РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Радомир, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730100360 по описа за 2023 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86
ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищеца И. К. И., с ЕГН: ********** гр.София,
ж.к.”Ов. к.-.” бл.., ,вх.”.”, ет.., ап.. и доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална
представителка- адв.Б. Б. от АК- Перник, обстоятелства и съображения, са предявени
обективно съединени искове против ответника СДВР-гр.София-1303, ул.“Ан. .“ № ., с които
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер
на 1930 лв., недължимо внесена, представляваща направени разноски по НОХД № .../2011
година, потвърдена с решение № . от 22.02.2017 година по ВНОХД № ./2016 година по
описа на Софийски градски съд, наказателна колегия, 12 въззивен състав, влязло в законна
сила на 22.02.2017 година, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска-
11.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изпълнително дело №
1/2021 година по описа на Съдебно- изпълнителната служба при Радомирския районен съд,
въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист от 13.03.2017 година от Софийския
районен съд, наказателно отделение, 22 състав, съгласно който на основание чл.190, ал.2 и
чл.416, ал.4 от НПК, по силата на присъда от 14.06.2016 година по НОХД № ./2011 година,
потвърдена с решение № . от 22.02.2017 година по ВНОХД №./2016 година по описа на
Софийски градски съд, наказателна колегия, 12 въззивен състав, влязло в законна сила на
1
22.02.2017 година, ищецът бил осъден да заплати на СДВР-гр.София сумата от 1930 лева,
представляваща направени разноски по делото.
По посоченото изпълнително дело №./2021 година по описа на Съдебно-
изпълнителната служба при Радомирския районен съд ищецът внесъл сумата от 2493.80
лева.
Съгласно изпълнителен лист от 08.06.2021 година, издаден на ищеца от Софийски
градски съд, гражданско отделение, І-1 състав, въз основа на решение № ... от 13.07.2020
година, по гражданско дело № ../2019 година на Софийски апелативен съд, гражданско
отделение, 8 състав и решение № .. от 02.07.2019 година по гражданско дело № ../2018
година на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, I състав, се осъжда
Прокуратурата на Република България,с адрес: гр.С., бул.”В.” №., да заплати на ищеца И. К.
И. с ЕГН: ********** от гр.С., ж.к.”Ов. к.-.”, бл.., ,вх.”.”, ет.., ап.. сумата от 15 000.00 лева,
на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.159, ал.4, вр.
ал.2, предложение 1, вр. чл.25, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в законна
сила присъда от 22.07.2017 година по НОХД № ../2011 година по описа на Софийски
районен съд, наказателно отделение, 22 състав, ведно със законната лихва, смятано от
22.02.2017 година до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 10 лева,
разноски по делото.
Съгласно съдебно удостоверение от 19.12.2022 година по НОХД № ./2011 година на
Софийски районен съд, наказателно отделение, 22 състав издаденият изпълнителен лист от
13.03.2017 година от Софийския районен съд, наказателно отделение, 22 състав, за сумата от
1930.00 лева, представляваща направени разноски по делото бил обезсилен.
Според ищеца внесените суми по посоченото изпълнително дело № ./2021 година по
описа на Съдебно-изпълнителната служба при Радомирския районен съд се явяват
недължими и подлежат на връщане.
Ответната страна- СДВР-гр.София, е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
като е оспорила изцяло исковете като неоснователни, недоказани и необосновани.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
По делото е представен изпълнителен лист от 13.03.2017 година от Софийския
районен съд, наказателно отделение, 22 състав, съгласно който на основание чл.190, ал.2 и
чл.416, ал.4 от НПК, по силата на присъда от 14.06.2016 година по НОХД № ../2011 година,
потвърдена с решение № . от 22.02.2017 година по ВНОХД № ../2016 година по описа на
Софийски градски съд, наказателна колегия, 12 въззивен състав, влязло в законна сила на
22.02.2017 година, ищецът бил осъден да заплати на СДВР-гр.София сумата от 1930 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Представен е и изпълнителен лист от 08.06.2021 г., издаден на ищеца от Софийски
2
градски съд, гражданско отделение, І-1 състав, въз основа на решение № ... от 13.07.2020
година, по гражданско дело № ./2019 година на Софийски апелативен съд, гражданско
отделение, 8 състав и решение № . от 02.07.2019 година по гражданско дело № ./2018 година
на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, I състав, от който е видно, че се
осъжда Прокуратурата на Република България,с адрес: гр.С., бул.”В.” № ., да заплати на
ищеца И. К. И. с ЕГН: ********** от гр.С., ж.к.”О.к.-.”, бл.., ,вх.”.”, ет.., ап.., сумата от 15
000.00 лева, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.159, ал.4, вр. ал.2, предложение 1, вр. чл.25, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с
влязла в законна сила присъда от 22.07.2017 година по НОХД № ./201.1 година по описа на
Софийски районен съд, наказателно отделение, 22 състав, ведно със законната лихва,
смятано от 22.02.2017 година до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
10 лева, разноски по делото. Представено е и удостоверение от 19.12.2022 г. по НОХД №
..../2011 г. 22 състав, на СРС, от което е видно, че издаденият изпълнителен лист от
13.03.2017 година от Софийския районен съд, наказателно отделение, 22 състав, се смята за
обезсилен.
Съгласно удостоверение изх. №./12.01.2021 г. на НАП, ТД- София, фигурира
задължение на ищеца И. К. И. в размер на 2 485.46 лв. Приложени са три платежни
нареждания от ищеца. Първият документ представлява разписка с №./02.02.2021 г., за
сумата от 2 493.80 лв., с която ищецът е внесъл сумата по сметка на Районен съд- Радомир
за вещи лица. С платежно нареждане от 03.02.2021 г. сумата от 2 485.46 лв. ищецът е внесъл
сумата по сметка на Районен съд- Радомир за вещи лица. Като основание за преводите е
посочено удостоверение вх. № ./14.01.2021 г. Приложено е и платежно нареждане от
05.02.2021 г., за сумата от 2 485.46 лв., като видно от същото, постъпил е превод от РС-
Радомир към НАП- София. Като основание за плащане е посочено изп. д. № 1/2021 г.
Не се спори, че по така образуваното дело ищецът е заплатил сума, за която е бил
осъден с изпълнителен лист от 13.03.2017 година, издаден от СРС, НО, 22 състав по НОХД
№./2011 г. и въз основа на който е образувано изпълнително дело в СИС към Районен съд -
Радомир. В последствие е установено, че изпълнителният лист е обезсилен.
Ответникът твърди, че съдебният състав, установил грешка при издаване на
процесния изпълнителен лист и последващото му обезсилване, не е изпълнил задължението
си, съгласно разпоредбата на чл.245,ал. 3, във връзка с чл. 422, ал.4 от ГПК, с оглед на която
е следвало при обезсилване на грешния изпълнителен лист да извърши служебна проверка
за образувано изпълнително дело и платени суми по него, което в случая не е направено. И
след като установи, че са налице погасяване на задълженията от лицето - длъжник да издаде
обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумата.
Твърди се също, че ответната СДВР не е дала повод за образуване на настоящото
исково производство, като ищецът е могъл да предяви своето искане пред държавната
институция, в чийто бюджет е постъпило плащането на сумата по изпълнителния лист.
С оглед приложените с исковата молба писмени доказателства, според ответника, не
3
може по безспорен начин да се установи наличието на недължимо платена сума по
обезсилен изпълнителен лист. Не е ясно дали в действителност този изпълнителен лист е
обезсилен от съда, както и на какво основание е направено това обезсилване.
Твърди се също, че ищецът не е доказал основателността на твърденията си,
изложени в исковата молба, а именно, че с присъда от 14.06.2016 г. по НОХД № ./2011 г. на
СРС, НО, 22 състав, която е потвърдена с решение № ./22.02.2017 г. по ВНОХД № ./2016 г.
по описа на СГС, HK-XII възз.състав, в действителност И. К. И. е бил признат за невиновен
по повдигнатото обвинение.
В горния смисъл не са налице и доказателства, сочещи, че ищецът е заплатил сумата
в размер на 1930 лв., посочена в твърдения за обезсилен изпълнителен лист. Представената
разписка, ведно с исковата молба, единствено сочи една сума, различна от претендираната
от ищеца, която е внесена по сметка на Районен съд - Радомир. Посечено е като основание
за паричното нареждане някакво удостоверение с входящ номер, от което не става ясно кое е
изпълнителното дело, ако има такова, какво представлява сумата, която се внася и т.н.
От правна страна.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.55 ал.1, предложение 3 от ЗЗД, съдържа
следните елементи на фактическия състав: обогатяване на едната страна, изразяващо се в
придобиване на имуществена облага и обедняване на другата страна, връзка между тях и
наличие на отпаднало основание за преминаване на имуществена облага от патримониума
на обеднелия в този на обогатилия се. Видно от представения изпълнителен лист от
13.03.2017 година от Софийския районен съд, наказателно отделение, 22 състав, съгласно
който на основание чл.190, ал.2 и чл.416, ал.4 от НПК, по силата на присъда от 14.06.2016
година по НОХД №./2011 година, потвърдена с решение № . от 22.02.2017 година по
ВНОХД № ./2016 година по описа на Софийски градски съд, наказателна колегия, 12
въззивен състав, влязло в законна сила на 22.02.2017 година, ищецът бил осъден да заплати
на СДВР-гр.София сумата от 1930 лева, представляваща направени разноски по делото.
Същевременно се установи от представения изпълнителен лист от 08.06.2021 г.,
издаден на ищеца от Софийски градски съд, гражданско отделение, І-1 състав, въз основа на
решение № . от 13.07.2020 година, по гражданско дело № ./2019 година на Софийски
апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав и решение № 4914 от 02.07.2019 година по
гражданско дело № 570/2018 година на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, I
състав, че се осъжда Прокуратурата на Република България,с адрес: гр.С., бул.”В.” №., да
заплати на ищеца И. К. И. с ЕГН: ********** от гр.С., ж.к.”Ов. к.-.”, бл.., ,вх.”.”, ет.., ап..,
сумата от 15 000.00 лева, на основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.159, ал.4, вр. ал.2, предложение 1, вр. чл.25, ал.1 от НК, за което ищецът
е оправдан с влязла в законна сила присъда от 22.07.2017 година по НОХД № ./2011 година
по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 22 състав, ведно със законната
лихва, смятано от 22.02.2017 година до окончателното изплащане на главницата, както и
сумата от 10 лева, разноски по делото. Представено е и удостоверение от 19.12.2022 г. по
4
НОХД №./2011 г. 22 състав, на СРС, от което е видно, че издаденият изпълнителен лист от
13.03.2017 година от Софийския районен съд, наказателно отделение, 22 състав, се смята за
обезсилен.
По исковете с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице правно значимо
основание за получаването, респ. за задържане на полученото от него. И двете страни трябва
да извършат пълно доказване на обстоятелствата, на които основават исканията си, тъй като
доказването на горепосочените факти е главно. От приложените към исковата молба
платежни документи се установява, че ищецът е извършил две плащания- сумата от 2493.80
лв. и сумата от 2 485.46 лв., които ищецът е внесъл по сметка на Районен съд- Радомир за
вещи лица. Като основание за преводите е посочено удостоверение вх. № ../14.01.2021 г. от
доказателствата по делото и от посоченото удостоверение е видно, че не е уточнено за кои
точно задължения става въпрос, като е отбелязано само, че се отнася до „изпълнителен
лист/разноски“.
След като не се доказа наличие на един от елементите на неоснователното
обогатяване- получаване при отпаднало основание, съдът намира, че единствения възможен
извод, до който може да достигне е отхвърляне на главния иск като неоснователен и
недоказан. С оглед акцесорния характер на задължението за лихва, същото се отнася и до
иска по чл.86 ЗЗД.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът,
преценявайки фактическата и правна сложност на делото, определя на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове на ищеца И. К. И., с ЕГН: **********
гр.С., ж.к.”Ов. к.-.” бл.., ,вх.”.”, ет.., ап.., против ответника СДВР-гр.София-., ул.“Ан..“ №., с
които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в
размер на 1930 лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/, недължимо внесена,
представляваща направени разноски по НОХД №./2011 година, потвърдена с решение № . от
22.02.2017 година по ВНОХД № ./2016 година по описа на Софийски градски съд,
наказателна колегия, 12 въззивен състав, влязло в законна сила на 22.02.2017 година, ведно
със законната лихва, от датата на предявяване на иска- 11.05.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. К. И., с ЕГН: ********** гр.София, ж.к.”Ов. ку.-.” бл., ,вх.”.”, ет.., ап..,
да заплати на СДВР-гр.София-., ул.“Ан. . № ., сумата от 100 лв. /сто лева/- юрисконсултско
5
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6