№ 609
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500447 по описа за 2023 година
Производство по чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 6050/20.01.2023 г. в регистратурата на
Районен съд Пловдив, депозирана от Д. С. Й., ЕГН: **********, от гр.П., ул.“К.“ № 17,
чрез пълномощника адвокат С. П., против Определение № 369 от 10.01.2023г.
постановено по гр.д.№ 8698 по описа за 2022 г. на ПРС, ХХIII гр.с., с което е върната
искова молба с вх. № 48144/14.06.2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив на Д. С.
Й. против „С.Г.Груп“ ЕАД, поради неотстраняване на нередовности, както и
производството по делото е прекратено.
В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното определение е неправилно,
необосновано и в противоречие на закона. Поддържа, че ищецът определя обема на
търсената защита, а не съда, който може единствено с крайния си акт да реши
основателността на исковата претенция и на търсената от ищеца защита. Посочва, че в
конкретния случай съдът е дал указания на ищеца относно обема на търсената защита,
което намира за недопустимо. По отношение на задължението по изп.дело сочи, че
всеки един от длъжниците отговоря за целия дълг, както и че същото се търси от ЧСИ в
условията на солидарност, а не на разделност. Поддържа правния си интерес от
предявяване на иск по чл.439 от ГПК за недължимост на целия дълг, а не съобразно
наследствения дял от цялото задължение. Искането към въззивния съд е да отмени
обжалваното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендира разноски по договор за правна защита и съдействие, за което
представя списък на разноските.
Постъпил е отговор от ответника „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК: *********,
представляван от изп.директор Ю. Ц., с който се взема становище за неоснователност
1
на жалбата. Оспорва се правния интерес на ищеца от предявяване на иска по чл.439
ГПК. Посочва се, че изпълнителният лист не е издаден в условията на солидарност
спрямо наследниците, а срещу наследодателя, поради което ЧСИ се съобразява, че
наследниците отговарят за задължението спрямо дела си. Поддържа се, че
субективните предели на изпълнителния лист се разпростират само до съответния дял
на всеки от наследниците, поради което по иск с правно основание чл.439 ГПК активна
процесуална легитимация има всеки наследник до размера на наследствения си дял,
съответстващ на задължението. В предвид изложеното намира за правилни указанията
на районния съд до ищеца да обоснове активната си процесуална легитимация на
ищеца и след като същите не са изпълнени - на осн.чл.129, ал.3 ГПК е върната
исковата молба. Моли да се потвърди обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.124,
ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК, предявен от Д. С. Й. против „С.Г.Груп“ ЕАД за
установяване в отношенията между страните, че ищецът Д. С. Й. като наследник на С.
Й. не дължи на ответника „С.Г.Груп“ ЕАД, изпълнение на следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист от 04.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 13538/2012 г. по описа на РС
Пловдив в полза на кредитора Банка „ДСК“ ЕАД, цедирано на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, и е образувано изп.дело № 1351/2016 г. по описа на ЧСИ
К.Павлов: 3 205, 71 лева - главница, дължима от Р.Д.А. и Р.Ф.С. по договор за текущо
потребление от 16.04.2019 г.; 3 163 лева - лихва върху главницата за периода от
31.08.2012 г. до 19.05.2022 г.; 353, 57 лева -неолихвяема сума, представляваща
присъдени разноски по ч.гр.д.№ 13538/2012 г. на ПРС.
С разпореждане № 16208/13.07.2022 г. първостепенният съд е указал на ищеца
да поправи допуснати нередовности в подадената молба като: внесе ДТ; установи
единствен наследник ли се явява на длъжника Р.Д.А. като представи удостоверение за
наследници, от което да е видно наследственото правоприемство от Р.Д.А. до Д. С. Й.;
в зависимост от това дали е единствен наследник или наследниците са няколко, да
формулира надлежен петитум, съобразно с наследствения си дял в дълга; както и му е
указал, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството по
делото - прекратено.
С молба от 19.07.2022 г. ищецът е уточнил, че не е единствен наследник на
2
Р.Д.А., а същата има четирима наследници, които поименно е посочил, сред които и С.
Д. Й. - баща на ищеца. По отношение на С. Д. Й. е уточнил, че същият е оставил
петима наследници като ищецът е един от тях. Формулирал е петитум, идентичен с
петитума на исковата молба за установяване недължимостта на вземанията по
изп.лист. Последният е обосновал с довода, че всички длъжници по изпълнението
отговарят за целия дълг и ЧСИ търси от всеки един от тях задължението не разделно, а
в условията на солидарност. В предвид последното е настоявал, че петитумът на иска
по чл.439 ГПК е формулиран за цялото задължение, а не съобразно наследствен дял от
него.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответника „С.Г.Груп“ ЕАД, които е
оспорил иска като недопустим, а по същество - като неоснователен.
Последвало е постановяването на обжалваното прекратително определение, в
което първостепенният съд е изложил доводи, че наследниците отговарят разделно за
задълженията на техния наследодател, поради което исковете са допустими до размер,
равняващ се на квотата на им в наследството, а в останалата си част са недопустими
поради липса на правен интерес. В предвид изложеното първостепенният съд е приел,
че дадените указания с горепосоченото разпореждане не са били изпълнени от ищеца.
