РЕШЕНИЕ
№
10.05.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV – ти състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1832 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 13522 от
03.08.2020г. на „Агромейс”ЕООД със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК
*********, представлявано от управителя М.М.М., чрез пълномощника адв.В.В.,***,
срещу „В.Агро”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Д., ЕИК *********,
представлявано от управителя И.В.В., с която иска да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 319 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2020г., издадена по
ч.гр.дело № 00746/2020г. по описа на ДРС, сумите: 1) 19 940,00 лева,
представляваща закупена от длъжника и незаплатена от него на заявителя стока
/семена за царевица и слънчоглед/, за което са издадени три броя фактури, а
именно: № 632 от 30.01.2018г. на обща стойност 3 150.00 лв., № 727 от
02.05.2018г. на обща стойност 11 005.00 лв. и № 828 от 27.06.2018г. на обща
стойност 5 785.00 лв., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане; 2) 3 745,88
лева, представляваща лихва за забава върху отделните главници, както следва:
673.75 лв. – лихва за забава върху главницата от 3 150.00 лв. по фактура № 632
от 30.01.2018г. за периода от 30.01.2018г. до 09.03.2020г.;
2072.61 лв. - лихва за забава върху главницата от 11
005.00 лв. по фактура № 727 от 02.05.2018г. за периода от 02.05.2018г. до
09.03.2020г. и 999.52 лв. - лихва за забава върху главницата от 5 785.00 лв. по
фактура №828 от 27.06.2018г. за периода от 27.06.2018г. до 09.03.2020г.
Претендират се съдебните разноски в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по
възникнали търговски отношения са извършени продажби от ищцовото на ответното
дружество семена за царевица и слънчоглед. Съставени са протоколи без
възражения и забележки при предаването на стоките. Ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати цената. По подадено заявление по чл.410 ГПК е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение, което
обуславя правния интерес от водене на настоящото производство.
В съдебно заседание се явява процесуалният
представител на ищеца – адвокат В.Р., който заявява, че поддържа исковете. Във
връзка с възраженията на ответника сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 324
от ТЗ, доколкото купувачът не е прегледал стоката при предаването ѝ и не
е уведомил продавача за недостатъци. Изтъква също, че не са представени
доказателства в подкрепа на изложените твърдения.
Иска претенциите да бъдат уважени и да му бъдат
присъдени разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба. Искът се оспорва по основание и размер. Заявява се, че
действително през 2018г. са получени от ищцовото дружество семена за посев на
царевица и слънчоглед. Не се оспорва приемането им с протоколи, но тогава не са
издавани фактури. Продавачът не е представил сертификат за семената, а
впоследствие ответното дружество ги е продало на земеделски производители,
откъдето са постъпили възражения за ниска кълняемост. Поради тази причина
отказали и плащане, поради некачествено изпълнение.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не
се представлява.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От представените
доказателства се установява, че през 2018 г. между „Агромейс“ ЕООД и „В.агро“
ЕООД са съществували търговски отношения, в изпълнение на които първото
дружество е продавало на второто семена.
Така на 30.01.2018 г. ищецът е издал фактура с № **********, на стойност 3150, 00 лева, за продажба на „****“ на
ответника.
На 02.05.2018 г. е издал фактура с № **********, на стойност 11 005, 00 лева, за продажба на „****“ и
„****“ на ответника.
На 27.06.2018 г. ищецът е
издал фактура с № **********, на
стойност 5785, 00 лева, за продажба на „****“ и „****“ на ответника.
Фактът на
получаване на семената не се оспорва от ответника, като за установяване на релевантния факт се
представят и приемо-предавателни протоколи от 29.03.2019 г., 22.03.2018 г., 18.04.2018 г. (л.7, 9 и 10).
От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са отразени
в счетоводствата на двете дружества. По нито една от тях няма извършено
плащане.
Заключението е обективно и е изготвено
от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич на дата 10.03.2019 г., с което е искал да бъде
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата
от 19 940, 00 лева, представляваща закупени от ответника семена за царевица и
слънчоглед, за които са издадени фактура с № **********/30.01.2018 г. на стойност 3150, 00 лева; фактура
с № **********/02.05.2018 г. на стойност 11 005, 00 лева; фактура с № **********/27.06.2018
г. на стойност 5785, 00 лева; както и за сумата от 673, 75
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3150, 00 лева,
за периода от 30.01.2018 г.-09.03.2020 г.; за сумата от 2072, 61 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11 005, 00 лева, за
периода от 02.05.2018 г.-09.03.2020 г.; за сумата от 999,
52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5785, 00
лева, за периода от 27.06.2018 г.-09.03.2020 г.
Заповедният съд е уважил заявлението в
цялост и е издал заповед за изпълнение на парично задължение №
319/16.03.2020 г. по ч.гр.д.
№ 746/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, поради
което, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен
иск за вземането си.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 319/16.03.2020
г. по ч.гр.д. № 746/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
В тежест на ищеца е да
установи, че между страните е налице валиден договор за търговска продажба,
предаването на семената по трите фактури на ответника, както и изискуемостта на
вземането по всяка от фактурите. В тежест на ответника е да докаже, че е платил
задълженията по трите фактури.
Правоотношението между
страните попада под приложното поле на Търговския закон, тъй като страните му
са търговци и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в този нормативен
акт, съгласно чл. 318, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Както стана ясно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и трите фактури са
осчетоводени при ищеца и при ответника. Последният не само не се е
противопоставил на извършените доставки, но
ги е отразил в счетоводството си, което по същността си е признание за
извършените търговски продажби на семена по трите фактури. Това становище
произтича и от чл. 55, ал. 1 от ТЗ. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че ответникът
не оспорва съществуването на продажбените правоотношения с ищеца. Не оспорва и
получаването на семената по всяка от фактурите. Отделно са представени и
протоколи, в които получаването на част от семената, тези по фактура с № **********/02.05.2018 г. и по фактура
с № **********/27.06.2018 г., е удостоверено с подписа на представител
на ответното дружество.
Пак в тази връзка и с оглед категоричност на фактическите изводи следва
да бъде обърнато внимание на фактура с № **********/27.06.2018 г., която е
частен свидетелстващ документ и доколкото е двустранно подписана, удостоверява
сключването на договор и получаването на описаната в нея стока. Процесният
счетоводен документ е подписан и от двете страни, което в още по-голяма степен
потвърждава извода, че ответникът е получил от ищеца „****“ и „****“ на обща стойност 5785, 00 лева.
Оттук може да бъде заключено, че от представените доказателства се
установява както наличието на валиден договор за търговска продажба между
страните, така и получаването на процесните семена от ответното дружество.
От своя страна ответникът не доказа извършването на плащания по
фактурите. Спорен се явява въпросът за качеството на получените от ответника
семена. В отговора си последният излага твърдения, че не дължи плащане по
фактурите, тъй като към продадената стока е липсвал семеконтролен сертификат за
семената. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е
да докаже основателността на твърдението си. По делото обаче, доколкото не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока, релевираното възражение за
недостатъци по чл. 324 от ТЗ се явява неоснователно.
При това положение се поставя въпросът за изискуемостта на вземанията по фактура
с № **********/02.05.2018 г. и по фактура с № **********/27.06.2018 г. И в
двата счетоводни документа е посочен срок за плащане на задълженията -
30.08.2018 г. Следователно, поради неизпълнение на задълженията си по двете
фактури, ответникът е изпаднал в забава на 31.08.2018 г. Вземането по третата фактура
с № **********/30.01.2018 г. е станало изискуемо на 31.01.2018 г., тъй като в
същата е посочена дата на плащане – 30.01.2018 г.
Ето защо главните претенции за установяване съществуването на вземанията
по фактура с № **********/30.01.2018 г. на стойност 3150, 00 лева; фактура
с № **********/02.05.2018 г. на
стойност 11 005, 00 лева и фактура с № **********/27.06.2018 г. на стойност 5785, 00 лева, следва
да бъдат уважени в цялост.
Предявени са акцесорни установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
Искът за установяване дължимостта на сумата от 673, 75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура с №
**********/30.01.2018 г., на стойност от 3150,
00 лева, за периода от 30.01.2018 г.-09.03.2020 г. е частично основателен. Това
е така, защото длъжникът е изпаднал в забава на 31.01.2018 г., след изтичане на
определения за изпълнение ден – 30.01.2018 г, съгласно
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. До 09.03.2020 г., ден преди подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 672, 93 лева. Над този размер до пълния
претендиран от 673, 75 лева, както и за дата 30.01.2018 г., искът следва да
бъде отхвърлен.
Искът за установяване дължимостта на сумата от 2072, 61 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура с № **********/02.05.2018
г. на стойност 11 005, 00 лева за периода от 02.05.2018
г.-09.03.2020 г. също е частично основателен. Длъжникът е изпаднал в забава на
31.08.2018 г., след изтичане на определения за изпълнение ден – 30.08.2018 г.,
съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. До 09.03.2020 г. ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1702, 85
лева. Над този размер до пълния претендиран от 2072, 61 лева, както и за периода
от 02.05.2018 г. до 30.08.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Частично основателен е и искът за установяване дължимостта на сумата от 999,
52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура с №
**********/27.06.2018 г. на стойност 5785, 00 лева за периода от 27.06.2018
г.-09.03.2020 г. По това вземане длъжникът е изпаднал в забава на 31.08.2018
г., след изтичане на определения за изпълнение ден – 30.08.2018 г., съгласно
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Така до 09.03.2020 г. ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 895, 14
лева. Над този размер до пълния претендиран от 999, 52 лева, както и за периода
от 27.06.2018 г. до 30.08.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца
и ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно
на уважената и отхвърлената част от претенцията.
Съдът счита, че за основа при
изчисляване на разноските следва да бъде взет глобалния размер на претенцията,
а именно 23 685, 88 лева.
В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 1713, 72 лева (адвокатско възнаграждение в размер
на 1240, 00 лева и държавна такса в размер на 473, 72 лева).
В настоящата инстанция е направил
разноски в размер на 3097, 72 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 2400,
00 лева; държавна такса в размер на 473, 72 лева; депозит за вещо лице в размер
на 224, 00 лева).
Ответникът не прави искане за присъждане
на разноски и не представя доказателства за реализирането на такива.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени следните разноски:
за заповедното производство – 1679, 36 лева; за първоинстанционното
производство – 3035, 60 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агромейс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., против „В.Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Д.,
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 19 940, 00 лева за закупени от ответника семена за царевица и
слънчоглед, за които са издадени фактура
с № **********/30.01.2018 г. на стойност 3150, 00 лева; фактура
с № **********/02.05.2018 г. на стойност 11 005, 00 лева; фактура с № **********/27.06.2018
г. на стойност 5785, 00 лева, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 319 от 16.03.2020 г. по ч.гр.д. № 746/2020 г. по
описа на Районен съд Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Агромейс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
против „В.Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Д., иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 672, 93 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура с
№ **********/30.01.2018 г., на стойност от 3150, 00 лева, за периода 31.01.2018 г. – 09.03.2020 г.,
за което вземане е издадена Заповед № 319 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 16.03.2020 г. по ч.гр.д. № 746/2020 г. по описа на Районен
съд Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 672,
93 лева до пълния претендиран от 673, 75 лева, както и за датата 30.01.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Агромейс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
против „В.Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Д., иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1702, 85 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата по фактура
с № **********/02.05.2018 г. на стойност 11 005, 00 лева, за периода 31.08.2018 г. – 09.03.2020 г.,
за което вземане е издадена Заповед № 319 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 16.03.2020 г. по ч.гр.д. № 746/2020 г. по описа на Районен
съд Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1702,
85 лева до пълния претендиран от 2072, 61 лева, както и за периода от 02.05.2018
г. до 30.08.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Агромейс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
против „В.Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Д.,
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 895, 14 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура с № **********/27.06.2018 г. на стойност 5785, 00 лева, за периода 31.08.2018 г.
– 09.03.2020 г., за което вземане е издадена Заповед № 319 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.03.2020 г. по ч.гр.д. № 746/2020 г. по
описа на Районен съд Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 895, 14 лева до пълния претендиран от 999, 52 лева, както и
за периода от 27.06.2018 г. до 30.08.2018 г.
ОСЪЖДА „В.Агро“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Д., да
заплати на
„Агромейс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата от 1679, 36 лева – разноски по ч.гр.д. № 746/2020
г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „В.Агро“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Д., да заплати на
„Агромейс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата от 3035, 60 лева – разноски по гр.д. № 1832/2020
г. на Районен съд Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен
съдия: