№ 560
гр. Русе, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105763 по описа за 2022 година
Ищецът П. Т. П. твърди, че е страна по Договор за паричен заем №
560412/31.12.2020 г., сключен с ответника „Креди Йес“ ООД. Съгласно чл.3 от
договора, ищецът трябвало да върне сумата от 953.71 лв. при получен заем от 800 лв.,
ГПР от 48.196 %, месечен лихвен процент – 3,330 % и срок на кредита от 10 вноски.
Съгласно чл.8 от контракта П. П. трябвало да заплати неустойка в размер на 686.29 лв.
Ищецът заплатил главницата от 800 лв., 153.71 лв. лихва и 50 лв. неустойка.
Счита, че уговорената клауза за неустойка по чл.8 от договора за паричен заем
№ 560412/31.12.2020 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.143, ал.1, пр.3
от ЗЗД /поради накърняване на добрите нрави/ и чл.146, ал.1 от ЗЗП и поради
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр.с чл.21, ал.1 от ЗПК /като неравноправна/.
Претендираната неустойка била в размер, почти равен на получената заемна сума. По
този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Клаузата на
чл.8 от договора се намирала в пряко противоречие с преследваната цел на
транспоринараната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Подобни
уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличение размера на
задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излизала извън
присъщите си функции и целяла единствено постигане на неоснователно обогатяване.
Ищецът счита също, че клаузата на чл.8 от Договора за паричен заем не се явява
1
индивидуално уговорена, по смисъла на чл.146, ал.3 ЗЗП, а част от стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали
възможност да влияят върху съдържанието им при сключването му.
Процесната клауза била нищожна и поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4
ЗПК. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредите и
следвало да бъдат включени в ГПР. Нарушено било изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и
валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Така се калкулирала допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на неустойката в
размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора
в кредитното правоотношение. Това представлявало заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т.1 от ЗЗП.
Моли да бъде постановено решение, с което клаузата, предвидена в чл.8 от
Договор за паричен заем № 560412/31.12.2020 г., да бъде прогласена за нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и поради нарушение
на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК. Моли също ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 243 лв., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като недължимо
платена по недействителна клауза за неустойка по горния договор за паричен заем,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, както и направените
деловодни разноски.
Ответникът „Креди Йес“ ООД за второто съдебно заседание депозира молба-
становище, в която моли предявените искове като неоснователни да бъдат отхвърлени
по съображения, изложени в писмени бележки.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
На 31.12.2020 г. между П. Т. П. и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за
паричен заем № 560412 към искане № 160959 със следните параметри: размер на
отпуснатия заем - 800 лева; месечен лихвен процент – 3,330 %; ГПР – 48,196 %; брой
месечни вноски – 10; размер на погасителната вноска – 95.37 лв., обща сума за
плащане – 953.71 лв.
В чл.6 от контракта е посочено още, че страните се съгласяват договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения, по избор на
заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество;
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Член 8 от
договора сочи, че с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита
за уведомен, че при непредставяне в 3-дневен срок на договореното обезпечение,
същият дължи неустойка в размер на 686.29 лв. на разсрочено плащане, предвидено в
2
погасителния план към договора за заем.
Такъв е представен с исковата молба и от него се установява, че месечната
погасителна вноска по кредита с добавена неустойка от 68.63 лв. е в размер на 164 лв.
или общата сума за плащане възлиза на 1640 лв. вместо посочените в контракта 953.71
лв.
Към молбата – становище на ответника от 06.03.2023 г. са приложени писмени
доказателства /договор за паричен заем от 01.04.2019 г. и погасителен план към него/,
които са ирелевантни за спора.
От заключението по назначената по делото икономическа експертиза се
установява, че от направените четири вноски, с които е платена сумата от общо
1105.56 лв., са погасени: цялата главница по кредита от 800 лв., договорна лихва –
62.56 лв. и неустойка – 243 лв.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът е сезиран с облигационна претенция с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, с предявяването на която ищецът цели със сила на пресъдено нещо да обяви за
недействителна договорна клауза, съдържаща се в чл.8 от Договор за паричен заем №
№ 560412/31.12.2020 г., сключен между ищеца П. П. и ответника "Креди Йес“ ООД,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 686.29 лв. при непредставяне на
предвиденото в чл.6 от същия договор обезпечение. За да е налице нищожност на
която и да е договорна клауза, тя трябва да има толкова съществени пороци, че да и
пречат да породи правното си действие още към момента на сключването на договора.
Тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се касае за искане да бъде установен един
правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочена в петитума на
исковата молба клауза в сключения между страните договор.
От формална страна съдът приема, че безспорно се касае за сключен между
страните договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на
законовите изисквания на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, като ищецът като ФЛ има качеството на
потребител, на основание чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а ответникът като ЮЛ, което обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност, има качеството на кредитор – чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и
съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него, клаузите на контракта
не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни
договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и
това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени
идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Следва да се
3
отбележи, че цитираното в заглавието на договора искане за заем № 160959 не е
представено по делото, за да се види какви варианти на обезпечение е отбелязал
потребителят. Поради това и не може да се направи извод, че ищецът сам е поискал и
предложил да обезпечи бъдещото вземане. Ответното дружество е изготвило и
съдържанието на самия формуляр, с който се кандидатства за заем, а бъдещият
кредитополучател само е попълнил личните си данни и информацията, изисквана от
дружеството.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването му. В съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те
процедират по този начин. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 8 от договора,
според която се дължи неустойка в размер на 686.29 лева при неосигуряване в
тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на
лице, което да отговаря едновременно на посочените в чл. 9, ал. 2, т. 1 от Общите
условия, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля законът – чл.
33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка не се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от
ЗЗД.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и
този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 8 от договора. Тя
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно
4
кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който
случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим
максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето
на обезпечение), е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Неблагоприятните за кредитора последици от непредставяне на визираното в чл.6 от
контракта обезпечение са свързани с евентуални затруднения при събиране на
вземането. Освен това, поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на
обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически
необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да
отговарят гарантите и непосилните условия за предоставяне банкова гаранция в размер
два пъти общата сума по договора показват, че единствената цел на неустойката е
различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и
санкционира неизпълнението. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се
иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от
липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Ако
ответникът е държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит,
каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че дружеството е допускало възможността исканите обезпечения да се
предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по
смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са
типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а
напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен
погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
По изложените съображения съдът намира първата заявена претенция за
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Предвид нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на договорна
неустойка по чл.8 от заемния договор, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД основателна се
явява и втората претенция – за връщане на сумата от 243 лв., заплатена като неустойка
5
без основание, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.
Съобразно изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 250 лв., от които 100 лв. държавна такса и 150 лв.
депозит за вещо лице. В случая се претендира и заплащане на адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ЗА, което съдът по двата иска определя на 800
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата по чл.8 от Договор за паричен
заем № 560412, сключен на 31.12.2020 г. между „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от
Владислав М. Инджов и П. Т. П., ЕГН **********, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 686.29 лева, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ 12, представлявано от Владислав М. Инджов,
да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, от гр.Русе, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД,
сумата от 243 лв., недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по
Договор за паричен заем № 560412/31.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
15.11.2022 г. до окончателното й заплащане, както и 250 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“№12, представлявано от Владислав М. Инджов,
да заплати на адв.Десислав В. М., ЕГН **********, от АК-Пловдив, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално представителство в размер на 800
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6