Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шести
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
И. СИМЕОНОВА
при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гражданско дело № 192 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 06.08.2015 г., постановено по гр. д. № 20232/2008 г. по описа на
Софийски районен съд, 62-ри състав, във фаза по извършване на съдебна делба,
допуснатият до делба недвижим имот, представляващ триетажна жилищна сграда,
построена чрез пристрояване и надстрояване на тавански етаж на съществуваща
двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-121 от кв. 31, местност
„Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от
1 425 кв.м., а по документи за собственост – 1 915 кв. м, при граници
по скица: улица, УПИ II-120, поземлен имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125, УПИ VII-124, УПИ V-123 и УПИ-122, е
разпределен между съделителите Д.К.Б. и М.К.Б. по реда на чл. 353 ГПК, както
следва:
1.
В дял и изключителна собственост на Д.К.Б. е
разпределен следният недвижим имот: част от допуснатият до делба недвижим имот,
представляващ триетажна жилищна сграда, построена чрез пристрояване и
надстрояване на тавански етаж на съществуваща двуетажна жилищна сграда,
находяща се в УПИ III-121 от кв. 31, местност „Вилна зона Киноцентъра първа
част“, целият с площ по графични данни от 1 425 кв.м., а по документи за
собственост – 1 915 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ II-120, поземлен
имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125, УПИ VII-124, УПИ V-123 и УПИ-122,
която част е описана в заключението на вещото лице Р.Ж.от 08.11.2012 г./стр.178
по делото на СРС/ като дял първи с обща площ от около 265,05 кв.м., който се
състои от: сутерен на кота – 2,35 м, с площ от около 62,60 кв.м.,
състоящ се от две мазета, котелно помещение, стълбищни клетки и сервизни
помещения, при съседи: от югозапад – двор, югоизток – вход за сградата,
североизток – двор и котелно на дял втори, северозапад – двор; партер на
кота – 0.00 м, с площ отколо 79,75 кв.м., състоящ се от дневна, кухня,
зимна градина, тоалетна, тераса и стълбищна клетка, при съседи: от югозапад –
двор, югоизток – партер на дял втори, североизток – партер на дял втори,
северозапад – двор; етаж на кота + 2,60 м,
с площ от около 75,80 кв.м., състоящ се от две спални, кухня-спалня, две тераси
и стълбищна клетка с коридор, ри съседи: от югозапад – двор, югоизток – етаж на
дял втори, северозапад – двор; тавански етаж на кота + 5.00 м, с площ от
около 46,90 кв.м., състоящ се от дневна, спалня-кухня, баня, склад и стълбище,
при съседи: от югозапад – двор, изток – таван на дял втори, североизток –
тераса на дял втори, северозапад – двор, заедно с 42,284 % идеални части от
общите части на сградата, отговарящи на 18,87 кв.м., с определена в същото
заключение пазарна стойност от 137 000 лв.
2.
В дял и изключителна собственост на М.К.Б. е
разпределен следният недвижим имот: част от допуснатият до делба недвижим имот,
представляващ триетажна жилищна сграда, построена чрез пристрояване и
надстрояване на тавански етаж на съществуваща двуетажна жилищна сграда,
находяща се в УПИ III-121 от кв. 31, местност „Вилна зона Киноцентъра първа
част“, целият с площ по графични данни от 1 425 кв.м., а по документи за
собственост – 1 915 кв. м, при граници по скица: улица, УПИ II-120, поземлен
имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125, УПИ VII-124, УПИ V-123 и УПИ-122,
която част е описана в заключението на вещото лице Р.Ж.от 08.11.2012 г. като
дял втори с обща площ от около 333,15 кв.м., който се състои от: сутерен на
кота – 2.35 м, с площ от около 46,80 кв.м., състоящ се от котелно
помещение, стълбищна клетка, при съседи: от югозапад – вход на сградата и мазе
и стълбищна клетка на дял първи, югоизток – двор, североизток – двор,
северозапад – двор; партер на кота – 0.00 м, с площ от около 102,35
кв.м., състоящ се от вйодно антре, две девни, кухня и стълбищна клетка, при
съседи: от югозапад – партер на дял първи и двор, югоизток – двор, североизток
– двор, северозапад – двор и дял първи; етаж на кота + 2.60 м, с площ от
около 104,00 кв.м., състоящ се от две спални, трапезария, дневна, оранжерия,
стълбищна клетка с коридор и баня-тоалетна, при съседи: от югозапад – двор и
етаж на дял първи, югоизток – двор, североизток – двор, северозапад – двор; тавански
етаж на кота + 5.00 м, с площ от около 80,00 кв.м., състоящ се от стая, две
тавански помещения, тераса, тоалетна и стълбище, при съседи: от югозапад – двор
и таван на дял първи, югоизток – двор, североизток – двор, северозапад – двор,
заедно с 57,716 % идеални части от общите части на сградата, отговарящи на
14,70 кв.м., с определена в същото заключение пазарна стойност от 187 000
лв., като
М.К.Б.
е осъдена да заплати на Д.К.Б. сумата от 133 000 лв. за уравнение на
стойността на получения имот.
Искането
за извършване на делба на допуснатия до такава с решение № II-62-137 от 09.06.2010 г.
урегулиран поземлен имот III-121, кв. 31, местност
„Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от
1 425 кв.м., а по документи за собственост – 1 915 кв.м., при граници
по скица: улица, УПИ II-120, поземлен имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125,
УПИ VII-124, УПИ V-123 и УПИ-122 и построената в него второстепенна сграда, е
оставено без уважение.
Отхвърлен
е предявеният по реда на чл. 346 ГПК от Д.К.Б. срещу М.К.Б. иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 49 249,50 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на описания недвижим имот, представляващ
УПИ III-121
от кв. 31, местност „Вилна зона Киноцентъра първа част“, незастроена и
застроена част, за периода от 16.10.2009 г. до 24.10.2012 г.
Предявеният
по реда на чл. 346 ГПК от М.К.Б. срещу Д.К.Б. иск с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗЗД е уважен изцяло, като ответницата е осъдена да заплати на ищцата
сумата от 12 525 лв., ведно със законната лихва за забава за периода от
24.10.2012 г. до окончателното ѝ изплащане.
На
основание чл. 355, изр. първо ГПК Д.К.Б. и М.К.Б. са осъдени да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
10 800 лв. и 2 160 лв., респективно, представляваща дължимата от тях
държавна такса върху стойността на дела им. С оглед изхода на спора по
предявените по реда на чл. 346 ГПК от и срещу нея искове Д.К.Б. е осъдена да
заплати в полза на М./М./ К.Б. сумата от 501 лв.
