Присъда по дело №162/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 35
Дата: 13 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20223630200162
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 35
гр. Шумен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
СъдебниЕ.С.И.

заседатели:М.П.П.
при участието на секретаря И. Й. Д.
и прокурора Ж. СТ.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20223630200162 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. АНТ. АНГ., с ЕГН**********, роден на *****, с
постоянен адрес в гр.***** български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2021 год. в гр.Шумен, местност „Под
манастира“ в съучастие като съизвършител с Й. В. С., с ЕГН********** отнел чужди
движими вещи – 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „Асус“ на стойност 1330.00 лева,
1 бр. чанта за лаптоп на стойност 20.00 лева, 1 бр. въздушна пушка „Хатсан 125“, калибър
5.5 мм на стойност 330.00 лева и оптика, монтирана към пушката на стойност 100.00 лева,
всичко на обща стойност 1780 лева от владението и собственост на Т. Б. В., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като към момента на извършване на
деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.58а от НК ГО ОСЪЖДА НА
шест месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл.69, ал.1 от НК, във вр. с чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на
1
наложеното наказание за срок от една година.
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. В. С., с ЕГН**********, роден на *******, с постоянен
адрес в гр.***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан,
за ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2021 год. в гр.Шумен, местност „Под манастира“ в
съучастие като съизвършител с М. АНТ. АНГ., с ЕГН********** отнел чужди движими
вещи – 1 бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „Асус“ на стойност 1330.00 лева, 1 бр.
чанта за лаптоп на стойност 20.00 лева, 1 бр. въздушна пушка „Хатсан 125“, калибър
5.5 мм на стойност 330.00 лева и оптика, монтирана към пушката на стойност 100.00 лева,
всичко на обща стойност 1780 лева от владението и собственост на Т. Б. В., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като към момента на извършване на
деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.58а от НК ГО ОСЪЖДА НА
шест месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл.69, ал.1 от НК, във вр. с чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на
наложеното наказание за срок от една година.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия М. АНТ. АНГ., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 753.00 лева /седемстотин петдесет и три лева/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 753.00 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Й. В. С., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 753.00 лева
/седемстотин петдесет и три лева/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен
лист, като сумата от 753.00 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен,
а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
Веществените доказателства по делото - 1 бр. стъклена бутилка от 0.7 л с етикет
SAVOY WHISKY с кафеникава течност и 2 бр. пластмасови капачки, черни на цвят следва
да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №162 по описа за 2022 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №119/2021 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимите М.А.А., с ЕГН**********, роден
на 29.08.2004 год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр. Шумен български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, осъждан и Й.В.С., с ЕГН**********, роден на
29.01.2005 год. в гр.София, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан за извършено от тях престъпление от общ
характер по чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
-подсъдимият М.А.А. на 09.02.2021 год. в гр.Шумен, местност „Под манастира“ в
съучастие като съизвършител с Й.В.С., с ЕГН********** отнел чужди движими вещи – 1
бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „Асус“ на стойност 1330.00 лева, 1 бр. чанта за
лаптоп на стойност 20.00 лева, 1 бр. въздушна пушка „Хатсан 125“, калибър 5.5 мм на
стойност 330.00 лева и оптика, монтирана към пушката на стойност 100.00 лева, всичко на
обща стойност 1780 лева от владението и собственост на Т.Б.В., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като към момента на извършване на деянието е
бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както и че
-подсъдимият Й.В.С. на 09.02.2021 год. в гр.Шумен, местност „Под манастира“ в
съучастие като съизвършител с М.А.А., с ЕГН********** отнел чужди движими вещи – 1
бр. преносим компютър /лаптоп/ марка „Асус“ на стойност 1330.00 лева, 1 бр. чанта за
лаптоп на стойност 20.00 лева, 1 бр. въздушна пушка „Хатсан 125“, калибър 5.5 мм на
стойност 330.00 лева и оптика, монтирана към пушката на стойност 100.00 лева, всичко на
обща стойност 1780 лева от владението и собственост на Т.Б.В., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като към момента на извършване на деянието е
бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
В правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното заседание
пострадалото лице не предявява граждански иск.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимите при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК изявиха желание да се възползват от диференцирани процедури по
НПК, поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК. На
основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимите по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 13.07.2022 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимите, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия А. наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
което на основание разпоредбата на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3. Изпълнението на
така определеното наказание в размер на 4 месеца да бъде отложено за срок от една година.
По отношение на подсъдимия С. предлага на съда да му наложи наказание “лишаване от
свобода” за срок от 9 месеца, което на основание разпоредбата на чл.58а от НК да бъде
намалено с 1/3. Изпълнението на така определеното наказание в размер на 6 месеца да бъде
отложено за срок от една година. Излага конкретни съображения във връзка с разпореждане
1
с веществените доказателства по делото и разноските по делото.
В хода на съдебното следствие подсъдимият А. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява,
че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия счита, че в
настоящия случай с оглед наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства на подзащитния му следва да бъде наложено наказание в минимален размер,
при приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият С. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в
извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Защитникът на подсъдимия
счита, че в настоящия случай с оглед наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства на подзащитния му следва да бъде наложено наказание в размер към
законоустановения минимум.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
На 09.02.2021 год. вечерта двамата подсъдими М.А.А. и Й.В.С. се срещнали след
като С. приключил работния си ден. С. закупил бутилка уиски, марка „Savoy" с вместимост
0,7 л., бутилка Кока кола и слънчоглед, като А. предложил да се придвижат до вилната зона
на гр. Шумен, където имало изоставена вила, в която можели да изпият закупения алкохол.
Тръгнали към вилната зона заедно с две момичета с неустановена в хода на разследването
самоличност. Достигнали до вилата, която била в близост до тази на пострадалия Т.Б.В..
Установили се на терасата, където запалили огън и пили от алкохола. Впоследствие двамата
подсъдими решили да отидат до вилата на свидетеля Т.Б.В. и да видят дали има нещо
интересно в нея. Така и направили като взели и недоизпитата бутилка уиски, а момичетата
останали на терасата. Тъй като самата вила се намирала в оградено с
метална плетена мрежа дворно место, те я прескочили и се доближили до нея. Самата вила
представлявала едноетажна сграда. С. видял двукрилен прозорец с ПВЦ-дограма, който бил
на такава височина, че да може да го достигне. Протегнал ръка, бутнал го няколко пъти и
той се отворил. Първи в сградата влязъл подсъдимият А., което сторил с помощта на
подсъдимия С., а впоследствие и самият той влязъл, което пък станало с помощта на А.,
който му подал ръка и го издърпал. Двамата се разходили из сградата, при което А. видял
въздушна пушка, марка „Хатсан 125", калибър 5,5 с фабричен номер 031904512LG, на която
имало монтирана оптика и я взел. С. намерил преносим компютър, марка „Асус", модел
„N705U", както и чанта за него, които взел. След като взели посочените вещи, двамата
обвиняеми напуснали сградата през прозореца, през който влезли. Пред вилата на свидетеля
М. А. изхвърлил бутилката от уиски, в която имало останал алкохол, както и две
пластмасови черни капачки, които били поставени на въздушната пушка. Върнали се при
момичетата, след което се прибрали в домовете си. Въздушната пушка, заедно с оптиката
към нея останали у подсъдимия А., а преносимият компютър и чантата- у подсъдимия С..
След около една седмица А. продал въздушната пушка с оптиката на неустановено в хода на
разследването лице за сумата от 50 лева. В същото време С. още на следващия ден-на
10.02.2021 год. помолил свой познат-свидетеля Й.Л.В. да заложи вещите в заложна къща
„Аспида" ЕООД гр. Шумен за сумата от 250 лева, тъй като нямал лична карта. За услугата
получил възнаграждение от 20 лева. Тъй като в рамките на един месец С. не върнал сумата
от 250 лева, свидетелят М.И.Н., който работел като комисионер в заложната къща, обявил
преносимия компютър за продажба в интернет сайта „ОЛХ БГ“. Пострадалият В. видял, че
отнетата му вещ-преносим компютър е обявена за продажба в интернет, след което се
свързал със свидетеля Николаев и обяснил, че желаел да закупи вещта, след което
сигнализирал на органите на МВР и с тяхна помощ възвърнал владението си върху
преносимия компютър и чантата за него.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимите А. и С., направено в хода на съкратеното съдебно
2
следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че
общата стойност на вещите – предмет на престъплението, е 1780 лева, от която 1 бр.
преносим компютър /лаптоп/ марка „Асус“ на стойност 1330.00 лева, 1 бр. чанта за лаптоп
на стойност 20.00 лева, 1 бр. въздушна пушка „Хатсан 125“, калибър 5.5 мм на стойност
330.00 лева и оптика, монтирана към пушката на стойност 100.00 лева.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство са били изготвени и съдебно-психиатрични експертизи, по които вещото лице
дава заключение, че въпреки, че подсъдимите М.А.А. и Й.В.С. към инкриминирания период
са били непълнолетни са могли да разбират свойството и значението на деянието и да
ръководят постъпките си.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние всеки един от
подсъдимите А. и С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субекти на престъплението са непълнолетни вменяеми физически лица, които
въпреки, че са били непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и
са могли да ръководят постъпките си, които не са притежавали фактическа власт върху
предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимите и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелците. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимите.
