Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на осемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 14982 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 458338/26.07.2018г., постановено
по гр.д. № 37846/2017г. по описа на
Софийски районен съд, 56ти състав, е признато
за установено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу
А.П.С. искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.49 от ЗЕ,
че дължи сумата от 259.74 лева,
представляваща остатък от главница за стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. за следния
топлоснабден имот: апартамент 76, находящ се в гр.София, ж.к. „**********, с
абонатен номер 32385, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
11.11.2016г. до плащането на вземането.
Съдът се е
произнесъл и по направено искане за присъждане на сторените в производството
разноски, като е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 765 лева – разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното
решение от особения представител на ответника А.П.С. е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба с твърдения за неправилност, потвърдени в
изрична молба и от самия въззивник. В жалбата се излагат съображения, че по
делото не е установена легитимацията на ответника да отговаря по материалното
правоотношение, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства, че А.С. през
исковия период е бил потребител на топлинна енергия и ползвател на имота.
Напротив, според въззивника по делото била представена заповед на кмета на
Столична община, с която С. е настанен в общинско жилище, но липсвали доказателства,
че и през процесния период той е бил ползвател на жилището. Посочва се, че са
останали необсъдени доводите изложени в отговора на исковата молба относно
протокола от общото събрание на етажната собственост на адреса, на който се
намира имота. С оглед изложеното се поддържа, че по делото не било установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Твърди се, че
не са представени и доказателства за реално доставено и потребено количество
топлинна енергия, освен приетата съдебно-техническа експертиза, като не били
представени доказателства и за техническата изрядност на измервателните уреди.
От името на въззивника се излагат и доводи, че първоинстанционният съд не е
обсъдил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо се моли
решението на Софийски районен съд да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено друго, с което исковете на дружеството да бъдат отхвърлени.
Пред въззивнта
инстанция А.С. лично излага и доводи, че е изплатил дължимите на „Т.С.“ ЕАД
суми въз основа на сключено с дружеството споразумение, във връзка с което е
ангажирал и доказателства, приети от въззивния съд.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД и от
третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 56ти състав, решение за валидно и
допустимо, но отчасти неправилно. Аргументите на съда в тази насока са слените:
От ответника
пред въззивната инстанция се оспорва в подадената от особения му представител
въззивна жалба, поддържана от него, че не се намира в облигационно
правоотношение с топлопреносното дружество. Въпреки това с оглед направеното
пред настоящия състав изявление лично от А.С., че е сключил споразумение с
ищцовото дружество за заплащане на претендираните в производството суми и че е
извършил плащания във връзка със същото, въззивният съд приема, че това
изявление и извършените плащания по своята правна същност представляват
признание на неизгоден за ответника факта за наличие на валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия до апартамент № 75, находящ се в
гр.София, ж.к. „**********, с абонатен номер 32385, обвързващо го с
топлопреносното предприятие, което следва да се цени по реда на чл. 175 от ГПК.
Индиця за това обстоятелство е и представената по делото заповед №
77-02-83/17.11.2005г., издадена от кмета на район „Подуяне“, Столична община, с
която А.С. е настанен в процесното топлоснабдено жилище.
По делото от
въззивника е представено и сключено между него и ищцовото дружество
споразумение от 18.11.2016г. за начина на изпълнение на процесното
задължението. В същото споразумение, неоспорено от страните по делото,
позовавайки се на чл. 365 от ЗЗД А.С. и
„Т.С.“ ЕАД са се съгласили, че към 18.11.2016г. дължимата главница за
потребената в периода от м.11.2013г. до м.04.2016г. топлинна енергия е в размер
на 259.74 лева, като С. изрично признава задължението си в посочения размер.
Тези признания въззивният състав кредитира по реда на чл. 175 от ГПК с оглед
всички обстоятелства по делото.
С оглед всичко
изложено, настоящият състав приема, че единственият спорен въпрос пред
въззивната инстанция е свързан с това дали ответникът е погасил изцяло
задълженията си към топлопреносното дружество за процесния период.
Между страните
не съществува спор за това към датата на подаване на исковата молба какъв е бил
дължимия от ответника размер за доставена през исковия период топлинна енергия
и че същият съответства на размера на исковете, така както са били предявени от
„Т.С.“ ЕАД.
По делото от
страна на ответника е представено сключено между него и топлопреносното
предприятие споразумение от 18.11.2016г., неоспорено между страните, в което те
са се договорили, че дължимата от С. сума за доставена топлинна енергия през
исковия период, предмет на настоящото производство, е в размер на 259.74 лева,
която сума следва да бъде заплатена от ответника разсрочено. В споразумението
изрично е посочено, че по гр.д.№ 64349/2016г. по описа на СРС, 56ти състав се
дължи заплащане единствено на сума от 259.74 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за абонатен номер 320358 за периода от
11/2013 до 04/2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
11.11.2016г., като в чл. 4 от същото страните са се споразумели, че при точно
спазване на погасителния план, „Т.С.“ ЕАД се съгласява да не начислява законна
лихва за забава върху дължимите суми, предмет на споразумението. Така
представеното споразумение, въззивният съд цени като извънсъдебно признание,
направено от страна на ищеца за фактите посочени в него, а именно, че ответника
към датата на сключване на споразумението 18.11.2016г. дължи на „Т.С.“ ЕАД
единствено сума в размер на 259.74 лева – главница, представляваща стойност на
потребената от А.С. топлинна енергия през процесния период и не дължи заплащането на претендираните
с исковата молба суми за обезщетение за забава върху търсената главница и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Към възражението
по чл. 414 от ГПК е приложен фискален
бон от 18.11.2016г. с посочена като заплатена сума в общ размер на 110 лева, от която 42.85 лева –
главница, 41.56 – мораторна лихва, 0.59 – законна лихва и 25 лева разноски, въз
основа на която се установява, че преди сключване на споразумение между А.С. и
„Т.С.“ ЕАД той е заплатил част от дължимите по делото суми, в това число и
сторените разноски за държавна такса за заповедното производство.
Пред въззивния
съд са представени като доказателства и 19 броя фискални бонове, но само 6 от тях
са с посочено основание за плащане „плащане по съдебно дело за аб.№ 320385“,
предвид това въззивният състав приема, че останалите фискални бонове с посочени
основания за плащане номера на фактури с дати след исковия период са неотносими
към разглеждания правен спор, поради което не следва да бъдат и ценени. Фискалните
бонове относими към настоящото производство са фискален бон от 08.03.2017г. за заплащане на сума в размер на 40 лева (който е бил представен и пред
заповедния съд заедно с възражението по чл. 414 от ГПК); фискален бон от 01.06.2017г.
за заплащане на 40 лева, фискален
бон от 27.06.2017г. за заплащане на 38
лева; фискален бон от 21.07.2017г. за заплащане на 38 лева; фискален бон от 21.12.2017г. за заплащане на 40 лева; фискален бон от 06.02.2018г.
за заплащане на 37.11 лева. Въз
основа на така описаните фискални бонове, неоспорени от ищеца, се установява,
че ответникът е заплатил до края на устните състезания пред първоинстанционния
съд сума в размер на 233.11 лева.
В споразумението
между страните е договорено, че С. остава задължен за юрисконсултско
възнаграждение присъдено с издадената в полза на ищцовото дружество заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК гр.д.№ 64349/2016г. по описа на СРС, 56ти състав,
като в подадената искова молба изрично е направено признание, че размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство към
09.06.2017г. (датата на подаване на исковата молба, към която видно от
приложените фискални бонове е имало постъпили плащания от ответника в размер на
80 лева) е в размер на 140 лева. По отношение дължимостта на разноските в
заповедното производство, в това число и относно юрисконсултското
възнаграждение в размер на 140 лева, първоинстанционното решение е влязло в
сила, а съгласно същото дължимото юриконсултско възнаграждение за заповедното
производство е в размер на 50 лева и е било заплатено от ответника.
Следователно между страните е установено, че с част от доказаната като платена
по делото сума в размер на 233.11 лева от С. е било заплатено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, поради което настоящият състав прием, че по
делото е доказано, че въззивникът е заплатил 183.11 лева от дължимата сума за
главница в размер на 259.74 лева, т.е останала е непогасена дължимата цена на
доставената през исковия период топлинна енергия до имота с абонатен номер
320385 сума в размер на 76.63 лева.
Така
установените едва пред въззивния съд обстоятелства следва да бъдат съобразени
по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, и предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск следва да
бъде отхвърлен за разликата над 76.63 лева до уважение от първоинстанционния
съд размер от 259.74 лева. Предвид това в тази част обжалваното решение следва
да бъде отменено, въпреки че Софийски районен съд обективно е нямал възможност
да установи извършеното плащане, доколкото въззивникът е бил представляван от
особен представител.
В останалата
част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Във връзка с
разноските в първоинстанционното производство, настоящият състав намира, че
въпреки отхвърлянето на предявените искове, изпълнението на претендираните
парични задължения е настъпило по време на висящия
процес, за чието образуване ответникът е дал повод, поради което дължи сторените в първоинстанционното
производство разноски. Дължими са и разноските сторени от заявителят
в заповедното производство, но същите определени от първоинстаннионния съд
размер на 50 лева, са били заплатени вече от С.. Ето защо правилно Софийски
районен съд е присъдил в полза на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 765 лева.
Предвид изхода
на спора и уважаването от части на депозираната въззивна жалба, право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК има ответникът
по делото, но същият изрично заявява, че не претендира разноски в настоящото
производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
Въпреки че
въззивната жалба е само частично основателна, настоящият състав приема, че в
полза на ищцовото дружество не следва да се присъждат разноски въпреки
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото
съгласно чл.78, ал. 8 от ГПК в полза на дружествата се присъжда възнаграждение
на един юрисконсулт, ако дружеството е било представлявано от такъв. В
настоящия случай от процесуалния представител на „Т.С.“ ЕАД не са извършени
никакви процесуални действия – не е подаден отговор на въззивната жалба, не се
е явил представител в проведеното пред Софийски градски съд открито съдено
заседание, нито в писмена форма е взето становище по съществото на спора, а е
подадена единствено молба с искане за присъждане на разноски. С оглед
изложеното в полза на топлопреносното дружество не следва да се присъжда
разноски.
С оглед цената на
исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 458338/26.07.2018г., постановено по гр.д. № 37846/2017г. по описа на Софийски районен съд, 56ти състав, в частта, в която е признато за
установено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.П.С.
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.49 от ЗЕ, че А.П.С.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер над 76.63
лева до пълния присъден размер от 259.74
лева, представляваща остатък от главница за стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. за
следния топлоснабден имот: апартамент 76, находящ се в гр.София, ж.к. „**********,
с абонатен номер 32385, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2016г. до
плащането на вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление,***, иск
по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149, ал. 1 от ЗЕ за признаване за установено, че А.П.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД сума
в размер над 76.63 лева до пълния
присъден размер от 259.74 лева,
представляващи остатък от главница за стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. за следния
топлоснабден имот: апартамент 76, находящ се в гр.София, ж.к. „**********, с
абонатен номер 32385, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2016г до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 458338/26.07.2018г., постановено по гр.д. № 37846/2017г. по описа на Софийски районен съд, 56ти състав, в останалата му част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.С.“
ЕООД
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.