Срещу
така постановеното второфазно делбено решение е постъпила въззивна жалба от Д.К.Б.,
в която се излагат подробни съображения срещу неговата правилност. Обръща се
внимание на обстоятелството, че противно на исканията на страните, при
несъобразяване на квотите на съделителите в поделяемото имущество, както и при несъблюдаване
на установилото се във времето фактическо положение, при разпределяне на
допуснатия до делба имот по реда на чл. 353 ГПК в дял на ищцата, въпреки
значително по-голямото ѝ участие в съсобствеността, е поставена по-малката
част от поделяемата триетажна жилищна сграда, в допълнение на което се изтъква,
че се касае именно за онази част от къщата, която ответницата обитава през
последните повече от десет години – положение, което от своя страна води до
значителни затруднения за страните. Прави се искане в дял на Д.К.Б. да бъде
поставена такава реална част от поделяемата сграда, която в най-пълна степен
отговаря на квотата ѝ в съсобствеността. Въззивната жалбоподателка се
противопоставя на съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на претенцията
ѝ за осъждане на другия съделител да ѝ заплати обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от нея 5/6 идеални части от поделяемото
имущество, поради това, че у ищцата не се установявало сериозно намерение за
ползване. Оспорва претенцията на ответницата за присъждане на стойността на
сторените от нея разноски и подобрения по основание и размер, като заявява, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражение за погасяването
ѝ по давност, заявено още в производството пред първата инстанция.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по въззивната
жалба М.К.Б. е депозирала отговор, в който излага подробни съображения по нея. Поддържа
възприетото от първоинстанционния съд обособяване на дяловете от поделяемата
жилищна сграда във вертикално отношение, но се противопоставя на тяхното
разпределение между съделителите, като счита, че в неин дял е следвало да бъде
поставена по-малката от обособените две части, което от една страна отговаря в
по-голяма степен на квотата ѝ в съсобствеността, а от друга съответства
на установилото се във времето фактическо положение, тъй като именно, това е
обитаваната от нея след 2004 г. част от къщата, в която се твърди да са
извършени редица подобрения. Смята, че обжалваното решение е правилно в частта,
с която предявената срещу нея претенция за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване е отхвърлена като недоказано, съответно в частта, в която
собствената ѝ претенция за заплащане на извършени подобрения е уважена, като
излага подробни съображения срещу въззивната жалба в съответните части.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба срещу решението е постъпила и от М.К.Б./М.,
с оглед на извършената констатация от въззивния съд от представена лична карта на въззивницата/. Въззивницата
изразява съгласие с възприетия от първоинстанционния съд способ за извършване
на делбата посредством обособяване на реални дялове от жилищната сграда и
възлагането им в дял на съделителите по реда на чл. 353 ГПК без теглене на
жребий, но счита, че в неин дял е следвало да бъде поставена възложената на
сестра ѝ реално обособена част от къщата, с оглед по-малката ѝ
квота в съсобствеността и обстоятелството, че е живяла в тази част от къщата
през последните повече от десет години, където е извършила и редица подобрения.
Поддържа, че правилно първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията на сестра
ѝ за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, както и
че правилно първоинстанционният съд е уважил собствената ѝ претенция за
заплащане на сторените в имота подобрения.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д.К.Б. е подала отговор на въззивната жалба на М./М./
К.Б., в който оспорва същата като неоснователна.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и е допустима.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По
отношение правилността на обжалваното решение според въведените доводи
настоящият съдебен състав намира следното:
Производството
е делбено във фазата по извършване на делбата.
С
влязло в сила решение № II-62-137 от 09.06.2010 г., постановено по гр. д. №
20232/2008г. по описа на Софийски районен съд, 62-ри състав е допуснато
извършване на съдебна делба между Д.К.Б. и М.К.Б. по отношение на следните
недвижими имоти: урегулиран поземлен имот
III-121, от кв. 31, местност
„Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от 1 425
кв.м., а по документи за собственост – 1 915 кв. м, при граници по скица:
улица, УПИ II-120, поземлен имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125, УПИ
VII-124, УПИ V-123 и УПИ-122, заедно с построените в имота триетажна масивна
жилищна сграда, построена чрез пристрояване и надстрояване на тавански етаж
на съществуваща двуетажна жилищна сграда, и второстепенна сграда, при
квоти на целия недвижим имот от 5/6 идеални части за съделителят Д.К.Б. и 1/6
идеална част за съделителят М.К.Б..
За
установяване на обстоятелствата, свързани с поделяемостта и пазарната цена на
допуснатите до делба недвижими имоти, в производството пред настоящата съдебна
инстанция са изслушани и приети СТЕ, изготвени от вещото лице Е.Ц., от които се
установява, че допуснатият до делба урегулиран поземлен имот и изградената в
него триетажна жилищна сграда са реално поделяеми и е възможно обособяването на
самостоятелни дялове за всеки съделител.
Съгласно
чл. 201 ЗУТ за извършването съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел
образуване на нови урегулирани поземлени имоти е необходимо становище от
общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота. В случай,
че имотът е поделяем главният архитект на общината (района) с мотивирано
предписание до страните им нарежда да внесат проект за изменение на действащия
план за регулация, като заповедта за изменение на плана за регулация влиза в
сила по реда на чл. 15, ал. 6 и се прилага след влизане в сила на съдебното
решение за делба. За извършване на съдебна делба на сграда, притежавана в режим
на съсобственост, съгласно чл. 203, ал. 1 ЗУТ е необходимо съответните дялове да могат да бъдат
обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства,
по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи,
като за целта по предложение на съда и в определен от него срок главният
архитект на общината (района) одобрява инвестиционен проект.
По
делото е представен, иницииран от съделителката М. Б., с точни имена по
представена в съдебно заседание пред въззивния съд лична карта- М. Б. и одобрен
на 10.02.2020 г. по реда на чл. 203, ал. 1 ЗУТ от главния архитект на район
„Витоша“ – Столична община инвестиционен проект за разделяне на допуснатата до
делба триетажна жилищна сграда, построена чрез пристрояване и
надстрояване на тавански етаж на съществуваща двуетажна жилищна сграда,
находяща се в УПИ III-121 от кв. 31, местност „Вилна зона Киноцентъра първа
част“, целият с площ по графични данни от 1 425 кв.м., а по документи за
собственост – 1 915 кв. м, при посочени гланици на мястото, на два дяла:
първият от които със застроена площ от 270,15 кв.м., разпределени както следва: сутеренно ниво, кота -2,35 –
83,19 кв.м., партерно ниво, кота 0,00 – 73,74 кв.м., етажно ниво, кота +2,60 –
68,48 кв.м., етажно ниво, кота +5,00 – 44,74 кв.м., и вторият със застроена
площ от 375,51 кв.м., разпределени
както следва: сутеренно ниво, кота -2,35 – 77,23 кв.м., партерно ниво, кота
0,00 – 106,71 кв.м., етажно ниво, кота +2,60 – 107,86 кв.м., етажно ниво, кота
+5,00 – 83,71 кв.м.
