Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 от ГПК Ищецът Н. С. Н. от гр. В. Т. ул.”С. М. „ № 19 .3 с ЕГН *, е предявил против ответника Н. М. Н. от гр. В. Т. ул.”Ц.” № 36 с ЕГН* иск за обявяване за нищожен на сключен помежду им договор за покупко–продажба на недвижим имот, изразен в нотариален акт № т.VІрег. № дело № /2007г.от 01.06.2007г. на нотариус Д. Д. с район на действие района на Великотърновския районен съд, а именно :Апартамент № 5 –запад на третия етаж ,състоящ се от две спални, дневна,столова,кухненски бокс , килер, баня, тоалетна , коридор и две тераси , със застроена площ от 120.30, при граници: изток-общо стълбище и апартамент №6,запад-ЖСК „Б.”1,север- двор,юг-двор, отгоре-апартамент №7 на четвъртия етаж на М. И. К., отдолу-апартамент №3 на втория етаж на Б. Я. Г. и Х. С. Г. и принадлежащата му изба № 8 със застроена площ от 17.56 кв.м. при граници на избата:- изток-ЖСК”Б.”3,запад-изба №9 на Г. М. Г.-север-двор и юг-общи коридор и гараж №7собствен и отгоре гараж №11/партер/, както и таванско помещение №5 със застроена площ от 16.50 кв.м.при съседи: от изток- таван №6 на К. М. К.,запад—двор общо стълбище и обща тоалетна , север-двор, юг-общ коридор и обща тоалетна , отгоре –покрив и отдолу-апартамент № 8 на четвъртия етаж на Х. Р. К. ,както и 10.3629 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. В исковата си молба ищецът твърди,че с този договор е прехвърлено правото на собственост върху описания в него имот на ответника, като страните по договора не са имали за цел до сключат този договор, а същия е сключен като обезпечение на вземането на ответника като кредитор по сключен помежду им договор за паричен кредит за сумата 46 200лв.-получени от ищеца.За да запази владението си върху имота ищецът поискал да бъде сключен договор за наем помежду им,с който ответника му отдавал недвижимия имот под наем. Впоследствие бил притиснат от ответника да подпише нов договор за паричен кредит,отразяващ дълг от 92 300лв.,включваща главница, натрупани лихви и увеличение на лихвата с още 3% месечно както и глоби.Съдържанието на договора само по себе си обяснявало защо в договора за паричен кредит липсвало обезпечение на същия.След изплащането на кредитите ответника следвало да му върне имота. С петитума на исковата молба е направил искане да се постанови решение с което на осн. чл.26 ал.2 от ЗЗД се прогласи нищожността на договора за покупко-продажба изразен в описания в исковата молба нотариален акт., както и да му се присъдят направените по делото разноски. Към исковата молба са представени нотариален акт № т.VІрег. № дело № /2007г.от 01.06.2007г. на нотариус Д. Д. и Договор за паричен заем от 07.05.2008г. С отговор по исковата молба Вх. № /07.03.2011г. ответникът е оспорил иска.Възразил е че искът е недопустим .Излага доводи ,че въпроса за нищожността на договора за покупко-продажба се разглежда в съдебно производство по гр.д.№ /2009г. на ВТРС .Районния съд с решение по това дело бил приел,че договора за покупко-продажбата на имота не бил привиден.Освен това в разгледан между страните съдебен спор по гр.д.№ /2008г. било прието ,че е безспорен факта ,че продажбата на имота описан в исковата молба била осъществена и след това имота бил предоставен на ищеца по настоящето дело по договор за наем . На второ място е възразил ,че искът е неоснователен.Изложил е следните доводи в подкрепа на възражението си, а именно: Договора за продажбата на имота по нотариалния акт бил сключен от страните по тяхна лична воля и в присъствието на нотариуса.Ищецът му продал имота срещу сумата от 46 393лв.,представляваща продажната цена на имота, която била изплатена на датата на изповядване на продажбата. Несъстоятелно било твърдението на ищеца ,че не било извършено плащането на цената по договора. На трето място възразява,че ищецът не е представил доказателства за прикритата сделка –договора за кредит както твърди ,че такъв съществувал от 01.06.2007г.Представен е единствено договор от 07.05.2008г.,който е с много по-късна дата и релевира отношения между страните извън настоящия спор. Моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. С отговора на исковата молба представя: отчет по С/ка 32-32 при Първа инвестиционна Б. от 01-03.20011г. за извършени операции на 01.06.2007г.;нотариална покана акт том.І рег.№/03.02.2009г. на нотариус Д. Д. и съдебно решение по гр.д.№ /2009г. на ВТРС. С отговора е направил искане за прилагане като доказателства по делото гр.д.№/2008г. и гр.д.№/2009г. на ВТРС. С писмена молба от 11.04.2011г., преди провеждане на първото по делото заседание е представил като доказателство Протокол от проведено на 11.10.2009г. заседание по гр.д.№/2009г. на ВТРС. С определение по делото от 12.04.2011г. съдът е приел представените с исковата молба и отговора и писмената молба на ищеца от 11.04.2011г. доказателства и е изискал за прилагане В гр.д.№ /2010г. на ВТОС към което са приложени гр.д.№/2008г. и /2009г. на ВТРС, както и официално заверени преписи от нотариално дело № /2007г. на нотариус Д. Д., както и е допуснал разпит на посочените свидетели. С молба от 19.04.2011г. ищецът е поискал да се задължи ответника да се яви лично пред съда и на осн. чл.176 ал.1 от ГПК да даде отговор на следните въпроси: -При какви обстоятелства Н. Н. е узнал за т.н. продажба на апартамент №5 на ул.”Ст.М.” №. .3, описан в исковата молба и по какъв начин е осъществил връзка с ищеца? -Къде и кога е платена сумата в размер на 46 393лв. и в каква валута? -Кой е платил нотариалните такса за прехвърляне на жилището? -По какъв критерий е определен месечния наем в размер на 693лв. по договора за наем? -Защо ако този договор за наем е съществувал към 22.04.2008г.в първата нотариална покана отправена до Н. не става въпрос за него? -Какво е работил Н. Н. към момента на даване на паричен заем на Н. Н. в размер на 92 000лв. -Познава ли Н. Н. лицето М. Й. Н. и в какви отношения се намира с него. Съдът е извършил разпита на свидетелите и изслушал отговорите на ответника.Изслушано е и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: През 2007г. ищецът и фактическата му съпруга свидетелката Д. А. решили да закупят на името на майката на последната жилище в гр. В. Т., в което да живеят нейната майка и сина и. Поради това ,че жилището се продавало на изгодна цена 28 600 щатски долара или 46 300 лева и майката на свидетелката имала сключен предварителен договор за имота, търсели спешно начин да се сдобият със сумата и да закупят имота. След като не успели да получат нормално кредитиране от Б. потърсили услугите на група лихвари, която фактически държала заложна къща в гр. В. Т. и това били лицата-М. Й. Н. и ответника Н. Н..Първоначално провели разговор относно кредита от който се нуждаели с лицето М. Н., който им казал ,че ще им отпусне необходимите парични средства срещу ипотека на процесния имот и се уговорили да сключат такъв договор на 01.06.2007г. пред нотариус Д. Д.Когато отишли там ги чакали ответника и М. Н., които им казали ,че не били съгласни да дадат парите срещу учредяване на договорна ипотека, а само срещу прехвърляне на имота. Освен това Н. заявил,че поради това ,че има много прехвърлени имоти на свое име и това може да направи впечатление, то ищеца следва да прехвърли имота с договор за покупко-продажба на ответника Н. Н. срещу сумата на кредита , а след това чрез връщането на главницата по кредита плюс таксите и разноските по прехвърлянето и 7% годишна лихва върху тези суми ще изкупи апартамента отново за себе си. Поради това ,че били притиснати от времето за закупуване на жилището капарирано от майката на ищцата и бил изненадан от неочаквано изменените условия на лихварите, ищецът се съгласил на поставените от лихварите условия и на същата дата с договор за покупко-продажба прехвърлил процесния недвижим имот на ответника Н. Н. за сумата 46 393.01лв. За да не издава разписки за връщането на сумите по договора за кредит, които могат да послужат на ищеца като начало на писмено доказателство за доказване наличието на такъв за в бъдеще , а и за да прикрие извършване на престъпление ответникът Н. решил да прикрие получаването на погасителните вноски под формата на заплатен наем и след известно време накарал ищеца да подпишат договор за наем на процесния имот, според който договор ответника отдавал на ищеца вече продадения му от него апартамент за сумата 693лв. Ищецът и свидетелката Д. А. направили опити да получат нов кредит от Б. ,като се обърнали към св. П. В.- кредитен инспектор към ЦКБ да им бъде резрешен кредит за закупуване на имота от ответника ,за да си върнат по този начин кредита,като си откупят имота обратно от ответника.Свидителят В. им представил списък с документи които следва да подготвят страните по сделката за да се даде ход на кредитната преписка, но поради отказ на ответника да представи изискуемите документи преписката за кредите на била придвижена. След това поискали от свидетеля И. Д.-съсед на ищеца да ипотекира имота си срещу нов кредит на ищеца , но същия съобразявайки риска не се съгласил.Така кредита останал частично непогасен до 07.05.2008г.,като ответниците изплащали само лихвите чрез погасяване на овърдрафта на ответника от негово име. На тази дата -07.05.2008г. ответника и ищеца сключили договор за кредит, с който фактически осъществили новиране на стария кредит , като сумата от 50 000лв. по първоначалния кредит от 01.06.2007г. с лихвите и глобите набъбнала на 92 300 лева. През 2008г. ответника Н. с нотариална покана от 22.04.2008г. поканил ищеца да му освободи процесния имот ,без в поканата да сочи ,че имота се ползва на основание на сключен от 01.06.2007г. договор за наем След това ответникът Н. предявил иск пред ВТРС за опразване на процесния имот, като в исковата си молба твърди ,че ответника Н./ ищеца по настоящето дÕло/ му е прехвърлил собствеността на имота/ процесния имот/ и ползва същия по силата на договор за наем от 01.06.2007г.Този договор за наем бил прекратен с изтичането на неговия срок, който бил 10 месечен от датата на сключването му и ответника продължава да го ползва без негово съгласие. С исковата молба представил като доказателство договор за наем на процесния имот от 01.06.2007г.Било образувано гр.д.№/2008г. по което ищецът по настоящето дело и ответник по гр.д.№/2008г. в отговора на исковата си молба възразил,че не е прехвърлил процесния имот на ищеца по това дело и ответник по настоящето –Н., а с този договор е обезпечил изпълнението на сключен договор за кредит със същия на 01.06.2007г. Договора за наем бил сключен през 2008г. със стара дата- от 01.06.2008г. за наем в размер на 693лв.и че този договор за наем прикривал договора за кредит, като дължимата сума на наема от 693лв. представлявала месечната погасителна вноска по договора за кредит. С невлязло в сила решение по гр.д.№ /2008г. ВТРС отхвърлил предявения иск с правно основание по чл. 232 ал.1 изр.1-во от ЗЗД , като в мотивите на решението приел,че договора за наем е привиден,и не е съществувал за периода от 01.06.2007г. -01.04.2008г.защото в нотариалната покана липсвало позоваване на прекратен такъв договор, които изводи произтичали, както от съдържанието на поканата, така и от несъответния размер на месечната наемна цена. С нова нотариална покана ,връчена на ищеца Н. на 03.02.2009г.същия вече бил поканен да опразни процесния имот, поради това ,че е изтекъл срока на договора за наем сключен на 01.06.2007г.и същия се е превърнал във безсрочен , та с отправеното му с поканата предизвестие изтичащо на 18.03.2009г. следва да опразни имота. С нова искова молба до ВТРС поискал на осн. чл. 232 ал.1 изр.1 от ЗЗД да бъде осъден ищеца по настоящето дело- Н. да опразни и предаде ползването на процесния имот.Било образувано гр.д.№/2009г. на ВТРС. С отговора на исковата молба Н. възразил ,че договора за наем не е сключен на 01.06.2007г. и не е подписан от Н., за които обстоятелства предявил и инцидентен установителен иск. В изслушване по реда на чл.176 от ГПК извършено на 10.11.2009г.и записано в протокола по делото първоначално Н. заявил че с ответника Н. имали уговорка да извършат прехвърлянето на процесния имот за обезпечение на кредита, след което заявил че се поправя и че става въпрос за договор за покупко-продажба и за никакъв друг договор. С решение по гр.д.№/2009г. предявеният от Н. иск с правно основание по чл. 232 ал.1 изр.1 от ЗЗД бил уважен,като е отхвърлил предявения инцидентен установителен иск от Н. срещу Н.,че Н. не е подписал договора за заем от 01.06.2007г. основавайки се на заключение на почеркова експертиза по делото която установила че подписа върху договора е на Н.. Изслушан по реда на чл.176 от ГПК ответника Н. в съдебно заседание по настоящето дело на 18.05.2011г. е дал отговор на поставените въпроси както следва: -Къде и кога е платена сумата в размер на 46 393лв. и в каква валута?-Отговор :”Сумата е платена при нотариуса”. -Кой е платил нотариалните такса за прехвърляне на жилището?-Отговор:”Аз съм платил нотариалните такси” -По какъв критерий е определен месечния наем в размер на 693лв. по договора за наем?Отговор:”Месечния наем беше определен от ищеца, той така поиска” -Защо ако този договор за наем е съществувал към 22.04.2008г.