РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Стара Загора, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530104986 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът М. Р. Р. твърди, че на 11.08.2020 г. е предоставил на ответника паричен заем
в размер на 2300 лева, като ответникът се задължил да върне заемната сума в брой изцяло до
30.03.2021г. Заемната сума била предадена изцяло в брой на ответника на 11.08.2020г. в гр.
Ст. Загора. На 26.02.2021г., ищецът предоставил на ответника паричен заем в размер на
1500 лева, като ответникът се задължил да върне заемната сума в брой изцяло до
30.03.2021г. Заемната сума била предадена изцяло в брой на ответника ищеца на
26.02.2021г. в гр. Ст.Загора. Двете заемни суми били предадени от ищеца на ответника в
присъствието на свидетели. До настоящия момент ответникът не бил върнал нищо от
предоставените в заем суми въпреки многобройните покани на ищеца. Ищецът депозирал в
РС - Ст. Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.дело №2133/2021г. и издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът подал в срок възражение срещу издадената заповед. Моли съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника съществуване на
задължение на ответника в размер на 3800 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозирането в РС - Стара Загора на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли съда да му присъди сторените по делото
разноски.
Ответникът ПЛ. М. П. оспорва предявения иск. Изразява несъгласие с изложените от
ищеца факти, тъй като същите не отговаряли на обективната истина. Действително
1
ответникът познавал ищеца, като за периода от 02.11.2020 г. до 02.03.2021 г. ответникът
престирал труд в представляваното от ищеца дружество „Алези 2000“ ООД с ЕИК
********* на основание сключен трудов договор №21 от 02.11.2020 год. на длъжност
„шофьор на лекотоварен автомобил“. Предвид незаплащането от страна на работодателя
ответникът уведомил ищеца, че прекратява едностранно трудовото си правоотношение.
Въпреки това от страна на работодателя със заповед №15/02.03.2021 год. трудовото
правоотношение било прекратено едностранно на основание чл.71, ал. 1 от КТ в срока за
изпитване. До настоящия момент на ответника не били изплатени дължимите
възнаграждения за престарания труд по посочения договор. Според ответника, липсва
каквато и да правна и житейска логика ищецът да му предостави в заем сумата от 3800.00
лева на 11.08.2020 год. с падеж до 30.03.2021год., на 02.11.2020 год. между
представляваното от ищеца дружество и ответника да се сключи трудов договор на
26.02.2021 год., ищецът да му предостави в заем сума в размер на 1500.00 лева, отново с
падеж на 30.03.2021 год. и на 02.03.2021 год. да бъде прекратено едностранно трудовото
правоотношение. Ответникът категорично заявява, че не е получавал от ищеца
претендираните суми в заем, а и липсвала покана. Моли съда да постанови за недължими
претендираните с исковата молба суми ведно със законните последици от това. Моли съда
да му присъди сторените по делото разноски, а именно възнаграждение за един адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува,
т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По
иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2133/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
333/18.05.2021 г. за сумата 2300 лева за главница от невърната заета сума по договор за заем
от 11.08.2020 г., сумата 1500 лева за главница от невърната заета сума по договор за заем от
26.02.2021 г. и законната лихва върху главниците от 13.05.2021 г. до изплащането им. В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4
ГПК е подадена настоящата искова молба.
Правното твърдение на ищеца е, че между страните са възникнали две заемни
правоотношения – на 11.08.2020 г. за сумата 2300 лева и на 26.02.2021 г. за сумата 1500
лева. По делото не са представени писмени доказателства за възникване на посочените
правоотношения, но доколкото договорът за заем е неформален и твърдените договори за
заем са на стойност, по-малка от 5000 лв., няма пречка доказването да се извърши със
свидетелски показания/чл.164, ал.1, т.3 ГПК/.
Разпитаната по делото свидетелка Г.Т.И. сочи, че работи като „технически
2
сътрудник“ в офиса на ищеца. Твърди, че ответникът П.П. започнал работа във фирмата на
М.Р.. В средата на месец август 2020г. М.Р. дал на П.М. 2300 лева. Свидетелката била в
същата стая и видяла предаването на парите от М. на П.. Чула двамата да се уговарят П. да
върне парите на М.. Не й е известно тези пари да са от касата на фирмата и смята, че това са
пари на М.. Свидетелката знае и за друг заем, даден от М. на П., в размер на 1500 лева около
средата на февруари 2021г. Уточнява, че това й го е казал М.. Свидетелят Д.Г.Д. заявява, че
ответникът не му е споделял да е вземал пари на заем от работодателя си, но му е споделял,
че дори не му плащат заплатата. Свидетелят Х.П.А., сочи, че ответникът започнал работа
към края на 2019г. и му се оплаквал, че не му плащат редовно и не му плащат всичко, което
си е изработил.