При
съобразяване на предложеното съгласно ободрения инвестиционен проект разделение
на поделяемата триетажна жилищна сграда в производството пред настоящата
съдебна инстанция е изслушано заключение на съдебно-техническата експертиза
от 10.05.2021г., изготвено от вещото лице Е.Ц.-лист 451 по делото на СГС. Съгласно
изготвените от вещото лице скици относно двата дяла съобразно одобрения
инвестиционен проект, представляващи Приложения № № 1 – 4 към
заключението-лист 456 , 457, 458 и 459 от делото на СГС, неразделна част от
него, дял „А“ –оцветени в жълто на скците приложения към СТЕ от
допуснатата до делба триетажна жилищна сграда включва следните части от къщата:
част от сутерена кота -2,35, оцветена в жълто, състояща се от вход А №
3, две стаи, кухненски бокс, санитарен възел и стълби със застроена площ от 83,19
кв.м., разположена между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 1 от Приложение № 1,
Скица за разделение на сутеренния етаж кота -2,35 лист 456 от делото на СГС,
при граници – от северозапад – дял „Б“, от югозапад: дял „Б“ и барбекю, от
югоизток: барбекю и вътрешен двор, от североизток: вътрешен двор; част от партера
кота 0,00, състояща се от стълбищна клетка, санитарен възел, кухня с тераса и
зимна градина, дневна със застроена площ от 73,74 кв.м., разположена
между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1 от Приложение № 2: Скица за разпределяне на
партера кота 0,00-лист 457 по делото на СГС, при граници от северозапад: дял
„Б“, от югозапад: двор, от югоизток: двор, от североизток: дял „Б“; част от етаж
кота +2,60, състояща се от стълбищна клетка, коридор, спалня, дневна с
тераса, кухня с тераси със застроена
площ от 68,48 кв.м., разположена между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 1 от
Приложение № 3 Скица етаж кота 2,60- лист 458 по делото на СГС, при граници: от
северозапад: дял „Б“, от югозапад: двор, от югоизток: двор, от североизток: дял
„Б“; част от таванския етаж кота + 5,00, състояща се от стълби, коридор,
дневна, спалня с ниша, санитарен възел, склад със застроена площ от 44,74
кв.м., разположена между т.т. 1, 2, 3, 4, 1 от Приложение № 4: Скица с тавански
етаж кота +5,00- лист 459 по делото на СГС, при граници: от северозапад: дял „Б“,
от югозапад: двор, от югоизток: двор, от североизток: дял „Б“. Така обособената
част от поделяемата триетажна жилищна сграда дял А, оцветена в жълто на
скиците, заедно с ид.части от общите части на сградата от 36,7% заключението оценява на сумата от 160 718
лв. Относно дял „Б“/оцветена в червено/ заключението на
съдебно-техническата експертиза посочва, че същият е с обща застроена площ от 375,51
кв.м. и включва следните части от къщата: част от сутерена кота
-2,35, състояща се от вход Б №№ 1, 2, два броя мазета и два броя ниши със
застроена площ от 77,23 кв.м., разположена между т.т. 9, 10, 11, 12, 13,
14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 4, 3, 2, 1, 9 от Приложение № 1: Скица за
разделение на сутеренния етаж кота -2,35-лист 456 по делото на СГС, при
граници – от северозапад – двор, от югозапад: двор, от югоизток: дял „А“ и барбекю,
от североизток: двор; барбекю с ниша от 20 кв.м. разположено между точките
т.т.22, 23, 24, 25, 26, 27, 5, 4 ,22, при граници:северозапад, граничи с дял А,
и дял Б, югозапад двор, югоизток-двор и дял А, част от партера кота 0,00, състояща се
от вход Б № 4, два броя входни антрета, два броя дневни, кухня със санитарен
възел и тераса и три броя стълбища със
застроена площ от 106,71 кв.м., разположена между т.т. 7, 8, 9, 10, 11,
12, 13, 14, 4, 5, 6, 7 от Приложение № 2: Скица за разпределяне на партера кота
0,00-лист 457 по делото на СГС, при граници от северозапад: двор, от
югозапад: двор и дял „А“, от югоизток: дял „А“ и двор, от североизток: двор;
част от етаж кота +2,60, състояща се от кухня, трапезария, коридор, две
спални, дневна, два броя стълби и оранжерия, със застроена площ от 107,86
кв.м., разположена между т.т. 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 6 от
Приложение № 3 Скица етаж кота 2,60-л. 458, при граници: от северозапад:
двор, от югозапад: двор и дял А, от югоизток: двор, от североизток: двор; част от
таванския етаж кота + 5,00, състояща се от стълби, коридор, стая, тавански
помещения четири броя, санитарен възел и тераса със застроена площ от 83,71
кв.м., разположена между т.т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 2 от Приложение №
4: Скица с тавански етаж кота +5,00-л.459, при граници: от северозапад: двор,
от югозапад: двор и дял „А“, от югоизток: двор, от североизток: двор. Така
обособената част от поделяемата триетажна жилищна сграда, заключението оценява
на сумата от 180 606 лв., като в този
дял се включва и допуснатата до делба
второстепенна стопанска сграда – барбекю със складова ниша, която
оценява на сумата от 2 479 лв., с което общата стойност на поделяемото
имущество, заедно с ид.части от общите части на сградата от 63,30%, включено в
дял „Б“ възлиза на сумата от 183 085 лв.
С оглед предложеното от
ободрения инвестиционен проект разделяне на поделяемата жилищна сграда по
делото е изслушано допълнително заключение на съдебно-техническата
експертиза/лист 413 по делото на СГС/, което предвижда
извършването на следните ремонтни работи: в сутеренна кота -2,35 да се изгради
преграден зид, разделящ двата дяла и оформящ отделен вход към Дял „А“, за което
е необходимо извършването на изкоп за основи, вкл. извозване около 2 кв.м.,
изливането на бетон за основи 2 кв.м. и направата на преградна зидария, като
разходите за това се оценяват на 1 280 лв.; на партерния етаж се предвижда
зазиждането на две съществуващи врати, демонтаж и изхвърлянето им, направата на
зидария 25 см 0,5 кв.м. и преграждането на терасата, работата за което се
оценява на 290 лв.; на етаж кота +2,60 се предвиждат работи по зазиждане на
врата, демонтаж и изхвърляне на врата и направата на зидария 25 см, които се
оценяват на 160 лв.; на етаж кота 5,00 се предвижда премахването на прозорец и
съществуващия отвор врата-прозорец, което налага демонтирането на два прозореца
и врата, зазиждане 12 см около 8 кв.м., доставка и монтаж на прозорец и
реконструкция на стълби ново стъпало, разходите за което се оценяват на 650 лв.
Освен посочените разходи се предвиждат още такива за разделяне на общите
инсталации в случай, че възникне необходимост в размер на 1000 лв., както и
разходи за почистване и изхвърляне на отпадъци в размер на 120 лв. Сборът на
посочените разходи възлизат на сума от 3 500 лв., като след увеличаването
им с 10% за непредвидени разходи, общият размер на разходите за предложеното от
заключението реализиране на преустройство съгласно оодобрения инвестиционен
проект е в размер на сумата от 3 850 лв.
Спор
относно възприетия от Софийския районен съд способ за извършване на делбата по
реда на чл. 353 ГПК – посредством разпределяне на наследствените имоти между
съделителите без теглене на жребий – не е налице. Спорният между страните въпрос
е за това какъв реален дял да получи всеки съделител, като всяка от страните се
противопоставя и срещу отказа на първоинстанционния съд да извърши делба по
отношение на допуснатите до делба – урегулиран поземлен имот III-121, кв. 31, местност „Вилна зона
Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от 1 425 кв.м., а по
документи за собственост – 1 915 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ
II-120, поземлен имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125, УПИ VII-124, УПИ
V-123 и УПИ-122 и построената в него второстепенна стопанска сграда – барбекю
със складова ниша.
За
да се извърши съдебна делба на жилищна сграда, жилище или друг обект, законът
изисква съответните дялове да могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти
без значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи, съобразно одобрен от главния
архитект на общината по предложение на съда инвестиционен проект – чл. 203 ЗУТ.
Надлежно одобрения по реда на чл. 203 ЗУТ инвестиционен проект за реално
обособяване на самостоятелни дялове от допуснатата до делба жилищна сграда е
необходим за разделяне на имота с цел образуване на конкретни дялове,
съответстващи на броя на съделителите, съответно при липсата на надлежно
одобрен от главния архитект на общината инвестиционен проект, въпреки
заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че
сградата или жилището са реално поделяеми, реално поделяне не би могло да бъде
извършено. Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект,
извършена без да е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за реално
обособяване на самостоятелни дялове, е нищожна. В ТР №75/15.09.1981г. на ОСГК
на ВС също е прието, че одобрението на нов архитектурен проект за обособяване
на самостоятелни обекти е задължителна за съда предпоставка при разделянето на
жилището или сградата, като този одобрен проект е задължителен за съда и по
отношение на техническия начин на разделяне. В делбеното производство съдът
осъществява контрол за законосъобразност по отношение на одобрения
инвестиционен проект, като преценява дали съответства на изискванията на чл. 203,
ал. 1 ЗУТ.
Както
беше посочено по делото е представен одобрен
от главния архитект на район „Витоша“ – Столична община инвестиционен проект за
разделяне на допуснатата до делба триетажна жилищна сграда, който предвижда
обособяването на два дяла, всеки от които включва части от сутерена, партера, и
етаж и тавански етаж на сградата, като
за обособяване на дяловете е необходимо извършването на преустройство. Съвкупният
анализ на събраните в тази насока доказателства и на релевантните за
разпределяне на делбените обекти обстоятелства обосновава извод на настоящия
въззивен съд за наличието на предпоставките за реално поделяне на допуснатата
до делба триетажна жилищна сграда посредством обособяването на два самостоятелни
дяла в съответствие с одобрения по реда на чл. 203, ал. 1 ЗУТ инвестиционен
проект, които на основание чл. 353 ГПК да бъдат разпределени между съделителите.
От друга страна, макар и по делото да се установява, че допуснатият до делба урегулиран
поземлен имот е реално поделяем, доколкото в случая не е изпълнено изискването
на чл. 201, ал. 3 ЗУТ да бъде издадена заповед за изменение на действащия план
за регулация, в рамките на настоящото производство по отношение на този имот не
може да бъде извършена делба, като се раздели на два отделни ПИ и същия следва
да остане като принадлежност към сградата, съответните два обособени дяла: дял
Б с барбекю с ниша и дял А, при квотите
за страните, съгласно решението по допускане на делба- 5/6 ид.ч. за Д.Б. и 1/6 ид.ч. за М. Б..
Спорен
между съделителите на следващо място е въпросът за пазарната оценка на
дяловете, съответно за следващото се във връзка с нея парично уравнение.
Съгласно заключението на вещото лице Е.Ц. по изслушаното в производството пред
настоящата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза пазарната оценка на
допуснатата до делба триетажна жилищна сграда възлиза на сумата от 341 324 лв.,
а цената на образуваните от него два самостоятелни обекта възлиза съответно в
размер на сумата от 160 718 лв. – за дял „А“ – и в размер на сумата от 180 606
лв. – за дял „Б“, като допуснатата до делба второстепенна стопанска сграда –
барбекю със складова ниша се оценява на 2 479 лв. По преценка на настоящия
съдебен състав посоченото заключение, като обективно и компетентно дадено,
следа да бъде възприето като база за определяне стойността на двата дяла, на
размера на дължимо уравнение и за дължимите от страните държавни такси по
извършване на делбата. Приетото във въззивната инстанция заключение на
съдебно-техническата експертиза е пълно, ясно и мотивирано, като изводите на
вещото лице Ц. относно действителната стойност на допуснатото до делба
недвижимо имущество са подробно обосновани, формирани при отчитане на
факторите, влияещи върху формирането на пазарната стойност на двата дяла и при
посочване на прилаганата методика – сравнителния метод (методът на пазарните
аналози), при който се анализира информация за сделки със съпоставими имоти.
Ето защо съдът намира, че с отговорите на вещото лице по поставените му от съда задачи спорният въпрос по предмета
на експертното изследване е изяснен.
Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че със заключението на
приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза е установена
актуалната пазарна цена на делбения имот, в съответствие с която да бъде
извършено уравнението на дяловете. В трайната практика на Върховния касационен
съд се приема, че стойността на дължимото уравнение следва да се определи
според пазарната оценка на делбеното имущество към момента на извършване на
делбата. В случая решението на първоинстанционния съд се обжалва не само относно
дължимото парично уравнение, но и в частта, с която е определено кой от
съделителите какъв реален дял да получи. След като преценката за начина, по
който следва да бъде разпределен допуснатия до делба имот (разделен на два
самостоятелни обекта след изпълнение на процедура по чл.203 ЗУТ), се извършва
от въззивния съд, стойността на дължимото уравнение следва да бъде определена според
действителната пазарна цена на имота, предмет на делбата, установена със
заключението на приетата и неоспорена във въззивната инстанция
съдебно-техническа експертиза. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 266 от 17.10.2014г. на ВКС, І ГО по гр. д. № 3333/2014 г., в
което е прието изрично, че ако предмет на въззивно обжалване е решението на
първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с
наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото
уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на
делото промяна в пазарните цени на делбените недвижими имоти, да събере и цени
доказателствата за тази промяна, тъй като тази промяна представлява обективно
настъпил в хода на производството факт от значение за спорното право, който
съдът е длъжен да съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно
чл. 69, ал. 2 ЗН всеки съделител следва да получи реален дял от делбеното
имущество, ако това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в
пари. На уравнение подлежи разликата между пазарната цена на реално обособения
дял, който съделителят получава, и паричната равностойност на квотата му в
съсобствеността. Паричното уравнение се дължи от съделителя, който получава реален
дял на стойност, по-голяма от равностойността на участието му в
съсобствеността. Стойностното уравнение на дяловете на съделителите се извършва
на базата на съпоставка на стойността на получения в собственост имот и
стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична
стойност (в този смисъл Решение № 279 от 05.07.2010г. на ВКС, ІІ ГО по гр. д. №
350/2009 г. и решение № 280 от 21.06.2011 г. на ВКС, І ГО по гр. д. № 901/2010 г.).
По
въпроса относно начина по който допуснатото до делба поделяемо имущество,
обособено съгласно одобрения по реда на чл. 203, ал. 1 ЗУТ инвестиционен проект
и заключението на съдебно-техническата експертиза, настоящият съдебен състав
намира, че по реда на чл. 353 ГПК в изключителна собственост на съделителката М.
К.Б., следва да бъде поставен дял „А“
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза от 10.05.2021 г. на л.
451 от делото на СГС, включващ част от поделяемата триетажна жилищна сграда със
застроена площ от 270,15 кв.м. при разположение и граници, подробно описани в
заключението и съгласно скици приложения към СТЕ на лист 456, 457, 458 и 459 по
делото на СГС, който дял възлиза на стойност от 160 718 лв. Основната
причина за възлагане в изключителна собственост на съделителката М. К.Б. именно
на посочения дял е обстоятелството, че същата обитава тази част от къщата от
2001 г., като това положение остава актуално към датата на приключване на
съдебното дирене във въззивното производство. В рамките на този продължителен
период тя е пригодила обитаваната от нея част от къщата съобразно своите нужди,
като промяната на установилото се във времето фактическо положение не е в
интерес на никой от съделителите. На следващо място в дял на съделителката Д.К.Б.
следва да бъдат поставени обектите от поделяемото имущество, включени в дял „Б“
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза от 10.05.2021 г. на лист
451 от делото, включващ част от поделяемата триетажна жилищна сграда със
застроена площ от 375,51 кв.м. при разположение и граници, подробно описани в
заключението и съгласно скици приложения към СТЕ на лист 456, 457, 458 и 459 по
делото на СГС, както и второстепенна стопанска сграда – барбекю със складова
ниша, който дял възлиза на стойност от 183 085лв. Възлаганата в
изключителна собственост на съделителката Д.К.Б. на така обособената част от
жилищната сграда, понастоящем необитаема, ѝ позволява да пригоди същата в
зависимост от собствените си нужди и предпочитания. Пазарната цена на
поделяемото недвижимо имущество, определена въз основа на приетата в
производството пред настоящата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза,
възлиза в общ размер на сумата от 343 803 лв. Съделителката Д.К.Б., която притежава
5/6 от поделяемото имущество, има право на дял на стойност 286 502,50 лв., като
ѝ се възлага имущество на стойност 183 085 лв.
На съделителката М. К.Б., която притежава 1/6 от поделяемото имущество, се
следва дял на стойност 57 300,50 лв., а получава част от поделяемото имущество
на стойност 160 718 лв. Така ответницата получава имуществен дял, който
надвишава дела ѝ в стойностната делбена маса със сумата 103 417,50лв. Толкова е и сумата, която не достига на ищцата,
за да получи имущество, съответстващо на дела им делбената маса. Ето защо това
е сумата, която ответницата М. Б. следва да заплати на ищцата за уравнение на
дела ѝ, като определеното от настоящия съд парично уравнение следва да
бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на сумата.
При
така изложените съображения обжалваното първоинстанционно делбено решение
следва да бъде отменено в частта, с която при разпределяне между съделителите
по реда на чл. 353 ГПК на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ триетажна жилищна сграда,
построена чрез пристрояване и надстрояване на тавански етаж на съществуваща
двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-121 от кв. 31, местност
„Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от
1 425 кв.м., а по документи за собственост – 1 915 кв. м, в дял на Д.К.Б.
е поставена част, описана като Първи дял в изслушаното в първоинстанционното
производство заключение на вещото лице Р.Ж.от 08.11.2012 г. с обща площ от
около 265,05 кв.м., а в дял на М.К.Б. е поставена част, описана като Втори дял
в изслушаното в първоинстанционното производство заключение на вещото лице Р.Ж.от
08.11.2012 г. с обща площ от около 333,15 кв.м., в частта, с която е отказано
да бъде извършена делба по отношение на допуснатата до такава за мястото и второстепенна стопанска сграда – барбекю със
складова ниша, както и в частта, за уравнението на дела от поделяемото имущество, като вместо това
следва да бъде постановено друго, с което в дял и изключителна собственост на
съделителката Д.К.Б. се разпределят имуществените обекти, включени в Дял „Б“/оцветено
в червено/, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза от
10.05.2021г. на лист 451 и скиците
към него от делото на СГС, при стойност на този дял от 183 085 лв.,
съответно в дял и изключителна собственост на съделителката М. К.Б. се
разпредели имуществото, включени в Дял „А“/оцветено в жълто/ съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза от 10.05.2021 г. на лист 451 и
скиците към него от делото, при стойност на този дял от 160 718 лв.
На
основание чл. 355 ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съделителите следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса,
разпределена между тях в зависимост от стойността на дела им в поделяемото
имущество, с оглед на което Д.К.Б. следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса в размер на сумата от 11 460,10 лв., а М. К.Б. – такава в размер на
сумата от 2 292,02 лв.
По исканията за сметки,
предявени от съделителите по реда на чл. 346 ГПК
Предявен по реда на чл. 346 ГПК от Д.К.Б.
срещу М. К.Б. е иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за сумата от 49 249,50
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба недвижим
имот, представляващ УПИ III-121 от кв. 31, местност „Вилна зона Киноцентъра
първа част“, незастроена и застроена част, за периода от 16.10.2009 г. до
24.10.2012 г.
Съгласно
чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. В тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г., постановено по тълк. дело № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС е
прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. С оглед на изложеното основателността на поставения за разглеждане иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се поставя в зависимост от наличието на
съсобствен между страните недвижим имот, който да се е ползвал лично само от
един от съсобствениците, като по този начин другият съсобственик е бил възпрепятстван
да ползва вещта съобразно нейното предназначение, като лишеният от ползването
съсобственик е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да му
заплати обезщетение или да му осигури възможност да се ползва от вещта според
правата си. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността
да ползва общата вещ. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. Правилото на чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява проявление на
принципа на недопустимост за неоснователното обогатяване, като за постигане на
имуществено уравнение на лишения от възможността да си служи с вещта според
правата си съсобственик се следва средния пазарен наем за периода, за който
съсобственикът е бил лишен от ползване, в който смисъл решение № 129 от
3.04.2012 г. по гр. д. № 1415/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК, където е
прието, че „при осъществяването на предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗС
ответникът дължи обезщетение в размер на средния наем за имота за частта от
периода на претенцията след поканата".
С
оглед изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства настоящият съдебен състав намира, че претенцията е частично
основателна.
В
случая с влязло в сила решение № II-62-137 от 09.06.2010 г., постановено по гр.
д. № 20232/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 62-ри състав – по първа
фаза на делбата – със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че Д.К.Б.
и М.К.Б. са съсобственици на следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот
III-121, от кв. 31, местност „Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ
по графични данни от 1 425 кв.м., а по документи за собственост – 1 915 кв. м,
при граници по скица: улица, УПИ II-120, поземлен имот, отреден за озеленяване,
УПИ VI-125, УПИ VII-124, УПИ V-123 и УПИ-122, заедно с построените в имота
триетажна масивна жилищна сграда, построена чрез пристрояване и надстрояване на
тавански етаж на съществуваща двуетажна жилищна сграда, и второстепенна сграда,
при квоти на целия недвижим имот от 5/6 идеални части за Д.К.Б. и 1/6 идеална
част за М. К.Б..
По
делото е представена нотариална покана, връчена на М. К.Б. на 16.10.2009г., с
която Д.К.Б. е поискала от ответницата да бъде допусната до процесния недвижим
имот, достъпът до който ѝ е органичен.
Между
страните не е спорно, че след 2004г. ответницата М. К.Б. ползва самостоятелно
старата част от жилищната сграда и надстройката над нея, като не допуска ищцата
до обитаваната от нея част. В същото време се установява, че достъпът на ищцата
до урегулирания поземлен имот, както и до новата част на къщата с изключение на
надстройката над старата сграда, е бил възстановен напълно през 26.05.2010 г., когато ответницата ѝ е
предоставила ключ от портата към двора, но също така и с оглед на свидетелските показания на
свидетелят Рохов, разпитан пред първоинстанционния съд се установява, че още
през 2008год. ищцата е могла да влиза в имота, както в мястото, така и в новата
част от сградата, но през мазето/ или складово помещение/ на къщата. Достъпът
на ищцата до обитаваната от ответницата част от жилищната сграда обаче е продължил да бъде ограничаван и след
предаването на ключа от пората за двора, като по делото не се установява същият
да е бил възстановен до края на исковия период, а именно до 24.10.2012 г.
Настоящият
съдебен състав счита, че с оглед заключението на съдебно-техническата,
изготвена от вещото лице Ж./на л. 269 от делото на СРС/ и при съобразяване на
идеалните части на страните от правото
на собственост върху процесната обитавана от ответницата М. Б. част от сградата
от общо 265,05кв.м. и ползваната в повече от нея част от 161,07кв.м. при размер
на обезщетение с оглед на базовата цена за ползване/а не подобрената/ на кв.м.-2лв.кв.м. посочена в СТЕ, а общо
месечното обезщетение за ползване възлиза на сумата от 322,14лв. или за процесния
период от три години до предявяване на претенцията от
24.10.2012год. на ищцата се следва обезщетение за лишаване от ползването в
размер на сумата от 11 597,04лв. до който размер предявеният иск по чл.
31, ал. 2 ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 49 249,50 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
При
така изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено в частта, с която предявеният от Д.К.Б. срещу М. К.Б. иск с
правно основание чл. 31 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствения между страните недвижим имот, за периода от 16.10.2009 г. до
24.10.2012 г. е отхвърлен до размера на сумата от 11 597,04лв., а вместо него
бъде постановено друго, с което искът бъде уважен до размера на посочената
сума, като в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 49 249,50 лв. решението следва да бъде
потвърдено.
Предявен
по реда на чл. 346 ГПК на следващо място от М. К.Б. срещу Д.К.Б. е иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 12 525 лв., представляваща съответна на
дела на ответницата част от стойността на извършени от ищцата в периода от 2001г.
до 2012г. в допуснатите до делба недвижими имоти необходими и полезни разноски,
уточнени и описани по вид и размер в молба вх. № 139702/02.11.2016 г.
Необходимите
разноски са свързани с наложителността от запазване на вещта, като без извършването
им тя би погинала или би се стигнало до влошаване на състоянието ѝ, а
оттам и до намаляване на нейната стойност. За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота
и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно
водят до увеличение на стойността на имота (ППВС № 6/1974 г., т. 6).
В
конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че част от претендираните
от ищцата строително-монтажни работи изобщо не се установяват. По отношение на
друга част от претендираните разноски – тези по узаконяване на къщата, по
охраняване на имота, външно и вътрешно укрепване на сградата, ремонт на
електрическата инсталация, поправка на покрива, извършването на ремонт на
кухнята – се установява извършването на дейностите, във връзка с които се
твърди разноските да са сторени, без обаче да се установява последното
обстоятелство, а именно че във връзка с тези дейности са извършени разноски, които
са били понесени от ищцата. Представените в тази насока договор от 04.07.2003г.
за охрана на къщата с технически средства, договор за изработка от 05.03.2003г.
с предмет почистване на овощни дръвчета и озеленяване, договор за изработка от
17.10.2001г. с предмет ремонт на електрическата инсталация на къщата, договори
за изработка, датиращи съответно от 12.09.2001г., 21.05.2002г. и 05.09.2007г. с
предмет поправка на покрива на къщата, договор за изработка от м. май 2002г. с
предмет препокриване на покрива, договор за изработка от 05.09.2007г. с предмет
ремонт на покрива, и изслушаните във връзка с част от тях показания на
свидетелите Г. и К., както и представените по делото данъчни фактури,
установяващи задълженията за заплащането им, потвърждават единствено твърденията
на ищцата за осъществяване на съответните дейности, но не и за извършване на
съответните разходи. Изложените съображения за недоказаност на твърденията на
ищцата относно осъществяването на част от претендираните дейности, съответно за
извършването на разходи във връзка останалата част от дейностите, чието
осъществяване се установява, налагат искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Също така, независимо от достигнатия извод за невъзникване на
претендираното вземане, настоящият съдебен състав намира за необходимо да вземе
отношение по въпроса за погасяване на процесната претенция по давност, предвид
своевременно релевираното при условията на евентуалност такова възражение от ищцата
още с отговор на молба, поддържано и в подадената от нея въззивна жалба.
Съгласно
чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. По отношение на процесната претенцията за
възстановяване на необходими разноски и подорения, направени за запазването,
поддържането и поправянето на общата вещ от един от съсобствениците, приложение
намира общият петгодишен давностен срок, доколкото в закона не е предвидено
друго. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Задължението за възстановяване на стойността за
извършени необходими и полезни разноски между
съсобствениците възниква с извършване на съответните разходи, а доколкото за
изпълнението му не е предвиден срок същото става изискуемо незабавно, с което по
отношение на него започва да тече и срокът на погасителната давност. В случая
искането на М. К.Б. за присъждане на извършени в допуснатите до делба недвижими
имоти необходими разноски е предявено на 23.10.2012г., с оглед на което
претенцията на ищцата за извършените от нея до 23.10.2007г. разноски е погасена
по давност, като тежестта от доказването на обстоятелството, че същите са
извършени след това, се носи от нея. В конкретния случай съгласно твърденията
на ищцата последните по време необходими разноски, чието възстановяване се претендира,
датират от 05.09.2007г., когато се твърди да са извършени разходи във връзка с
ремонта на покрива на къщата, като останалите разноски предхождат тази дата. От
изложеното е видно, че дори по делото да се приеме извършването на
претендираните от ищцата разноски,
същите са и погасени по давност.
По
изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено в частта, с която по предявения от М. К.Б. срещу Д.К.Б. иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответницата е
осъдена да заплати на ищцата сумата от 12 525 лв., представляваща стойността
на извършени от ищцата в периода от 2001г. до 2012г. в допуснатите до делба
недвижими имоти необходими разноски и подобрения, ведно със законната лихва за
забава за периода от 24.10.2012 г. до окончателното ѝ изплащане, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли.
При
този изход на делото на основание чл.355 ГПК следва съделителите да бъдат осъдени за заплатят по
сметка на СГС държавна такса в размер на 4% от стойността на притежаваните от
тях дялове, както следва Д.К.Б. от 11 460,10лв./ 4 % върху 5/6
ид.ч. от имота на обща стойност 343 803лв./ или за нея от 286 502,5лв./, М. К.Б. от
2 292,02лв./ 4 % върху 1/6 ид.ч. от имота на обща стойност от 343 803лв.
и съответстваща на 57 300,50лв./. Във връзка с претенциите по сметки съща
така следва да бъде осъдена М. Б. да заплати по сметка на СГС сумата от 463,88лв. –държавна такса по иска с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 11 597,04лв., а Д.Б. сумата от 1506,01лв. –държавна такса по
иска за разликата до пълния претендиран размер от 49 249,50лв. Следва да бъде
осъдена М. Б. да заплати държавна такса от
501лв. по иска по чл.30, ал.3 ЗС за
сумата от 12 525 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 06.08.2015г., на СРС, 62-ри състав, постановено по
гр.д.№20232/2008г. по описа на Софийски районен съд, в частта по извършване на
делбата и уравнение на дяловете, както и
в частта, в която е отказано да
бъде извършена делба по отношение на допуснатият до такава урегулиран поземлен
имот III-121, кв. 31, местност „Вилна
зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от 1 425 кв.м., а
по документи за собственост – 1 915кв.м., при посочени граници и построената в него
второстепенна сграда, в частта, в която предявеният от Д.К.Б. срещу М. К.Б.
иск с правно основание чл.31, ал. 2 ЗС е отхвърлен до размера на сумата от 11 597,04лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения между
страните недвижим имот за периода от 16.10.2009г. до 24.10.2012г., както и в
частта, в която по предявения от М. К.Б. срещу Д.К.Б. иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС е осъдена
ответницата Д.К.Б. да заплати
сумата от 12 525 лв., представляваща стойността на извършени в
допуснатите до делба недвижими имоти необходими разноски и подобрения, ведно
със законната лихва за забава за периода от 24.10.2012 г. до окончателното
изплащане, както и в частта за
държавните такси по делото и вместо това постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 353 ГПК допуснатия до делба недвижим имот между съделителките Д.К.Б.
и М. К.Б., като
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ и изключителна собственост на Д.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** следната
част от допуснатото до делба с решение № II-62-137 от 09.06.2010 г., постановено
по гр.д.№ 20232/2008г. по описа на Софийски районен съд, 62-ри състав,
имущество, която част представлява Дял „Б“ /оцветена в червено/, съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза от 10.05.2021 г. на вещото лице
Е.Ц.- на лист 451 от делото на СГС, със скици приложения №1,№2,№3 и № 4
съответно на лист 456, 457, 458 и 459, неразделна част от решението, приподписани от съдебния състав,
съгласно одобрен инвестиционен проект за преустройство на сградата, който се
състои от следната реално обособена част от допуснатата до делба триетажна
жилищна сграда, построена чрез пристрояване и надстрояване на тавански етаж на
съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-121 от кв. 31, местност
„Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от
1 425 кв.м., а именно: дял „Б“ по заключението на
съдебно-техническата експертиза на лист 451 от делото на СГС, с обща застроена площ от
375,51 кв.м. и която включва следните части от сградата: част от сутеренния
етаж, кота -2,35, състояща се от вход Б №№ 1, 2, два броя мазета и два броя
ниши със застроена площ от 77,23 кв.м., разположена между т.т. 9, 10, 11, 12,
13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 4, 3, 2, 1, 9 съгласно скица Приложение
№1 на сутеренния етаж кота -2,35 на стр.456 по делото на СГС, неразделна част от
решението, приподписана от съдебния състав, при граници – от северозапад – двор, от
югозапад: двор, от югоизток: дял „А“ и барбекю, от североизток: двор; заедно
с барбекю с ниша от 20 кв.м. разположено между точките т.т.22, 23, 24, 25,
26, 27, 5, 4, 22, съгласно скица приложение №1 на лист 456 по делото на СГС при граници: северозапад
дял А, и дял Б, югозапад двор, югоизток-двор и дял А, част от партера кота 0,00, състояща се
от вход Б № 4, два броя входни антрета, два броя дневни, кухня със санитарен
възел и тераса и три броя стълбища със
застроена площ от 106,71 кв.м., разположена между т.т. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13,
14, 4, 5, 6, 7съгласно скица Приложение № 2 на партера кота 0,00 на стр.457
по делото на СГС, неразделна част от решението, приподписана от съдебния състав,
при граници от северозапад: двор, от югозапад: двор и дял „А“, от югоизток: дял
„А“ и двор, от североизток: двор; част от етаж кота +2,60, състояща се
от кухня, трапезария, коридор, две спални, дневна, два броя стълби и оранжерия,
със застроена площ от 107,86 кв.м., разположена между т.т. 6, 7, 8, 9, 10, 11,
12, 13, 14, 6,съгласно скица Приложение № 3 на етаж кота 2,60, на стр.458 по делото на СГС, неразделна
част от решението, приподписана от съдебния състав, при граници: от
северозапад: двор, от югозапад: двор и дял А, от югоизток: двор, от
североизток: двор; част от таванския етаж кота + 5,00, състояща се от
стълби, коридор, стая, тавански помещения четири броя, санитарен възел и тераса
със застроена площ от 83,71 кв.м., разположена между т.т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,
9, 10, 2,съгласно скица Приложение № 4 на тавански етаж кота +5,00, на
стр.459, по делото на СГС неразделна част от решението, приподписана от
съдебния състав, при граници: от северозапад: двор, от югозапад: двор и дял
„А“, от югоизток: двор, от североизток: двор при оценка на тази обособената
част от поделяемата жилищна сграда и барбекю, заедно с 63,30 % ид.части от
общите части на сградата от 183 085 лв., ведно със съответните 5/6 ид.ч. от УПИ III-121, кв. 31, местност „Вилна зона
Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от 1 425 кв.м., а по
документи за собственост – 1 915 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ
II-120, поземлен имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125, УПИ VII-124, УПИ
V-123 и УПИ-122, идентичен с ПИ с
идентификатор 68134.1974.5138. от одобрената кадастрална карта.
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ И изключителна собственост на М. К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***
следната част от допуснатото до делба с решение № II-62-137 от 09.06.2010 г., постановено
по гр. д. № 20232/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 62-ри състав, имущество,
която част представлява Дял „А“/оцветена в жълто/ съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза от 10.05.2021 г. на вещото лице Е.Ц. на лист
451 от
делото на СГС, със скици приложения №1, №2, №3, №4, съответно на лист 456,
457, 458 и 459, неразделна част от решението, приподписани от съдебния
състав, съгласно одобрен инвестиционен проект за преустройство на сградата,
който се състои от следната реално обособена част от допуснатата до делба триетажна
жилищна сграда, построена чрез пристрояване и надстрояване на тавански етаж на
съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ III-121 от кв. 31, местност
„Вилна зона Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от 1425
кв.м., а именно: част от сутеренен етаж кота -2,35, състояща се от вход
А № 3, две стаи, кухненски бокс, санитарен възел и стълби със застроена площ от
83,19 кв.м., разположена между т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 1 съгласно скица
Приложение № 1 на сутеренния етаж кота -2,35 на лист 456 по делото на
СГС, неразделна част от решението, приподписана от съдебния състав, при граници
– от северозапад – дял „Б“, от югозапад: дял „Б“ и барбекю, от югоизток:
барбекю и вътрешен двор, от североизток: вътрешен двор; част от партера кота
0,00, състояща се от стълбищна клетка, санитарен възел, кухня с тераса и
зимна градина, дневна със застроена площ от 73,74 кв.м., разположена между т.т.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1, съгласно скица Приложение№2 на партера кота 0,00 на
лист 457 по делото на СГС, неразделна част от решението, приподписана от
съдебния състав, при граници от северозапад: дял „Б“, от югозапад: двор, от
югоизток: двор, от североизток: дял „Б“; част от етаж кота +2,60,
състояща се от стълбищна клетка, коридор, спалня, дневна с тераса, два броя
кухня с тераси със застроена площ от 68,48 кв.м., разположена между т.т. 1, 2,
3, 4, 5, 6, 7, 8, 1, съгласно скица Приложение № 3 на етаж кота 2,60 на лист
458 по делото на СГС, неразделна част от решението, приподписана от
съдебния състав, при граници: от северозапад: дял „Б“, от югозапад: двор, от
югоизток: двор, от североизток: дял „Б“; част от таванския етаж кота + 5,00,
състояща се от стълби, коридор, дневна, спалня с ниша, санитарен възел, склад
със застроена площ от 44,74 кв.м., разположена между т.т. 1, 2, 3, 4, 1,
съгласно скица Приложение № 4 на тавански етаж кота +5,00на лист 459 по
делото на СГС, неразделна част от решението, приподписана от съдебния състав,
при граници: от северозапад: дял „Б“, от югозапад: двор, от югоизток: двор, от
североизток: дял „Б“, при стойност на този дял заедно с 36,70 % ид.части от общите части на
сградата от 160 718 лв., ведно със съответната 1/6 ид.ч. от УПИ III-121, кв. 31, местност „Вилна зона
Киноцентъра първа част“, целият с площ по графични данни от 1 425 кв.м., а по
документи за собственост – 1 915 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ
II-120, поземлен имот, отреден за озеленяване, УПИ VI-125, УПИ VII-124, УПИ
V-123 и УПИ-122,, идентичен с ПИ с
идентификатор 68134.1974.5138. от одобрената кадастрална карта.
ОСЪЖДА М.
К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 103 417,50лв. за уравнение на дела й от допуснатите
до делба недвижими имоти, ведно със законната лихва от датата на влизане на
настоящото решение в сила до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
М. К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 11 597,04лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения между
страните недвижим имот за периода от 16.10.2009 г. до 24.10.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 24.10.2012год. до окончателното й заплащане
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М. К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 12 525
лв., представляваща стойността на извършени в допуснатите до делба недвижими
имоти необходими разноски и подобрения.
ПОТВЪРЖАВА решение
от 06.08.2015 г., постановено по гр. д. № 20232/2008 г. по описа на Софийски
районен съд, 62-ри състав в частта, в която предявеният от Д.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу М. К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен за разликата над сумата от 11 597,04лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствения между страните недвижим имот до пълния предявен
размер от 49 249,50 лв.
ОСЪЖДА
Д.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 355, изр. първо ГПК държавна такса в размер на сумата от 11 460,10
лв. и на основание чл.355, изр. второ ГПК държавна такса от 1506,01лв.
ОСЪЖДА
М. К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 355, изр.
първо ГПК държавна такса в размер на сумата от 2 292,02лв. и на основание чл.355, изр. второ ГПК държавна
такса в размер на 964,88лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от
същото при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.