№ 87278
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110138793 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от М. Д.
Д. против И. М. К..
По редовността на исковата молба:
При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба,
съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията за съдържание и приложения
по смисъла на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, поради което на ищеца следва да се даде
указания да отстрани констатираните нередовности.
Видно от изложението и формулираният петитум, същият е предявил 4 иска за
неимуществени вреди срещу ответницата в размер на сумата от по 3500 лева всеки от
тях. Същевременно, в исковата молба е направено общо изложение на обстоятелствата,
от които счита, че ответната страна му е причинила неимуществени вреди. На първо
място, следва да се укаже на ищеца да посочи кога твърди ответната страна, с
действията си да е причинила неимуществени вреди на ищеца, като посочи конкретна
дата/период за всяко от твърдените деяния поотделно, които са предмет на настоящия
спор. На следващо място, следва да посочи всеки един от четирите иска поотделно за
какви конкретно неимуществени вреди са предявени, доколкото същото не е
конкретизирано във формулирания петитум. В случай че се касае за неимуществени
вреди, касаещи общо описаните действия на ответната страна, ищецът следва да
посочи защо предявява 4 отделни иска за обезщетяването им. Ищецът освен това не е
представил доказателство за внесена държавна такса, като е направил искане да бъде
освободен от заплащането й.
По искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в
производството по делото:
При молба за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК
съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за това въз основа на
доказателствата за имущественото състояние на лицето и на неговото семейство,
семейното му положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, респ. – за
ангажиране на адвокатска защита на собствени разноски. Едва след изясняване на
общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът
ги съпоставя с пълния размер на държавната такса и дължими разноски и се произнася
по основателността на молбата за освобождаване от внасянето им.
1
С исковата молба ищецът е представил декларация за материалното и гражданско
си състояние, в която сочи, че не притежава имущество, не получава трудови и други
доходи, като единственият му доход сочи да е в размер на ... лева – пенсия. Сочи, че е в
граждански брак със ====, която упражнява дейност като частен съдебен изпълнител.
Твърди обаче, че съпругата му няма доходи от дейността, като за 2023 г. има само едно
образувано изпълнително дело. Сочи, че същата получава пенсия в размер на ........
лева.
Съдът, след извършена служебна справка, констатира, че въпреки декларираното
от ищеца, че не получава трудови доходи, същият има сключен трудов договор с „...“
ЕООД, считано от 23.02.2015 г., като заема длъжността „Юрисконсулт“. Следва да се
изиска справка от ТД на НАП за размера на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за периода от началото на календарната година до изготвянето на справката.
На следващо място, след служебно извършена служебна справка, се установи, че
размерът на получената от ищеца пенсия и други добавки от общественото
осигуряване за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. е в размер на сумата от . лева,
което, средномесечно за посочения период възлиза на сумата от . лева.
Ищецът твърди, че е в брак с лицето ====, считано от 07.05.2020 г., но не са
представени доказателства за това. Следва да се извърши справка за установяване на
това обстоятелство, като в случай че действително лицата имат сключен граждански
брак, съдът следва да провери декларираните обстоятелства относно имущественото
състояние и възможности на съпругата на ищеца, като изиска справка от КЧСИ и от ТД
на НАП относно съпругата на лицето.
На следващо място, ищецът в исковата молба сочи, че управлява фирми с
капитали за милиони левове в България. Същевременно в депозираната декларация е
отразено, че притежава единствено ЕТ „...“, без да е посочил останалите дружества, за
които в исковата молба твърди, че управлява. Ищецът не е декларирал освен това и
доходът, получаван от съпругата му като частен съдебен изпълнител. На ищеца следва
да се даде указание за деклариране и на тези обстоятелства.
По направеното искане за допускане на обезпечение:
С исковата молба е направено искане за допускане обезпечение на предявените
искове чрез налагане на запор върху вземанията на ответницата по образувано
изпълнително дело № 21/2016 г. по описа на ЧСИ ........, алтернативно – спиране на
изпълнението по изпълнителното дело.
С оглед на факта, че искането за допускане на обезпечение е инкорпорирано в
искова молба, която е нередовна, същото не може да бъде уважено. Допускането на
обезпечение цели постигането на бързина и внезапност по отношение на ответника,
като по този начин се затрудни събирането на вземането. Поради тази причина
законодателят е предвидил, че по искането съдът следва да се произнесе в закрито
заседание в деня на постъпването на молбата – чл. 395, ал. 2 ГПК, поради което
произнасянето не следва да се отлага за по-късен процесуален момент. Когато
искането се прави за обезпечаването на предявен иск, както е в настоящия случай, то
уважаването му, наред с останалите предпоставки по чл. 391 ГПК, е обусловено на
първо място от редовност на исковата молба. В случаите, когато не е налице редовна
искова молба, обезпечение не може да бъде допуснато, тъй като няма сигурност, че
производството ще бъде стабилизирано чрез отстраняване на констатираните
нередовности. В случаи че същите не бъдат отстранени, исковата молба ще бъде
върната, а ако обезпечението е било допуснато, то ще бъде незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК, чл. 101 ГПК и чл. 389 и сл. ГПК,
съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца М. Д. Д., че в едноседмичен срок от
получаване на съобщението следва, с препис за ответника:
1. да посочи кога твърди ответната страна с действията си да е причинила
неимуществени вреди на ищеца, като посочи конкретна дата/период за всяко от
твърдените деяния поотделно, които са предмет на настоящия спор;
2. да посочи всеки един от четирите иска поотделно за какви конкретно
неимуществени вреди са предявени, доколкото същото не е конкретизирано във
формулирания петитум по всеки от исковете;
3. в случай че се касае за неимуществени вреди, касаещи общо описаните действия
на ответната страна, да посочи защо предявява 4 отделни иска за обезщетяването им.
При неизпълнение на което и да е от указанията, исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на осн чл. 101 ГПК на ищеца М. Д. Д., че в едноседмичен срок от
връчване на съобщението, следва да представи под страх от наказателна
отговорност декларация за имущественото си състояние, в която: 1/ да са посочени
всички дружества, за които твърди в исковата молба, че управлява, качеството, което
заема в управлението им, както и възнаграждението, респ. дивидентът, който получава
от тази дейност и 2/ размера на брутния доход, получен от съпругата му като частен
съдебен изпълнител за последната календарна година или при неизпълнение на
указанието за представяне на декларация с посочените обстоятелства, да представи
доказателство за заплатена държавна такса по сметка на СРС в размер от . лева.
При неизпълнение на указанието, исковата молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ищеца М. Д. Д., че съдът може да извърши служебна проверка за
съответствие с декларираните данни, като изиска информация от съответните
държавни институции, респективно - да сезира Прокуратурата на Република България
при декларирани неверни обстоятелства.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка за сключен граждански брак на ищеца, като
се изготвят данни от Служба ГРАО за неговата съпруга.
ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП София в едноседмичен срок от съобщението да
представят справка за размера на полученото брутно трудово възнаграждение от М. Д.
Д., ЕГН ********** да периода от 01.01.2023 г. до момента на изготвяне на справката.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 389 и сл. ГПК искането на ищеца М. Д. Д. за допускане на
обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху вземанията на
ответницата И. М. К. по образувано изпълнително дело № 21/2016 г. по описа на ЧСИ
........, алтернативно чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на ищеца.
Разпореждането, в частта, с която е отхвърлено искането за допускане на
обезпечение и в която част има характер на определение, подлежи на обжалване от
ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
съобщението. В останалата част съдебният акт не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3