Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207 17.01.2019
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Наказателна колегия
На шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Руси Русев
като разгледа докладваното от съдия Марков
ВАН дело № 857 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение
№ 945 от 03.07.2018г., постановено по НАХД
№ 525/2018 г., Районен съд, гр.Бургас признал
обвиняемия М.И.Д. ***, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 25.11.2015
год., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, предал по
мобилния си телефон с абонатен № ********** на телефон с абонатен № ********* при „Общински
съвет за сигурност” при Община Бургас неверни повиквания за тревога, а именно,
че може да има и, че ще има бомба в сградата на Културен дом „Лукойл-Нефтохим”
/“НХК“/, находяща се в гр. Бургас, пл. „Тройката“, №1, поради което и на
основание чл. 326, ал. 1, вр. чл.26,
ал.1, вр.чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
БРС е отнел на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“
от НК в полза на Държавата 1 брой мобилен телефон марка „Еvolio M5“, с IМЕI № ********** и IМЕI №
********, ведно с
батерията, както и SIМ карта с № ********, а веществените доказателства:
SIМ карта с № ******** и един брой карта памет, микро SD марка „Тoshiba”, 4GВ,
разпоредил да бъдат върнати на
обвиняемия.
Със същото решение обвиняемият М.Д. е осъден да заплати направените по делото разноски на
досъдебното производство, в размер на 113,62 лева в полза на бюджета на ОД на
МВР - Бургас по сметка на ОД на МВР - Бургас, а на Районен съд - Бургас
направените съдебно-деловодни разноски в размер от 225 лева, както и 10 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на обв. М.Д., според която, решението
е необосновано и постановено при
допуснато съществено процесуално нарушение, поради непредявяване на
веществените доказателства. В депозираното на 05.07.2018г. допълнение към
жалбата се заявява твърдение за предубеденост на съдебния състав постановил
обжалваното решение и се моли за неговата отмяна и оправдаване на обвиняемия. В
ново допълнение от 06.08.2018г. обвиняемият е изложил подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението на БРС и освен искането си за оправдаване по повдигнатото обвинение е
направил и алтернативно искане за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районен съд. В съдебно заседание обвиняемият
подробно развива доводите си за опороченост на съдебния акт и моли въззивноят
съд да го отмени и да постанови решение, с което да го признае за невинен.
Преди обвиняемият да оттегли пълномощията си,
жалби срещу решението са подадени и от
защитниците на обвиняемия – адв.Захари Кирилов от АК-Бургас и адв.Стефан
Харизанов от АК-Пловдив, с които се иска то да бъде отменено, а обвиняемият да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят
на БОП намира въззивните жалби за неоснователни, а обвинението категорично доказано,
поради което предлага въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Бургаският
окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313
и чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Обв. М.И.Д.
е роден *** ***, **** гражданин, ****, *****
образование, *******. Работи
в *********** .
За
25.11.2015 год., в 17.00 часа в сградата „Културен дом на НХК“ в центъра на гр.
Бургас било организирано представление на деца от различни детски градини от
гр. Бургас, в което е било планирано да
вземат участие и деца от детска градина „И.“ в гр.
Бургас, която посещавала дъщерята на обвиняемия - И.Д.. Същия ден сутринта
обвиняемият завел детето в градината и в разговори с работещите в градината свидетелки
Д.С. и К.К. се уверил, че е възможно на тържеството да присъства Кмета и други
гости от Община Бургас. Изразил бурно нежеланието си детето му да танцува пред
тях, но отклонил предложението да вземе дъщеря си и тя да не участва в концерта.
В разговор със свид.К. обвиняемият я попитал
дали представлението няма да се
отложи , ако се обади и каже, че има бомба, но получил отговор , че това е
извън компетенциите й. По-късно през деня Д.И.И. – Д. (***** на обв. Д.)
взела дъщеря си от детската градина и детето
не участвало в тържеството.
Обв. Д. не
желаел детето му да участва в представлението, на което наред с
другите гости били поканен Кмета на гр.
Бургас и Председателя на Общинския съвет, но не искал то да узнае, че той да е
причина тя да не участва, затова решил да осуети тържеството.
Същия ден
– на 25.11.2015 г., около 10:19 часа
обв. Д. като позвънил от мобилния си
телефон с абонатен № ******* към телефон с абонатен № ********* при
„Общински съвет за сигурност“ при Община Бургас, осъществил разговор със свид. М.Г.М. - ******* в Отдел
„УКОМП“ към Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“
(Дирекция „УКОРС“). В разговора обв. Д. заявил на свид. М., че иска
оставката на кмета на гр. Бургас. Свид. М. му отговорил, че телефона, на който
се обажда е предназначен за приемане на сигнали за бедствия, аварии и
опасности. Тогава обв. Д. му казал, че в
този случай , ще му предаде, че може да има бомба в Дома на НХК, след което му
затворил телефона. В разговора обв. Д. не се представил на свид.М.. След
приключването му свид. М. предал свид. П. И. Н. -
оперативен дежурен при „Общински съвет за сигурност“ съдържанието на разговора
и абонатния номер, от който получил обаждането (номера, часа на обаждането и
абонатния номер , с когото е разговаряно се изписвали на дисплея на телефона в
дежурната стая). Двамата свидетели сравнили изписания на дисплея на телефона
номер, от който е получено обаждането със записани на лист върху оперативното
табло телефонни номера и имена на хора, подавали дотогава сигнали и установили,
че със свид. М. е разговаряно от телефонния номер, от който се е обаждал
обвиняемия по друг повод(сигнал за самозапалване през м.юни 2015г.). Когато
след няколко минути – в 10:26ч. обв. Д. отново
се обадил от мобилния си телефон с абонатен № ******* на
телефон с абонатен № *******, разговора бил проведен със свид. П. Н., който
още в начало на разговора се обърнал към обв. Д. по фамилия - „Здравейте, господин Д.!“. В този и в последвалите няколко обаждания на
обвиняемия на същия телефон той
разговарял със свид Н., на когото разказал за несъгласието си с въведената
платената зона за паркиране, за съставен му акт за нарушение и неуважените
жалби до Общината, за нежеланието си Председателя на Общинския съвет да
присъства на тържеството в Дома на НХК и заявил, че няма да допусне официалните
гости да присъстват.
Между следващите
обаждания на обвиняемия свид.Н. провел телефонни разговори и уведомил за случващото
се свид. М. И. А., който бил ***** отдел
ОФК към Дирекция УКОРС при Община Бургас и замествал отсъстващия свид.В. В.(****** на Дирекция
„Управление при кризи, обществен ред и сигурност“), получил потвърждение от сътрудник на кмета за
присъствието на кмета на тържеството и уверение от
Председателя на Общинския съвет, че ще приеме обвиняемия. Последвали
уведомявания на оперативния дежурен към ОДМВР – свид.А. Р., ***** на на
Сектор „Охранителна полиция" при ОД на МВР - гр. Бургас, дежурния при
Първо РУ на МВР, в чийто район се намира Дома на НХК.
Същия ден
след разговора в 10:26ч. обвиняемият е провел от мобилния си телефон с абонатен
№ ********* още 6 разговора, последния в 13:23ч, със свид.Н. на телефон с абонатен № ********. Когато свидетелят
предал на обвиняемия за възможността да се проведе среща в приемния
ден на председателя на Общинския съвет, обвиняемият заявил, че времето за приказки е свършило и е време
вече да действа, след което прекъснал разговора. После отново обвиняемия се
свързал със свид.Н. и му казал, че мероприятието в сградата на Културен дом
„Лукойл-Нефтохим“ няма да се проведе, защото „ще има бомба, бомба“.
Извършената
от оперативно-техническа група от Първуо
РУ на МВР –Бургас проверка в помещенията на сградата на Културния дом
„Лукойл-Нефтохим“ не открила взривно устройство ( констативен протокол от
25.11.2015 г. - том І, л.7 от досъд.п.). Директора на Общинско предприятие „Летен театър, фестивали
и концерти“ - свид. Д. М. - подписал декларация, с която отказал сградата
да бъде запечатана за срок от 24 часа
(л.8,т.І от досъд.п.) и планираното мероприятие било проведено при засилени мерки
за сигурност .
Обв. Д.
бил задържан по реда на ЗМВР в 18.10 часа на 25.11.2015 г. и освободен на
26.11.2015 г. в 17.45 часа (заповед за полицейско задържане рег.№431зз-619 от
25.11.2015 г. – т.І, л.5 от досъд.п.).
Изложената
фактическа обстановка не се различава съществено по основните правнорелевантни
факти от приетата в мотивите на атакуваното решение и е изведена от настоящият
въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на
доказателствената съвкупност.
Авторството
на двете деяния, в които е обвинен обвиняемия, е безспорно установено, а начина
на осъществяването им се извежда от данните, съдържащи се в основно в показанията
на свидетелите П. Н., М. М., И.К., в
протоколите за оглед на веществени
доказателства и за доброволно предаване, от заключенията на вещите лица, изготвили
съдебно –техническите експертизи, приложените заверени извадки от водените в Общината
ръкописен дневник на сигналите и Обобщена справка на постъпилата информация в
Дежурния оперативен център, както и в останалите доказателства по делото.
Показанията
на свидетелите Н. и М. пресъздават в хронологична последователност разговорите
на обвиняемия с двамата общински служители и разкриват твърдяната от него, в двата
инкриминирани разговора, възможност за
наличие на бомба в сградата на културния дом. От показанията на същите
свидетели се установява и как е била установена самоличността на
обвиняемия (съвпадение на обаждащия се
телефонен номер с изписания на лист на оперативното табло, последвалото
обръщение към него по фамилия и продължилите разкази за събитията от живота му, формирали негативно му
отношение към представители на общинската власт).
За съдържанието на съобщеното му от обвиняемия
, съдът кредитира показанията на свид.М., дадени в досъдебното производство
пред съдия –л.33,т.ІІ от дъсъд.п., когато спомените му са били по-ясни. В
същите показания този свидетел посочва , че в проведения около 10:20ч. разговор
с обвиняемия, след като му е казал, че телефона, на който се обажда е
предназначен за приемане на сигнали за бедствия, аварии и опасности, обв. Д. му заявил, че в този случай , ще му предаде,
че може да има бомба в Дома на НХК и прекъснал връзката. Тези показания се подкрепят напълно от
съдържанието на звукозапис „call_10-20-51_OUT_******“ , в
който лицето разговарящо с дежурния на Общината
казва: „Ето ти сигнал за бедствия и аварии бе, в Дома на НХК може да има
бомба!“ – заключение на съдебно-техническа експертиза - л.193 от НАХД № 525/2018г. по описа на БРС.
Показанията на свид.Н. пред съда, в частта им
касаеща разговорите му с обвиняемия същия
ден, не се различават съществено от
приобщените в досъдебната фаза и това, според настоящия състав, се дължи на
ползваните от него бележки за часове , обсъдени проблеми и някои конкретни фрази. В показанията си
последният свидетел изнася информация за
темите на водените разговори, реакциите на обвиняемия по тях и за съдържанието
на последното инкриминирано в обвинителния акт невярно съобщение от обвиняемия
- че мероприятието в сградата на Културния дом НХК няма да се проведе, защото „ще има бомба,
бомба“.
По
отношение на преразказания му от свид.М. първи разговор с обвиняемия, свид.Н. твърди, че колегата му е казал , че
„…в такъв случай ще има бомба в сградата на дома на НХК“. Според съда, свид.Н. пропуска
условното наклонение, за да не поставя
под съмнение адекватността на последващите си действия и правилността на
извършената от него преценка на
ситуацията като оперативен дежурен в дежурния оперативен център на Община
Бургас. Това е и причината за различията
в показания му кого и кога е уведомил за получените сигнали. В досъдебното е
твърдял, че след последния разговор уведомил Директора на дирекция УКОРС и техническия
секретар на Кмета на общината, а в съдебно следствие твърди, че тези
уведомления са станали още след първия разговор с обвиняемия. Именно тази част от показанията му в съдебно
заседание съдът кредитира, тъй като се
потвърждават от хронологията на събитията, съобщавана от свидетелите А., Р. и К..
В случая, преценката на свид.Н. за съобщения му от свид.М. разговор с обвиняемия, е отчитала освен
такива обективни фактори като възможно
наличие на взривно устройство в центъра на Бургас, на място, където е планирано
провеждането след часове на културно мероприятие с участие на множество хора,
включително и групи от малки деца, но и друг важен фактор - че сигналът е подаден
от обв.М. Д.. Точно
обвиняемият няколко месеца по-рано (на 10.07.2015г.)
отново е подавал телефонни сигнали, че ще
се самозапали пред Общината с туба бензин, за което е и бил задържан по
ЗМВР( за това му задържане обвиняемият предоставил пред БРС папка с документи) и
който случай е дал повод да се закупи записваща техника за общинския телефон,
която обаче не функционирала. Преценката за получен „сигнал с висок приоритет
на опасност“ е отчитала и личността на
подалия сигнал обвиняем, а свид. Н. не желае тази оценка за личността на Д. да
стане достояние, възможно, поради заявеното
желание на последният да води съдебни дела срещу същия свидетел. Дори и да
се предположи , че свид.Н. има отрицателно отношение към обвиняемия , това не изключва
достоверност на показанията му, още повече, че причината за коментираните противоречия не е от такова естество, че да изключи тяхната правдивост.
От друга страна, кредитираните му показания не само кореспондират, но и се
потвърждават от останалите доказателства.
Отделно
от това, следва да се посочи, че твърдяното противоречие между показанията на
тези свидетели досежно това кого и кога (дали
след първото или последното от двете инкриминирани обаждания) са уведомили за подадените от обвиняемият сигнали
е без съществено значение за съставомерността на деянията, защото деянието по
чл.326, ал.1 от НК е на формално извършване. Дали е следвало да се уведоми
тел.112, ОДЦ на МВР-София или ДОТИ или
други органи , дали свидетелите Н., А., Р. са действали
съобразно инструкциите им за това или не, е
без значение.
Тук, единствено
за да се избегне неточното интерпретиране на доказателствата от жалбоподателя, следва
да се посочи, че в отговор на запитването
на БРС (л.154, л.155 от т.І от досъд.п.)
от ОДМВР-Бургас са уведомили (л.167,л.179, л. 207, т.І от досъд.п.), че записи в дежурната част на ОДМВР за
25.11.2015г. е невъзможно да бъдат предоставени. Причината за това е изтеклия шест месечен
срок на съхранението им.
По отношение на другите търсени записи – тези от разговорите от
на дежурния към Общинския център за сигурност, проведени на 25.11.2015г., отговора на Община Бургас е, че такива не са били правени, поради отсъствие на
техническа възможност – л.85, т.І от досъд.п.
Както бе
посочено го-горе, дали и по какъв начин са били уведомявани и други лица освен
адресата - Общинския център за сигурност, би имало значение при преценка за
наличие на по –тежката квалификация по чл.326, ал. от НК, каквото обвинение не е повдигнато на
обв.Д., а отсъствието на коментираните записи не прави разследването непълно.
Факт е
обаче, че още първото съобщение на обвиняемия за бомба в дома на НХК е било
възприето с достатъчна сериозност, защото то е било причината свид.Н. да
разговаря с Началник отдел ОФК при Община Бургас, със сътрудник на Кмета и с
Председателя на Общинския съвет. В тази насока са и показанията на свид. А. - ****** отдел
ОФК, че около 13ч. е бил „отцепен района“ на сградата, а между 13:00 и 15:00 е
била извършена полицейската проверка, както и показанията на свид. Р. – оперативния дежурен към ОДМВР, че
сигнала за поставено взривно устройство е получен при тях около обяд, което
според него е между 11ч.-13ч. от началника на сектор „Охранителна полиция“ към
ОДМВР.
От показанията на свид. И.К. –
журналист към електронно издание „www.flagman.bg“, също се изяснява, че разговора му с обвиняемия е проведен между 13-14ч.
на 25.11.2015г., след публикации в тази
и други електронни медии за заградителни мероприятия около сградата на дома на
НХК поради сигнал за бомба. Съобщеното обстоятелство напълно кореспондира и с
факта, че обвиняемият е съхранил в телефона си в папка „Download“ файл с наименование: „Първо във
Флагман! Сигнал за бом…11/25/2015 3:13
РМ….“- последният от посочените 19 запаметени файла в заключението на техническата
експертиза на в.л. Здравко Стоянов –л.30, т.І от досъд.п.
Освен за подбудите и мотивите на
обвиняемия да подаде сигнала, от показанията на този свидетел се изясняват още две
правно значими обстоятелства – за начина на разпознаване на обвиняемия и за обстоятелството , че обвиняемият е
съобщил на общинските служители за възможност в дома на НХК да има бомба. Според
частично приобщени от БРС на основание чл.281, ал.4 ,вр.ал.1,т.2 от НПК
показанията на същия свидетел от досъдебното производство и поддържани от него,
обвиняемият му се е обадил от абон.№ ******** чрез приложение „Вайбър“. При използване на това приложение е от значение
с кой от трите известни му номера
свидетелят е привързал към акаунта на обвиняемия. В случай свидетелят е
категоричен, че е разговарял именно с обв. Д., която категоричност се основава
не само на използвания телефонния номер – един от телефонните номера на обв.Д.
, с които свидетелят разполагал, а преди
всичко по гласа и тематиката на разговорите, защото многократно е разговарял с
него по повод изразявана гражданка позиция и протести.
Показанията
на свидетите Н. и М., като източници на преки доказателства за обстоятелствата
по чл. 102 от НПК, се потвърждават и от информация, съдържаща се в приложени към
делото писмени и веществени доказателствени средства – протоколи за доброволно
предаване и предявените веществени доказателства по делото - 1брой мобилен телефон марка „Evolio M5“,
черен на цвят с отчупен ляв ъгъл записани
на него IМЕI № ******* и IМЕI №
*********; 1брой
батерия за телефон 2 000 mAh, 3,8 V, черна на цвят; 1брой СИМ карта на мобилния
оператор М-Тел № *********;1брой СИМ карта на мобилния оператор „Глобул“ –
„b-connect“, № *********;1брой карта памет „micro SD“ Н4, марка „Тoshiba“, 4GВ.
С протокол
за доброволно предаване от 26.11.2015 г. обв.Д. предал на полицейския служител
от Първо РУ при ОД на МВР - гр.Бургас – К.С. мобилен телефон марка „Еvolio M5“, ведно с батерията със 51М карта с № ********* и SIМ
карта с № ******** с IМЕI № ********* и IМЕI № *********. С
ръкописен текст е допълнено и предаването на един брой карта с памет тип „micro SD“ марка
„Тoshiba“, 4GВ и преподписано от приелия я (л.19, т.І от д.п.). В този протокол
за доброволно предаване от 26.11.2015 г., подписан от обвиняемия, с печатан
текст е отразено обяснението на предалия
вещите: „Гореописаният мобилен телефон е мой и използвам само аз. В него в
папка програма „Automatic call“ се съдържат записи от разговорите ми с Община
Бургас. С предаденият мобилен телефон звънях в дежурната на Община Бургас от
СИМ картата с номер: **********.“
Така
индивидуализирани мобилен телефон, ведно със SIМ картите, батерията и картата памет (т.І, л.20, от досъд.п.)
същият полицейски служител е предал на разследващия орган с разписка от
27.11.2015 г. На 30.11.2015 г. за
времето от 16.45 часа до 16.55 часа разследващия орган е извършил оглед на
веществени доказателства ( л.л.21,22, т.І от досъд.п.). При извършения оглед с
приложен фотоалбум, е установено, че предадения
от обв. Д. мобилен телефон е марка „Еvolio M5“ с IМЕI № ****** и IМЕI №
***** и в
долния му ляв ъгъл има отчупено парче.
Според обвиняемия
протоколът за доброволно предаване на
веществените доказателства не е сред предвидените в НПК способи за събирането им и поради това няма
процесуална стойност и не е възможно да се установи идентичност между предадените
вещи и обсъжданите от съда веществени доказателства.
Тук
следва да се разграничат два аспекта - протоколите за доброволно предаване като
писмени доказателствени средства за извършеното действие по разследването, от
една страна и приобщените чрез тях към
доказателствата по делото веществени
доказателства.
Веществените
доказателства са такива предметите,
които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението,
върху които има следи от него или са били негов предмет, както и всички други
предмети, които могат да подлежат за изясняване на обстоятелствата по делото –
чл.109 от НПК. Тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност се извършва
чрез прилагането им – чл.110, ал.2 от НПК, и само когато това прилагане е
невъзможно, приобщаването им става опосредено чрез веществени доказателствени
средства, изготвени по реда на чл. 125 -
чл. 126 от НПК. Доброволното предаване, въпреки че не е сред изрично посочените способи в чл. 136 от НПК, когато е осъществено в рамките на
наказателното производство, е предназначено именно за събиране на доказателства
и се явява действие по разследването. Приложеният по делото протокол за доброволно предаване от 26.11.2015г. е годно
доказателствено средство за факта на прилагане на описаните в него веществени
доказателства. Правилно БРС е уважил искането на обвиняемия, като не е допуснал до разпит и заличил от списъка
на свидетелите явилия се за разпит полицейски служител К.С. - гърба на л.151 от
НАХД № 525/2018г. по описа на БРС, съставител на протокола за доброволно предаване,
защото разпита му като свидетел в досъдебното производстно –л.152, т.І от досъд.п., е извършен в противоречие с
чл.118 от НПК.
Действително
обв.Д. не пояснява къде, кога и при какви обстоятелства е предал вещите.
Частични данни за това се съдържат в фактологията, описана в двата листа от
справката на ОДМВР-Бургас за извършена проверка по повод задържането му на
25.11.2015г., представени от жалбоподателя пред въззивната инстанция - л.62-63
от ВНАД №857/2018г. по описа на БОС.
Оспорваният
протокол съдържа информация за предадените вещи, достатъчна за се сравни с
описанието, направено при последващите
процесуално-следствени действия - оглед и експертиза. Тук е необходимо да се
отбележи различието между съдържанието
на представеното от обвиняемия заверено копие на екземпляр от протокола за
доброволно предаване от 26.11.2015 г. - гърба на л.29 от ВНАД №857/2018г. по
описа на БОС и това на приложения по
делото протокол за доброволно предаване от същата дата – л.19, т.- от досъд.п. В съдържанието на
последния , в междуредие , ограничено от отпечатан текст, се констатира допълнителен
ръкописно изписан текст – „1(един) брой карта с памет „микро-СД“, марка
Тошиба,4GB“, удостоверено
с подписа само на полицейския служител. На съответстващото място в представеното и заверено от обвиняемия ксерокопие
на екземпляр от протокола ръкописен текст
липсва, но се забелязва добре очертано в
значително по-светъл по интензивност цвят междуредие вместо ръкописното
допълнение.
Тази
разлика в двата представени екземпляра не внася някаква промяна в
обстоятелствата по делото (поради което и не се налага експертно изследване на
представеното от обвиняемия ксерокопие), защото:
Приложения
по досъдебното производство протокол за доброволно предаване макар и да не
съдържа част от реквизитите по чл.129, ал.1 от НПК не опорочават доказването на
предаването на мобилния телефон, батерията и двете сим карти и карта с памет
тип „micro SD“ марка „Тoshiba“, 4GВ ; дата когато това е станало и направените бележки при това предаване,
отразени в отпечатания текст на
протокола, подписан от съставителя му и доброволно предалия вещите обвиняем.. За
приобщаването на вещественото
доказателсвто - 1брой карта памет „micro SD“ Н4, марка „Тoshiba“, 4GВ са
напълно достатъчни приемането й от разследващия орган от същият полицейски служител с разписка от 27.11.2015 г. и последващия й
оглед, отразен в съответния протокол от 30.11.2015 г., като и двете действия са
извършени ведно с останалите веществени доказателства.
За
настоящата инстанция е несъмнено, че
непълното изписване на а единия IМЕI номер - IМЕI № *******, вместо
цялото число „*******“ се явява технически пропуск на съставителя на протокола
за доброволно предаване от 25.11.2015г. и на разписката от 26.11.2015г. Този
пропуск не се отразява не индентификацията на телефона, доколкото двата IМЕI –ла имат един общ материален носител – процесния
мобилен телефон. Самите цифри, с които са изписани 2-та IМЕI много ясно фабрично отпечатани във вътрешната
част на телефона, което е документирано
при огледа (скрепено и със снимков материал) и установимо при предявяването на веществените
доказателства.
При
предявяването на веществените доказателства във въззивно заседание и в
пледоарията си обвиняемият отрича телефона да е негов, защото имал счупено
парче; не може да определи дали СИМ картата е негова , защото била „рязана“, а не оригинална микро СИМ карта ; а за карта памет
„micro SD“ - не помнел дали е използвал марка „Тoshiba“. Тази му позиция е в пълно противоречие с
многократните молби за връщане на същите вещи в досъдебното и в съдебното производство
, поради което съдът не я приема за достоверна. С представено на 12.11.2016г. пред Първо РУ на
МВР –Бургас той е искал на основание
чл.111 от НПК да му се върне незабавно предадения от него мобилен апарат, ,като
е твърдял, че в телефона и в SD картата се съдържат и данни представляващи интелектуална собственост . –
л.36, т.І от досъд.п., посочил е и номера на телефона – ******** . С
постановление от 19.01.2016г. БРП е отказал да върне веществените доказателства
на молителя. Следващата молба на обв. Д. за връщане на телефона и SD картата в телефона е от 25.05.2016г. и е с
аналогични аргументи за съхранение в тях на изключително важна информация с
изключителна научна и научно приложна стойност, която попадала под закрилата на
закона –л.98, т.І от досъд. С постановление от 08.07.2016г. на БРП е отказано връщането
им, което е потвърдено с определение №1219/26.07.2016г. по
НЧД№4156/16г. на БРС. Първата молба на
обвиняемия по вече образуваното НАХД №525/2018г. на БРС е от 16.02.2018г. (л.28
от същото съд.д.) и с нея е било искано връщането само на СД картата. В съдебно заседание от 06.03.2018г.
молбата му е била оставена без разглеждане. След постановяване на обжалваното решение,
на 13.07.2018г. – обвиняемият е подал жалба
срещу отказа да му бъдат върнати преди
въззивната проверка SIМ карта с № ******* и един
брой карта памет, микро SD марка „Тoshiba”, 4GВ, т.к. според него в тази му
част съдебният акт бил влязъл в сила. БРС с разпореждане №2024/18.07.2018г е
приел тази жалба за недопустима. Жалбата срещу това разпореждане е била обсъдена от въззивната
инстанция в закрито заседание – л.49-л.50 от ВАНД №857/2018г. по описа на БОС.
В конкретния
случай няма никакво основание да се предполага , че е извършена някаква извънпроцесуална интервеция , подмяна или
друга нерегламентирана манипулация или
повреждане върху приложените по делото веществени
доказателства, което да ги направи недопустими или недостоверни.
В
досъдебното производство е било възложено на
вещото лице Здравко Стоянов да свали на хартиен и оптичен носител цялата
информация за периода след 25.11.2015г., запаметена в предоставения му е
мобилен телефонен апарат марка „Еvolio M5“ с IМЕI № ******** и IМЕI №
*******, с двете
SIМ карти и „micro SD“ Н4, марка „Тoshiba“, 4GВ. Обстоятелството
, че в констативно-съобразителната част на тази експертиза вещото лице е
включил изображение на същата марка и модел
телефон чрез снимка от Интернет (гърба на л25, т.І от досъд.п.), а не
снимка на конкретния телефон на обвиняемия, по никакъв начин не опорочават
изпълнението на експертизата, каквото възражение внася обвиняемия в писмените
си допълнителни аргументи към въззивната жалба, доколкото, както бе посочено
по-горе, външния оглед на веществените
доказателства е бил извършен до възлагането на техническата експертиза. Видно от допълнителните отговори на въпроси в
съдебно следствие, вещото лице Стояно е изпълнил поставената му задача, като е
свалил информацията от телефона,
окомплектован с двете SIМ карти и „micro SD“ картата, без да е разграничил
мястото на съхранение на отделните файлове от папки „СallRecordings“,“ Download“,
снимките и видеофилмите, което е направено само за телефонните указатели във всяка от SIМ карти.
Възпроизведените
в същото заключение съдържание на два изходящи разговора „call 21-38-40 OUT *****“ и „call 21-44-51 OUT *****“ нямат
връзка с предмета на настоящото дело.
Видно от
приложеното експертно заключение в папка „СallRecordings“ са
запаметени 39 разговора проведени на 25.11.2015г. и още един разговор ,
проведен на следващия ден.
От
приложната в табличен вид информация по п. „V. Набрани номера“ от това
заключение става ясно, че на 25.11.2015г. обвиняемият е избирал 17 пъти
телефонния номер на общинския дежурния оперативен център - *******.
Първите
четири избирания на общинския телефон са осъществени от обвиняемия до 10:26ч. В
допълнителни въпроси на защитата- адв.К. (гърба на л.141 от ВАНД №857/2018г. по
описа на БОС) вещото лице е пояснило, че при няколко последователни
повиквания(избирания) се записва часа на
последния проведен разговор. Изследваният
телефона не предоставя техническа възможност да се провери от тези четири последователни повиквания
колко разговора реално са проведени освен последния отразен. За инкриминирания
от обвинението период период, според експертизата, обвиняемият е звънил на
същия общински телефон още два последователни пъти, последния в 11:55ч ; веднаж
в 12:23ч.; два последователни пъти, от които последния в 13:09ч ; веднаж в 13:23ч. Тези данни
напълно кореспондират с дневника за
сигналите, постъпили в дежурния общински оперативен център, време, когато с обвиняемият са проведени разговори на 25.11.2015г. в 10:19ч; 10:20ч; 10:26ч;
11:50ч; 11:55ч.; 12:24ч; 13:01ч; 13:09ч; 13:23ч.- л.6,л.155, л.157,т.І от
досъд.п. Видно от ръкописните записвания, извършени от свид. Н., в периода от
10:19ч до 13:23ч. обвиняемия е провел 9
разговора, също записани в анотация,
с общинските служители от абонатен № ******** към телефон с абонатен № *******, което обстоятелство в обобщен
вид е отразено в п.8 от разпечатката на Обобщена справка на постъпилата
информация в Дежурния оперативен център – л.161,т.І от досъд.п.
По време
на съдебното производство е била допусната поисканата от защитата и извършена
от вещото лице Щ.Папанчев съдебно- техническа експертиза, от заключението на
която е видно, че на оптичния диск, приложен към заключението на вещото лице Здравко
Стоянов има 43 аудиозаписа, разположени в три отделни директории.
Вещо лице
Папанчев е установил девет записа на разговори между обвиняемия и дежурния на
Община Бургас в папка с име „2015-11-25“
, които са във вид на файлове с дата на
създаване 25.11.2015 г. Сравнението
показва , че наименованията на отделните файловете, което се генерира
автоматично от записващата програма, съответстват на часовете на проведени
разговори, отбелязани в коментирания
вече дневник за сигналите на дежурния общински оперативен център и напълно
съответстват на показанията на свидетелите М. и Н..
Същото вещо лице е отразило съдържанието на първия от тези девет разговора – „call_10-20-51_OUT_*****“, в
който лицето разговарящо с дежурния на Общината
казва: „Ето ти сигнал за бедствия и аварии бе, в Дома на НХК може да има
бомба!“. В съдебно заседание вещото лице е уточнило , че за часа на проведения
разговор съди от логиката на създаване на името на файла и номерацията. Според
настоящия състав, неправилно в протокола от съдебно заседание е отразено, че
обаждането в 10:20ч е извършено от общинския телефон с номер ******. Самото
наименование сочи, че обаждането е насочено към този номер, защото в обратния
случай в наименованието на файла се отразява „…_IN_...“
Довода на
жалбоподателя, че тези гласови записи не следва да се ценят, понеже са частни и
не са събрани по установения ред, направен още след запознаване с заключението
на вещото лице Папанчев –л.206 от НАХД № 525/2018г. по описа на БРС, е
неоснователен.
Представеният
от жалбоподателя отговор на негов сигнал до НБКСРС – л.60 от ВАНД №857/2018г.
на БОС, не променя характера на характера на звукозаписите (ако изобщо сигнала до
НБКСРС се е отнасял до настоящия случай), доколкото по делото безспорно нито са използвани СРС, нито са прилагани
резултати от тях.
Както бе
посочено по-горе, цялата съдържаща се информация в доброволно предадените вещи
- телефонния апарат марка „Еvolio M5“, с
двете SIМ карти и „micro SD“ картата е била свалена от вещото лице Здравко Стоянов на оптичен носител, а от този оптичен носител( оптичен диск DVD + R с надпис 431 ЗМ-1351/15 - л.31, т.І от досъд.д.) вещото лице
Щ.Папанчев е отделило файловете , в които се съдържат звуко записи на разговори
с телефона на общинския дежурен център. Няма никаква процесуална пречка звукозаписите,
съхранявани в надлежно приобщено веществено доказателство, каквито се явяват предадените вещи - телефонен апарат марка „Еvolio M5“ с IМЕI № ********* и IМЕI №
**********, , с
двете SIМ карти и „micro SD“ картата, да се третират като веществени
доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК, защото съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Нещо
повече, именно по искане на защитата на обвиняемия в съдебното производство е
била назначена изготвената от вещото лице Папанчев съдебно-техническа
експертиза.
Същественото
в случая е начина на изготвянето на звукозаписите. Видно от отговорите на
вещото лице Здравко Стоянов изследваният телефон има възможност да записва
разговори , но телефона не записва автоматично всички разговори (което е видно
и от съпоставка с всички проведените и приети на 25.11.2015г. разговори), а за
да ползва тази възможност, ползвателят му го поставя в положение да записва
разговора , който ще се проведе -л.141 от НАХД № 525/2018г. по описа на БРС. Следователно
записите нямат случаен характер, защото самия обвиняем е записвал своите и на събеседника
си думи по време на проведените телефонни разговори. След като записите са
правени от обвиняемия, при това с ясното съзнание за извършваното и съвсем
целенасочено, то няма никакво основание да се приеме, че спрямо обв.Д. се нарушава забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България никой да не може да бъде записван без
негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие.
Възражението
на обвиняемия, че сред изследваните от вещото лице Папанчев записи липсва
записан разговор на обвиняемия с тел.112
е без значение за предмета на делото.
Обстоятелството , че вещото лице не е посочило
в заключението си втори разговор с дежурния от общината , в който обвиняемият
да заявява за бомба в Дома на НХК, например в 10:23ч., е обяснимо с въпросите,
поставени на експерта – 1.) има ли и други записи на разговори на обвиняемия с
дежурния на Общината на инкриминираната дата;
2.) обвиняемото лице подало ли е сигнал на тел.112 за поставено взривно
устройство в Дома на НХК (последния въпрос изобщо е нямал отношение към делото).
Видно от отговорите на същото вещо лице, липсва запис за подаден сигнал към
тел.112. Единствено в този аспект, уточнявайки наличие на сигнал за бомба, вещото лице е посочило
репликата към дежурния на Общината: „Ето ти сигнал за бедствия и аварии бе, в
Дома на НХК може да има бомба!“, която е прозвучала в първия от отделените за
отговора на първия въпрос девет записа.
Освен това, не следва да се пропуска, че обвиняемият е правил записи само на
избрани от него разговори, видно от съпоставка с всички проведените и приети на
25.11.2015г. разговори и с продължителност, каквато е преценил.
Факта, че в проведен по-късно разговор
обвиняемият е казал на свид.П. Н. - оперативен дежурен при „Общински съвет за сигурност”, че в Дома на НХК
„ще има бомба, бомба“ се установява от
показанията на последния и останалите обсъдени по-горе доказателства. Тази
установеност е напълно достатъчна. Не е нужно да се търси потвърждение в
съдебно –техническата експертиза за обстоятелство, излизащо извън нейния предмет
на изследване и изпълнена по начин,
който е удовлетворил страните с приемането й.
Обстоятелства,
които се установяват от показанията на работещите в детска градина „И.“
свидетели – Д.С., Т. Х., К.К. и С. А. се
отнасят до формиране на подбудите и мотивите у обвиняемия за извършените деяния.
Според същите показания , научавайки за възможността на тържеството да
присъстват Кмета на Община Бургас и Председателя на Общинския съвет,
обвиняемият е демонстрирал бурно , включително и крещейки , негодуванието си,
че не е бил уведомен предварително за поканите лица и че не е искано
разрешението му за участието на детето му в представлението пред тези гости. За
да не бъде обаче той причината да се спре детето от участие в мероприятието и
да го разочарова, отказал да я вземе от детската градина. В разговора си със
свид.К. между 08ч-09ч. на 25.11.2015г. , след получен отговор, че няма как от
детската градина да отложат мероприятието,
обвиняемият я попитал дали то няма да се отложи, ако се обади и
каже, че има бомба. Точно този въпрос, а не често изразяваното недоволство от
родител, е бил причината директорката на
детското заведение – свид.А., да разговаря към 10:30ч същия ден с
Директора на Дирекция „Образование“ в Община Бургас и да я информира за
случилото се. По предложение на последната
в градината била повикана съпругата на обвиняемия , която преценила, че
ще вземе детето и то няма да участва в представлението. Показанията на тези
свидетелки не съдържат съществени противоречия. Единственото несъвпадение в показанията на свид.А. с показанията на
останалите свидетелки е твърдението й, че е
узнала от свид. С. за въпроса на обвиняемия дали ще се проведе мероприятието
ако има поставена бомба, което е обяснимо с отминалия повече от двегодишен
период. В показанията си свид.К., много
ясно е заявила, че точно тя е уведомила директорката за въпроса на обвиняемия –
гърба на л.151 от НАХД № 525/2018г. по описа на БРС, а свид.С. е научила за това обстоятелство от полицията.
Между показанията на последните две свидетелки няма противоречие, което е било
потвърдено и от проведената очна ставка между тях –л.213 от НАХД № 525/2018 г.
на БРС.
По
същество обв.Д. не е давал обяснения по
фактите на обвинението, а е ползвал правото си на обяснения за да обсъжда различни доказателствени източници и да прави доказателствени искания. Позицията
му по повдигнатото му обвинение може да се обобщи като отричане на деянията, защото самите
заблуждаващи сигнали били предадени от М. и от М.А. на В., като се
е целяло да бъде задържан, поради конфликтите му с Кмета на Община Бургас,
Председателя на Общинския съвет, Директора на ОДМВР. Свидетелите по делото,
като служители в ръководените от тях ведомства –ОДМВР и Община, са служебно зависими
и поради това заинтерисовани от изхода
на настоящото дело, а показанията им неверни.
От изложените
от жалбоподателя доводи може да се
заключи, че възраженията на обвиняемия са срещу доказаността на обвинението в два
аспекта - от една страна - с неправилна
оценка на доказателствата от БРС , а от друга страна - с тяхната недостатъчност.
Възраженията
са неоснователни. БРС е събрал по
съответния процесуален ред достатъчен обем доказателства, позволяващ неговото
правилно решаване. Отделно от това, БРС
необосновано е разширил кръга на подлежащите на установяване факти (предмета
на доказване в процеса), уважил е доказателствени искания, ангажирал е служебна
активност и е изяснявал редица други
обстоятелства (къде е служил и защо е уволнен от армията, кога и по какъв повод
е на настоящата си работа, има ли достъп до работа в стратегически обект и др.), част от които дори и да имат някакво
значение за личната отговорност (ако въпросите за личностовите особености на
обвиняемия са представлявали интерес за
делото, би следвало да се изясняват по
реда на чл.144, ал.1 от НПК) на
обвиняемия, са останали без практическо значение за реализацията й.
Подсъдимият
има право да използва доказателствени средства и способи, каквито намери за
необходимо, с оглед доказване на невинността си, но правото му на
доказателствени искания не е неограничено. Доколко то е основателно и дали
следва да бъде прието се решава
съответният съд след преценка, че това
се налага за правилното решаване на делото относно авторството на деянието,
субективната страна, характера и квалификацията на престъплението. Обстоятелството,
че БРС не е удовлетворил част от доказателствените искания на обвиняемия Д.,
изобщо не сочи за предубеденост на състава. Същите искания за преповторени и
пред въззивната инстанция, която в произнасяне по реда на чл.327 от НПК ги е
оставила без уважение именно поради тяхната неотносимост към главния факт по
делото.
Липсват
други данни, скрепени с доказателства, които да
внасят съмнение за предубеденост на съдебния състав.
Следващата
група доводи на жалбоподателя в рамките на това оплакване касае
доказателствената дейност на БРС по оценката на събраните по делото
доказателства и формираните в резултат на тази дейност фактически изводи.
Действително
изготвените мотивите на атакуваното решение се отдалечават от изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК поради своята
непълнота. Налице е процесуално нарушение, което не е съществено, защото
освен, че не се е отразило върху правилността на съдебния акт, то по никакъв начин не е повлияло на правото на защита на обвиняемия , видно от начина на
неговото ефективно упражняване пред въззивната инстанция.
В
мотивите към решението БРС е посочил от
кои доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение по фактите. Фактическите
изводи на БРС по основните правнорелевантни факти са базирани на достатъчен по обем и
убедителност доказателствен материал и като краен резултат не се различават
съществено от заключенията на настоящата
инстанция.
В
проведеното наказателното производство и при постановяване на обжалваното решение не са допуснати такива процесуални
нарушения, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основания за отмяна на постановения съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане. В крайна сметка е бил постигнат доказателственият стандарт на чл.
303, ал. 2 от НПК.
При така
приетата след собствен анализ на доказателствената съвкупност фактическа
обстановка, въззивният състав намира за
безспорно от обективна страна, че на 25.11.2015г. за периода от 10:19ч до 13:26ч. обвиняемият е предал два
пъти невярни повиквания за тревога, като
се е обадил на телефон с абонатен № ******* при „Общински съвет за
сигурност” при Община Бургас и съобщил на:
1.) М. Г. М. – главен специалист в Отдел „УКОМП” към Община – Бургас, че може да има
бомба в сградата на Културен дом „Лукойл-Нефтохим” /„НХК”/, в гр.Бургас;
2.) П. И. Н. - оперативен дежурен при „Общински съвет за сигурност”, че ще има
бомба в същата сграда.
Престъплението
по чл.326, ал.1 е формално. За осъществяването му е ирелевантно дали информацията от невярното повикване е достигнала до знанието на лицата, за които е била предназначена,
колко са те на брой, дали те са предприели определено поведение. В случая обаче
всяко от невярните повиквания за тревога
по двете съобщения са достигнали
до адресата си – изпълняващи служебните си функции в Общински съвет за сигурност свидетели М. и Н.
– служители в отдел „Общински съвет за сигурност“ към Дирекция „Управление при
кризи, обществен ред и сигурност“, структурна
час от Община Бургас.
Правилно
БРС е приел, че по естеството си сигнала за възможност да е поставено взривно
устройство (бомба), при това в сграда , където предстои провеждане на публично
мероприятие, е винаги тревожен,
а в случая сигналите са били и неверни, защото не е имало реално поставяне на бомба.
Двете
деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл. 326,
ал.1 от НК. Извършени са през непродължителен период от около три часа, при
една и съща обстановка – повикванията са между два едни и същи крайни
потребители, неверният сигнал касае
една и съща опасност и сграда. Самият
начина на формулиране на съобщението – първоначално, като възможност в сегашно време да има
бомба в сградата, а при второто обаждане – че в същата сградата , където
след е часове е трябвало за започне планирано мероприятие, ще има бомба( думата
бомба е била повторена), демонстрира не само еднородност на вината, но и че
второто деяние от обективна и субективна страна е продължение на предшестващото.
Затова е без значение дали второто
предаване на тревожното повикване към свид. Н. е осъществено при обаждането в
13:23:39ч. или в 13:09:32ч , същественото е, че се касае за ново, отделно
повикване, извършено след първото и в
рамките на инкриминирания период. Двете деяния са осъществени в изпълнение на
едно решение на обвиняемия. Налице продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал.1 от НК.
Във
внесеното по реда на чл.375 от НПК постановление ясно са посочени времето, мястото, начинът на извършеното
престъплението, което държавното обвинение вменява на обвиняемия. Направеното
описание е напълно достатъчно като
фактическо изложение. В съдебно следствие не са установени такива нови
фактически положения, които да излизат извън рамките фактическите положения,
приети в същото постановление, които да
изискват връщане на делото на прокурора. Възраженията на обвиняемия в тази част
са неоснователни.
От
субективна страна всяко от двете деяния е извършено с пряк умисъл. В двете
инкриминирани обаждания, обвиняемият е съзнавал, че съобщава информация , която
не отговаря на обективната действителност и е от такова естество, че да да създаде у адресатите й невярна представа,
в случая, за възможно наличие на взривно устройство в сградата на Културен дом
„Лукойл-Нефтохим” в гр.Бургас. Пряко е
целил точно това - получателят
на съобщението от „Общински съвет за
сигурност” да предприеме определено поведение и го е постигнал. Обвиняемият е
съзнавал много ясно общественоопасния характер на всяко от двете си деяния , а
именно, че с всяко от тях нарушава обществените отношения, които осигуряват
реда и общественото спокойствие в страната и сигурността на информационния
обмен при използването на съобщителни средства.
В резултат на извършеното престъпление са
предприети действия и ангажиран сериозен ресурс
за избягване, осуетяване на възможно настъпване на крайно неблагоприятни
последици, поради което деянията на обвиняемия не могат да се третират нито
като малозначителни, нито като такива с
явно незначителна обществена опасност. Липсват предпоставки за приложението на
чл.9, ал.2 от НК.
Изложеното
по - горе дава основание на настоящия въззивен състав да приеме, че авторството на деянието и начина на
извършването му са установени по
начина, изискващ се според чл.303, ал.2
от НПК, поради което като е признал обв.М.Д. за виновен по повдигнато му
обвинение, БРС е приложил правилно материалния закон.
В
останалата част от правните си съображения БРС се е занимавал с поведението на обвиняемия в
детската градина и по време на воденото наказателно производство, което дори и
да е носило информация за разкриване на
подбудите, мотивите на стореното или за други
обстоятелствата по чл.102,т.3 от НПК, е останало с неизяснено значение при
индивидуализацията на наказанието .
Преценката
на БРС за наличието на всички изискуеми предпоставки за приложението на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 326, ал.1 от НК с налагане на
административно наказание глоба е правилна, тъй като за извършеното умишлено
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години,
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди. Административното наказание глоба е отмерено в минималния предвиден в
нормата на чл. 78а от НК размер, а поради липса на съответен протест корекцията
е недопустима, поради което и е ненужно да
се обсъжда неговото съответствие на обществената опасност на деянието и на
дееца.
С
обжалваното решение БРС е отнел на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в
полза на Държавата 1 брой мобилен телефон марка „Еvolio M5“, с IМЕI № ******** и IМЕI №
******, ведно с
батерията, както и SIМ карта с № *********, а веществените доказателства:
SIМ карта с № ******* и един брой карта памет, микро SD марка „Тoshiba”, 4GВ,
разпоредил да бъдат върнати на
обвиняемия.
От
обсъдените по –горе доказателства е категорично , че за посочените доброволно
предадени от обвиняемия вещи не се води спор по смисъла на чл.113 от НПК, те са
принадлежали на обв.Д., поради което и в съответствие с чл.379 от НПК, вр.чл.20,
ал.1 от ЗАНН, вр.чл.53 от НК правилно
съдът е отнел в полза на държавата използваните за извършване на
престъплението мобилен телефон „Еvolio
M5“, ведно с батерията и SIМ карта с № ********.
Останалите вещи веществени доказателства - SIМ карта с № ******** и един
брой карта памет, микро SD марка „Тoshiba”, 4GВ, които не са послужили за
средство или предмет на престъплението , правилно са били върнати на
притежателят им.
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства
и правилно е решил въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 – т. 4 от НПК, която дейност въззивната инстанция няма основание да
игнорира, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Бургаският
окръжен съд на основание на основание чл.334, т.6 , вр. чл. 338 от НПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 945 от 03.07.2018г.,
постановено по НАХД № 525/2018 г. от Районен
съд, гр.Бургас .
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…………………………
2…………………………