в първата нотариална покана отправена до Н. не става въпрос за него? -Отговор-„Нямам спомени нотариуса изготви поканата”. -Този договор съществувал ли е към 22.04.2008г.?-Отговор:”Не знам това беше отдавна”.”Бил съм управител на „З. мес”ООД ,също така имах банков заем /овърдрафт/ , и също така бях на трудов договор във още една фирма”Ш.” ЕООД”. -Познава ли Н. Н. лицето М. Й. Н. и в какви отношения се намира с него?Отговор живеем в една махала от 10-15 години . На допълнително поставен въпрос: -По този договор за паричен кредит , спомняте ли си сумата посо¸ена в същия-92 000лв., как сте я дали на Н. в брой или по банков път?-Отговор: Нямам спомен да съм давал някакви пари на Н.. На допълнителен въпрос: -Оспорвате ли обстоятелството ,че сте дали на Н. 92 000лв?-Отговор : ”Не съм давал такива пари на Н.” На допълнителен въпрос: -Имали ли сте уговорка с Н. след изповядването на сделката за изкупуване обратно,за връщане на апартамента?-Отговор:”Не сме имали такава уговорка” На допълнителен въпрос: -След закупуване на апартамента живели ли сте в него?-Отговор: „В апартамента не съм живял никога.” На допълнителен въпрос: -Защо не сте поискали от Н. веднага да ви предаде апартамента?-Отговор: „След приключване на сделката го оставих да живее в апартамента и да плаща наем.Н. ми предложи това.Той предложи тази сума и така се разбрахме” Според заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза действителната пазарна цена на процесния имот към датата на покупко-продажбата възлиза на 98 000лв., а пазарния наем на същия възлиза на 450лв. при ползване на апартамента и тавана и 400лв. при ползване на апартамента. Преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка съдът прие за установени горепосочените обстоятелства по следните съображения: Съществуването на договор за кредит между страните от 01.06.2007г. макар и да липсва писмен документ удостоверяващ сключватнето му,респективно изпълнението му се установява от следните доказателства: На първо място от направените частични признания на фактите направени от ответника в протокола от 10.11.2009г. по гр.д.№/2008г. на ВТРС в изслушването по реда на чл.176 от ГПК,където първоначалния отговор на Н. бил, че с ответника Н. имали уговорка да извършат прехвърлянето на процесния имот за обезпечение на кредита. На второ място от направеното в отговора на исковата молба по настоящето дело признание на ответника Н.,че договора за кредит от 07.05.2008г. релевира други отношения между страните. На трето място от признания на факти съдържащи се в отговорите на ответника на въпроси по чл.176 от ГПК в настоящето производство, а именно:противиположно на възражението по отговора становище за несъществуване на договора за кредит от 07.05.2008г. На четвърто място от съдържанието на самия договор за заем от 07.05.2008г. в чл.3.1 на който е записано ,че заемната сума ще бъде предадена на 07.05.2008г., а същевременно с другите уговорки заемодателя вече е поел задължението да погасява заема, както и условията за предсрочната изискуемост, което е абсурдно ,защото договора за заем е реален договор и само при предаване на сумата се поемат насрещните задължения от заемодателя.Този факт потвърждава твърдението на ищеца ,че този договор включва в себе си задълженията по договор за кредит от 01.06.2007г. плюс изтеклите лихва и наказателна лихва до 07.05.2008г., което сочи на новация на задължение по предшестващ договор за кредит при условията на чл.107 от ЗЗД. На пето място от съдържанието на договора за наем, а именно: 1/неговата дата съвпадаща напълно с датата на договора за кредит;и 2/ от невъзможната наемна цена от 693лв., която отгоре на това според отговора по чл.176 от ГПК на ответника била определена от самия наемател, която като такава установява други отношения между страните а не наемно правоотношение. На шесто място от съдържанието на атакувания договор за покупко-продажба на недвижимия имот и признанията на ответника, че е заплатил за имота сумата 46 300лв., при цена на имота към датата на прехвърлянето му според заключението на вещото лице в размер на повече от два пъти- 98 000лв. На седмо място от признанията на ответника направени в протокола от съдебното заседание по настоящето дело проведено на 06.02.2012г. при проведената очна ставка със св. Д. А. , където заявява ,че още през лятото на 2011г. е искал от ищеца само да му върне 50 000лв.,както и от признанието му,че ищеца и фактическата му съпруга след прехвърлянето на апартамента са продължили да изплащат от негово име отпуснатия му овърдрафт/ открит кредит/.Както по настоящето дело така и по едно от делата разглеждани от ВТРС ответника на различни места твърди ,че част от парите за покупката на апартамента са от овърдрафт. На осмо място съдържанието на нотариалния акт относно заплащането на цената на имота потвърждава твърдението на ищеца ,че кредита е даден в същия ден преди изповядването на договора по нотариален ред и опровергава възражението на ответника ,че при изповядването на договора същия е заплатил на ищеца цената на имота от 46 393.01лв. Въз основа на така установените факти съдът намира ,че покупко-продажбата на процесния имот изразена в описания в исковата молба нотариален акт на нотариус Д. Д. представлява съглашение за обезпечаване на договора за заем по силата на което при невръщане на парите от заемоискателя, заемодателят ще получи собствеността върху имота. Действително ищецът не разполага с обратно писмо за доказване съществуването на действителната воля на страните , но както вече съдът изложи съображения по горе действителната воля, а именно сключването на продажбата като дадено от длъжника обезпечение по договора за кредит, се разкрива от многобройните частични признания на факти и части от факти от страна на ответника, които свързани в логическа последователност и връзка помежду им и с обстоятелствата установени от писмените доказателства разкриват сключването на договора за кредит и намерението на страните чрез договора за покупко-продажба на процесния имот да се обезпечи изпълнението на договора за кредит, а не да се прехвърли от ищеца и се придобие от ответника имота срещу записаната в нотариалния акт цена като основание на договора. Нещо повече в случая се разкрива престъпна лихварска схема по която като се използва договора за продажба и се комбинира с договор за наем на същия имот, далия обезпечението длъжник се лишава от възможността да разполага с разписки за погасяването на договора за кредит, тъй като същите се замаскирват като изплатени наеми. В исковата си молба ищецът твърди два основни факта на които основава претенцията си:Първо ,че липсва съгласие за сключването на атакувания договор за покупко-продажба на процесния имот поради това ,че страните не са желаели настъпването на правните последици на продажбата и Второ-че със сключения договор е направено обезпечение на паричен кредит в размер на 46 200лв. със 7% годишна лихва и за да се гарантира изпълнението на този договор е извършена продажбата по нотариалния акт. На основата на тези факти ищецът заявява ,че договора е нищожен и иска прогласяването на нищожността му.В петитума на исковата молба е квалифицирал основанието за нищожност по чл.26 ал.2 от ЗЗД като привиден с който се прикрива съглашение за обезпечаване на договора за кредит. Договора за прехвърляне на правото на собственост е нищожен на осн. чл.26 ал.2 от ЗЗД,като привиден, с който се прикрива договор за обезпечаване на договора за кредит сключен на същата дата. От установените по делото факти се установява ,че и привидното съглашение е недействигтелно на осн. чл.152 от ЗЗД поради сключване на непозволено от закона съглашение с което с се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора различен от този който е предвиден от закона . От доказателствата по делото е установено,че ответника ,като кредитор по договора за заем със атакуваната покупко-продажба на имота е целял да се обезпечи изпълнението на договора за заем, така,и вместо да получи допустимия от закона резултат/парите от продажбата на имота на публична продан при ипотека и залог/, да се удовлетвори пряко чрез получаване на собствеността върху прехвърления недвижим имот.Следователно със симулативния договор за прехвърляне на недвижимия имот освен,че е прикрито забранено от закона съглашение, със него се заобикаля и закона, тъй като с него се цели да се получи един забранен от закона резултат-продажба със задължение за обратно изкупуване/ обявена от закона –чл.209 от ЗЗД за нищожна, с позволени от закона средства –обикновената покупко-продажба на недвижими имот. С оглед установеното по делото,независимо от размера на даденото от кредитора един или няколко кредитори по договора за заем, обезпечаването на вземането по договора за заем на пари със съглашението за прихвърляне на имота с уговорка за обратно изкупуване,е обявено от закона за нищожно-чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД, и сключеното с който и да е от тях и прикрито с договора за покупко-продажба на имота , обуславя нищожността на договора за покупко-продажба, като привидна сделка. Нещо повече прехвърлянето на имота дори на друго лице, ако е установено,че това прехвърляне е станало по волята на участника в прикритата сделка,води до нищожност на прехвърлителната сделка с третото лице, тъй като в този случай с прикриващата сделка се обезпечава вземането на кредитора по договора за заем,чрез прикритото съглашение за обезпечаването на това вземане, а третото лице се явява бенефициент определен със прикритото съглашение от кредотора по договора за заем-бенифициера.В този смисъл е Р№/10.01.2001г. на ВКС-ІІ Г.О. по гр.д.№/2000г. Ето защо въз основа на гореизложеното съдът намира че искът следва да се уважи като се прогласи нищожността на изразения в нотариален акт № том.VІ рег.№ дело № от 01.06.2007г. на нотариус Д. Д. договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между ищеца и ответника за прехвърляне на правото на собственост върху : Апартамент № 5 –запад на третия етаж ,състоящ се от две спални, дневна,столова,кухненски бокс , килер, баня, тоалетна , коридор и две тераси , със застроена площ от 120.30, при граници: изток-общо стълбище и апартамент №6,запад-ЖСК „Б.”1,север- двор,юг-двор, отгоре-апартамент №7 на четвъртия етаж на М. И. К., отдолу-апартамент №3 на втория етаж на Б. Я. Г. и Х. С. Г. и принадлежащата му изба № 8 със застроена площ от 17.56 кв.м. при граници на избата:- изток-ЖСК”Б.”3,запад-изба №9 на Г. М. Г.-север-двор и юг-общи коридор и гараж №7собствен и отгоре гараж №11/партер/, както и таванско помещение №5 със застроена площ от 16.50 кв.м.при съседи: от изток- таван №6 на К. М. К.,запад—двор общо стълбище и обща тоалетна , север-двор, юг-общ коридор и обща тоалетна , отгоре –покрив и отдолу-апартамент № 8 на четвъртия етаж на Х. Р.К.,както и 10.3629 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж , поради това че с този договор се прикрива обезпечаване на договор за заем между ищеца Н. С. Н. с ЕГН* от една страна и от друга ответника Н. М. Н. с ЕГН* като привиден и представлява съглашение между страните , с което се уговаря предварително,че кредитора ще получи като удовлетворение при неизпълнение на задължението собствеността върху имота, или начин на удовлетворение на кредитора различен от този който е предвиден от закона . С оглед изхода на делото следва ответника Н. Н. да бъде осъден да заплати по сметката на ВТОС 2 723.43лв.лв. държавна такса върху цената на иска за която ищецът е бил освободен на осн. чл.83 ал.2 от ГПК, а на ищеца Н. С. Н. да заплати разноските по делото в размер на сумата 816.лв. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на изразения в нотариален акт № том. рег.№ дело № от 01.06.2007г. на нотариус Д. Д. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между: Н. С. Н. от гр. В. Т. ул.”С. М. „ № 19 .3 с ЕГН * като продавач и Н. М. Н. като купувач, за прехвърляне собствеността на : Апартамент № 5 –запад на третия етаж ,състоящ се от две спални, дневна,столова,кухненски бокс , килер, баня, тоалетна , коридор и две тераси , със застроена площ от 120.30, при граници: изток-общо стълбище и апартамент №6,запад-ЖСК „Б.”1,север- двор,юг-двор, отгоре-апартамент №7 на четвъртия етаж на М. И. К., отдолу-апартамент № на втория етаж на Б. Я. Г. и Х. С. Г. и принадлежащата му изба № със застроена площ от 17.56 кв.м. при граници на избата:- изток-ЖСК”Б.”3,запад-изба № на Г.М. Г.-север-двор и юг-общи коридор и гараж №7собствен и отгоре гараж №11/партер/, както и таванско помещение №5 със застроена площ от 16.50 кв.м.при съседи: от изток- таван №6 на К.М. К.,запад—двор общо стълбище и обща тоалетна , север-двор, юг-общ коридор и обща тоалетна , отгоре –покрив и отдолу-апартамент № 8 на четвъртия етаж на Х. Р. К., както и 10.3629 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата 46 393.01лв. ОСЪЖДА Н. М. Н. от гр. В. Т. ул.”Ц.” № 36 с ЕГН* да заплати по сметката на ВТОС сумата 2 723.43лв. държавна такса. ОСЪЖДА Н. М. Н. от гр. В. Т. ул.”Ц.” № 36 с ЕГН* да заплати на Н. С. Н. от гр. В. Т. ул.”С. М. „ № 19 .3 с ЕГН * сумата 816.00 лв. разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |