строежи“ по смисъла на
§5, т. 38 от ДР на ЗУТ или като „преместваем обект“ по смисъла на §5, т. 80 от
ДР на ЗУТ. Така, в обстоятелствената част на жалбата с която е сезиран съда,
несъмнено е вложено разбирането, че процесните съоръжения са преместваеми
обекти, като в този именно контекст се подлага на съмнение, компетентността на
кмета на общината да издава заповеди от категорията на процесната, с оглед
правилото на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. По късно, схващанията на жалбоподателя
еволюират, като се стига до позицията, че процесните съоръжения (без масите и
пейките), представляват „търпими строежи“ по смисъла на §16, ал. 1 от ЗУТ и
§127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Съответно перманентно поддържаната позиция от страна на ответника е, че
обектите на процесното властническо волеизявление са преместваеми съоръжения по
смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.
14. Според §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „Строежи“ са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Според §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, „Преместваем обект“ е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
Съобразно чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се
поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти;
2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи
дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.
15. Независимо от противоречивите позиции заявявани от жалбоподателя,
данните по делото и еднозначните констатации на назначеното по делото вещо
лице, налагат несъмнения извод, че всеки един от обектите на процесната
заповед, не е трайно прикрепен към терена и съставлява преместваем обект по
смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и §5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Относно масите и пейките спор по тази квалификация няма. Спрямо останалите
обекти - дървени навеси ; желязна шатра ; дървени катерушки ; клатушка ; люлка
– метална ; пясъчник- дървен ; дървена къщичка, както при проверките
осъществени от служители на общинска администрация, така и при проверката
извършена от назначеното по делото вещо лице е несъмнено и еднозначно е
констатирано, че обектите посочени в оспорената заповед, не са трайно свързани
със земята, масите и столовете са поставени на прилежащия терен, а останалите
обекти са закрепени за него с анкерни болтове върху настилката от бетонови
плочи. Ноторно
известно е, че анкерният болт е крепежен елемент от стомана, състоящ се от болт
с разширяващ се елемент в края, гайка и шайба. Поради това, категоричното
заключение на вещото лице е, че процесиите обекти могат да бъдат отделени в
цялост от повърхността и преместени в пространството без да губят своята
конструктивна цялост и с възможността да се ползват на друго място със същото
предназначение, като обектите, закрепена на терена с анкерни болтове на
бетоновите плочи, могат да се отделят от тях след развиване на болтовете и
преместени в пространството, без да губят своята конструктивна цялост с помощта
на подемни и транспортни средства. Същите не са замонолитени и вкопани в
терена, с изграждане на масивна плътна основа, която трябва да се разруши и
разбива.
16. Квалифицирането на обектите на властническото волеизявление като
„преместваеми обекти“ по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ и чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, означава, че в случая административната процедура правилно е проведена по
реда на чл. 57а от ЗУТ и заповедта правилно е издадена на основание чл. 57а,
ал. 3 от ЗУТ.
Следва също така да се констатира, че не се установява правата на страните
за участие и защита в производството да са били накърнявани в такава степен, че
това да налага отмяна на заповедта, на това само основание.
В контекста на изложеното до тук, твърденията на разпитаните по делото
свидетели за това, че процесните съоръжения съществували от около 1986г., а
през 2015г. (всъщност през 2016г., според
Протокол за извършени строително монтажни работи от 16.03.2016г.), били
основно ремонтирани от жалбоподателя, не променя по никакъв начин възприетия
вече извод, че в случая става реч за „преместваеми обекти“ по смисъла на §5, т.
80 от ДР на ЗУТ и чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, които се държат от жалбоподателя, а не
за „строежи“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Това изключва
необходимостта, да се изследва въпроса, дали същите имат статуса „търпими
строежи“, доколкото правилата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ са относими единствено по отношение на „строежи“, но не и по отношение
на „преместваеми обекти“ .
17. Противоположни са становищата, които се поддържат от страните относно
статуса на населеното место, като курорт от национално значение.
Според ответника, с Решение № 45 от 25.01.2005г. на Министерски съвет само
девет селищни образования са определени за курорти с национално значение, между
които не е гр. Велинград.
От страна на жалбоподателя обаче е представено и Решение № 153 от 24
февруари 2012г. на Министерски съвет за обявяване на списък на курортите в
Република България и определяне на техните граници (ДВ бр. 18, от 02.03.2012 г.), с което на основание чл. 76 от Закона за здравето, гр. Велинград,
община Велинград е обявен за балнеолечебен курорт от национално значение.
Решението е влязло в сила от деня на
обнародването му в „Държавен вестник“.
18. Според чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България, териториални единици са населените места и
селищните образувания.
Съобразно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗАТУРБ, населено място(курсивът мой) е исторически и
функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо
население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата
социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и
села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на
административно-териториалните и териториални единици.
Съответно, според чл. 3, ал. 4 от ЗАТУРБ, селищните образувания(курсивът мой) са територии извън
строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на
специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат
постоянно живеещо население.
19. Очевидно е, че гр. Велинград е „населено място“, а не „селищно
образувание“, поради което не е възможно да бъде квалифицирано като национален
курорт, определен с решение на Министерския съвет за селищно образувание с
национално значение. Да, гр. Велинград по силата на Решение № 153 от 24
февруари 2012г. на Министерски съвет за обявяване на списък на курортите в
Република България и определяне на техните граници, на основание чл. 76 от
Закона за здравето, е обявен за балнеолечебен курорт от национално значение, но
не и за „селищно образувание с национално значение“.
Това означава, че по реда на чл. 57а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, местно и функционално компетентни да извършат проверката на процесните
обекти са били служителите за контрол по строителството в администрацията на
Община Велинград, а местно и функционално компетентен да издаде заповед за
премахване на тези обекти, на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ е бил Кмета на
Община Велинград, което е и сторено в казуса.
20. Според, чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава
разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени
от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото
разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1
и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за
одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се
определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида
и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на
инженерно-техническа част или конструктивно становище.
Според 56, ал. 8 от ЗУТ, в паркове и градини поставянето на преместваеми
обекти се извършва по ред, определен с наредбата по ал. 2, съгласно план-схема,
одобрена от общинския съвет по реда на чл. 62, ал.9 от ЗУТ.
В чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, разпореждане и
управление на общинското имущество на Община Велинград е указано, че върху
тротоари, улици, площади и други имоти – публична собственост, или части от
тях, могат да се обособяват петна или зони за търговия на открито със срок на
дейност не по-дълъг от една календарна година, ако те не затрудняват
преминаването на пешеходци или автомобили. Схемите се представят за разглеждане
и одобрение от Общински съвет – Велинград.
В конкретния казус е неспорно, че относно процесните преместваеми
съоръжения не са налице никакви схеми, проектна документация, разрешение за поставяне или каквито
и да е други книжа, удостоверяващи начина и редът за тяхното поставяне на
терена.
Това е обуславяло наложителността от издаването на заповед за тяхното
премахване, особено като се съобрази обстоятелството, че голямата част тези,
поставени без спазване на нормативно установените изисквания за това
съоръжения, са предназначени за ползване от деца.
Крайният извод е че оспореният в настоящото производство административен
акт е постановен в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния
закони.
V. За разноските:
21. С оглед констатираната законосъобразност на оспорения административен
акт, на ответната страна се дължат сторените разноски по производството. Според
представени списък, те се констатираха в размер на 720,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Весеко-55- Велеви съдружие“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. Велинград, ул. „Братя Маврикови“, № 13,
срещу Заповед № 1170 от 22.08.2019 г. на Кмета на Община Велинград, с която на
основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и чл. 57а, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗУТ е
наредено да се премахнат, както следва:
- маси 10бр., с размери 1,90 м. х 0,75 м., които не са прикрепени трайно
за терена; пейки 20бр. с размери 2,00 м. х 0,50 м., които не са прикрепени
трайно за терена и тента с размери 7,00х3,00м., пред сграда с идентификатор
10450.503.997.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велинград;
- маси 2бр. с размери 1,90 м. х 0,75
м., които не са прикрепени трайно за терена; пейки 4бр. с размери 2,00 м. х
0,50 м., които не са прикрепени трайно за
терена, разположени на петно № 6 по геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91
Васил Бучков“ ;
- маси 6бр. с размери 1,90 м. х 0,75 м., които не са прикрепени трайно за
терена.; пейки 12бр. броя с размери 2,00 м. х 0,50 м., които не са
прикрепени трайно за терена., разположени на петно № 7 по геодезичното
заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков“ ;
- дървен навес с размери 4,50х4,50м., с изцяло дървена конструкция, дървен
покрив, покрит с керемиди, сглобен от носещи дървени греди са с размери
10см./10 см., с височина три /3/ метра, който не е прикрепен трайно за терена,
разположен на петно № 6 по геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил
Бучков“ ;
- дървен навес с размери 3,00х4,00м., разположен на петно № 5 по
геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков“, изцяло направен от
дървена конструкция и покрит с керемиди дървен покрив. Носещи дървени греди на
навеса са с размери 8см./8 см., с височина три метра. Навесът не е прикрепен
трайно за терена. ;
- желязна шатра с размери 3,00х3,00м. Желязото - тип ковано, покрив - покрит
с плат. Шатрата не е прикрепена трайно за терена ; маса с размери 1.90 х 0.75
м., поставена под шатрата, разположени на петно № 7 по геодезичното заснемане
на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков“ ;
- Детски кът – дървена катерушка с три пързалки-пластмасови, с обща
квадратура петнадесет 15,00кв. м., цялата поставена върху каучуково
ударо-поглъщащи плочи с обща площ сто и петдесет 150,00 кв. м. Катерушката с
пързалките не е закрепена трайно за терена.; клатушка с размери 2,00х0,50м.
Клатушката е закрепена терена с анкерни болтове ; катерушка метална с размери
2,00х0,50м., закрепена за терена с анкерни болтове; люлка метална 3,00х2,00м.
закрепена за терена с анкерни болтове; пясъчник дървен 1,50х1,50м. и височина
2.30м., носещи греди 6см./6 см., обшити с дървена ламперия с височина 60 см.,
целият покрит с дървен покрив. Пясъчникът не е трайно закрепен за терена;
дървена къщичка с размери 1,70х3,10м. Къщичката не е трайно закрепена за
терена.; ударо - поглъщаща настилка под дървената катерушка с три пързалки ;
- дървен навес с размери 4,00х2,50м., разположен на петно № 8 по
геодезичното заснемане на ЕТ „Бучков 91 Васил Бучков“, който навес е направен
изцяло от дървена конструкция. Носещите дървени греди са с размери 8см./8
см. с височина три метра и дървен
покрив, покрит с керемиди. Навесът не е прикрепен трайно за терена
ОСЪЖДА „Весеко-55- Велеви съдружие“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. Велинград, ул. „Братя Маврикови“, № 13, да заплати на Община
Велинград, обл. Пазарджик, сумата от 720,00лв. (седемстотин и двадесет лв.),
направени от последната разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№15933/23.12.2020 Г. ПО АД №11074/2020
Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 08.12.2020 г., с което е даден ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, касационната жалба на
"Весеко-55-Велеви съдружие" ЕООД, гр. Велинград, подадена чрез
процесуалния му представител адв. Иванов, против Решение № 396/06.07.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1036/2019 г. по описа на АС - Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 11074/2020 г. по описа на
Върховния административен съд, в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1149/04.08.2020г., с което, в производство по чл.
248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съдът е отхвърлил молбата за поправяне на решението в
частта за разноските.
ОСЪЖДА "Весеко-55-Велеви съдружие" ЕООД, гр. Велинград,да заплати на
Община-Велинград сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лв. разноски по делото
за тази инстанция.
Определението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване с частна жалба,
в 7-дневен срок от получаване на съобщението, пред петчленен състав на
Върховния административен съд.
В останалата му част, определението е окончателно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№6531/01.06.2021 Г. ПО АД №2865/2021 Г. ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ – II – РИ СЪСТАВ НА ВАС
ОСТАВЯ
В СИЛА определение № 15933/23.12.2020г., постановено по адм. д. № 11074/2020г.
по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е оставена
без разглеждане касационната жалба на дружеството против решение №
396/06.07.2020г., постановено по адм. д. № 1036/2019г. на Административен съд –
Пазарджик и е прекратено производството по делото в тази част.
Определението е окончателно.