Според районния съд, дори съдът да може да извърши собствена преценка за квотата в
наследството на ищеца, респ. паричната й изражение, съотнесено към предявените
искове, би се стигнало до произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на
недопустимо съдебно решение, тъй като в този случай съдът не би бил сезиран от
ищеца с надлежен петитум, а от такъв, изчислен по собствена преценка. Посочил е, че
действително съдът е длъжен да изведе правнорелевантните факти от
обстоятелствената част на исковата молба, като ги подведе под съответната правна
норма. В конкретния случай, обаче е посочил, че липсват конкретни факти за квотата в
наследството, респ. как се съотнася тя към всеки от предявените искове, както и
формулиран надлежен петитум в съответствие с тези факти. По изложените
съображения, първостепенният съд е приел, че ищецът не е изпълнил надлежно
указанията на съда, поради което исковата молба подлежи на връщане, за което
ищецът е бил надлежно предупреден в горепосоченото разпореждане.
Определението е правилно.
Искът с правно основание чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен, по който правно
легитимирани страни са ищецът - длъжник в изпълнителния процес за оспорване на
предприетото срещу него изпълнение с твърдението, че не дължи вземането по
изпълнителното основание, и ответникът - взискателят в производството.
В разглежданият случай искът по чл.439 ГПК е предявен за установяване
3
недължимостта на вземане по изпълнителен лист, предмет на образувано
изпълнително производство, за което солидарно отговорни са посочените в изп.лист
длъжници Р.Д.А. и Р.Ф.С.. Искът е предявен от един от наследниците на солидарно
отговорния длъжник Р.Д.А. и поставеният пред съда въпрос е за правния му интерес да
установи несъществуването на цялото вземане, предмет на образуваното изпълнително
производство, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск. Посочената предпоставка се преценява въз основа
на въведените с исковата молба твърдения, за нейното наличие следи служебно във
всяка инстанция до приключване на съдебното дирене съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и е
длъжен да прекрати производството непосредствено след констатацията, че правният
интерес не съществува.
В случая ищецът Д. С. Й. обосновава правния си интерес с твърдението, че
всички длъжници по изпълнението отговарят за целия дълг и задължението се търси от
всеки един от тях в условията на солидарност. В предвид последното са и уточненията
на ищеца, според които искът по чл.439 ГПК е предявен за установяване
недължимостта на цялото задължение, а не съобразно наследствения му дял.
Въззивният съд намира доводите на ищеца, поддържани в частната жалба, за
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават. При солидарно задължение, което наследодателят е поел
съвместно с други лица, то се разделя между наследниците така, че всеки един от тях
отговаря солидарно със съдлъжниците на наследодателя за частта от дълга, съразмерна
на наследствения му дял. Вярно е, че смъртта на наследодателя - солидарен длъжник
не засяга правата на кредитора спрямо останалите солидарни съдлъжници, които
остават задължени за цялата непогасена сума по арг. от чл. 122, ал. 2 ЗЗД.
Наследниците на солидарния длъжник обаче, какъвто в случая е ищецът Д. Й., не са
солидарно задължени за цялата сума, а съразмерно с получения дял от наследството
съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН. Изложеното дава основание да се приеме, че ищецът не
отговаря за пълния размер на вземането по изпълнителното дело, поради което за него
не е налице правен интерес от предявяване на такъв иск. Правният интерес на ищеца е
за установяване на недължимостта на вземането, съответстващо на наследствената му
дял, тъй като отговоря до размера на същия солидарно с другия солидарен длъжник.
Изложеното налага извод, че указанията на първостепенния съд в разпореждане №
16208/13.07.2022 г. са били правилно дадени, поради което и предвид тяхното
неизпълнение, законосъобразно са били приложени последиците на чл.129, ал.3 ГПК,
за които ищецът е бил уведомен. В допълнение следва да се посочи, че правилно
районният съд е приел, че е недопустимо разглеждането на правен спор за вземане,
съответстващо на квотата на ищеца от наследството. Правният спор се
индивидуализира от ищеца с фактически твърдения в обстоятелствената част на
4
исковата молба и формулиран петитум, а в случая ищецът не е изложил такива за
недължимост на вземането съобразно квотата му от наследството и липсва формулиран
петитум в тази насока. Напротив, в уточняващата молба ищецът е настоявал за
установяване недължимостта на цялото вземане, а не до размер, съответстващ на
квотата му, поради което произнасянето от съда без да е сезиран с такава претенция би
било в нарушение с диспозитивното начало в процеса, обосноваващо недопустимостта
на решението.
По изложеното, съдът намира, че частната жалба ще следва да се остави без
уважение като неоснователна, а обжалваното определение да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 369 от 10.01.2023г. постановено по гр.д.№
8698 по описа за 2022 г. на ПРС, ХХIII гр.с., с което е върната искова молба с вх. №
48144/14.06.2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив на Д. С. Й. против „С.Г.Груп“
ЕАД и е прекратено производството по гр.д.№ 8698 по описа за 2022 г. на ПРС, ХХIII
гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.274, ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5