От субективна страна престъпленията са извършени с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимите са съзнавали, че лишават от фактическа власт собственика на
чуждите движими вещи, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са
целели да установят тази власт върху предмета на престъплението, като са имали намерение
противозаконно да ги присвоят, т.е. съзнавали са обществено-опасния характер на деянието
и са целели настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние, съдът установи, че
3
подсъдимите са извършили деянието в съучастие помежду си, като двамата подсъдими са
участвали в изпълнението на престъплението, поради което престъпленията следва да се
квалифицират във вр. с чл.20, ал.2 от НК по отношение и на двамата.
По отношение на всеки един от подсъдимите квалификацията на деянието е във
връзка с чл.63 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието са били
непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и са могли
да ръководят постъпките си. В подкрепа на този извод е заключението на изготвените в хода
на досъдебното производство съдебно-психиатрични експертизи.
При определяне на наказанието на подсъдимия А. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която
преценява като висока - касае се за отнемане на множество чужди движими вещи.
Стойността на откраднатите вещи също не е незначителна – съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза стойността на отнетите вещи е 1780
лева. Степента на обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока
с оглед данните за личността на дееца, наличието на предишно осъждане. Съдът не отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото
същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо
вината обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и
разкаяние за постъпката му, както и декларираното от него желание да продължи живота
си по един нов и правомерен начин. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
възприема влошеното семейно и финансово състояние на подсъдимия. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът счита, че следва да се възприеме недобросъвестното
поведение на подсъдимия, демонстрирано в хода на съдебното производство, което бе
причина за неколкократно отлагане на съдебните заседания.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание в размер
над минимума, но под средния, предвиден в съответната законова разпоредба, а именно –
девет месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи
наказание в размер на шест месеца “лишаване от свобода”. При определяне на наказанието
съдът съобрази степента на участие на подсъдимия в инкриминираното деяние и факта, че
същото е осъществено от него в качеството му на извършител.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
намери че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се
налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за
да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е
необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи
4
разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от една година.
При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените
обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието, за което се налага
наказанието, както и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил непълнолетен.
При определяне на наказанието на подсъдимия С. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която
преценява като висока - касае се за отнемане на множество чужди движими вещи.
Стойността на откраднатите вещи също не е незначителна – съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза стойността на отнетите вещи е 1780
лева. Степента на обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока
с оглед данните за личността на дееца, наличието на предишни осъждания. Съдът не отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото
същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по
реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като смекчаващо
вината обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия съжаление и
разкаяние за постъпката му, както и декларираното от него желание да продължи живота
си по един нов и правомерен начин. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
възприема влошеното семейно и финансово състояние на подсъдимия.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия С., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание в размер
над минимума, но под средния, предвиден в съответната законова разпоредба, а именно –
девет месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи
наказание в размер на шест месеца “лишаване от свобода”. При определяне на наказанието
съдът съобрази степента на участие на подсъдимия в инкриминираното деяние и факта, че
същото е осъществено от него в качеството му на извършител.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
намери че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се
налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за
да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е
необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи
разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от една година.
При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените
обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието, за което се налага
наказанието, както и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил непълнолетен.
При преценка на наложените на двамата подсъдими наказания съдът съобрази
5
обстоятелството, че двамата имат равностойно участие в престъплението, поради което е
справедливо да получат еднакво наказание.
Съдът не споделя твърдението на защитника на подсъдимия С., че обстоятелството,
че вещите, които са останали у него са били върнати на пострадалото лице, следва да се
тълкува като смекчаващо отговорността обстоятелство. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че вещите са били върнати единствено благодарение на действията на
самия пострадал и последващото им изземване от полицейските органи, а не в резултата на
поведението на подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски, като постанови всеки един
от тях да заплати по сметка на ОД на МВР Шумен сума в размер на 753.00 лева и 5 лева
такса за издаване на изпълнителен лист, които да бъдат заплатени по сметка на ШРС.
Съдът с присъдата си постанови веществените доказателства по делото - 1 бр.
стъклена бутилка от 0.7 л с етикет SAVOY WHISKY с кафеникава течност и 2 бр.
пластмасови капачки, черни на цвят да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
всеки един от подсъдимите и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху
другите членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни