Присъда по дело №3992/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 422
Дата: 24 юни 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110203992
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 24 март 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 422
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Наказателно дело частен характер №
20231110203992 по описа за 2023 година
П Р И С Ъ Д А №

номер година 2024 град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД НО,104 състав
На двадесет и четвърти юни година 2024
В публично заседание в състав

Председател: Г. Г.

Секретар: И. А.
като разгледа докладваното от съдия Г. Г.
1
наказателно дело от частен характер номер 3992 по описа за 2023 година

Въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
П Р И З Н А В А подсъдимият А. М. И., роден н........., ЕГН
********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 12-ти март 2023 година в гр.
София разпространил във фейсбук профила си публично позорни
обстоятелства за В. В. А. „Пазете се от ........ Ако имате делови
взаимоотношения с нея, то тогава имайте предвид, че дължи 1 300 000 (един
милион и триста хиляди) лева на ужилени от нея австрийски фирми – може да
се провери в регистъра...“, както и приписал престъпление на В. В. А. –
лъжесвидетелстване престъпление по чл.290, ал.1 от НК „...Първа приятелка с
Росица и неин „свидетел“ по делото за развод. Хвърлям светлина до каква
степен може да се вярва на показанията на такъв свидетел...“ - престъпление
по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение.
На основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ предявения от В.
В. А. срещу А. М. И. в граждански иск за морални страдания в размер на 5000
/пет хиляди/ лева.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА
приложените по делото 2 бр. флаш памет да останат по делото до изтичане
срока на неговото съхранение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН
********** да заплати на А. М. И., ЕГН ********** направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 /деветстотин и
шестдесет/ лева, както и 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен
лист на основание чл.190, ал.2 от НПК по сметка на Софийски районен съд.

ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Софийски градски
съд в 15-дневен срок, считано от ДНЕС.

2
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по н.д.ч.х.№3992/2023 г. по описа на СРС, НО,
104 състав:

В. В. А. е подала чрез повереника си адв.******* тъжба срещу А. М. И..
Срещу последния е образувано наказателно производство от частен
характер с обвинение, че на 12-ти март 2023 година в гр. С**** разпространил
във фейсбук профила си публично позорни обстоятелства за В. В. А. „Пазете
се от *****. Ако имате делови взаимоотношения с нея, то тогава имайте
предвид, че дължи 1 300 000 (един милион и триста хиляди) лева на ужилени
от нея австрийски фирми – може да се провери в регистъра...“, както и
приписал престъпление на В. В. А. – лъжесвидетелстване престъпление по
чл.290, ал.1 от НК „...Първа приятелка с ***** и неин „свидетел“ по делото за
развод. Хвърлям светлина до каква степен може да се вярва на показанията на
такъв свидетел...“ - престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147,
ал.1 от НК.
Частната тъжителка В. В. А., редовно призована, се явява лично и чрез
повереника си, адв.Б., поддържа тъжбата, сочи доказателства.
На основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД тъжителката предяви граждански иск
срещу подсъдимия за претърпени неимуществени вреди.
Съдът допусна така предявения иск, доколкото не са предвидими
затруднения от процесуален характер и възможността да се забави
постановяване на присъдата в наказателната й част, заради гражданския иск.
С оглед на горното съдът прие, че са налице предпоставките за
разглеждането на този иск в наказателното производство.
Повереникът на В. В. А., адв.Б. пледира за осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия.
След обстоен анализ на събраните доказателства счита, че обвинението и
авторството на деянието са доказани.
Защититниците на А. М. И., адв.Т. и адв.Ж., пледират за оправдателна
присъда и присъждане на разноските по делото.
Подс.А. М. И., редовно призован, не се явява.
От фактическа страна:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
съгласно чл.14 и 18 от НПК съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. М. И. и ЧТ В. В. А. се познават, като А. била свидетел по
бракоразводното дело на И. и съпругата му ********.
Св.Ю. Н. познава подс.И. и е приятелка на дъщеря му. Н. имала контакт с
подс.И. като приятел във фейсбук.
1
Св.Ю. Н. задочно познавала ЧТ В. В. А., знаела че е свидетел по делото за
развод.
На 12.03.2023 година св.Ю. Н. във фейсбук прочела изявление в отговор
на пост на бившата съпруга на подс.И., Р*****:„Пазете се от ****** Ако
имате делови взаимоотношения с нея, то тогава имайте предвид, че дължи 1
300 000 (един милион и триста хиляди) лева на ужилени от нея австрийски
фирми – може да се провери в регистъра...“ и „...Първа приятелка с Р**** и
неин „свидетел“ по делото за развод. Хвърлям светлина до каква степен може
да се вярва на показанията на такъв свидетел...“
ЧТ В. В. А. показала на св.****** на телефона някакво писание, от което
била разстроена.
Подсъдимият А. М. И. не е осъждан.

По доказателствата:
Фактическата обстановка съдът установи въз основа на следните
писмените и гласни доказателства по делото:
1. показанията на свиделите А.ия П******, Ю. Н., ******, ******
2. веществените доказателства – два броя флаш-памети;
3. заключението на вещото лице Е. Л. по съдебно-техническата експертиза;
4. заключението на вещото лице Д. К. по повторната и допълнителна
съдебно-техническа експертиза;
5. писмените доказателства, събрани по делото.

При обсъждане на доказателствата:
Основните доказателства по делото, които имат пряка връзка с предмета
на доказване, са свидетелските показания и веществените доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото те обективно са
изложили данни за тези факти и обстоятелства, които лично и непосредствено
са възприели.
Съдът намира, че всеки от свидетелите възпроизвежда вярно онова, което
лично е възприел, като различията са несъществени и се дължат на
различното време и позиция на наблюдение и възприятие.
Това се дължи на субективни причини, които нямат влияние върху
обективната страна на фактите, установени чрез свидетелските показания.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Е. Л. по съдебно-
техническата експертиза, както и заключението на вещото лице Д. К. по
повторната и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Вещите лица са изпълнили поставените им от съда задачи и са дали ясни
и точни заключения по тях.
Видно от заключението на вещото лице Е. Л. по съдебно-техническата
експертиза е невъзможно категорично да се установят регистрирани профили
2
в социална мрежа, тяхната собственост, съдържание, моментно състояние,
настройки, права за достъп и т.н. за минал период.
Видно от заключението на вещото лице Д. К. по повторната и
допълнителна съдебно-техническа експертиза не е възможно да се установи
кой е авторът на публикуваното съдържание.
Липсват противоречия между отделните доказателства, поради което не
се налага съдът да извърши подробен и обстоятелствен анализ и оценка на
тези доказателства с оглед позоваването на едни от тях или отхвърлянето на
други като недостоверни.

От правна страна:
Обвинението е за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр.
чл.147, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на клеветата в нейната основна разновидност по
чл.147, ал.1 от НК може да бъде реализирана чрез две проявни форми.
Първата форма бива осъществена, ако деецът е разгласил неистински
позорни обстоятелства за пострадалия.
Втората форма на изпълнителното деяние се реализира, когато деецът
припише извършването на престъпление от пострадалия и това обстоятелство
не е вярно.
По хипотезата за разгласяване на позорни обстоятелства, съдът намира,
че деянието е несъставомерно, тъй като изразът:»дължи 1 300 000 (един
милион и триста хиляди) лева на ужилени от нея австрийски фирми“
обективно не може да бъде позорно обстоятелство.
Паричният дълг съм по себе си не е позорно обстоятелство от обективна
страна, а «ужилени» изразява лично отношение, което цели да подсили ефекта
на изявлението за наличен дълг.
На следващо място, за да е налице състав на клевета по втората форма на
изпълнителното деяние е необходимо деецът да припише извършването на
престъпление от пострадалия и това обстоятелство да не е вярно.
В случая не е приписано никакво престъпление, включително
лъжесвидетелстване, защото изразът: „...Първа приятелка с Р******* и неин
„свидетел“ по делото за развод. Хвърлям светлина до каква степен може да се
вярва на показанията на такъв свидетел...“ не съдържа елементи от
обективната страна на престъплението по чл.290, ал.1 от НК.
Деецът не е посочил нито потвърждаване на неистина, нито затаяване на
истина.
Не са посочени конкретни факти, за които ЧТ В. В. А. е потвърдила
неистина или е затаила истина.
Ето защо и по хипотезата за приписване извършването на престъплението
лъжесвидетелстване, съдът намира, че деянието е несъставомерно от
обективна страна
На последно място - по делото няма доказателства, че А. М. И. е автор на
процесните публикации във фейсбук, няма доказателства за собствеността на
профила, от който са публикувани посочените в тъжбата изрази.
3
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не се доказа по несъмнен
начин, че подсъдимият А. М. И. е извършил престъпление по чл.148, ал.2 вр.
ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от
НПК го оправда по повдигнатото му обвинение.

По гражданския иск:
С оглед обстоятелството, че съдът призна подсъдимия А. М. И. за невинен
по повдигнатото му в тъжбата обвинение, то предявеният от В. В. А. срещу А.
М. И. граждански иск за морални страдания в размер на пет хиляди лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Това е така, тъй като основателността на иска е в пряка и непосредствена
зависимост от виновността на дееца - всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму - това е правното основание на иска по
чл.45, ал.1 вр. чл.52 от Закона за задълженията и договорите.
Ето защо след като подсъдимият А. М. И. е признат за невинен, той не
следва да носи както наказателна, така и гражданска отговорност.

По веществените доказателства:
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът постанови приложените по
делото 2 бр. флаш памет да останат по делото до изтичане срока на неговото
съхранение, доколкото съдържат данни, които са били предмет на съдебни
експертизи и тяхното връщане не е поискано.

За разноските:
Предвид обстоятелството, че съдът оправда подсъдимия, то на основание
чл.190, ал.1 от НПК осъди тъжителката В. В. А. да заплати на А. М. И.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
960,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист на
основание чл.190, ал.2 от НПК по сметка на Софийски районен съд.
По тези мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
Г.Г******
4
Съобщи за изтекли лични данни