Според трайно установената практика на ВКС при преценка на свидетелските
показания съдът следва да обсъди, на първо място, установява ли се противоречие в
показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти,
съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои
свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя
преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и
обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения
налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и
защо. Само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на
лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за
доказани (решение №176/28.05.2011 г. по гр.д.№759/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение
№250/21.12.2015 г. по гр.д.№3897/2015 г., I г.о. на ВКС). Гласните доказателства, щом са
относими и допустими се преценяват от съда по вътрешно убеждение, като показанията на
заинтересованите свидетели не са недопустими и не биха могли само на това основание да
се изключат от доказателствения материал по делото, но всякога се преценяват наред с
останалите доказателства при съобразяване на обстоятелството, че могат да са и евентуално
необективни /в този смисъл са решения на ВКС: № 65/16.07.2010 год. по гр.д.№ 4216/2008
год. на ІV г.о.; № 131 от 12.04.2013 год. по гр.д.№ 1/2013 год. и др./.
В случая единствено свидетелката Г.Т.И. има качеството на очевидец при
сключването на твърдения договор за сумата 2300 лв., тъй като излага личните си
възприятия за предаването на парите и постигането на уговорка за връщането им. По
отношение на сключването на договор за заем за сумата 1500 лв. свидетелката няма преки и
непосредствени впечатления. Останалите свидетели нямат непосредствени възприятия за
процесните сделки и показанията им не оборват показанията на свидетелката Иванова.
Следва да се отбележи, че законът не отрича възможността значими по делото обстоятелства
да се доказват с показания на един свидетел /определение № 280/12.04.2021 г. по гр.д.№
3234/2020 г. на ВКС, 4-то г.о./, както и че обстоятелството, че свидетелката е служител на
ответника, само по себе си не дисквалифицира дадените показания и не е основание за
некредитирането им с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК /определение № 871/17.12.2019 г.
по гр.д.№ 2583/2019 г. на ВКС, 3-то г.о./. Същественото в случая е, че показанията на
3
свидетелката Г.Т.И. за сключването на твърдения договор за сумата 2300 лв. не са
разколебават от останалите доказателства по делото, поради което следва да се приемат за
достоверни.
При така установените обстоятелства се налага изводът, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от
ЗЗД. От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява, че
ищецът е предоставил реално на ответника през месец август 2020 г. парична сума в размер
на 2300 лв., като ответникът е поел задължение да върне посочената сума. Следователно
налице са основните елементи на потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради
което съдът счита, че ответникът дължи съобразно съдържанието на сключения договор
връщане на получената сума от 2300 лв. Ответникът не е представил доказателства за
изпълнение на това задължение и следователно не е доказал възраженията си за
недължимост на сумата 2300 лв. по издадената по ч.гр.д.№ 2133/2021 г. по описа на
Старозагорския районен съд заповед за изпълнение.
По делото не са събрани доказателства, подкрепящи истинността на твърденията на
ищеца за сключване на договор за заем за сумата 1500 лв. Липсват както писмени
доказателства, така и показания на свидетел – очевидец на реалното предаване на сумата с
уговорка за връщането й.
Изложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен в частта за установяване съществуването на вземането
за сумата 2300 лева за главница от невърната заета сума по договор за заем от 11.08.2020 г. и
законната лихва върху главницата от 13.05.2021 г. до изплащането й, присъдени със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 333/18.05.2021 г. по ч.гр.д.№
2133/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част относно сумата
1500 лева за главница от невърната заета сума по договор за заем от 26.02.2021 г. и
законната лихва върху главницата от 13.05.2021 г. до изплащането й искът чл.415, ал.1, т.1
ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно
установената част от вземането в размер на 409,16 лв., представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно
уважената част от предявения иск в размер на 409,16 лв., представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 78,95 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. М. П. от с...., община Стара
Загора, съществуването на вземането на М. Р. Р. от гр.Стара Загора, .... за сумата 2300 лева
за главница от невърната заета сума по договор за заем от 11.08.2020 г. и законната лихва
върху главницата от 13.05.2021 г. до изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 333/18.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 2133/2021 г. по описа
на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. Р. от гр.Стара Загора, ... иск за установяване
съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК № 333/18.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 2133/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд в
останалата част - за сумата 1500 лева за главница от невърната заета сума по договор за заем
от 26.02.2021 г. и законната лихва върху главницата от 13.05.2021 г. до изплащането й,като
неоснователен.
ОСЪЖДА ПЛ. М. П. от с...., община Стара Загора да заплати на М. Р. Р. от гр.Стара
Загора, ... сумата 409,16 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както
и сумата 409,16 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. Р. Р. от гр.Стара Загора, ... да заплати на ПЛ. М. П. от с...., община
Стара Загора сумата 78,95 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5