№ 4436
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110209688 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В. Д. Д. чрез адв. М. срещу Заповед за задържане на лице
рег. № ЗЗ555/12.06.2023 г., издадена от П. К. на длъжност полицай при 04 РУ СДВР, с която
на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗМВР по отношение на В. Д. Д. е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с
целта на закона. Сочи, че здравословното състояние на жалбоподателя не е основание за
задържане, липсва словесно описание на основанието за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – К., редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт С.,
който пледира за потвърждаване на заповедта.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2023г. около 16:00 часа била извършена полицейска проверка на
жалбоподателя Д., който бил задържан , за което била издадена процесната оспорена
заповед. След задържането бил извършен личен обиск на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице,
удостоверение от „Човешки ресурси“, докладни и другите, приобщени по реда на чл.283 от
1
НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност
по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да
прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с
целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които
съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, са посочени от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган. Спазена е процедурата за
издаването ѝ – издадена е в писмена форма и видно от отбелязването в самата заповед, на
задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР. Същата съдържа задължителните
реквизити съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В оспорената заповед са посочени името, длъжността
и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часът на задържането;
данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.
В заповедта обаче не е посочено нито фактическото основание за задържане, нито
конкретни факти в обстоятелствената част на акта. Като правно основание за задържане на
лицето са посочени разпоредбите на чл.72, ал.1, т.3 и т.4 от ЗМВР, според които
полицейските органи могат да задържат лице което показва тежки психични отклонения и с
поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица
на явна опасност; при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по
начините, посочени в чл. 70. За обосноваване на правото на органа да упражни
предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити
правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически
обстоятелства, от които да стане ясно на лицето какви негови действия органът квалифицира
и възприема като манифестиране на тежки психични отклонения и кое поведение на лицето
нарушава обществения ред или застрашават живота и здравето на нео и на околните. Следва
да бъде посочено дали лицето буйства по определен начин, влиза в словесни или физически
конфликти с други граждани, вика, ругае, излага живота и здравето си на опасност като
ходи по пътното платно, самонаранява се, провокира конфликти или друго. В словесното
описание на основанието за задържане издалият заповедта орган се е задоволил единствено
да преразкаже разпоредбата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗМВР без да вложи никаква конкретика в
действията на задържаното лице, от които както на него, така и на съда да стане ясно какво
точно опасно поведение е имало лицето. По отношение на чл.70, ал.1, т.4 ЗМВР, посочена
като цифрова квалификация на основанието за задържане, липсва каквато и да било
словесна обосновка, което лишава заповедта за задържане от мотиви. Изобщо не е посочено,
че лицето не притежава или не носи документ за самоличност и че не би могла
самоличността му да бъде установена. Нито едно от изискванията не е спазено.
Въпреки указанията на съда не бе представена по делото и докладна, дори няма данни
за изготвена такава, която да касае процесния случай и от нея да бъдат извлечени конкретни
обстоятелства. При положение, че лицето няма данни да е запознато с такава, то не може да
се приеме, че е запознато с мотивите за издаването на оспорената заповед, респективно с
причинните, налагащи неготово задържане. В този смисъл заповедта за задържане се явява
2
порочна и подлежи на отмяна.
ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи изисква на всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за
него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват. В
случая няма данни това да е сторено с оглед липсата на мотиви в заповедта за задържане. В
конкретния случай не са посочени каквито и да било конкретни обстоятелства, които да
сочат на цитираните цифром разпоредби на закона, което е нарушение на цитираната
разпоредба.
В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г., ВАС посочва, че
излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на
акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния
орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на
горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустимо единствено, когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на
други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на
класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи
се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно
решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да
извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от
своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и
обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.
Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо
издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния
административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от
същия административен орган. Като и в този случай страните следва да имат възможност да
се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на
административния орган и организират защитата си срещу акта. Такива по делото липсват и
няма данни да са съобщени на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е
основателна и заповедта следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр.чл.38, ал.2, т.2 и 3
от Закона за адвокатурата, вр.чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски от 500 /петстотин/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № ЗЗ555/12.06.2023 г., издадена от П. К.
на длъжност полицай при 04 РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗМВР
по отношение на В. Д. Д. е наложена принудителна административна мярка "задържане за
срок до 24 часа".
3
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 1 АПК
ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д. ЕГН ********** сумата от 500 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните -
жалбоподателя чрез процесуалният му представител и на ответника – К..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4